РЕШЕНИЕ №

 

гр. С., 13.12.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ОСМИ НОЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

              Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря П.С. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 385 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 566 от 11.07.2011 год. постановено по гр.д. № 7468/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на от ищеца в първоинстанционното производство „РИК 2009” ООД с ЕИК 200953755 със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. Д. *-*-*, представлявано от К.В.К. чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. А.Г.С. ***, офис 7, в което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, който се иска да се признае за установено със силата на присъдено нещо, че Г.В.В. с ЕГН ********** ***, дължи на „РИК 2009” ООД с ЕИК 200953755 със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата 1311,22 лева, представляваща сумата от  846.53 лв. главница, представляваща обезщетение на част от причинени от ответника имуществени вреди при ПТП на 21.09.2006 г. на автобус „Ивеко” с ДК№ СН 4373СС и разлика между общата стойност на щетите и полученото от Гаранционен фонд обезщетение, сумата  463.51 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.09.2006 г. до 18.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 846.53 лв, считано от 19.11.2010 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 175.50 лв. по издадена Заповед за изпълнение № 4395/22.11.2010 г. по ч.гр.д. № 6382/2010 г. на СлРС. С атакуваното Решение са присъдени и разноски

В жалбата си до съда въззивникът РИК 2009” ООД чрез процесуалния си представител твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. От заключението на съдебната авто-техническа експертиза е доказано, че при удара  въззиваемия виновно причинява на микробуса вреди и собственикът му ЕТ „Радост и Коки -  В. В.” е отстранил със свои средства вредите, причинените виновно от Г.В. вреди. Въззиваемия е нямал задължителна  застраховка „Гражданска отговорност, поради което гаранционния фонд е изплатил обезщетение 1444.72 лв. Представени са по делото фактури, в които са описани частите закупени от въззивника, с които е отремонтирано увреденото МПС. Твърди се, че съдът не е преценил представеното по делото удостоверение, съгласно, което са направени ремонти само на катастрофирал  автобус „Ивеко” с рег. №  СН 43-73 СС.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанциония съд е приел в мотивите си, че предявеният иск е недоказан по основание и размер. Претенцията за разликата между платеното гаранционен фонд обезщетение и действително направените разходи за възстановяване на автобуса по заключението на приетата и неоспорена по предвидения в ГПК ред експертиза, липсват доказателства, че такава сума е заплатена от въззивника за възстановяване на щетите на автобус „Ивеко” , настъпили по вина на ответника.

Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло първоинстанционното и постанови ново по същество, с което уважи предявения иск.  Претендиран се и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба, в от процесуалния представител на въззиваемия Г.В.В., по реда на чл.32 от ЗС адв. С,С. *** , в който се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди като такова. Претендира разноски.

         Във въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява от представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е необосновано и като такова следва да бъде отменено, като въззивния съд по правилата на чл.271 от ГПК, следва да постанови решение по същество като уважи предявения иск.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че предявеният иск останал недоказан по основание и размер като недоказано е останало обстоятелството, че претендираната сума е заплатена от въззивника за възстановяване на щетите на автобус „Ивеко”, вследствие на ПТП настъпило по вина на въззиваемия.

По делото са приети като доказателство три броя фактури с фискални бонове за заплатена от търговското дружество въззивник сума в размер на 2 752 лв.Тези писмени доказателства са оспорени от ответника относно тяхното съдържание- стойност и за какво МПС се отнасят. Първоинстанциония съд не е открил производство по отношения на тяхната истинност. Фактурата е частен свидетелстващ документ, и притежава формална доказателствена сила по отношение на факта на писменото изявление и неговото авторство, като материализира изявление на издателя относно факти.

Фактурата е частен свидетелстващ документ и като такъв удостоверява материализираното в нея изявление. При липсата на открито производство по нейната истинност, то съдът следва да ги кредитира.

В случая дружество въззивник е ангажирало като писмени доказателства издадените фактури, за заплащане на части за възстановяване на причинените вреди на  автобус „Ивеко с ДК№ СН 4373 СС.

От анализа на събраните по делото доказателства, събрани на първоинстанционото производство може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК. Искът е установителен и има за предмет установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

От назначената и приета по делото на първата инстанция съдебно- техническа експертиза се установява, че на въззивника вследствие на ПТП е причинена вреда при наличие на причинно следствена връзка с виновно противоправно поведение на въззиваемия.

Безспорно е доказано, че на 21 септември 2006 г. е настъпило ПТП,, при което са настъпили щети на автомобила собственост на въззивника, по вина на въззиваемия и Гаранционен фонд- София е изплатил на въззивника обезщетение в размер на 1 444.72 лв. при наличие на законовите предпоставки за това.

Размера на причинената на въззивника действителна вреда е в размер на 2 291,25 лева. Част от тази вреда е обезщетена от „Гаранционен фонд” със сумата от 1 444,72 лева. Размерът на тоталната щета е 2 291.25 лв. Не обезщетената вреда на въззивника от непозволеното увреждане е разликата между действителната такава и платеното от „Гаранционен фонд” и е в размер на 846,53 лева.

До този размер предявения иск се явява основателен и доказан. Въззиваемия е изпаднал в забава от датата на деликта или от 21.09.2006 год. и от този момент дължи обезщетение за забава равно на законната лихва върху сумата от 846,53 лева до датата на завеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение т.е. 18.11.2010 год. е в размер на 464,51 лева. От тази датата въззиваемия дължи и законната лихва върху главницата от 846,53 до окончателното й изплащане.

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде уважена, като атакуваното решение бъде отменено а въззивния съд постанови решение по същество с което уважи искът.

Въззивната страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 395,78 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззиваемия следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 566 от 11.07.2011 год. постановено по гр.д. № 7468/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „РИК 2009” ООД с ЕИК 200953755 със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. Д. *-*-*,представлявано от К.В.К. чрез пълномощника си адв. А. Г. С. ***, офис 7 и  Г.В.В. с ЕГН ********** *** , че Г.В.В. дължи на „РИК 2009” ООД с ЕИК 200953755 със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата  846.53 лв. главница, представляваща обезщетение на част от причинени от ответника имуществени вреди при ПТП на 21.09.2006 г. на автобус „Ивеко” с ДК№ СН 4373СС и разлика между общата стойност на щетите и полученото от Гаранционен фонд обезщетение, сумата  464.51 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.09.2006 г. до 18.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2010 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 175.50 лв. по издадена Заповед за изпълнение № 4395/22.11.2010 г. по ч.гр.д. № 6382/2010 г. на СлРС.

ОСЪЖДА Г.В.В.  ДА ЗАПЛАТИ на „РИК 2009” ООД с ЕИК 200953755 със седалище и адрес на управление: гр. С. направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 395,78 лева /триста деветдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки /.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: