Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N …….

гр. Сливен, 09.11.2011 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  420  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решене № 115/15.07.2011 г. по гр. д. № 844/2010 г. на Новозагорския районен съд ,  с което е осъдена въззивницата  да заплати на въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство,  сумата от 1 023.18 лв., представляваща наем за ползването на недвижим имот в гр. Нова Загора, собственост на ищците, за периода от 26.05.2010 г. до 26.11.2010 г. като искът в останалата му част е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен предявеният насрещен иск от въззивницата против въззиваемите за заплащане на извършени подобрения в имота, собственост на ищците, като неоснователен и е осъдената ответницата да заплати направените по делото разноски.

Във възивната жалба се твърди, че  решението в частта, с която е осъдена да заплати наем за ползването на дворното място с второстепенните постройки и гаража в дворното място е неправилно необосновано и незоконосъобразно.  Освен това неправилно е  решението и в частта му, с която е отхвърлен изцяло предявения насрещен иск, като в тази част решението е необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че по делото по безспорен начин е установено, че въззивницата е ползвала само по-голямата жилищна сграда в имота, а ищците - останалите постройки в него. Поради това е несъмнено, че семейното жилище, което е било предоставено за ползване включва само основната жилищна сграда и само по отношение на нея може да се приеме наличието на наемни правоотношения и да се дължи заплащането на месечен наем. По делото не било установено въззивницата да е препятствала ответниците да ползват останалите постройки.  Твърди се, че районният съд неправилно е дал превес на едни свидетелски показания пред други, поради което следва решението да бъде отменено в частта, с която е присъдено заплащането на наем над размера на сумата от 516.78 лв. На второ място се твърди, че претенциите за подобрения в имота са доказани по категоричен начин от свидетелските показания по делото. Ясно е, че тези ремонти били извършвани по време на брака със сина на ищците и по това време самите ищци не са живели в имота и не са имали никакво отношение към ремонта и не са заплащали пари за него. Поради това законосъобразният и правилен извод е, че предявеният насрещен иск се явява основателен и следва да бъде уважен  до размера на сумата от 1 333.48 лв. Поради това се иска да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъде постановено ново, съобразно наведените в жалбата искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се заявява, че  тя е неоснователна и не е доказана и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Съдът е приел фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните доказателства. Недоказано е твърдението на ответницата, че не е ползвала целия имот, което е установено от категоричните свидетелски показания.  Ищците са били лишени от възможността да ползват постройки в имота.  По делото липсват доказателства, които да подкрепят твърденията, че в имота са извършени подобрения, които да са конкретизирани по вид, обем, време на извършване и най-вече кой и с чии средства е заплатил за тях.  Разпитаните свидетели доведени от ответницата са дали противоречиви показания от които е видно, че те твърдят да са извършили много повече работа в имота отколкото е претенцията на въззивницата. Освен това на техните показания се противопоставят показанията на друга група свидетели, които от своя страна са логични, категорични и  безпристрастни, поради което съдът правилно ги е кредитирал. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните части

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява працесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       Жалбата е неоснователна.

Районният съд  е провел задълбочено и последователно проучване на фактите по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Първият спорен въпрос, на който се основава въззивната жалба, е свързан с ползването на всички постройки в имота, а не само на по-голямата жилищна сграда. Това категорично е установено от показанията на свидетелите Д. Г. И., Г. Г., който е извършвал ремонти в имота, и Т. И. Д..  Тези показания са в отношение на допълване помежду си и от тях несъмнено може да се направи извод, че ответницата е ползвала целия имот. Обстоятелството, че ищците са имали ключ от гаража не променя  извода от фактическите констатации, тъй като е установено, че гаражът има и вътрешна врата, а от свидетелските показания е установено, че в един момент от ползването на имота колата на ищците е била изкарана от гаража и е била оставена навън, което е наложило ищците да си е приберат.  Поради това напълно законосъобразно районният съд е приел, че ответницата е ползвала целия имот заедно с малолетното дете Адриана А.. С оглед на установеното по делото съдът е направил законосъобразен извод, че при определяне размера на наемната цена следва да бъде взето предвид и правото на ползване, което има ненавършилото пълнолетие дете и е определил , че ищцата следва да заплаща наем в размер на 2/3 от размера на месечния наем на основната жилищна сграда.  Правилно съдът е преценил, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати месечен наем за другата постройка и гаража и в този смисъл е постановил съдебния си акт.

Законосъобразно е решението в частта, с която е отхвърлен насрещния иск за извършените подобрения в имота. В тази връзка съдът се е съобразил с показанията на разпитаните по делото свидетели относно обстоятелството към кой момент са били извършвани ремонтите. Въззивницата не е доказала вида и стойността на извършените подобрения, както и момента на извършването и обстоятелството кой ги е заплатил. В тази връзка са събрани доказателства за извършени ремонтни работи преди сключването на гражданския брак между въззивницата и сина на ищците.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 115/15.07.2011 г. по гр. д.№ 844/2010г. на Новозагорския районен съд.

         ОСЪЖДА В.С.Г. *** , чрез адв. Е. С. със съдебен адрес: гр. С.З., бул. „Ц. С. В.” №* , к-с „В., ет. *, стая *  да заплати на Д. И. А. и Р.Ж.А. *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща направени по делото разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: