Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 19.10.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети октомври през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                               мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 412 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 637/25.07.2011г. по гр.д. № 2562/11г. на СлРС, с което е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, сключения между страните граждански брак, като е признато за установено, че вина за разстройството му имат двамата съпрузи, родителските права спрямо малолетните им деца са разпределени между родителите, като на бащата е предоставено упражняването им спрямо по-голямото дете, Божидар, определено е местоживеенето му при него, на майката е осигурен режим на лични контакти с детето и е осъдена да заплаща издръжка за него в размер на 70 лв. месечно заедно с лихвата за забава, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване, на майката е предоставено упражняването на родителските права спрямо по-малкото дете – К., определено е местоживеенето му при нея, като на бащата е предоставен режим на лични контакти с детето и е осъден да заплаща издръжка за него в размер на 60 лв. месечно заедно с лихвата за забава, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване, ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга, постановено е след развода съпругата да носи предбрачното фамилно име и са присъдени съответните държавни такси.

Въззивната жалба е от ответника в първоинстанционното производство и с нея се атакува решението в частите относно придоставянето на родителските права спрямо малолетното дете К. на майката и определяне местоживеенето на детето при нея. Въззивникът твърди, че в тях то е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че детето е живяло повече с баща си, отколкото с майка си, не е доказана силна привързаност между двете, по-подходящо е двете деца да живеят заедно, бащата разполага с много добри битови условия и родителски качества, което е констатирано и в социалния доклад, а майката се е държала зле с децата и не се е интересувала от тях, единствен той и близките му полагали грижи за здравето, отглеждането и възпитението на двете деца. Поради това в обжалваната част решението е необосновано и незаконосъобразно, поради което въззивникът моли окръжния съд да го отмени в нея и вместо това постанови ново, с което предостави упражняването на родителските права и спрямо детето К. на бащата и определи местоживеенето й при него. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Заявява, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част, която моли да бъде потвърдена. Не е направена претенция за разноски. Няма доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Заявява, че е налице новонастъпил факт от значение за спора – оставане без работа на въззиваемата, и иска извършване на процесуално действие в тази връзка – поставяне на въпроси по реда на чл. 176 на насрещната страна.

Съдът е уважил искането, при условията на чл. 266 ал. 2 от ГПК..

В с.з. въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивнвата жалба и поддържа изложените в отговора съображения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което въвежда мотивите на първоинстанционното решение по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са напълно неоснователни.

При анализа на възприетата от двете инстанции фактическа обстановка,  като се вземат предвид всички значими фактори: възрастта и пола на детето, отношението към родителите му, характера и поведението на всеки от тях двамата, способността им да полагат в необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето, да го възпитават и обгрижват, възможностите да му осигурят спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и душевен комфорт, зависещ и от незастрашаване на специфичната, незаместима връзка с майката, въззивният съд счита, че интересът на детето налага  упражняването на родителските права в този момент да се предостави на майката.

За да й се откаже това право, каквото е искането на въззивника-ответник, е необходимо да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на родител и възпитател – в действителност липсват преки и категорични доказателства, че тя се е отнасяла лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици. Тъй като и бащата претендира предоставянето на родителските права спрямо това дете, следва да се даде превес на този родител, при когото към настоящия момент е по-удачно детето да живее, с оглед неговия интерес. В този смисъл, без да се поставя под съмнение привързаността на бащата към детето, нито да се омаловажава чисто материалната му възможност да му сигури дом и средства за живеене, следва да се отчетат обстоятелствата, които дават предимство на въззиваемата-ищца.

Както е установено, майката също разполага с равносилни възможности и почти идентични условия, свързани както с осигуряването на дом, подходяща среда, средства и помощ от близки, и тъй като детето е момиченце на 6 години, е излишно да се поставя в риск крехката му емоционалност точно в този период на развитието му, в прехода към започване на училище и адаптиране към напълно нова и непозната социална среда и взаимоотношения, формиране на трайни навици и характер, осъзнаване на половата принадлежност и т.н.

Неоснователни са аргументите на въззивника, че разполага с по-добри възможности, тъй като е несъмнено доказано, че в действителност не той е полагал лично грижите за К. и Божидар, а разчита на възрастните си родители, освен това те се грижат и за друго непълнолетно дете. Самият въззивник има лично задължение за издръжка и към друго непълнолетно дете. Същевременно вниманието на майката, с оглед липсата на други задължения, може да се фокусира единствено върху отглеждането и възпитанието на 6 годишната й дъщеря.

Социалният доклад нито може да замести личните впечатления на съда, нито препоръките в него са задължителни за съда, който основава  решението си на своите обективни констатации, направени след надлежно и всестранно събиране на допустими и относими доказателства.

Също не може да бъде споделен като абсолютен и аргумента на въззивната страна, относно привързаността  между двете деца и необходимостта те да живеят заедно, за да не се навреди на правилното им психическо развитие. На първо място, както вече се посочи, на възрастта на детето К., за него е от по-голямо и фундаментално значение да има връзка с майка си, връзката й с 4 години по-големия й брат не може да бъде  приоритетна. На второ място, тъй като двете домакинства се намира в един и същи град – Твърдица, при естествени и нормални взаимоотношения, каквито се очаква да поддържат бившите съпрузи, връзката между двете деца в  никакъв случай няма да бъде прекратена – режимът на контакти на всеки от родителите с другото дете е така съобразен, че двете едновременно ще се намират при някой от тях всяка втора седмица. Освен това родителите доброволно имат властта да разширяват според интересите на децата, този режим.

Що се отнася до твърдението на въззивника, че въззиваемата е останала без работа и към момента няма доходи, то остана недоказано и горните констатации не се променят по отношение на въпроса за материалната възможност на майката да се грижи за детето.

Така очертаното положение дава основание на съда да приеме, че интересът на малолетното дете К. налага към момента упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка.

Следва да се отбележи, че при извършването на тази преценка, съдът се е абстрахирал напълно от въпроса за вината, като фактор за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните. Приел е, че брачната вина в случая, не влияе върху качествата на родител на никой от двамата /в частност – на ищцата/. Ръководил се е изцяло и единствено от интереса на непълнолетното дете, който е поставил в основата на разсъжденията си, и още при обективната съпоставка между двете възможности, е констатирал къде безспорно той ще бъде максимално охранен.

Ако в бъдещ момент настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на пълнолетието му.

С оглед изложеното следва да се потвърди решението и в частта, относно родителските права.

Определянето на местоживеенето на детето при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, е естествена обусловена последица от разрешаването на този въпрос и в случя то следва да бъде при майката.

Така и в тази обжалвана част решението на РС, като правилно, следва да се потвърди.

Поради изложеното въззивната жалба против решението в атакуваните му части е неоснователна и не следва да се уважава, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тях. Разноските са присъдени от СлРС правилно, с оглед изхода от процеса.

В необжалваните части първоинстанционният акт е влязъл в сила.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени, а тъй като въззиваемата не е претендирала разноски във въззивната фаза, такива няма да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 637/25.07.2011г. по гр.д. № 2562/11г. на СлРС, в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: