Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    183

                                                            гр.Сливен, 17.10.2011 година

 

                                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                                мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело 394 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 671 от 01.06.2011 година, постановено по гражданско дело № 4157 по описа на СлРС за 2009 година, с което е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 900.15 лева, представляваща допълнително начислена по издадена фактура № 1001286920, за периода от 16.04.2009 година до 14.07.2009 година електрическа енергия, за обект, находящ се на адрес: гр. Сливен, ул. „Равна река” №1, клиентски №1001286920 и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението на СлРС, като прави оплаквания, че то е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд не е извършил комплексна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, а и непрецизно и едностранчиво  е тълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от него доказателства, подкрепящи тезата на ищеца, което прави решението му фактически неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, подкрепящи заеманата позиция и като счита, че при спазване на всички нормативни изисквания, несъмнено и категорично е установено, че е било налице манипулиране на електромера на въззиваемия, то неправилното отчитане на потреблението е надлежно коригирано и той дължи заплащане на разликата за изминал период. Заявява, че неправилно РС е приел, че констативният протокол е съставен в нарушение на ОУ на ЕВН ЕР и не  е спазена предвидената процедура.

От въззивния съд  се  иска  да  постанови решение, по силата  на  което  атакуваното решение да бъде обезсилено,а производството по делото прекратено. В случай, че първоинстанционния съдебен акт бъде възприет като допустим се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение от въззивния, с което предявения иск да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира се за присъждане на разноски.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, в който излага съображения, целящи опровергаване на релевираните с жалбата оплаквания. Считайки, обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, моли за потвърждаването му.Претендира  се  за присъждане  на  направените  пред въззивната инстанция разноски.  

Всъщия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание, за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон. Депозирано е писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, съгласно което въззивната  жалба се поддържа и се моли съда да я уважи. Претендира разноски за настоящата инстанция, за размера на които се представя списък по чл. 80 от ГПК .

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, въззиваемия с изявление в писмено становище, депозирано пред тази инстанция, заявява, че оспорва основателността на въззивната жалба и считайки я за неоснователна моли съда да постанови съдебен акт, потвърждаващ обжалваното решение на СлРС, което счита  за правилно.

След докладване на жалбата възражения не са направени.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо. При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен състав счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Поради това, и с оглед процесуалната възможност, регламентирана в  разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, СлРС правилно е дефинирал параметрите на спора, квалифицирал е правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи тежестта да докаже съществуването му.

За да са дължими сумите по процесните фактури, които са калкулирани чрез корекция на сметка за минал период по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване” /ОУ на ДПЕЕ през  ЕС/, е необходимо да са налице в кумулативна даденост изискванията на тази норма – електроразпределителното дружество да е представило констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия. От своя страна констативните протоколи, за да бъдат годни документи, които да послужат за тази цел, следва да са съставени по реда и да имат формата и реквизитите, разписани в разпоредбита на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/, съответно – преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

В случая,  проверката на средствата за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативни протоколи, съставени във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписани от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

Установено е, обаче, че констативните протоколи /които, освен това не са му  и изпратени с писмо с обратна разписка, както повелява чл. 63 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ ЕР/, не са подписани от ищеца /”клиент” по смисъла на ОУ/, а при това положение,  заместването на подписа му с подписи на свидетели, в настоящия казус не е оправдано и противоречи на изискването на чл. 63 ал. 2 от ОУ. Безспорно е доказано, че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да стрят това, не са търсили ищеца и в действителност не е налице хипотезата, нито на “отсъства”, нито на “отказва да подпише”. Освен това съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, съпътстващи по служба проверителите - служители на охраняващата ги фирма, които по създадена практика обикновено ги придружавали, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Идеята на нормата, макар и да не е изрично разписана, е да присъстват свидетели, които да подкрепят като достоверни действията на служителите, и те да не са в специални отношения с последните, с цел да се гарантира максимална обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. На последно място тези свидетели нито са обозначени надлежно с три имена и точен адрес, нито подписите им са поставени на всички изискуеми в протоколите места.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативните протоколи не съответстват на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата. Следователно те, като писмени частни свидетелстващи документи, не могат да се ползват с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в тях факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието им от страната, чийто подпис документът не носи, не бе доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа. Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза не потвърждава, а само  възпроизвеждат констатациите в констативния протокол, чиито данни е ползвало вещото лице, но  дори изводите да са резултат на пряко и непосредствено изследване, това не може да санира порока на процедурата и да замести ненадлежния документ.

Независимо от това следва да се посочи, и че самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в съответствие с правилата на ОУ, тъй като не е посочен начин и причина, обуславящи формирането на  периода, за който е извършена корекцията.

 Поради изложеното до тук въззивният съд също не приема, че исковата сума се дължи от ищеца. Следователно предявеният на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца отрицателен установителен иск, за установяване на недължимост на допълнително начислена сума за електрическа енергия  е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

С оглед наличното съвпадение на  правните изводи на двете инстанции, въззивният съд намира, че липсват отменителни основания и въззивната жалба, следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени.

 Въззиваемият Р.Д.Х. е  претендирал и доказал направени пред настоящата инстанция разноски, възлизащи  на сумата от 320 лева, представляваща платено  възнаграждение на  процесуален  представител по договор за  правна  защита  и  съдействие от 01.08.11 година, които  следва  да  им  се присъдят, чрез осъждане на  въззивника  да ги  заплати.

По правилото на чл. 280, ал.2 от ГПК, и с оглед цената на иска, която е под 5 000 лева, настоящото въззивно решение се явява окончателно, тъй като не подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на  РБ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 671 от 01.06.2011 година, постановено по гражданско дело 4157 по описа на Сливенски районен съд за 2009 година.

 

ОСЪЖДАЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”  АД със седалище  и адрес  на  управление на дейността: град П., ул.”Хр. Г. Д.” № * ДА ЗАПЛАТИ на  Р.Д.Х., ЕГН-********** *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер 320 лева / триста и двадесет лева/ .

 

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

                          

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                 

                                                                                                                 2.