Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 175

 

                                                гр.С., дата 11.10.2011 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                          

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 416 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                  Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.146, ал.2 от СК  и чл.317 от ГПК.

         Образувано е по подадена на 28.07.2011 г. от ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба, срещу Решение № 596 от 15.07.2011 г., постановено по гр.д. № 2156 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд.

         Първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 144 и чл.149 от СК, предявени от М.М.Р., като пълнолетна учаща във ВУЗ, срещу М.И.Р., като нейн баща, за заплащане на издръжка за минало време в размер на 220 лв. месечно, за периода 15.09.2010 г. до 07.04.2011 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.04.2011 г., до окончателното плащане на задължението и издръжка за в бъдеще – от датата на исковата молба – 08.04.2011 г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 – годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С Решение № 596 от 15.07.2011 г., постановено по гр.д. № 2156 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд, съдът е уважил частично предявените искове, като е осъдил ответника да заплаща издръжка в размер на 120 лв. месечно, за целия претендиран период на издръжката за минало време, а както и за в бъдеще, до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването й.

          Недоволен от така постановения първоинстанционен акт останал ищецът по гр.д. № 2156 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд, който с депозираната въззивна жалба обжалва като незаконосъобразно и неправилно Решение № 596 от 15.07.2011 г. в неговите отхвърлителни части. За да обоснове оплакването си, акцентира върху обстоятелството, че постановеното решение не е било съобразено със събраните по делото доказателства, досежно възможностите на ответника да изплаща търсената издръжка. Липсата на правилна и обоснована преценка според въззивника е довела до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Първото възражение на въззивника е, че с оглед на установения по делото размер на пенсията, която получава въззиваемият, може да се направи извод, че той може да дава търсената издръжка без особени затруднения. Оспорва част от фактическите констатации на съда, направени въз основа на представените от нея доказателства за нуждата и от изръжка. Твърди, че баща й живее сам с месечен доход от 439,86 лв. /след приспадане на дължимата издръжка за малолетния и брат в размер на 70,00 лв./, а тя, майка и и брат и с по 165 лв. на човек. Сочи, че нелогично било с Решение № 57 / 26.03.2010 г., съдът да е осъдил баща и да и заплаща издръжка в размер на 130 лв. месечно до навършване на средното и образование, а сега като студентка редовна форма на обучение във ВУЗ, с оглед на нарасналите и нужди, да и заплаща такава в размер на 120 лв. Възразява и срещу размера на адвокатския хонорар, който е осъдена да заплати.

         От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. По отношение на осъждането на въззивницата да заплати адвокатски хонорар на ответника, иска решението да бъде отмено изцяло в тази му част.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал пред първоинстанционния съд писмен отговор.

         Доказателствени и процесуални искания не са направени във въззивната жалба.

         В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, се явява, не се представлява от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че е получил определението, ведно с писмения доклад по делото и няма възражения по него. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението в обжалваните части - отменено.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Представителят оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна - отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и допустима, но само в едната си част – досежно иска по чл.144 от СК. С определение държано в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единдасета година, съдът прекратява частично производството по в.гр.д. № 416 по описа за 2011 г. на Сливенски окръжен съд, в частта с която се обжалва Решение № 596 от 15.07.2011 г., постановено по гр.д. № 2156 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд, досежно иска по чл.149 от СК. Съображенията за това се извеждат от недопустимостта на въззивното обжалване на първоинстанционното решение в тази му част, поради липса на отхвърлителен диспозитив по иска с правно основание чл.149 от СК. Настоящият състав констатира, че в мотивите на обжалваното решение има ясно изразена, но необективирана в диспозитив, воля за отхвърляне на иска по чл.149 от СК до пълния му предявен размер от 220 лв. Този порок на атакуваното решение може да се поправи по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка, но от районния съд,не и чрез въззивно обжалване на решението в липсващата му част.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

           При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на Слвенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Съдът не споделя фактическата констатация на първа инстанция, че ищцата не притежава имущество. Видно от представения с отговора на исковата молба, нотариален акт № 118, том V, рег. № 8808, дело № 490/2009 г. на нотариус Н.В. – с рег.№ 522 в НК, се установява, че ищцата разполага с ¼ идеална част от апартамент с площ от 71,97 кв.м., находящ се в гр.С., кв. „Д.Г.”, бл. № *, вх.*, ет.*, ап.*, върху който е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване майка и – П.С. Р..

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.144 от СК.

          Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита на страните в производството.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на възможностите на бащата да дава издръжка на пълнолетното си учащо дете, достига до същите изводи относно наличието на затруднение на бащата да дава издръжка над определения вече от районния съд размер.  Основното възражение на жалбоподателя е, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, с оглед на неговите нужди от издръжка и възможностите на въззивника да дава такава, без особени затруднения.

          Съобразно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст и родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя /Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК/.  Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности /решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о./ За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за родителите.

         Пълнолетните деца поначало са длъжни да се грижат сами за издръжката си. Те имат право на издръжка при определени ограничения с оглед на имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя. Задължението за издръжка към непълнолетни деца има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетена с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете. Макар и да са от един и същ ред, ненавършилите пълнолетие деца имат предимство пред пълнолетното дете и задълженията към тях следва да се отчетата при изследване на особените затруднения на родителя да дава издръжка на пълнолетното учащо дете / Решение № 1556/1977 г., по гр.д. № 428/1977 г., II – ро, ГО, ВС на РБ/

         За да уважи иска по чл.144 от СК, Сливенски районен съд е приел, че са налице установените в посочения текст предпоставки за това, който извод се споделя изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Това заключение, съдът е обосновал с това, че ищцата е дъщеря на ответника, навършила е пълнолетие, продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, няма възможност да се издържа сама от доходите си и имуществото си, а бащата с оглед на неговото финансово състояние, може без особени затруднения да дава издръжка в размер на 120,00 лв.

         Настоящият състав не споделя извода на районния съд относно имущественото състояние на въззивницата, поради изложените вече по-горе съображения. В същото време следва да се отбележи, че не всяко имущество на търсещия издръжка следва да се трансформира в средства за издръжка. Особено що се отнася до най-необходимото имущество, задоволяващо основните жилищни нужди не само на въззивницата, но и на останалите членове от нейното семейство – майка й и брат й. Поради това неоснователно е и възражението на въззиваемият, че неговата дъщеря разполага с имущество, което може да отдава под наем и от което може да си набавя средства за издръжка. В същото време обаче доколкото въззивницата е работоспособна, то тя може и чрез собствените си усилия и труд да си набавя не цялата, но поне част от необходимата й  издръжка.

         За определяне на конкретния размер на издръжката, която бащата може да дава без особени затруднения, следва да се отчетат неговите възможности от една страна и нуждата от издръжка на въззивницата от друга. В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

           Тук следва да се вземат предвид следните обстоятелства – безспорно установено по делото е, че бащата получава пенсия в размер на 509,86 лв. Страните не спорят и по факта, че той има безусловно задължение да дава изръжка в размер на 70,00 лв. на малолетния брат на въззивницата, което задължение не е обусловено от факта дали родителят, от който се търси издръжка е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. По повод възражението на въззиваемият, че първоинстанционният съд е игнорирал част от доказателствата по делото, касателно заемите на родителя, с оглед на неговите особени затруднения да дава издръжка, а се кредитират всички доказателства представени от ищцата. То съдът намира същото за неоснователно и в този смисъл изцяло подкрепя извода на районния съд, че задължението на въззиваемия по подписан от него запис на заповед, не може да бъде отчетено като затруднение по смисъла на чл.144 от СК, защото той се е поставил сам в положението на длъжник. По отношение на другите твърдяни негови заеми, районният съд не е обсъждал доказателства в тази насока, тъй като е отхвърлили искането на ответника да бъдат приети по делото представените от него писмени доказателства, целящи доказването на тези факти. А въззиваемият не е изтъквал такива пороци на съдебното решение пред въззивния съд, в релевантния за това момент.

           По отношение на нуждите на въззивницата от издръжка, следва да се каже, че те безспорно са се увеличили в сравнение, с тези които е имала като пълнолетна, учаща се. Това е видно и от представените по делото писмени доказателства в тази насока. В същото време следва да се отчита условния характер на това алиментно задължение -  а именно „родителите да могат да я дават без особени затруднения”, защото в противен случай ще се излезе извън целите на този институт и ще се стигне до неоправдано материално затрудняване на въззиваемия, който сам ще изпадне в положението на нуждаещ се от издръжка. Във връзка с оспорването на въззивника, че фактическите констатации на районния съд, във връзка с определяне на нуждата и от издръжка не отговорят на обективната действителност, то настоящият състав намира същото за неоснователно, доколкото изводите на съда са били изградени изцяло въз основа на представените от нея с исковата молба доказателства.      

          При определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице. В случая правилно районният съд е отсъдил, че въззиваемият може да осигурява издръжка от 120,00 лв. месечно, без това да му създава затруднение. За определяне на размера на издръжката, която следва да се заплаща, трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че въззиваемият не е единственият, който  е задължен за това. Издръжката по чл.144 от СК се дължи и от двамата родители, според материалните им възможности. С оглед на тези съображения, съдебният състав счита, че към настоящия момент въззиваемият следва да заплаща на пълнолетната си дъщеря сумата от 120,00 лв. месечно. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на въззивницата от издръжка, но съдът следва да държи сметка и за възможностите на задължения родител. Съдът отчита факта, че той също има нужда от средства и за собствената си издръжка и разходи, което от своя страна предполага, че натоварването му с издръжката на още едно лице, в работоспособна възраст, при това материално положение на въззиваемия, би създало особени затруднения за него. В този случай осъждането му да дава издръжка няма да постигне социалните цели, които този институт преследва, а дори напротив.        

          Предвид установеното по делото, настоящият състав приема, че плащането на издръжка над присъдения от районния съд размер от въззиваемия на пълнолетното му дете, би му създавало особени затруднения по смисъла на чл.144 от СК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          Във връзка с направеното възражение на въззивника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, то съдът на основание чл.78, ал.5 във връзка с чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира същото за основателно. С оглед § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., при възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, то не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в горецитираната наредба, т.е. в настоящия случай - 300 лв. С оглед изхода на процеса, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати адвокатски хонорар на въззиваемия в размер на 136 лв. Това налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която на ответника са присъдени разноски над сумата 136,00 лв. до пълния размер от 363,64 лв.

       

           Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

 

                                                        

 

                                                       Р      Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 596 от 15.07.2011 г., постановено по гр.д. № 2156 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.М.Р., ЕГН ********** срещу М.И.Р., ЕГН **********, иск с правно оснавние чл.144 от СК, за заплащане на месечна издръжка над 120 лв./сто и двадесет лева/ до пълния претендиран размер от 220 лв. /двеста и двадесет лева/

         ОТМЕНЯ Решение № 596 от 15.07.2011 г., постановено по гр.д. № 2156 по описа за 2011г. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, с която М.М.Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на М.И.Р., ЕГН ********** разноски по делото над сумата от 363,64 лв. /триста шестдесети три лева и шестдесет и четири стотинки/ до 136 лв. /сто тридесет и шест лева/.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от днес – 11.10.2011 г.

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.