Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 211

 

гр. Сливен, 17.10.2011 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                         мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ……...………….и секретаря П.С., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 400 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива съгл. чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба на 15.07.2011г. от процесуалния представител на двама от ответниците в първоинстанционното производство  М.М.М.  и М.М.К. – и двамата с посочен съдебен адрес в гр.Сливен. Атакува се изцяло като неправилно и незаконосъобразно Решение № 507/30.06.2011г. по гр.д.№ 1119/2011г. по описа на РС-Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло  предявения П. иск.

С обжалвания съдебен акт СлРС е уважил изцяло предявеният от Н.С.К. *** иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу ответниците М.М.М. ***, М.К.М. ***  и М.М.К. ***. С решението  е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца, в качеството му на кредитор на М.М., договор за покупко-продажба сключен между тримата ответници, с който – М.М. и М.М. като продавачи са прехвърлили на М.К. следния свой недвижим имот: дворно място, съставляващо поземлен имот VІІ-638 по плана на гр.Кермен, на ул.”Трети март” № 12, с площ 1205 кв.м., при граници: север- НПИ І и УПИ ІІ-636, изток – УПИ-637, юг – УПИ ІV-641,VІ-639, запад- улица, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи и едно сервизно помещение, с разгъната площ 80 кв.м., масивна лятна кухня, със застроена площ 40 кв.м., полумасивен гараж със застроена площ 50 кв.м., две стопански сгради с обща кубатура 170 куб.м., представляващи търпим строеж по смисъла на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ  до размера на ½ идеална част от правото на собственост върху така описания имот или частта на длъжника М.М.М.. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането за обезсилване на нотариален акт № 141, том VІ, дело № 1065/2010г. от служебния архив на нотариус Е.Ш., вписан в службаВписвания” с вх. Рег.№ 5562/05.11.2010г., акт № 27,том ХVІІІ, дело № 3388/2010г. Тримата ответници са били осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски по делото в размер на 2 204 лв.

В жалбата се излагат твърдения, относно неправилност на съдебния акт, тъй като сделката между ответниците не е била с цел увреждане на кредитора ищец, а е била извършена, защото преди много години ответниците продавачи по сделката са съобщили на ответника купувач и техен син, че процесния имот е предназначен за него, поради което и последния е влагал парични средства за ремонт и поддръжка на имота. Твърди се още, че между ответницата М.М. и ищеца К. съществуват множество заемни отношения, датиращи от 2000г., подробно описани в жалбата по хронологичен ред, при които М. е вземала парични заеми от ищеца К. срещу заплащане на лихва и срещу прехвърляне на нейни недвижими имоти на името на ищеца или на други подставени лица за обезпечаване на тези заеми. Твърди се, че тези отношения именно свидетелстват, че покупко-продажбата не е насочена за да увреди кредитора, а с чисто човешка целподсигуряване старините на двамата ответници продавачи по сделката. Твърди се, че договора за паричен заем в размер на 25 000 лв., сключен между ответницата М. и ищеца на 19.05.2009г. е обезпечен с недвижим имот на ответницата ПИ VІІ-622, с площ 840 кв.м., ведно с построените в имота сгради, който имот е бил прехвърлен от ответницата на подставено лице на ищеца, а именно лицето К.М.И. от с.Т., общ.Сливен. От въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения  иск.

С въззивната жалба са направени  искания за събиране на гласни доказателствени средства, които с определение от 09.09.2011г. на ОС-Сливен, държано в закрито съдебно заседание  са оставени без уважение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  не е постъпил писмен отговор от насрещната по делото страна.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

         В с.з.,съдът служебно конституира като въззивник, в качеството му на необходим другар на двамата въззивници, подали жалбата и вписа в списъка за призоваване като въззивник пореден №3 – М.К.М. ***. Въззивницата пореден №1, редовно призована се явява лично и  с пълномощник – адв.С. ***. Въззивник пореден № 2, редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник – адв.С. ***. Въззивник пореден №3, редовно призован се явява лично. Въззивниците лично и чрез процесуален представител поддържат въззивната жалба на основанията, изложени в нея и молят за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение.

В с.з. въззиваемият, редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник по чл.32,т.1 ГПК – адв.Р. АК-Сливен, редовно упълномощен за тази инстанция, който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

С определение от 09.09.2011г., държано в закрито съдебно заседание, съдът е приел за разглеждане въззивната жалба, като редовна и допустима, тъй като е подадена в срок  от субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на постановеното съдебно решение и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалванетодопустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е пълна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Предмет на производството пред СлРС е предявен от въззиваемия в настоящото производство отменителен иск /П. иск/ по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо него, в качеството му на кредитор на един от въззивниците, договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан по-горе, сключен между въззивниците М.М. и М.М., като продавачи и М.К. като купувач. Установено е, че страните по разпоредителната сделка са роднини по права линия - родители и низходящ.

При този иск  доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване се носи от ищеца /въззиваем в настоящото производство/, който следва да докаже качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка чрез, която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и удовлетворението на кредитора-ищец. Основателността на отменителния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД е обусловена, както от съзнанието у длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредитора си, така и знание за това у приобретателя, които предпоставки в конкретния случай са безусловно налице.

П.ият иск се упражнява от кредитора спрямо длъжника и третите лица, с които той е договарял. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжника, които увреждат кредитора. В конкретния казус въззиваемият е кредитор на  въззивницата М. по силата на сключен  на 19.05.2009г. между тях писмен договор за паричен заем. По делото е приложено като доказателство и гражданско дело № 4656/2010г. на СлРС, по което е било постановено неприсъствено решение и въззивницата М. е била осъдена да заплати на въззиваемия К. сумата от 25 000 лв., представляваща неиздължена в срок главница по договора за заем от 19.05.2009г. Въззивницата М. заедно със съпруга си, след като задължението й  по договора за заем е възникнало, са прехвърлили на 05.11.2010г. чрез договор за покупко-продажба процесния недвижим имот на сина си М.К.. Този договор уврежда кредитора, тъй като с него се намалява общото обезпечение,  за каквото служи цялото имущество на длъжника, съгл.чл.133 ЗЗД. Налице е и втората предпоставка за уважаване на отменителния иск. Разпореждането е възмездно и е в полза на низходящ по права линия, поради което знанието за увреждане се презумира до доказване на противното, съгл.чл.135, ал.2 ЗЗД. В тежест на приобретателя на имота е да докаже, че по време на изповядване на сделката не е знаел, че прехвърлителката М.М. продава имота за да увреди кредитора си, което в случая не е сторено. Дори напротив от показанията на свидетелката Анка Илиева е видно, че купувача по сделката М.К. е знаел, че майка му дължи на въззиваемия К. сумата от 25 000 лв. Доказателства, оборващи законовата презумпция за знание не са били ангажирани от ответниците по иска.

Възражението, релевирано от въззивниците, че сключената между тях възмездна  сделка не е била с цел да се увреди кредитора - ищец в случая е без значение, тъй като такава цел се доказва, единствено по иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД, или когато задължението е възникнало след увреждащата сделка, което в конкретния казус не е налице. Без значение е също дали договора за заем е бил обезпечен с други имоти, тъй като П. иск, може да бъде предявен от всеки кредитор, както хирографарен, така и обезпечен.

Отменителният иск по чл.135 ЗЗД е конститутивен и с него се цели постигане на правна промяна – обявяване на определено правно действие за относително недействително, спрямо кредитора – ищец. Предпоставки за уважаването на този иск е налично правно действие на длъжника, с което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице- приобретател. Както се посочи, в случая тези условия са налице, поради което правилно районния съд е уважил предявения иск.

Първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал правилни, логични и обосновани фактически и правни изводи.

По изложените  съображения  и поради съвпадане  правните изводи на двете инстанции, въззивният съд  приема, че предявения отменителен иск, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД правилно е бил уважен от районния съд.

Липсва следователно основание за отмяна на постановеното решение.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивниците, които следва да понесат своите както са ги направили и заплатят тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на 800,00 лв./осемстотин лева/, платен  адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение507/30.06.2011г. по гр.д. № 1119/2011г. на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М.М.М., ЕГН: ********** ***, М.М.К., ЕГН: ********** *** и М.К.М., ЕГН: ********** *** да заплатят на Н.С.К., ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/, представляваща разноски по делото във въззивната инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.