РЕШЕНИЕ

 

Гр. Сливен, 21.10.2011 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

         МЛ.С.  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                                         

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора…… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 393 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. 

Обжалвано е Решение № 474 от 05.07.2011 год. постановено по гр.д. № 1751/2011 г по описа на Районен съд гр.Сливен от ищеца в първоинстанционното производство Д. Н. Т. в ЧАСТА в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.144 от СК, за размера над 80 лева, до претендирания с исковата молба иск в размер на 100 лева.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е осъдил въззиваемия Н.Б.Т. да заплаща на въззивника, макар и пълнолетен, продължаващ обучението си в средно учебно заведение, в редовна форма, месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване. С това решение съдът е отхвърлил предявения иск в останалата му част за разликата над 80 лв. до пълния претендиран размер 100 лв., като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е необосновано. Твърди, че въззиваемия е представил удостоверение за раждане на децата си от втория брак и че те са ученици в ОУ „Христо Ботев”, както и удостоверение за дохода. Независимо от това първоинстанционният съд приема, че същия не е ангажирал доказателства относно доходите си. Първоинстанционният съд не се е съобразил с факти и обстоятелства, свързани с необходимия размер на издръжката, като се има предвид, че въззивника е ученик 11 клас, на 18 годишна възраст и присъдените 80 лв. не биха задоволили и най-елементарните му нужди от храна, облекло, обувки, отопление и учебни помагала, за обикновено съществуване.

Моли съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като постанови ново, с което уважи предявения иск за издръжка до 100 лв. месечно.

На настоящата инстанция се претендират разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н.Б.Т., в която твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с неговите финансови възможности и издръжка над определената от първоинстанционния съд ще представяла особено затруднение за него. Моли съда да не уважава въззивната жалба и да потвърди първоинстанционото решение.

         Въззивника, редовно призован, се явява лично, представлява се от процесуален представител по пълномощие по реда на чл.32 т.1 от ГПК адв. И.Д. от АК-Сливен, като поддържат жалбата си. Претендират за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния й представител адв. Попова от АК – Сливен, в което моли съда да даде ход на делото. Заявява, че поддържа писмения си отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционото решение и претендира направените по делото разноски, като е приложила пълномощно за въззивната инстанция и списък за разноски по делото.

С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Съдът следва да обсъди събраните на първоинстанционото производство доказателства, които първоинстанциония съд не е обсъдил, а именно че въззиваемия Н.Б.Т. не работи и не е реализирал доходи. Тези констатации на съда са необосновани, тъй като по делото е представеното удостоверение от ЗММ-Сливен под № 799/13.04.2011 год. е видно, че въззиваемия Н.Б.Т. получава средно месечно по трудово правоотношение възнаграждения средно в размер на 650 лева месечно.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Сливенски окръжен съд, предвид така очертания обхват на въззивното обжалване, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен иск с правно основание чл. 144 СК от пълнолетния Д. Н. Т. иск за месечна издръжка, макар и пълнолетен, продължаващ обучението си в средно учебно заведение, в редовна форма, месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване. Първоинстанциония съд е уважил предявения иск до размер на 80 лева месечно, като с атакуваното решение е отхвърлил предявения иск в останалата му част за сумата над 80 лв. до пълния претендиран размер 100 лв., като неоснователен и недоказан.

Първостепенният съд е отхвърлил предявения иск за сумата над 80 лв. до пълния претендиран размер 100 лв., като е приел, че въззиваемия следва да дава издръжка и на двете си малолетни деца, която спрямо тях е безусловна, дължащата към въззивника то следва да му останат средства, с които да се издържа. Приема , че майката на въззиваемия също му дължи издръжка от получавано от нея трудово възнаграждение.

Въззивния съд, при така установеното от фактическа страна, намира от правна страна следното:

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна квалификация чл. 144 от СК, приложимата материалноправната норма при постановяване на решението за изменение на издръжката.

Съгласно нормата на чл.144 от СК Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средно учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

На обсъждане , съобразно пределите въззивния контрол настоящия съдебен състав следва да прецени обстоятелството дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя, при предявения иск по чл.144 от СК.

Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използуване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите.

Не е безусловно на задължението за издръжка на пълнолетно лице по смисъла на чл.144 от СК. По делото е доказано, че пълнолетния  продължава да учи редовно в средно учебно заведение, че няма доходите си нито от свое имущество, нито чрез полагане на труд. Неговите нужди о т издръжка са значителни с оглед неговата възраст, степента на образувание с което значително са се повиши нуждите за храна, учебници, учебни помага, облекло и др.

Даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.

В случая въззивника е син на въззиваемия, навършил пълнолетие, продължаващ образованието си във средно учебно заведение, като редовен ученик, няма възможност да се издържа сам, и че въззиваеми като бащата не е безработен има професия, полага труд и получава средно месечен доход от 650 лева.

Настоящия съдебен състав съобрази и обстоятелство, че въззиваемия издържа и две малолетни деца, чиято издръжка е безусловна и съобразно указанията дадени в задължителната практика, че наред с нуждата от издръжка на въззивника, съобрази, че е налице и възможност на въззиваемия да предоставя такава предвид конкретно установените по делото факти за материалното състояние на въззиваемия. Сумата от 650 лева месечно, може успешно да осигури личната издръжка на въззиваемия и издръжката на двете му малолетни деца от втория му брак. Собствената издръжка на въззиваемия не надвишава сумата от 250 лева месечно, и по 125 лева на двете малолетни  деца или общата собствена издръжка на въззиваемия не надвишава повече от 500 лева месечно. В тази насока следва да се вземе предвид и факта, че и втората му съпруга също е ангажирана със задължение за издържа децата си.

Предвид гореизложеното, че от оставаща сума от 150 лева от трудовото му възнаграждение не бе затруднило особено въззиваемия да заплаща на пълнолетния си син – въззивник месечна издръжка от 100 лева.

С оглед на това следва да се приеме, че решението на първоинстанциония съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, в отхвърлителната част и вместо него се постанови ново, с което искът предявен в пълен размер да се уважи.

Предвид изложените съображения, неправилно първоинстанционния съд е отхвърлил искът на Д. Н. Т. против Н.Б.Т. за издръжка, над размера от 80 лева до претендирания размер от 100 лева, като неоснователен и недоказан.

Направените от въззивния съд изводи не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което въззивната жалбата е основателна и следва да се уважи, а решението на Сливенския районен съд следва да бъде отменено частично на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.144 от СК за сумата над 80 лева до претендирания размер от 100 лева.

По отношение на претенцията от страна на въззивника за разноски, такива са доказани в настоящото производство в размер на 100 лева, и съдът следва да ги възложи в тежест на  въззиваемия. Направените от него разноски следва да останат така както са направени.

По отношение на присъдената държавна такса.

При това положение при иск по чл.144 от СК въззиваемия дължи държавна такса в размер на сбора от годишните плащания съобразен с ограничителния срок по чл.144 от СК т.е. до навършване на 20 години. При това положение цената и иска е равен на месечния сбор на дължимите за всеки месец суми за издръжка или от претендирания период 25.03.2011 год. до навършване на 20 годишна възраст на въззивника 31.01.2013 год. общия сбор на падежите е 22 на брой. Следователно при месечна издръжка в размер на 100 лева цената на иска е 2 200 лева или по 4 на 100 е равна на 88,00 лева. Първоинстанциония съд е присъдил в тежест на въззиваемия държавна такса в размер на 115,20 лева, която сума значително надвишава дължимата и поради тази причина въззивната инстанция не следва да присъжда в тежест на въззиваемия държавна такса върху уважения размер на месечната издръжка за сумата над 80 лева до претендирания размер на 100 лева.

Мотивиран от горното, Сливенския  окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 474 от 05.07.2011 год. постановено по гр.д. № 1751/2011 г по описа на Районен съд гр.Сливен, в ЧАСТА в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.144 от СК, от Д. Н. Т. с ЕГН:********** *** против Н.Б.Т. с ЕГН:********** *** за размера над 80 лева, до претендирания с исковата молба иск в размер на 100 лева

вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Н.Б.Т. с ЕГН:********** *** ЗАПЛАЩА на Д. Н. Т. с ЕГН:********** *** макар и пълнолетен, продължаващ обучението си в средно учебно заведение, в редовна форма, месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 25.03.2011 г., до навършване на 20 годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА Н.Б.Т. с ЕГН:********** *** ЗАПЛАТИ на Д. Н. Т. с ЕГН:********** *** направените разноски за тази инстанция в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: