Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 194

 

гр. Сливен, 06.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  386  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба протв решение № 390/20.05.2011 г. по гр. д. № 5852/2010г. на СлРС, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп” АД със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 172.30лв., представляваща платено на пострадал от ПТП  застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Бонус Каско” за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, както и разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен предявеният от ЗАД против агенцията иск с правно основание чл. 213 ал. 1 от КЗ над присъдения размер от 172.30 лв. до пълния претендиран от  202 лв. като неоснователен и недоказан.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и е обжалвано решението в частта, с която е уважен предявеният от ЗАД  иск. Твърди се, че в тази част съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и незаконосъобразен.  По делото не се е установило еднозначно настъпването на вредоносното събитие, което да е причинило вредите по начина, който е заявен в исковата молба.  Ищецът не е ангажирал безспорни доказателства относно предпоставките за деликтна отговорност, че вредите са причинени от дупки по републиканския път, т.е. че бездействието на ответника се намирало в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат.  По делото липсва съставен протокол за ПТП , а писмото от РУ на МВР – Елхово не е документ с обвързваща доказателствена сила. Заключението на вещото лице се е базирало на документи, съставени от застрахователя. Нарушени са били изискванията на Наредба І-167/24.10.2001 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпването на застрахователни събития, свързани с МПС. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен атакувания съдебен акт в частта му, с която са уважени претенците  и да се постанови ново решение, с което те да бъдат отхвърлени. В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата.

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който изразява становище, че поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата страна не се представлява, чрез представител по пълномощие е депозирано становище, че жалбата е  неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Жалбата е неоснователна.

        Предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД – регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция “Пътна инфраструктура” е допустим.

За да бъде уважен така предявения иск, на първо място ищецът е следвало да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

        От представените и неоспорени по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и  Николай Георгиев Русев по отношение на увредения лек автомобил марка ”Ауди”, модел “Ауди 100” с ДК №У3244АК към датата на настъпване на застрахователното събитие. От представеното платежно нареждане се установява, че на 03.06.2010г. е заплатена стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице. Няма данни, както и твърдения, ответникът да е заплатил тази сума на застрахователя.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния автомобил марка ”Ауди”, модел “Ауди 100” с ДК №У3244АК през дупка на пътното платно, а тя е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Агенция “Пътна инфраструктура”.

Възраженията, наведени във въззивната жалба, че са нарушени   изискванията на Наредба І-167/24.10.2001 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпването на застрахователни събития, свързани с МПС са неоснователни. Установено е, че за настъпилото произшествие е бил подаден сигнал, приет в дежурната част на РУП – Елхово. Не са събрани доказателства, които да опровергават твърдението за настъпило ПТП, обратно, събрани са такива, от които е безспорно, че на 01.04.2010г. е настъпило ПТП с материални щети в резултат от пропадане на лек автомобил марка ”Ауди”, модел “Ауди 100” с ДК №У3244АКв дупка, находяща се на път ІІ-76 гр.Елхово – гр.Тополовград.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед на изхода от процеса дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата направените разноски пред тази инстанция, но тъй като няма доказателства да са направени, то не следва да се присъждат такива.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 390/20.05.2011 г. по гр. д. № 5852/2010г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “М.” №* да заплати на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., пл.”П.” №*, ЕИК 000694286, представлявано от изп. директор Р. Я. сумата от 120 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: