РЕШЕНИЕ№                       

Гр. Сливен, 02.12.2011г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в публично заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

           ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при секретаря М.Т., като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 413 писа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.4 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата си Г.П.Б. лично и в качеството си на управител на „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД твърди, че са незаконосъобразни действията на ДСИ при РС – Сливен, изразяващи се във връчването на жалбоподателя на запорно съобщение, от което не става ясно, кой е длъжик, какво е вземането върху което е наложен запор, кой е носител на правата и кое е задълженото лице по това вземане по запорираното вземане. Твърди, че липсват доказателства за съществуващо вземане. Касае се за сделка по прехвърляне на дружествени дялове, спрямо която не намира никакво приложение нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, от което следва, че няма основание и за провеждането на изпълнителни действия спрямо „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД. Същото юридическо лице няма никакви парични или други задължения към „Бизнес комерс – Г.Б.” ЕООД, понастоящем „Бизнес комерс КК” ЕООД, съответно посоченото юридическо лице няма вземане спрямо „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД.

Предвид гореизложеното се иска да бъде отменен наложения със запорно съобщение № 3305/12.04.2011г. запор.

В обясненията представени съгласно изискването на чл. 436 ал.3 от ГПК ДСИ, описвайки хронологията на действията извършени то и-д. № 123/10г. на ДСИ при РС – Сливен. В тях е посочено, че на 13.01.2011г. взискателят ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.”*** чрез пълномощника си адв. С. са поискали продължаването на изпълнителните действие срещу физическото лице Г.Б. до размера от 3500лв. на основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ с оглед представение писмен договор с нотариална заверка на подписите от 25.11.2010г. за прехвърляне на всички дружествени дялове на лицето К.А.К.. Искането е уважено с разпореждане от 14.01.2011г. като е наложен запор на дружествени дялове на лицето Г.П.Б. във„Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД, за което е изпратено съобщение до прехвърлителя. Въз основа на молба на взискателя от 25.03.3011г. е наложен запор на всички вземания на физическото лице Г. П. Б. от „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД до размера от 3500лв. по данни за осигурителен доход съгласно справка на НАП, Сливен, изх. № 2000001061/24.02.2011г., срещу коетоса подадени три поредни възражения от посоченото физическо лице. Съобразно разпореждания дадени с определение по ч.гр.д. № 327/11г. на ОС – Сливен ДСИ е извършил администриране на възраженията като жалба и е събрал указаната д.т. от 25 лв. Излага становище, че възраженията не са депозирани в срок, поради което подадената жалба от трето лице е недопустима.

Взискателят и длъжникът по и.д. № 123/10г. на ДСИ при РС – гр. Сливен не са направили възражения.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Явява се представител на взискателя – адв. С., която поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Длъжникът – не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е допустима.

Предметът на жалбата - определен с нея, са действията на съдебния изпълнител изразяващи с в наложен запор върху дяловете и вземания на лицето Г.П.Б., които има спрямо „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД за удовлетворяване вземанията на ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.” спрямо „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД за задължения в размер на 3965,72лв. главница; 484,54лв. – лихви и неолихвяема сума в размер на 681,91лв. спрямо взискателя ЕТ „Ники 2007 – Н. П.”.

Подадена е от Г.П.Б. както в качеството на законен представител на „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД – посочен в запорното съобщение като трето задължено лице, така и лично с оплакването за липса на основание за съдебния изпълнител да му придава качеството на длъжник по и.д. № 123/11г. на ДСИ при РС – Сливен спрямо взискателя – ЕТ „Ники 2007 – Н. П.”.

При така очертания предмет съдът намира, че е налице правен интерес за разглеждане на жалбата по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, поради оплакване за засягането на правната сфера на жалбоподателите чрез предприетите от ДСИ изпълнителни действия. Разпоредбата на чл. 2 от ГПК предвижда дължимост за защита и съдействие от страна на съдилищата, изразяваща се в задължение да бъде разгледана всяка подадена от тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, а съобразно принципа за законност установен в чл. 5 от ГПК, делата следва да бъдат решавани според точния смисъл на закона, а при неговата непълнота, неяснота или противоречие – според общия им разум.

Редът за защита на третото задължено, което оспорва запорираното вземане е регламентиран в чл. 510 от ГПК, а по отношение на запорирането на дялове – чл. 517 от ГПК. Спрямо третото лице взискателят не разполага с възможност за принудително изпълнение, поради което е необходимо взискателят да се снабди с изпълнителен лист срещу третото задължено лице след снабдяване с необходимото изпълнително основание.

В конкретния случай обаче, молбата – отправена до съда за защита и съдействие, не се основава само на възражение относно съществуването на вземане, съответно задължение. Възражението е изобщо за липсата на основание за засягането на правната сфера на посочените в запорното съобщение лица чрез налагане на запор по реда на чл. 507 и сл. от ГПК в рамките на изпълнителното производство по и.д. № 123/10г. на ДСИ при РС - Сливен, с което, както се посочва в жалбата, се засягат имуществени права както на третото задължено лице, но така и на лицето – посочено в него като длъжник. С обжалваните действия на съдебния изпълнител се твърди, че е допуснато неправилно и незаконосъобразно смешение на различни правни институти, участници в изпълнителното производство и объркване в принадлежността на техните права и задължения. От това в рамките на конкретното изпълнителното производство би се достигнало до недопустимо засягане на права и интереси, в защитата на които се изразява и смисълът от предвидения и регламентиран в приложното поле на чл. 435 от ГПК институт на обжалване и по този начин – защита срещу действията на съдебния изпълнител, поради което съдът намира, че жалбата следва да бъде разгледана.

Неоснователно е становището на ДСИ изразено в обясненията дадени по чл. 436, ал. 3 от ГПК относно пропускането на срока за обжалване. Запорното съобщение, във връчването на което се изразяват обжалваните действия, е връчено на 18.04.2011г., като от същата датата е и възражението.

Следва да се посочи, че срещу всяко едно от действията на съдебния изпълнител, насочени спрямо имуществото на Г. П. Б. за удовлетворяване вземанията на ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.” по и.д. № 123/10г. жалбоподателят е подавал възражения с искания за отмяната им с оглед на едни и същи съображения.

Във връзка с очертания по-горе предмет на жалбата от приложеното копие на и.д. № 123/11г. се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по и.д. № 123/10г. на ДСИ при РС – Сливен е образувано по молбата на ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.” – конституиран като взискател, срещу длъжник – „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД и представения изпълнителен лист от 22.03.2010г. за осъждането на „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД да заплати на ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.” 3965,72 лв., лихва в размер на 182,92лв., лихва в размер на 145, 11лв., ведно със законната лихва върху главницата 3965,72лв., считано от 04.02.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 355,88лв.

След връчване на поканата за доброволно изпълнение ДСИ е извършил различни справки относно имуществото на длъжника, наложил е запори върху движими вещи и е насрочил опис.

На 13.01.2011г. по делото постъпила молба от взискателя ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.”, в която е посочил, че в АВ по партидата на длъжника в ТР е вписано прехвърляне на всички дялове от капитала на едноличния собственик на капитала Г.Б. в полза на К.А.К. на стойност 3500лв. С аргумента, че прехвърлянето на дяловете от дружеството практически е извършена продажба на предприятието на длъжника, взискателят се е позовал на нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ. От тук е направил извод, че лицето Г.Б. като прехвърлител отговаря лично за задълженията на дружеството до размера на полученото – 3500лв., поради което пък е поискано да бъде наложен запор върху дяловете, притежавани еднолично от физическото лице Г.Б. от капитала в размер на 5000лв. на „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД до размера от 3500лв.

Приложен е договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 25.11.2010г. между Г.П.Б. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД от една страна като прехвърлител и К.А.К. като купувач, с който Г. П. Б. е продал по номинална стойност всички дялове от капитала на „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД в полза на К.А.К.. В последствие е променена и фирмата от „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД на „Бизнес Комерс – КК” ЕООД

Възприемайки изцяло и напълно безкритично аргументите в молбата на взискателя, с разпореждане от 14.01.2011г. ДСИ е разпоредила да се уведоми длъжника, че изпълнителните действия продължават на основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ до размера на получените права – 3500лв. и е наложила запор върху дружествените дялове на Г.П.Б. във „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД.

Конституирайки по този начин физическото лице Г. П. Б. като длъжник в производството, ДСИ му е връчила на 23.01.2011г. съобщение за това, както и за наложения запор на основание чл. 517, ал. 1 от ГПК. Освен това са започнати и допълнителни действия чрез извършването на справки относно осигуряването на конституирания от ДСИ на основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ длъжник.

На 01.02.2011г. Г. П. Б. е подал възражение, което е приложено към делото от ДСИ.

На 23.03.2011г. от името на взискателя ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.” е постъпила нова молба, с която е поискано налагането на всички вземания на длъжника Г. П. Б. от „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД, която също е уважена и на „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД като трето задължено лице е връчено запорно съобщение. И срещу това действие е постъпило възражение  от името на Г. П. Б., при което ДСИ е разпоредил същия да бъде уведомен, че съдебния изпълнител не може да отмени сам действията си, като същите следва да се атакуват по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, както и да се връчи ново запорно съобщение, в което да е посочен размера на вземанията, до който запора следва да се счита наложен.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата против извършените действия на съдебния изпълнител от конституирането на Г.П.Б., до налагането на запори върху дяловете, които притежава от „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД, вкл. и върху всички неговия вземания от същото „трето задължено лице” е основателна, като посочените действия на ДСИ са незаконосъобразни до степен на нищожност.

Възприемайки абсолютно неправилно незаконосъобразните аргументи на взискателя, че смяната на собствеността на дяловете в капиталовото дружество – длъжник „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД, сега „Бизнес Комерс – КК” ЕООД, се приравнява на продажба на търговско предприятие, с което се намалява имуществото на длъжника, ДСИ извън всякакви свои правомощия, прилагайки разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ е конституирала като длъжник в производството физическото лице Г.П.Б..

Опорочените по този начин действия на съдебния изпълнител по конституиране на физическото лице Г.П.Б. като длъжник в изпълнителното производство не могат да бъдат стабилизирани и валидирани с изтичането нито едноседмичния преклузивен срок за обжалване на действията по чл. 436, ал. 1 от ГПК, нито какъвто и да било друг законов срок.

Пристъпването към принудително изпълнение спрямо дадено лице е обусловено в разпоредбата на чл. 426, ал. 1 от ГПК от наличието на издаден срещу това лице изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Срещу физическото лице Г.П. Б. по и.д. № 123/10г. на ДСИ при РС – Сливен липсва както изпълнителен лист, така и всякакъв друг акт подлежащ на изпълнение. Обстоятелството, че същият е бил едноличен собственик на капитала на търговското дружество – длъжник „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД не овластява ДСИ да извършва действия на принудително изпълнение спрямо това лице въз основа на представения с молбата на взискателя изпълнителен лист срещу„Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД. Длъжник е юридическо лице, учредено в правната форма именно на дружество с ограничена отговорност, чиято най-съществена характеристика е свързана с разделност в имуществения патримониум на дружеството и този на участниците в него, което препятства именно възможността на кредиторите на дружеството да бъдат удовлетворявани чрез принудително изпълнение спрямо имуществото на съдружниците.

Наред с изложеното относно разграничаването в имуществените права и липсата на отговорност на съдружниците за задължения на дружеството следва да се подчертае, че търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения принадлежи не на съдружниците, а на търговеца – в случая „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД. Няма нито житейска, нито правна логика, според която смяната на собственика на капитала, да се третира като отчуждаване на търговското предприятие от търговеца – длъжник и още по- малко с оглед нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ като отчуждител, съответно приобритател на такива права и съдлъжници да се третират физическите лица, сключили представения по изпълнителното дело и вписан по партидата на „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД в ТР договор за прехвърляне на дялове.

Посочения по-горе порок, изразяващ се в липсата на основание за започване на действия на принудително изпълнение спрямо имуществото на физическото лице Г.П.Б., налага отмяната на абсолютно всички действия предприети от ДСИ спрямо имуществото на това лице за удовлетворяване вземанията на ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.”, които има срещу „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД, сега „Бизнес Комерс – КК” ЕООД като изрично следва да се прогласи нищожността на тези, свързани с привличането му като длъжник за задълженията на „Бизнес Комерс – Г.Б.” ЕООД към ЕТ „Ники – 2007 – Н. П.” по представения за образуването на и-д. № 123/10г. изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на действията на ДСИ при РС – гр. Сливен, изразяващи се в конституирането на Г.П.Б., ЕГН ********** като длъжник в производството по и.д. № 123/10 на ДСИ при РС – Сливен и ОТМЕНЯ всички действия на принудително изпълнение насочени спрямо имуществото на това лице, изразяващи се в налагането на запор върху дяловете и вземанията които има спрямо „Фуражен завод Сунгурларе – Г.Б.” ЕООД, ЕИК 119531440, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Д. Г.*-*-*, и съдебен адрес адвокатска кантора - адв. П.Н.:***, офис 1.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

ЧЛЕНОВЕ: