Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 209

гр. Сливен, 13.10.2011 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  402  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 278 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 543/05.07.2011 г. по гражданско дело 4065/2010 г. на СлРС, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ЕТ „Веси-КМ-В.Л.” представлявана от В.П.Л. дължи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 1248,66 лв. представляваща неизпълнена част от задължение по запис на заповед издаден на 25.01.2008 г. ведно със законната лихва за забава, считано от 27.03.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата от 42,08 лв. представляваща разноски в заповедното производство, както и разноските за производството в първата инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е обсъдил наведените от ответника доводи в подкрепа на неговите твърдения. Допуснато е процесуално нарушение, тъй като гражданското дело е било образувано въз основа на искова молба насочена срещу физическото лице. Съдът е дал указания ищецът да отстрани нередовността и дружеството е внесло нова искова молба с посочен нов ответник  - не физическото лице, а едноличния търговец. Това по същество е недопустимо съгласно разпоредбите на ГПК. Последиците от това са, че ищецът няма да е спазил едномесечния срок за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Отделно, по делото липсват доказателства за наличието на търсимата процесуална легитимация, тъй като ЕТ няма извършена пререгистрация в Търговския регистър. Поради това РС е следвало да прекрати производството, поради недопустимост на предявените искове, за което е направено изрично искане. На следващо място предявените искове са изцяло неоснователни. Въведени са били възражения, че между страните са налице каузални отношения и те се основават на договор за предоставен паричен кредит, а не на записа на заповед. Ищецът не е представил доказателства, от които да е видно какъв е произходът на претендираното вземане и неговият размер.  Излагат се доводи, че отношенията между страните са се развили на плоскостта на подписан договор за паричен кредит. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното и да се постанови ново, с което да бъде прекратено производството по делото или пък да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Направено е доказателствено искане за приемане на представени със жалбата постановление № 2364/2011 г. от 12.07.2011 г. на прокурор в РП – Стара Загора, с което е отказано образуване на досъдебно производство и жалба до РП – Стара Загора от К.М.Л. и В.П.Л..

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, от ищеца, в който се твърди, че решението на РС е правилно и законосъобразно, постановено съобразно материалните и процесуални норми. Не са основателни твърденията, че решението е постановено при множество процесуални нарушения, не е налице хипотезата на чл. 228 от ГПК тъй като в производство не става въпрос за усложняване на процеса, а ответната страна е призована в качеството й на ЕТ. По частното гражданско дело № 1227/2009 г. по описа на РС – Сливен е приложено удостоверение издадено от СлОС, от което е виден адресът на управление на търговеца. Дружеството е претендирало остатъка от сумата по задължението, което търговецът е поел по записа на заповед. При записа на заповед изрично е уредено изключение от необходимостта правните сделки да съдържат в себе си кауза. Неоснователни са твърденията, че следва да се установи наличието на каузални отношения, изразява се становище, че не следва да се допускат като доказателства пред въззивната инстанция посочените в жалбата  писмени доказателства, тъй като те нямат отношение към предмета на спора. Освен това наказателните постановления на прокурора, независимо дали са влезли сила или не, нямат задължителен характер за съдилищата. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява працесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено нешението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Жалбата е неоснователна.

        На първо място възраженията са свързани с допустимостта на предявения иск за установяване съществуването на вземането. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като гражданското дело е било образувано въз основа на искова молба насочена срещу физическото лице. Съдът е дал указания ищецът да отстрани нередовността и дружеството е внесло нова искова молба с посочен нов ответник  - не физическото лице, а едноличния търговец. Възраженията на въззивника са, че това по същество е недопустимо съгласно разпоредбите на ГПК.

        Едноличният търговец обаче е физическо лице, което извършва търговска дейност със своя регистрирана фирма. Поради това не е основателно твърдението, че съдът е следвало да процедира по реда на чл.228 от ГПК, тъй като не съществува нито една от хипотезите на законовия текст. На практика не е налице заменяне на страна, тъй като, независимо от качеството на едноличен търговец, физическото лице с това специално качество е страна.

        Втората група възражения е свързана с основателността на претенцията. Въведени са възражения, че между страните са налице каузални отношения и те се основават на договор за предоставен паричен кредит, а не на записа на заповед. Ищецът не е представил доказателства, от които да е видно какъв е произходът на претендираното вземане и неговият размер.  Излагат се доводи, че отношенията между страните са се развили на плоскостта на подписан договор за паричен кредит.

        В случая е бил предявен положителен установителен иск за съществуване на вземане по запис на заповед. Няма спор, че този запис на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ и освен това подписите са положени  от въззиваемата като длъжник. Записа на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице, наречено издател, обещава безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице – поемател, или на лице, посочено на заповедта на поемателя. Сделката е абстрактна, тъй като извършването й не се обуславя от никакво основание. Често издаването на записа на заповед е в причинна връзка с друга сделка, но тя не е предпоставка за неговото правно действие. Затова в конкретния спор е било необходимо да се установи съществуване на вземане по записа на заповед, което съдът е сторил.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 543/05.07.2011 г. по гражданско дело 4065/2010 г.  на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „Веси-КМ-В.Л.” ЕИК119662499 със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”Б.*-*-* представлявана от В.П.Л. да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.” ул. „Д. Н.” №* сумата от 300 /триста/ лева представляваща разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: