Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   255

            гр. Сливен, 16.12.2011г.

 

                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети  ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                                                                                            

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 404 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 574 от 04.07.2011 година, по гражданско дело №1787/2010 година на Сливенски районен съд, с което са уважени изцяло предявените от ищеца пред СлРС и въззиваема страна в настоящото производство, искове за осъждането на ответника – въззивник да заплати сумата 1 565 лева, представляваща  възнаграждение за извършен превоз на стока, по договор – заявка № 63/07.09.2009 година, ведно с обезщетение за забава в размер на 79.24 лева, за периода 20.10.2009 година - 12.04.2010 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2010 година до окончателното й изплащане, както и сумата 79 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1408 лева по договор - заявка за превоз на товари № 52/25.08.2009 година, за периода 03.10.2009 година - 12.04.2010 година, и  сумата 563.92 лева  разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съществени  нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че решаващия състав на РС - Сливен е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. В подкрепа на очертаните в жалбата оплаквания, въззивникът, позовавайки се на конкретни факти и обстоятелства, коментира като доказателства за извършено плащане от ответника на ищеца превод с вносна бележка от 04.11.2009 година на сумата от 1408 лева, в която макар и да не било посочено правното основание предвид факта, че между страните не са налице други отношения освен посочените в двата договора за международен превоз, счита, че може да  се направи извод, че с това плащане се издължава задължението по първия договор - заявка. С оглед на това намира, че неправилно първоинстанционния съд в мотивите си  приема, че в процеса не е доказано основанието на което на 04.11.2009 година, ответникът  е платил на ищеца сумата 1408 лева, както  и че това плащане не погасява  задължението му по договор заявка № 63 / 07.09.2009 година на стойност 1 565 лева. Наред с това  посочва, че от представените по делото фактури било видно, че не ответника въззивник в  настоящото производство се е задължил с посочените в тях суми, а друго лице - съгласно  оплакването в жалбата задълженото лице по двете фактури е ЕДМ - Травспорт ЕООД. Посочва се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установявало по безспорен начин, че ищеца е заплатил на ответника два пъти по 1408 лева с две вносни бележки – едната от 04.11.2009 година, а другата от 12.10.2010 година, като и в двете  вносни  бележки  не  е отбелязано  по коя от фактурите се извършва плащането.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, отхвърлящо предявените от ищеца искови претенции. Претендира се за присъждане на разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания, по които настоящия състав на СлОС да дължи произнасяне.

 В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като т. е правилно и законосъобразно. Излагат се конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата  оплаквания.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява от представител или пълномощник. Становище по същество  не  е изразено.

 В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора. Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно исковите  претенции, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, довели до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им.

Няма спор, че страните по делото са сключили процесните договори за превоз по  силата на които ответника  възложител е възложил на ищеца да  изпълни  превозите  на  товари като ги  е доставил до местоназначението им на срещу определено в договорите възнаграждение, което първия е следвало да му заплати. Нещо повече – налице е материално правно признание на исковите претенции, както по основание, така и по размер, инкорпорирано в подписаното в хода на развилия се пред първоинстанционния съд процес и представено по делото споразумение, в което ясно са отграничени, сключените два договора – заявка, съответни на процесните, задълженията на  неизправната страна по отделните договори и уговорения по споразумението срок за  плащане, както и размера на всяко едно от задълженията на неизправната страна – възложител. Наред с това по делото е представен и друг договор–заявка  № 45 /10.08.2009 година между същите страни, със същия предмет  и  договорена  цена  от 1408 лева, равна на цената по процесния договор заявка № 52 от 25.08.2009 година. Този факт, /при съобразяване  на  обстоятелството, че договор – заявка  № 45/10.08.2009 година не е измежду процесните/  се подчертава, за  да  се  обоснове  неправилност  на  релевираното в жалбата оплакване за липса на друг договор между същите страни, на същото договорно основание и цена извън процесния договор - заявка № 52 от 25.08.2009 година. От  друга  страна този  факт сочи  на  наличие  на  тройни търговски отношения между страните и опровергава на свой ред оплакването на въззивника, че не е договарял с ищеца - въззиваема страна, тъй  като  фактурата, на  която се  позовава не била издадена от него, а от друго трето лице.

Следва  да  се  отбележи, че доколкото първоинстанционния съд е бил десезиран  чрез оттегляне на иска в частта касаеща, претенцията за заплащане на сумата 1 408 лева по  заявка - договор № 52 от 25.08.2009 година и фактура № 754/28.08.2009 година и производството  в  тази  част е  прекратено с влязло в сила определение постановено  в открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2011 година по първоинстанционното гражданско дело. Имайки предвид последното този съдебен състав, счита, че поради десезирането на съда не се дължи коментар, дали с вносна бележка, в която липсва  отразяване  основанието  на  плащане от 04.11.2009 година, се погасява задължението  по  заявка - договор № 52 от 25.08.2009 година и фактура № 754/28.08.2009 година или друго идентично  като  цена и произтичащо  от  договор – заявка  № 45/10.08.2009 година, който  не е измежду процесните. Без да е от значение за  настоящото произнасяне, съобразявайки хронологията на доказателствата, би могло да се обоснове логично  поведението на ищеца, направил оттегляне  на  иска за главница в размер  на  1408 лева, чрез развитите в отговора теоретични съображения за погасяване  на  по обременителното задължение. - ищеца възприема погасяване на задължението по договор - заявка  № 45/10.08.2009 година, приемайки плащането извършено  от ответника с  вносна бележка  и платежно  нареждане от 04.11.2009 година, а плащането  станала с платежно нареждане от 12.10.2010 година, дата следваща  подписването  на извънпроцесуалното споразумение  от 29.09.2010 година, като погасяващо главницата по  процесния договор заявка № 52 от 25.08.2009 година.

При това положение е несъмнено, че липсват доказателства за извършено погасяване на задълженията по договор – заявка № 63/07.09.2009 година, чрез плащане на договореното възнаграждение за превоз в уговорения срок.

Несъмнено е че по двете заявки - договори, ответникът-въззивник  не е изпълнил на падежа паричното си задължение, и като  неизправна страна по договор дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на падежа до датата на завеждане на исковата молба в съда. Правилно първоинстанционния съд е приел, че върху платената след завеждане на исковата молба главница от 1408 лева, от ответника се дължи обезщетение за забава за периода от 03.10.2009 година до 12.04.2010 година, изчислена от съда, като възлизаща на сума в размер на 93.07 лева, която  законосъобразно и при съобразяване  на  забраната  за присъждане  свръх петитум  е присъдена в търсения размер от 79 лева, а не в доказания като следващ се по-висок такъв.

          Произнасянето на първоинстанционния съд по акцесорната претенция, касаеща неплатената главница от 1565 лева, за забава за периода 20.10.2009 година - 12.04.2010 година, както и за  дължимостта на законната лихва върху тази главница 1565 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба 13.04.2010 година до окончателното й изплащане също е правилно.

Следователно предявените от ищеца пред първоинстанционния съд искови претенции /главна и акцесорни/ се явяват доказани по основание и в пълните им претендирани размери и като такива правилно са уважени.                                                    С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

По правилото на чл. 280, ал.2 от ГПК, и с оглед цената на иска, която е под 5 000 лева, настоящото въззивно решение се явява окончателно, тъй като не подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на  РБ

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

                                               

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 574 от 04.07.2011 година по гражданско дело № 1787 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година.

 

ОСЪЖДА ”МЕГА ТРАНС” ООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., кв. ”С.к.*-*, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ “ДИРЕКС-Д.Д.”, със седалище и адрес на управление с. П., обл. П., направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лева /триста лева/.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.