Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  20

 

                                                гр.С., дата 28.02.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                                                                                                      

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 392 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно Решение № 288 от 20.07.2011 г. постановено по гр.д. № 5026 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд. С решението, съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с нотариален акт № 11, том I, дело № 19/1997 г., вписан с вх.рег. № 14 от 06.01.1997 г. на нотариус Е. Ш. при Районен съд – гр.С., с което С.П.Д. е дарила на племенницата си Е.Н.К., следния недвижим имот: 2/5 ид.ч. от имот с пл.№№ 2692, 2693 в кв.93 по плана на гр.С., кв. „К.”, целият с площ 273 кв.м., при граници: имот № 2691, имот № 2684 и улица, ведно с двете западни стаи от жилищната сграда и навеса до тях, обособени в самостоятелен жилищен обект, като дарителката запазила за себе си правото на ползване на имота, докато е жива.

          В жалбата си до съда въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва горецитираното решение на Сливенски районен съд изцяло. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен акт. С оглед на неправилно установените по делото факти, били изведени неправилни правни изводи от съда. Твърди, че е искала издръжка от ответницата чрез нейния баща, но такава не била получила нито преди, нито след образуване на делото. По отношение на имота продаден през 2005 г. заявява, че именно нуждата от средства я е принудило да го прехвърли, а получената сума била разходвана за задоволяване на насъщните й нужди. Възразява, че не се е лишила от средствата, които може да получава чрез отдаването под наем на процесния имот, тъй като уговорката с наемателите била да се грижат и поддържат имота, а не да го ползват безвъзмездно. От друга страна прави оплакване за неправилност на изводите на съда, кредитирайки показанията на К. и Д., които били пряко заинтересовани от изхода на делото, предвид родствената им връзка с ответницата. Излага допълнителни съображения относно наличие противоречия в показанията им, което от своя страна ги правело недостоверни. Твърди, че не притежава земеделски земи и ответникът не е доказал твърдението си в този смисъл. С оглед на всичко изложено, смята исковата претенция за доказана, а решението на районния съд за неправилно.

         Моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното и да уважи предявения иск, като отмени направеното дарение, обективирано в нотариален акт № 11, том I, дело № 19/1997 г., вписан с вх.рег. № 14 от 06.01.1997 г. на нотариус при Районен съд – гр.С..

         В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд, с който оспорва жалбата изцяло. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Постановеното решение било правилно и законосъобразно, тъй като ищцата не доказала нуждата си от издръжка, както и факта, че е поискала такава от ответницата, респективно не е доказала предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД.

         От Сливенски окръжен съд се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.        

         Въззивният съд с оглед установяване на релевантните за спора факти и на основание чл.195, ал.1 от ГПК, е назначил и изслушал две експертизи – икономическа и медицинска.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, се явява лично, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. По същество иска отмяна на атакуваното решение по съображенията изложени във въззивната жалба, като твърди, че са доказани предпоставките за уважаване на иска.

          В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба на основанията изложени в отговора и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. По отношение на доказателствата, събрани от въззивния съд, намира че те не променят правилността на крайните изводи на районния съд. Счита, че икономическата експертиза е относима по дела с друг предмет и моли съдът при постановяване на решението си да не я възприема. Заявява, че по дела с предмет отмяна на дарение, поради недаване на издръжка, следва критериите за определяне на това дали едно лице е нуждаещо се или не, да са критериите за определяне на нуждата от допълнителни социални помощи, предвидени в Правилника за социално подпомагане, тъй като помощта която дареният би дал е със същия характер. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за тази инстанция.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

                   С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа и втора инстанция доказателства, намира, че атакуваното решение е неправилно и необосновано и поради това следва да бъде отменено.

                   Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е непълна, тъй като относно релевантни за делото обстоятелства, районния съд не е изложил мотиви и в този смисъл не е изяснил всички спорни факти, което от своя страна е довело и до необоснованост на правните изводи. Във връзка с установяване на здравословното състояние на въззивницата Д., предвид нуждата й от издръжка, от назначената пред въззивния съд медицинска експертиза е видно, че тя страда от хронични сърдечно – съдови заболявания, които са с траен и необратим характер: хипертонична болест на сърцето III стадий, умерена степен, вторична исхемична кардиопатия, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност 3-4 ф.кл., пристъпна надкамерна тахикардия, надкамерна и камерна екстрасистолия, сенилен белодробен емфизем. С оглед предписаното й медикаментозно лечение, месечната стойност на лекарствата, които трябва да приема непрекъснато и редовно, е около 28,31 лв. Тази стойност се поема от пациента след приспадане на сумата, която се заплаща от Здравната каса. Съдът кредитира изцяло експертното заключение, тъй като то не беше оспорено от страните, а освен това няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността на изготвилото го вещото лице.                 

                   В хода на въззивното производство е назначена и съдебно – икономическа експертиза, със задача на вещото лице да даде заключение какви средства месечно са необходими за издръжката на въззивницата Д., съобразно статистическите данни за страната и нейните конкретни нужди, след запознаване на вещото лице с данните по делото, относно здравословното й състояние. От заключението се установява, че при изготвяне на експертизата, след запознаване с материалите по делото и извършено социална анкета в дома на ищцата, вещото лице е ползвало справка от НСИ за бюджетите на домакинствата за 2011 г., като база, която в най – голяма степен се доближава до действителните данни, тъй като се съставя въз основа на наблюдения на отделни семейства В експертизата изрично е отразено, че НСИ не разполага с данни за паричния разход на домакинствата на пенсионери по месеци през 2011 г., тъй като информацията била обременена с голяма статистическа грешка. При съставяне на заключението вещото лице е съобразило обстоятелството, че ищцата Д. е пенсионер на възраст 88 години, вдовица, с личен доход от пенсия за прослужено време и старост в размер на 211,33 лв. месечно. Не е била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК и няма определен процент намалена работоспособност. Придвижва се самостоятелно и се самообслужва. Предвид споделеното от ищцата, вещото лице е отчело и обстоятелството, че тя страда от хипертония и хронична застойна недостатъчност, които предполагали прием на медикаменти, за които месечно доплащала по 31,69 лв. Експертното заключение дава информация средно за разходите за един месец по пера, въз основа на статистическите данни от НСИ, които сумарно възлизат на 279,20 лв. В заключение, посочения паричен разход за един месец за въззивницата Д. е определен на 310,89 лв. Тази сума вещото лице е получило след като са били сторнирани разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия, които ищцата не употребява и са били прибавени 31,69 лв., представляващи месечни разходи за медикаменти. В тази част, относно разходите за лекарства на ищцата, съдът не кредитира експертното заключение, тъй като то се базира на споделеното от Д. и в същото време се опровергава от медицинската експертиза, на която е бил поставен такъв въпрос. В този смисъл, настоящият състав намира, че към определения паричен разход в домакинствата на пенсионер в размер на 279,20 лв. следва да бъде прибавена сумата от 28,31 лв., представляваща месечната стойност на лекарствата, които трябва да приема непрекъснато и редовно ищцата по данни на медицинската експертиза и така разходите за издръжка на въззиваемата страна следва да бъдат определени на 307,51 лв.

                   От друга страна във връзка с преценката на относно това дали е налице нужда от издръжка у ищцата или не, и какво имущество /в смисъл на доходи/ притежава, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът съобрази настъпилата промяна в размера на пенсията на въззивницата, като към момента на приключване на съдебното дирене пред въззвиния съд, тя е възлизала на 211,33 лв. От друга страна необоснован е изводът на районния съд, че ищцата е собственик на 1/3 ид.ч. от земеделски земи в с.Воден, Ямболска област, с обща площ от 125 дка, като наследница на Г.М.Г., които тя не искала да продаде. Правилно районния съд в доклада си по делото, е посочил че в тежест на ответницата е било доказването на това твърдяно от нея обстоятелство. В правните си изводи обаче посочва, че ищцата не оспорила твърдението на ответника и поради собственото си поведение пропуснала да увеличи имуществото си. С този извод напълно необосновано и в противоречие с представените по делото доказателства, районният съд е приел, че ищцата е собственик на твърдяните от ответника земеделски земи. Необоснован е и изводът, че ищцата доброволно се е лишила от получаването на наем за процесния имот, тъй като от свидетелските показания на страните по договора за наем е видно, че става въпрос за стара сграда, която се нуждае от поддръжка и за която поддръжка ищцата няма средства. Поради това и впоследствие след сключване на договора, страните са се уговорили да не се заплаща наем срещу ползването на процесния имот, а наемателите да поемат всички разходи по поддръжката му. По отношение на останалата част от фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението на районния съд, настоящият състав намира, че е правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, намира за безпредметно да я преповтаря.

                 При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

                 Договорът за дарение е едностранен договор и по начало не създава никакви задължения за дарения, включително и да дава издръжка на дарителя. Дареният има само морално задължение да бъде признателен на дарителя за направеното дарение. Това морално задължение се трансформира в правно – за даване на издръжка, само ако настъпят нови юридически факти – ако дарителят изпадне в нужда и ако поиска от дарения да му дава издръжка. Последица от неизпълнение на това вече правно задължение е възможността дарението да бъде отменено от дарителя на основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД. Смисълът на закона е да се върне подареното, за да може дарителят да разполага със средства за издръжка. За да бъде уважен иск за отмяна на дарение, поради отказ от страна на дарения да дава издръжка, следва да са налице следните предпоставки: валиден договор за дарение между страните, трайна нужда от издръжка от страна на ищеца – дарител; покана до ответника – дарен да дава издръжка; отказ на дарения да дава такава.

                 В настоящия казус, районния съд установил наличието на първата предпоставка, но отхвърлил иска поради недоказаност на втората и третата. На първо място районния съд е приел, че искът е неоснователен, поради липса на покана от ищцата към ответницата да й дава издръжка. Този извод на районния съд обаче е необоснован и в противоречие с трайната и константна практика на ВКС /Решение № 238 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6464/2007 г., I г.о./, вкл. и с такава постановена по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 717 от 05.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2589/2008 г., IVг.о. В нея се приема, че дори и да липсват доказателства за отправена покана за даване на издръжка преди предявяване на иска, то самата искова молба има значението на такава покана, какъвто е и настоящият случай. По делото действително не са представени убедителни доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че ищцата Д. е отправила надлежно покана до ответницата К., да й заплаща издръжка, в същото време обаче безспорно исковата молба играе такава роля, но това обстоятелство не е било съобразено от районния съд. Доколкото поканата е материална предпоставка за възникване на задължението за издръжка, то и датата на исковата молба се явява релевантния начален момент, от който ще се преценява нуждата на дарителя от издръжка и поведението на дареното лице. От друга страна поканата определя и размера на задължението за издръжка. В случая поканата е обща, а не конкретна, което предполага да се да се анализира необходимостта от издръжка на ищцата като цяло, с оглед всички нужди на дарителя.      

                   Нуждата от издръжка следва да се преценява съобразно конкретните нужди на лицето, след обсъждане на всички доказателства относно неговите месечните доходи и месечните разходи. Размерът и периодът на издръжката зависят от трайността на нуждата и размера на подареното – издръжката се дължи, докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното. По отношение наличието и на тази предпоставка за уважаване на иска за издръжка, районният съд е направил необоснования извод, че такава не е налице. Той не е обсъдил представените по делото медицински документи, от които се установява какво е здравословното състояние на ищцата и предписаното й в тази връзка ежемесечно медикаментозно лечение. Във фазата на съдебното следствие проведено от въззивния съд са били назначени две експертизи – икономическа и медицинска.  Настоящият съдебен състав кредитира и двете, тъй като са изготвени от специалисти в съответните области и допринасят за изясняване на релевантните по делото обстоятелства. В този смисъл е неоснователно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна, да не се кредитира заключението на икономическата експертиза, тъй като било с ограничен обхват и не изяснявало докрай въпроса за нуждата от допълнителна издръжка. Неоснователни са твърденията, че подобна експертиза е неотносима по дела с такъв предмет, и че критериите за определяне на нуждата от издръжка са тези дали едно лице има нужда от социални помощи или не, предвидени в Правилника за социално подпомагане. Нуждата от издръжка е винаги конкретна и се преценява на база нуждите на лицето, въз основа на събраните по делото доказателства, поради това определянето й по занапред предвидени критерии, без значение къде са уредени, е недопустимо и в разрез със смисъла и духа на закона.

                   При изготвянето на медицинското заключение са взети предвид всички приложени по делото медицински документи, относно здравословното състояние на Д.. От него се установява, че въззивницата страда от посочените в експертизата трайни и необратими заболявания, предполагащи непрекъснат ежемесечен прием на медикаменти, чиято стойност възлиза на 28,31 лв. месечно. От икономическата експертиза е видно, че посочения паричен разход за един месец за въззивницата Д. възлиза на 310,89 лв. Поради изложените вече по – горе съображения, съдът коригира разходите за издръжка на въззивницата на 307,51 лв. По делото се установява, че единственият й приход е от пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 211,33 лв. Следователно с оглед на изложените факти, за въззивницата Д. е налице трайна нужда от допълнителна издръжка от около 100 лв, за осигуряване на един минимум, предвид нейното здравословно състояние и обичайна социална среда. Нуждата й съдът определя като трайна, предвид нейната възраст и естеството на заболяванията, от които страда. За установяване на нуждата от издръжка в хода на производство са били събрани и гласни доказателства, но настоящият състав намира, че показанията на свидетелите К. и Д. не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от назначените по делото експертизи и в този смисъл е основателно оплакването на въззивника, че техните показания са били неправилно кредитирани от районния съд.

                  От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изпаднал в трайно материално затруднение, което от своя страна налага отмяна на дарението. Въззивницата не разполага с доходи в размер достатъчен, за да покрива нуждите си от храна, облекло, лекарства и консумативи. В този случай задължението за даване на издръжка се е трансформирало от морално в правно и недаването й от дарения на дарителя е проява на непризнателност, тъй като поставя дарителя в беда и предпоставя отмяна на дарението и принудително за дарения връщане на дареното, с цел удовлетворяване на нуждата на дарителя. От друга страна е налице и последната предпоставка за уважаване на иска за отмяна на дарението – отказ на дарения да дава издръжка, видно от неговото поведение в хода на цялото производство, както пред първа ,така и пред втора инстанция.

                 По изложените съображения, въззивният съд счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно. Предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД следва да бъде уважен, тъй като са налице предпоставките за отмяна на дарението – дареният не дава на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Доколкото въззивната инстанция формира краен извод по съществото на спора, несъвпадащ с този на първоинстанционния съд, решението на РС – Сливен следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново такова, с което исковата претенция за отмяна на дарението да бъде уважена изцяло. За спора по делото е ирелевантно, твърдяното от ответницата К. обстоятелство, че действителния мотив за предявяване на иска е желанието на ищцата да си върне имота, за да го даде на лицето, което към момента го ползва – свидетелката В.. При наличието на обективните предпоставки, визирани в хипотезата на чл.227 от ЗЗД, е без правно значение, по какъв начин се е формирала волята на ищеца да предяви настоящия иск.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззивника, сторените от него, но тъй като ищцата - жалбоподател е била освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащането на такси и разноски, то такива не следва да й се присъждат. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, тъй като делото е разрешено в полза на лице, освободено от държавни такси и разноски в производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми следва да се присъдят в полза на съда. Поради това Е.Н.К., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сума в размер на 195 лв.

                 Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                Р      Е     Ш     И  :

 

      

       ОТМЕНЯ Решение № 288 от 20.07.2011 г. постановено по гр.д. № 5026 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                 ОТМЕНЯ дарението, удостоверено с нотариален акт № 11, том I, дело № 19/1997 г., вписан с вх.рег. № 14 от 06.01.1997 г. на по описа на нотариус Е. Ш. при Районен съд – гр.С., с което С.П.Д. дарява на племенницата си Е.Н.К., следния собствен недвижим имот: 2/5 ид.ч. от имот с пл.№№ 2692, 2693 в кв.93 по плана на гр.С., кв. „К.”, целият с площ 273 кв.м., при граници: имот № 2691, имот № 2684 и улица, ВЕДНО с двете западни стаи от жилищната сграда и навеса до тях, обособени в самостоятелен жилищен обект.               

                  ОСЪЖДА Е.Н.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., кв. „З.”, бл.*, вх.*, ап.*, да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд, направените разноски по делото в размер на 195 лв. / сто и деветдесет и пет лева/.

 

                Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

                

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                     

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                          

                                                                                                          

                                                                                                           2.