РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 03.02.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ТРИНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  А. СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

              Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря К.И. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия А. *** по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 96 от 26.02.2010 год. постановено по гр.д. № 21/2009 г по описа на Районен съд гр.Сливен от ищеца в първоинстанционното производство Т.И.С. в ЧАСТА, в която е отхвърлен иска й с правно основание чл. 26 от СК / отм./, срещу А.С.А. с ЕГН ********** ***, за делба на: - жилищна сграда, намираща се в с. Ж.В. на адрес: ул.”Р.” № *, кв.126 изградена в поземлен имот Х-959 по плана на селото при посочени граници: от двете страни – улица, ПИ ХІ-960 и ІХ-962, със застроена площ от 150 кв.м. на етаж и половина, състоящ се от 5 стаи и баня със съблекалня и таванска стая; - лятна кухня; - две стопански постройки със застроена площ 150 кв.м. и - два гаража със застроена площ 24 кв.м., ведно със прилежащото право на строеж

Производството се развива след отменително Решение № 277/17.08.2011 год. по гр.д. № *67/2010 год. по описа на ВКС на РБ. В мотивите си ВКС е приел, че построената по време на брака върху непринадлежащ им терен и владяна от двата съпрузи сграда, може да бъде придобита по давност от тях и се счита за общо тяхно имущество, ако е владяна от тях в продължение на повече от 10 години от построяването й без противопоставянето на собственика на земята, като е ирелевантно с чии средства и труд е строена сградата и кой е плащал данъците за нея. Прието е за доказано по делото от събраните на първата инстанция гласни доказателства, които в тази насока са безпротиворечиви, че от момента на построяването на новата жилищна сграда, представляваща и семейното жилище, фактическата власт се упражнява единствено от съделителите Т. и А. А., които са установили владението върху построената сграда с предварителното съгласие на собственика на правото на строеж и без противопоставянето му. По презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В тежест на ответника по иска за делба е да докаже пред инстанциите по същество, че фактическата власт е била упражнявана за другиго или е упражнявана без намерение за придобиване на собствеността по давност. Такива факти по делото не са установени. След като е установено, че двамата съпрузи са владели имота открито и необезпокоявано, за себе си, повече от 10 години, то като съпрузи са придобили жилищната сграда по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

Във въззивната жалба се твърди, че фактическите изводи на първоинстанциония съд относно имотът, предмет на този иск са необосновани и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Жалбоподателката  моли, да се отмени първоинстанционото решение в обжалваната му част и се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи  изцяло претенцията й за делба на жилищна сграда, находяща се в с. Ж.В., ул.”Р.” №10 и другите постройки, предмет на иска, намиращи се в този имот. Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание въззивницата редовно призована не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Елена Х. ***, процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК, която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна А.С.А. редовно призован в съдебно заседание се явява лично и се представлява от процесуален си представител по пълномощие по реда  адв. Д.П. от АК – Сливен, ул. „Д.Ч.” № *, намира жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение с което потвърди първоинстанционното.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция с оглед дадените задължителни указания от ВКС, включително и от заключението на вещото лице съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Страните, че са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с решение № 481/2208 г., постановено по гр. 3886/07г. на РС-Сливен. Непосредствено след сключване на брака през 1971г. страните са живеели в гр. Сливен, но през 1978 год. са се  установили са се да живеят в с. Ж.В..

С Удостоверение № 943/28.07.1975г., на основание чл. 15 от Закона за собствеността е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, парцели VІІІ и ХVІІ, на С. А. *** войвода, находящ се в кв.102 от плана на селото, състоящ се от 2 320 кв.м. при съседи: от изток и юг – улица, от север наследниците на Р. С. и от запад на Т.И..

През 1979г. е дадено  строително разрешение за генерален ремонт на жилищна сграда на С. А.. Със съгласието на съседа му А. С. П. му е разрешено да построи  жилищна сграда на границата с неговия недвижим имот.  / лист 37, 40 и 41 от гр.д. № 21/09г. на РС-Сливен./.

Разрешение за строеж на гараж е дадено на името на С. А. на 21.07.1975г.

От назначената и приета от въззивната инстанция съдебно техническа експертиза се доказва, че в поземлен имот № Х-959 в кв.126 по плана на с.Ж.В. съществуват изградени следните сгради:

Сгради на основното застрояване:

МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, построена през 1979 год., изградена с масивна конструкция, носещи тухлени зидове върху бетонови основи, стоманобетонна покривна плоча, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Сградата е с външна пръскана конструкция. Пред южната и западната фасада има тераса. В подпокривното пространство има изградена една стая, като достъпа до нея се осъществява от външно бетоново стълбище. Сградата се състои от дневна, спалня, детска стая, кухня със всекидневна, коридор и баня с мокро помещение. Обслужва се от дворната тоалетна. Представлява обособен самостоятелен жилищен обект. Застроената площ е 126,30 кв. метра.

ГАРАЖ – строен през 1975 год. масивна постройка с носещи тухлени зидове върху бетонова основа и стоманобетонна плоча. Представлява едно помещение, липсва вътрешен преграден зид, със застроена площ 36,85 кв. метра.

Сгради на допълващо застрояване:

ПАЯНТОВА ЛЯТНА КУХНЯ-строена на два етапа-стая и салон строени преди жилищната сграда с 38.50 кв. метра и пристрояване след 1979 год. стая и баня, като е използвана западната стена на старата лятна кухня със застроена площ от 18.40 кв.метра. Конструкцията е паянтова, състои се от две стаи, салон и баня. Обща застроена площ 56.90 кв.метра.

ПАЯНТОВО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ построено до западната стена на лятната кухня след 1979 год., с паянтова конструкция със застроена площ 17.45 кв. метра.

Обслужващи постройки допълващо застрояване:

ПОЛУМАСИВНО ПОСТРОЙКА/ПЕЩНИК/ строена през 1933 год., полумасивна с площ 14.80 кв. метра.

НАВЕС – ЛЕТЕН с една оградна стена строен след 1979 год.като са използвани стените на складовото помещение и стената на полумасивната постройка /пещник/с покрив от етернитови платна със застроена площ от 25.90 кв. метра.

Стопански постройки на допълващо застрояване

ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА/ПЛЕВНИК/-строена през 1933 год., с паянтова конструкция и застроена площ 82,40 кв. метра.

ОТКРИТ НАВЕС- пристроен до южната страна на плевника през 1970год., с паянтова конструкция, с едноскатен покрив с керемиди и застроена площ 44.20 кв. метра.

ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА-пристроена до южната стена на плевника през 1979 год., с паянтова конструкция, използвана е южната стена на плевника и южен стар зид, който е надстроен с застроена площ 58,30 кв. метра.

От събраните на първоинстанционото производство и разпитаните във въззивната инстанция свидетели, се установи, че масивната постройка гараж, е построена през 1975 год. Двамата съделители, са се установили да живият трайно и поС.но в с.Ж.В. през 1979 год. До този момент те са живели и работели в гр.Сливен и гаража е построен от бащата на въззиваемия С. А. С..

Съдът кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и съдебно техническата експертиза.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта,  в която е отхвърлен искът за делба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като въззивния съд по правилата на чл.271 от ГПК, следва да постанови решение по същество като уважи частично предявения иск за делба по отношение на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, построена през 1979 год. и застроената площ е 126,30 кв. метра.

От събраните на двете инстанции доказателства, които са безпротиворечиви, се доказва, че от момента на построяването на масивната жилищна сграда, съставляваща и семейното жилище на двамата съделители те единствено са упражнявали върху нея фактическата власт. Своето владение са установили с предварителното съгласие на собственика на правото на строеж и без неговото противопоставяне. Съгласно презумпцията визирана в чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, до доказване на противното. По делото не се събраха гласни доказателства които да опровергават презумпцията, че фактическата власт упражнявана от двамата съделители е за другиго или е упражнявана без намерение за придобиване на собствеността по давност. По делото е установено, че са двамата съделители са владели имота открито, необезпокоявано, трайно и явно за себе си, повече от 10 години, и са придобили правото на собственост върху жилищната сграда по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

От така изложеното се налага изводът, че съдът следва да отмени първоинстанционото решение в тази му част и постанови ново, по същество, с което допусне до делба МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, построена през 1979 год. със застроената площ е 126,30 кв. метра между двамата съделители при равни права.

По отношение на иска за делба на масивен постройка ГАРАЖ – строен през 1975 год. със застроена площ 36,85 кв. метра.

При обсъждане на събраните по делото доказателства както на първоинстанционото производство така и във въззивната инстанция съобразно указанията на дадени в отменителното решение на ВКС се доказа, че гаража е построен през 1975 год., преди съделителите да се установят да живеят в Ж.В.. От доказателствата по делото се установява, че те трайно са се установили да живеят в селото от 1979 год. Преди това са живеели и работели в гр.Сливен. Първоначално гаражите са построени за двамата сина на наследодателя на въззиваемия С. А. *** войвода поч. на 1995 год. / св.В./. Използван е да се отглеждат копринени буби. Тази стопанска дейност е извършвана от родителите на въззивника. В подкрепа на този извод е фактът, че за този период от 1975 год. до 1979 год. двамата съделители са живеели и работели в гр.Сливен и е било просто невъзможна да осъществяват тази стопанска дейност. Безспорно са оказвали помощ с работата, но такава помощ е оказвал и  брата на въззиваемия св. Курти А..

През този същия период братът на въззиваемия е закупил място да си строи къща, като част от парите за това са именно от тази стопанска дейност. От изложеното следва извода, че стопанската дейност е осъществявана от родителите на въззиваемия, а получаваните средства за били за техните деца съответно съделителя А. и неговия брат, като с тези средства родителите им, им оказвали финансова помощ. Фактът, че и съделителите са участвали с труд в тази стопанска дейност  не установява факта на владение върху процесния гараж.

Липсват по делото доказателства, които да установяват предаване на владението от предишния владелец на съделителите и не се доказа факта на самото владение. Действително гаражът се е ползвал за отглеждане на буби, но впоследствие е използван за склад за натурия.

Поради изложените обстоятелства настоящия съдебен състав приема, че двамата съделители не са придобили правото на собственост върху процесния гараж по претендирания от тях придобивен способ. В случая за тази постройки важи разпоредбата на чл. 92 ЗС и правото на собственост следва собствеността на дворното място, тъй като не се доказа правото на собственост да е придобито от съделителите чрез предвидените в закона способи, каквото е давностно владение.

В тази част първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на иска за делба на ПАЯНТОВА ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 56.90 кв.метра.

Тази сграда представлява самостоятелен обект с оглед на нейното предназначение като жилищна сграда. Същата се състои от две стаи салон и баня. Построена е на два етапа-стая и салон строени преди жилищната сграда с 38.50 кв. метра и пристрояване след 1979 год. стая и баня, като е използвана западната стена на старата лятна кухня със застроена площ от 18.40 кв.метра. Конструкцията е паянтова. Обща застроена площ. В тази сграда са живеели от 1979 год. родителите на въззиваемия А.А., баща му до негова смърт през 1995 год. , а неговата майка и до настоящия момент. По отношение на таза постройка липсват каквито е да е доказателства, същата да владяна от двамата съделители и чрез този способ да се придобили правото на собственост в режим СИО. В случая е приложима нормата на чл.92 от ЗС и правото й на собственост следва правото на собственост на дворното място. Поради горните съображения, искът за делба на тази постройка е неоснователен, а първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно.

По отношение на останалите постройки изградени в дворното място същите нямат самостоятелно предназначение и не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост. Те са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот,  собственост на трето лице, остават собственост на собственика на недвижимия имот, който по своето естество и характер те са предназначени да обслужват. По отношение на тези постройки важи разпоредбата на чл. 92 ЗС и те следват собствеността на дворното място. Въззивницата може да търси правата си във връзка с изграждането на такива постройки по общия исков ред.

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде уважена, като атакуваното решение бъде отменено в частта в която е отхвърлен искът за делба на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и постанови решение, с което уважи искът като допусне делба между съделителите при равни права.

Първоинстанционото решение в останалата му част се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 96 от 26.02.2010 год. постановено по гр.д. № 21/2009 г по описа на Районен съд гр.Сливен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в частта в която е отхвърлен иска за делба на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, построена през 1979 год. и застроената площ е 126,30 кв. метра и прилежащото право на строеж.

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ

 

ДОПУСКА до делба следния недвижим имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, състояща се от дневна, спалня, детска стая, кухня със всекидневна, коридор и баня с мокро помещение и застроена площ от 126,30 кв. метра,  изградена в поземлен имот Х-959 в  кв.126,  по плана на с. Ж.В. общ.Сливен, с административен адрес с.Ж.В. общ.Сливен ул.”Р.” № * , при граници на дворното място: от две страни – улица - ПИ ХІ-960 и ІХ-962 ведно с прилежащото право на строеж, при квоти от правото на собственост , по  ½ идеална част от правото на собственост за съделителката Т.И.С. с ЕГН :********** *** и  ½ идеална част от правото на собственост за съделителя А.С.А.  ЕГН: ********** ***.

 

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 96 от 26.02.2010 год. постановено по гр.д. № 21/2009 г по описа на Районен съд гр.Сливен съд, в останалата обжалвана част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едно месечен срок от редовното му връчване на страните пред ВКС.

 

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: