Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  229

 

гр. Сливен, 02.11.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори ноември през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                           мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 389 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло решение № 277/28.04.2011г. по гр.д. № 5692/10г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от “Топлофикация Сливен” ЕАД, гр. Сливен против “Лазур” ЕООД, гр. Сливен, положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че второто дружество дължи на първото сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3254/09.09.2010г. по ч.гр.д. № 4783/10 на СлРС, а именно – сумата 724,75 лв., представляваща стойността на неплатена топленергия за периода 31.10.2009г.-31.05.2010г. за обект в гр. Сливен, кв. “Младост” бл.1, ведно със законовата лихва за забава от 08.09.10г. до окончателното изплащане, сумата 25,70 лв., представляваща мораторна лихва за забава до 28.06.2010г. и разноски в размер на 26, 50 лв., и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението, като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалните разпоредби.  Твърди, че мотивите на РС, че сумите са недължими, тъй като са неправилно начислени, са необосновани, тъй като от доказателствата по делото се установява по безспорен начин реалният размер на задължението на ответника. Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението на СлРС и вместо това постанови решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски за двете инстенции.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. Чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с писмено становище от 02.11.11г. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания, които отново аргументира по същество, и моли съда да я уважи, като отмени решението и постанови ново, с което уважи предявения установителен иск изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. Чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с писмено становище от 01.11.11г., оспорва въззивната жалба и желае тя да бъде отхвърлена. Счита, че изложените в нея твърдения са неоснователни, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, липсват нарушения на СлРС, поради което моли въззивният съд да потвърди решението. Излага подробни съображения по същество. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено за сумите 679, 13 лв. - главница и 23, 14 лв. – мораторна лихва, както и за разноските по заповедното производство за сумата 25 лв. За разликите над тях до пълните претендирани размери, следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна от фактологична странаи с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ решаващите правни изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК кредиторът предявил настоящия положителен установителен иск.

Установено е, че в процесния обект през четири отоплителни сезона /от 2006/07г. до 2009/10г./ ответникът не е ползвал ТЕ за битово-гореща вода и ТЕ отдадена от отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители, а е бил само потребител на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя пропорционално на отопляемия обем. Безспорно е, че за посочения период ищцовото дружество е доставяло ТЕ за сградата, в която се намира обектът на ответника, поради което, по силата на действащите правни норми, той е потребител на ТЕ и като такъв дължи заплащане на стойността й, изчислена по методиката и по определените от законодателя формули. Действително е установено, че за първия отоплителен сезон  неправилно е разпределена ТЕ отдадена от СИ, /съответно - неправилно е било определяно и количеството ТЕ за БГВ и такова, отдадено от отоплителните тела/, за вторите два отоплителни сезона количеството ТЕ, необходимо за загряване на 1 куб.м. вода за БГВ не е било съобразено с правилата за дялово разпределение, а за последния от процесните четири отоплителни сезона методиката за дялово разпределение е била правилно прилагана.

Щом, обаче, е налице действително потребление, няма никакво основание потребителят да се освободи изцяло от паричното си задължение. Следователно той дължи най-малкото тази стойност на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която не би могла да бъде по-малка при правилно прилагане на методиката за дялово разпределение през целия исков период – тоест ТЕ, отдадена от СИ да бъде приета само въз основа на стойности, получени чрез формулата за нейното изчисление. Така в случая, тези стойности се равняват на 679, 13лв. за главното задължение общо за целия период и 23,14 лв. мораторна лихва.

Не може да се сподели виждането, че ако дължимите суми са неправилно изчислени, то ответникът не дължи нищо. Щом е неправилен само начинът на формиране на задължението, то не престава да съществува. Следва да се отбележи, че независимо дали през процесния обект преминават вертикални отоплителни тръбопроводи, дали в него има горещо-битово водоснабдяване и отоплителни уреди, както и дали  околните помещения се отопляват, щом той се намира в сградата, към чиято инсталация ищцовото дружество подава ТЕ, той попада в приложното поле на ЗЕ и Наредбите от 2004г. и 2007г.

 Отношенията между страните се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство при условията на равнопоставеност в облигацията, но и са предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен, а не пожелателен характер.

Що се отнася до възражението на въззиваемия, че въззивникът основава претенциите си на частни документи, изходящи от него, съдът счита, че това са годни доказателствени средства, тъй като ищецът, като доставчик, ги съставя според изискванията на закона и води документацията си по реда на ЗСч. Възможността да ги ползва  в процеса му е гарантирана и от разпоредбата на чл. 182 от ГПК, както и от чл. 55 от ТЗ – тъй като и двете страни са търговци, и доколкото доказателствената им сила не е разколебана по никакъв начин с други доказателства по делото, съдът няма причина да ги дискредитира.

Извън обсега на доказване в настоящото производство остават въпросите, свързани с продажбата на търговско предприятие между ответника и друг търговец, тъй като имуществените им отношения по повод заплащането на топлинната енергия следва да се разрешат между тях на друга плоскост.

С оглед казаното дотук, ответникът несъмнено дължи за процесния период най-малките възможни стойности на ТЕ, отдадена от СИ, калкулирани при правилно прилагане на методиката за дялово разпределение на топлинна енергия – общо 679, 13лв., както и 23, 14 лв. мораторна лихва, Тъй като вземането не е погасено чрез плащане или по друг начин, то съществува като задължение и дължимостта му следва да се признае между страните.

За тези суми предявените положителни установителни искове са основателни и следва да се уважат, основателно е и искането за разноски по заповедното производство за сумата 25 лв. За горницата над тях, до пълните размери съответно – 724, 75 лв. главница и 25, 70 лв. мораторна лихва, и разноски до 26, 50 лв., те са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Така, щом правните изводи на двете инстанции частично се разминават, обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които исковете са отхвърлени за сумите 679, 13 лв. - главница и 23, 14 лв. – мораторна лихва, както и за разноските по заповедното производство за сумата 25 лв., а в останалата отхвърлителна част - потвърдено.  Съразмерно следва да се разпределят и разноските по исковото производство, като ответникът заплати на ищеца направените от него разноски съразмерно на уважената част – 374, 42лв., а ищецът – на ответника – съразмерно на отхвърлената част от исковете – 20, 78 лв.

С оглед частичното уважаване на въззивната жалба въззиваемият следва да заплати на въззивника 210, 61 лв., а въззивникът следва да заплати на въззиваемия – 12, 79 лв. за тази фаза на производството.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                               

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 277/28.04.2011г. по гр.д. № 5692/10г. на СлРС  в ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от “Топлофикация Сливен” ЕАД, гр. Сливен против “Лазур” ЕООД, гр. Сливен, положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че второто дружество дължи на първото сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3254/09.09.2010г. по ч.гр.д. № 4783/10 на СлРС, за сумата 679, 13 лв., представляваща стойността на неплатена топленергия за периода 31.10.2009г.-31.05.2010г. за обект в гр. Сливен, кв. “Младост” бл.1, ведно със законовата лихва за забава от 08.09.10г. до окончателното изплащане, за сумата 23, 14 лв., представляваща мораторна лихва за забава до 28.06.2010г. и за разноски по заповедното производство за сумата 25 лв., както и  в ЧАСТТА за разноските по делото, и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че “ЛАЗУР” ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен, кв. “Сини камъни” 30-В-13 гр. Сливен, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен, бул. “Стефан караджа” №23,  част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3254/09.09.2010г. по ч.гр.д. № 4783/10 на СлРС, а именно – сумата 679, 13 лв., представляваща стойността на неплатена топленергия за периода 31.10.2009г.-31.05.2010г. за обект в гр. Сливен, кв. “Младост” бл.1, ведно със законовата лихва за забава от 08.09.10г. до окончателното изплащане, сумата 23, 14 лв., представляваща мораторна лихва за забава до 28.06.2010г. и разноски за заповедното производство в размер на 25 лв.

 

ОСЪЖДА “Лазур” ЕООД, гр. Сливен да заплати на “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен направените разноски по делото съразмерно на уважената част от иска в размер на 374, 42 лв.

ОСЪЖДА  “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен да заплати на “Лазур” ЕООД, гр. Сливен, направените разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 20, 78 лв

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

 

 

ОСЪЖДА  “Лазур” ЕООД, гр. Сливен, да заплати на “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен, направените разноски по делото за въззивната фаза, съразмерно на уважената част от жалбата в размер на  210, 61 лв.

ОСЪЖДА “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен да заплати на “Лазур” ЕООД, гр. Сливен, направените разноски по делото за въззивната фаза, съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 12, 79 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: