Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 242

 

гр. Сливен, 18.11.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  388  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Обжалвано е решение № 520/21.06.2011 г. по гражданско дело № 349/2011 г. на СлРС, с което е признато уволнението за незаконно и е отменена заповед № 12 от 26.11.2010 г. на Директора на Държавно горско стопанство  Твърдица, с която е прекратено трудово правоотношение на Х.Г.Х. като незаконосъобразна. Със същото решение е възстановен Х.Г.Х. на заеманата преди уволнението длъжност „Старши лесничей” в Държавно Горско стопанство – Твърдица. Осъдено е ДГС – Твърдица да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 473,31 лв. ведно със законната лихва считано от 24.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск до пълния размер на сумата като неоснователен. С решението е осъдено ДГС – Твърдица да заплати на ищеца на основание на чл. 225 ал. 2 от КТ обезщетение в размер на 1033,28 лв. ведно със законната лихва като е отхвърлен предявения иск до пълния претендиран размер като неоснователен. Осъдено е ДГС – Твърдица да заплати на ищеца сумата от 548,05 лв. представляваща незаконно удържана сума съгласно Заповед № 12 от 26.11.2010 г. на директора на ДГС – Твърдица. С решението е отхвърлен предявения от ищеца против ответника ДГС – Твърдица иск за заплащане на сумата от 283,95 лв. представляваща незаконно удържана стойност на облекло за срока на неговото износване като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от ответника на първоинстанционното производство, в която се твърди, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която са уважени предявените искове , поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. СлРС не е обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до неправилни правни изводи. В уволнителната заповед работодателят е посочил, че за дата на извършване на нарушението приема датата на откриването му, към която дата неизпълнението на задълженията е продължавало. Бездействието на служителя да констатира незаконната сеч, е нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание. Служителят не е изпълнявал задълженията до момента, в който нарушенията са били констатирани от нарочно назначена комисия.  Непосочването на наказанието, което се налага като конкретен вид от изчерпателно изброените в чл. 188 от КТ, не е нарушение, тъй като предвид последиците от налагането на наказанието, а именно прекратяване на трудовото правоотношение, е ясно кое е наказанието. Неправилен е изводът  на съда, че служителят се ползва от закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ, тъй като зам.председател на синдикална организация не влиза в ръководството на Синдикалната организация по смисъла на закона. Заповедта е подробно мотивирана, работодателят е събрал достатъчно доказателства в полза на дисциплинарното производство, а и събраните по делото гласни и писмени доказателства потвърждават нарушението, което е описано в заповедта.Поради това се иска отмяна на постановеното решението в атакуваната му част и постановяване на друго, с което да бъде признато уволнението за законно.

Във въззивната жалба е било направено доказателствено искане да бъде изискан от КТ „Подкрепа” – Сливен, протокол от общо събрание на Синдикалната организация от 05.11.2009 г. за избор на ищеца за секретар на синдикалната организация на „Подкрепа” в ДГС Твърдица.

 В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор.

С разпореждане от 07.09.2011 г. е изискано от КТ „Подкрепа” да представи посочения протокол.

В с.з.  не се явява представител за въззивника.

В с.з. въззиваемият се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който поддържа  подадения писмен отговор, оспорва основателността на  подадената жалба.В приложена по делото писмена защита се излагат съображения, идентични с тези  поддържани пред първоинстанционния съд.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като следва да я допълни със следното:

По искане на въззивника настоящата инстанция изисква от синдикалната регионална организация на  „Подкрепа” да представи протокол от събрание на синдикалната организация в ДГС – Твърдица, че въззиваемият-ищец е  избран за секретар на тази синдикална организация. В писмо, приложено по делото, се сочи, че протокол не може да бъде представен, тъй като не е запазен. Допуснато беше събиране на доказателства чрез разпит на свидетел, а именно заместник председател на  синдикалната регионална организация, който твърди, че е присъствал при провеждане на събранието, на което въззиваемият-ищец е бил избран за секретар на синдикалната организация. Бил е изготвен протокол, но по-късно протоколчикът на това събрание бил уволнен от работа като служител на ДГС – Твърдица, поради което протоколът не е бил запазен.

В с.з. проведено на 08.06.2011 г. районният съд е приел като доказателство служебна бележка, издадена от СРС „Подкрепа” – Сливен относно обстоятелството, че ищецът е бил зам.председател на синдикална секция на „Подкрепа” в Държавно лесничейство – Твърдица и е бил преизбран за секретар на общо събрание на 05.11.2009 г. В това заседание се явил процесуален представител по пълномощие на ответната страна, който не е оспорил представеното писмено доказателство.

       Изградените въз основа на  установената пред първата инстанция фактическа обстановка правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       Жалбата е неоснователна.

Първото възражение, съдържащо се във въззивната жалба, е относно изводът на районния съд, че уволнителната заповед не съдържа два от кумулативно предвидените в чл. 195 ал. 1 от КТ реквизити. Първото е, че съдът е приел, че в заповедта не е посочено времето на извършване на нарушението. Твърди се, че се касае за незаконна сеч, която е продължила в един сравнително дълъг период от време, през който служителят е бездействал и като не е изпълнявал трудовите си задължения, е допуснал дисциплинарно нарушение. Работодателят е посочил, че за дата на извършване на нарушението се приема датата на откриването му. Районният съд е посочил, че тази дата не може да се приеме за време на извършване на нарушението и установяването на времето е от съществено значение за определяне както на самото нарушение, така и за осъществяване правото на защита на работника чрез  даването на обяснения. Комисията, която е извършила проверката, е посочила, че нарушението е извършено през периода м. юли и м. август и работодателят е следвало да отрази извършването на нарушението през този период и да го впише в заповедта. В този смисъл изводите на районния съд са напълно законосъобразни и правилни. Наведеното във въззивната жалба възражение е неоснователно, тъй като е видно, че никъде съдът не приема, че нарушението  следва да бъде конкретизирано като време чрез посочване на  точната дата, а е достатъчно да бъде посочен периода от време, през което е продължило, според работодателя , бездействието на служителя, за да може по този начин той да организира и защитата си. Възражението, че в заповедта се сочи, че бездействието е продължило до 17.11.2010 г. също не може да се приеме за основателно, тъй като това не сочи периода, през който е било извършено, според работодателя, нарушението.

На второ място и като втори съществен порок на заповедта съдът е приел, че не е посочено изрично наказанието, което се налага като конкретен вид от изчерпателно изброените в чл. 188 от КТ.  Прави се възражение, че предвид посоченото прекратително основание, а именно такова по чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ правото на защита на ищеца не е било накърнено, тъй като на него му е станало ясно кое от трите вида наказание му е наложено предвид последиците от същото – прекратяване на трудовото правоотношение. Дисциплинарното наказание се налага  с мотивирана писмена заповед, в която следва да бъде посочено нарушението, кога то е извършено, нарушителят, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. В заповедта – предмет на делото, не е посочено какво е наказанието за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в бездействието на ищеца и представляващо тежко нарушение. Работодателят е длъжен да посочи наказанието, а не само неговата квалификация. Като се е произнесъл в този смисъл районният съд правилно и законосъобразно е приложил закона.

Последното възражение във въззивната жалба е свързано с приетото от съда, че ищецът се е ползвал със закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ.  Сочи се, че той обаче е бил заместник председател на синдикалната организация, а в закона изрично е посочено, че синдикално ръководство е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Навеждат се доводи, че служебната бележка от синдикалната организация на КТ „Подкрепа” е била приета в последното по делото заседание след като е била настъпила преклузия за представянето й. Не се държи обаче сметка, че обстоятелството,  свързано с качеството на ищеца – секретар на синдикалната организация, се установило след разпита на свидетел по делото, който е проведен в с.з. на 08.06.2011 г. и който е посочил, че ищецът е бил зам. председател, а не секретар. За опровергаването на тези свидетелски показания е била представена служебната бележка.

Както вече беше посочено служебната бележка е представена в с.з. проведено на 08.06.2011 г. и не е била оспорена от процесуалния представител на ответника. Очевидно е било намерението на ищеца, изразено от неговия процесуален представител, да се ползва от това писмено доказателство, като направи възражение за незаконност на издадената заповед. Следователно правилното процесуално поведение е било да бъде оспорено това писмено доказателство - служебната бележка, което въззивникът се домогва да направи  пред настоящата инстанция чрез направеното искане да бъде представен протокола от проведеното общо събрание на синдикалната секция.  Вярно е, че такъв протокол не беше представен, но и пред тази инстанция се събраха доказателства, че действително ищецът е бил секретар на синдикалната организация. Ето защо следва да се приеме, че е било допуснато нарушение на чл. 333 от КТ.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По делото не е направено искане от въззиваемия за присъждане на разноски.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 520/21.06.2011 г. по гр. д.№ 349/2011г. на Сливенския районен съд.

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: