Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №137

 

гр. Сливен, 11.06.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

                                                                 мл. с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.д. №391 по описа за 2011год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба против решение № 96/17.06.2011г. по гр. д. № 154/2011г. на РС  - Нова Загора, с което е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство гражданския брак между страните, по вина на съпругата, предоставено е упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. на бащата Х.Х., определен е режим на лични контакти на детето с майката И.Х., майката е осъдена да заплаща на бащата в качеството му на законен представител на детето месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 17.03.2010г., предоставено е ползването на семейното жилище на съпруга и е постановено след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Георгиева.

С въззивната жалба ищцата в първоинстанционното производство И.Б.Х. обжалва постановеното решение в частта, относно вината за прекратяване на брака, предоставянето на родителските права върху малолетното дете А. за упражняване на бащата, определения режим на лични отношения с детето и определената за детето издръжка. В останалата част решението не е обжалвано. Твърденията на въззивницата първо място са за недопустимост на решението в частта относно предоставяне упражняването на родителските права на бащата, тъй като ответникът в първоинстанционното производство не е предявил насрещен иск по реда на  чл. 211, ал. 2 от ГПК, а е заявил  тази претенция в отговора на исковата молба. По този начин въззивницата счита, че не е налице надлежно предявен насрещен иск във връзка с упражняването на родителските права и издръжката от страна на ответника и съдът не е следвало да разглежда същия. Излага съображения за неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства и тенденциозно анализиране на същите. Въззивницата моли съда да обезсили решението в частта, с което са разгледани насрещните претенции на ответника, евентуално в случай, че съдът не уважи това искане, да отмени решението в обжалваните части относно вината, упражняването на родителските права и издръжката и да постанови ново, с което да признае, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на въззиваемия  - ответник в първоинстанционното производство, да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо детето и да определи  подходяща издръжка и режим на лични контакти на детето с бащата.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.  Посочва, че претенциите във връзка с упражняването на родителските права са направени с отговора  в установения за това срок и отговарят на правилата на ГПК, поради което законосъобразно са приети и разгледани от първоинстанционния съд. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в атакуваните части.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В открито съдебно заседание след разрешаване на предварителните въпроси, съдът прикани страните към постигане на спогодба, след разясняване на нейните последици по смисъла на чл.234 от ГПК.

Страните заявяват, че са постигнали споразумение помежду си, относно режима на лични отношения между детето и майката и го излагат пред съда. След извършена преценка от страна на съда дали са налице законовите изисквания за одобряване на спогодбата, настоящият състав е одобрил постигнатото споразумение, като непротиворечащо на закона и добрите нрави и в интерес на малолетното дете и е прекратил производството в тази част като спогодено.

В същото съдебно заседание въззвиницата И.Б.Х., заявява, че оттегля въззивната се жалба в частта, относно вината за прекратяване на брака, предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. Х. и относно издръжката на детето, поради което съдът е прекратил въззивното производство в тази част.

Предвид посоченото процесуалното развитие на делото, настоящият състав е мотивиран да постанови решение, с което да обезсили Решение №96/17.06.2011г., постановено по гр.д. №154/2011г. по описа на Новозагорски районен съд, В ЧАСТТА, с която съдът е определил режим на лични контакти на майката И.Б.Х. с детето А. Христомиров Х., поради постигната съдебна спогодба между страните по този въпрос във въззивната фаза на производството. Тези отношения между страните ще се уреждат според постигнатата и одобрена съдебна спогодба.

Предвид изявлението на въззвиницата И.Х., че оттегля въззивната си жалба в частта, относно вината за настъпилото между страните дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. Х. и издръжката на детето, първоинстанционното решение на РС – Нова Загора ще влезе в сила и ще породи действието си, след изтичане на срока за обжалване на определението, постановено в открито съдебно заседание, с което въззивното производство е прекратено в тези части.

Първоинстанционното решение в частта относно прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга Х.Х. и фамилното име на съпругата след развода е влязло в сила, поради необжалването му.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО Решение №96/17.06.2011г., постановено по гр.д. №154/2011г. по описа на Новозагорски районен съд, В ЧАСТТА, с която съдът е определил режим на лични контакти на майката И.Б.Х. с ЕГН ********** с детето А. Х. Х. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, един месец през лятната ваканция на детето, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и за една седмица през коледната ваканция и за една седмица през пролетната ваканция, поради сключена между страните и одобрена от въззивния съд съдебна спогодба.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.