РЕШЕНИЕ № 95

 

Гр. Сливен, 25.04.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ОСМИ НОЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                            .: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря К.И. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 425 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 438 от 06.07.2011 год. постановено по гр.д. № 7086/2010 год. по описа на Районен съд гр.СЛ.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство Р.И.И., с ЕГН:********** *** чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК адв. Е.Х. ***, в ЧАСТА, в която е уважен предявения от М.Р.Б., с ЕГН:********** ***,  иск за с правно основание чл.45 от ЗЗД. С Решение са присъдени и разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционото Решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли съда да го отмени и постанови ново по същество, с което отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В сроковете по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Във въззивната жалба и в отговора не са направени доказателствени искания.

С Определение от 29.12.2011 год. съдът е оставил исковата молба на М.Р.Б. без движение, като в дадения от съда срок въззивника-ищец е отстранил допуснатите нередовностите.

В изправената искова молба въззиваемия-ищец твърди, че с въззиваемия са съседи, като въззиваемия обитава жилище над жилището на въззиваемия. Поради виновното бездействие на въззивника били увредени северозападната стая на жилището на въззиваемия, както и навеса, разположен на западната стена на първото ниво на жилището му.Увредената стая е със разположение, като северната й стена е под балкон на жилището на въззивника. Южно от тази стая е разположен санитарен възел, граничещ със увредената стая.

През пролетта на 2008 год. по северната стена му избили петна от влага, които с течение на времето са се уголемили и обхванали цСЛата северна стена, овлажняването преминало в теч. Особено интензивен теч се е получавал след валеж на дъжд.С течение на времето установил, че този теч е вследствие от неотводнената вода на северния балкон на жилището на въззивника. Вследствие на този теч му паднала японската мазилка и двата корниза.

В началото на 2008 год. в противоположната страна на същата стая и най вече в югозападния ъгъл също се е появил теч. Този теч се дължал на спукана тръба на бойлера на въззивника монтиран в санитарното му помещение. Майстори извикани от въззиваемия установили, че този теч се дължи на спукана тръба за топла вода увредена от пренагряване и от неосвоевременото й отстраняване. Това е причинило увреждане на японската мазилка в стаята с площ от 10 кв. м..

От двата теча са му причинени вреди в размер на 22 кв. метра, японска мазилка. При ремонт, не е възможна подмяна само на увредените места, а е необходимо да се смени цСЛата мазилка, от северната, западната и южната страна, поради характера на самата мазилка и неправилната форма на увредените места.

Течовете от бойлера са избили на западната външна фасада на сградата на жилището на въззиваемия през 2008 год. образували ледени участъци. След размразяването им се е откъртила част от фасадната мазилка около 6 кв. метра от фасадата на жилището и при падането е огънало поликарбоновия навес.

Твърди, че са му причинени вреди, както следва от теча на балкона 15, лева, от теча на бойлера-200 лева за нов навес , и поправка на градинка 15 лева, от двата теча, смяна на вътрешна стенна мазилка-226 лева  и боядисване със фасаген 98 лева.

Моли съда да осъди , въззивника да му заплати сумата 554 лева, представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди, от виновното противоправно бездействие на въззиваемия, като вредите са в непосредствено причинно следствена връзка с бездействието, ведно със законна лихва считано от датата на завеждане на исковата молба т.е. от 14.12.2010 год., до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

В срока чл.131 от ГПК въззиваемия-ответник по иска Р.И.И., чрез процесуалния си представител по пълномощие е представил писмен отговор, с който оспорва наведените твърдения.

По отношение на теча от терасата твърди, че тя добре изпълнена, покрита  и изолирана и не е възможно да пропуска влага, независимо от това, въззиваемия М.Р.Б., ищец по иска не е направил оплакване пред въззивника за подобен теч.

По отношение на спукването на тръбата на бойлера и теча, в отговора си въззивника твърди, че този теч се дължи на некачествена изпълнение и вложени неподходящи материали, от строителя чийто пълномощник е именно въззиваемия ищец. Този теч не е от експлоатацията на бойлера, който фабрично произведен без допълнителни манипулации по него и веднага след появата на дефекта въззивника е взел незабавни мерки да отстрани недостатъка. Твърди, че вредите в жилището на въззиваемия-ищец, не се дължат на виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на въззивника-ответника за да носи той отговорност за вреди.

Оспорва повредите по навеса и градинката, като твърди, че не са от теча на тръба на бойлера. По делото липсват доказателства кога и как са настъпили щетите по градинката и от какво са причинени. Твърди, че за недостатъци на строителните дейности отговорност носи строителя. Сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № 154 от 04.07.2006 год. Гаранционния срок на вътрешните инсталации и външната мазилка е 5 години. Тъй като дефектите са в гаранционния срок, то отговорност на строителя е да ги отстрани.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски. С отговора се представят писмени доказателства: Удостоверение за въвеждане в експлоатация и Пълномощно. Моли съда да задължи въззиваемия да представи оригинала на пълномощното, което се намира в него.

В съдебно заседание, въззивник редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв. Е.Х. ***, която поддържа въззивната жалба, отговора на изправената искова молба и моли съда да я уважи, като отмени първоинстанционото Решение и отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Д.Д. ***, като подържа изправената искова молба, поддържа отговора на въззивната жалба. В отговора си оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно, като уважи предявените искове. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата, изправената искова молба и отговорите на въззивната жалба и , страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

След изготвянето на нов доклад по делото по реда на чл.146 от ГПК, страните не са направили бележки и възражение. На въззивното производство нови доказателства освен приетите на първоинстанционото не са събрани.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Страните по делото са собственици на самостоятелни обекти – апартаменти, в етажна собственост в гр.СЛ, ул. „П. СЛ” № *, вх. „*”, като въззиваемия-ищеца живее на първия етаж в апартамент №*, а въззивника-ответника на горния етаж в апартамент № *, т.е. един над друг.

Сградата е нова въведена в експлоатация през 2006 год. д Удостоверение № 154/04.07.2006 год., на жилищна сграда на три етажа 6 бр. апартаменти и 8 бр. гаражи, находяща се в УПИ-ХІV-5491 , кв.282 – ЦГЧ гр.СЛ.

От разпитаните в първоинстанционото производство свидетели се установява, че в апартамента на въззиваемия-ищеца се е появил теч по стените на детската стая, като в резултат на него стените мухлясали. Двама майстори през 2008г., които отремонтирали тръбите на бойлер, на протичащата се горещата вода в жилището на въззивника. Това са свидетелите Г, и И.. При огледа констатирали, че западна стена на кооперацията била мокра и положената мазилка „японска” почернСЛа. В апартамента на въззиника-ответник свидетелите установили ,че повредата е била спуканата тръба за топла вода, излизаща от бойлера. Те подменили спуканата пластмасова тръба с друга от същия материал, но след близо месец отново били повикани за същия проблем и тогава установили, че поставените пластмасови тръби се спукват. Тази тръба минавала и по външния зид. За ремонта платил ответника въззивник. Водата, която изтичала от пукнатата тръба е била от ПВЦ , която по-късно била подменена с метални. Съдът не кредитира показанията на свидетелите относно факта, че бойлера на въззивника прегрявал, тъй като за тези факти не са направени необходимите технически измервания, и от специалист със специални знания, които да установяват, че бойлера е бил технически неизправен или от неправилно експлоатиран бойлер.

От изслушаната съдебно-техническа се установява стойността на средствата, които ще са необходими за отстраняване на причинените щети са в размер на 554 лв. Вещото лице сочи в заключението си, че е констатирала под терасата тъмно черно петно и по тавана на двете страни на северната и южната фасада, като тези петна намира, че са в резултат на продължителни течове, а теча от банята засягал южната и северната стена. Тези течове са в една стая. Теча идвал от тавана и банята на северната стена и от банята и от терасата. Същата е видСЛа отломки от мазилката по земята от източната стена на сградата. Констатирала е от северната и от южната стена пукнатини по мазилката, като мазилката от източната страна, като твърди, че тези течове са така наречените „тихи течове, които подлизват постоянно във времето”. Вещото лице е установило, че в апартамента на въззивника –ответник също е имало течове по наличието на сухи петна, но след извършеното саниране на жилище/апартамента/ тези течове са престанали.

Тази фактическа обстановка съдът възприе от събраните на първоинстанционото производство, гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира гласните доказателства частично. Съдът не кредитира разпитаните свидетели по отношение на факта, че бойлера в апартамента на ответника е бил технически неизправен, с оглед изложените по-горе мотиви. Съдът кредитира заключението на вещото лице по отношение на размера на необходимите средства за отстраняване на повредите м имота на ищеца.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционото решение е неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск е неоснователен и недоказан.

Предявения иск е с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД и е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму.

За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: въззивника-ответник с деянието си, изразяващо се в случая в бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника.

Елемент от състава е и деянието да е извършено виновно, като съгласно ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат.

При твърдение за бездействие на ответника следва да се установи задължението за действие от конкретен вид /Р № 2161/67 г. на ВС първо г. о./, обосноваващо противоправността на бездействието. В случая доказателствената тежест по общо правило е на ищеца в настоящото производство въззиваемия. По делото не се събраха доказателства от които да се обоснове извод, какво е било задължението на въззивника – ответник, което той не е изпълнил, за да бъде ангажирана отговорността му. От твърденията в исковата молба, че извлича твърдение, че не е отстранил спукана тръба на горещата вода в собствения му апартамент своевременно.

Това твърдение е голословно с оглед събраните на първоинстанционото производство гласни доказателства / св. Г. и И./, които макар и повикани от въззиваемия са отстранили на два пъти спуканата тръба в апартамента на въззивника. Липса доказателства, които да сочат, че ответника е знаел за възникналата повреда в тръбата, знаел е че от там изтича вода и този теч ще повреди имота на ищеца на долния етаж. Дори в свидетелските показания липсва индиция за това обстоятелство. В апартамента на ответника течът не е бил видим /св.Г. и И./. Течът от спуканата тръба е откри от двата свидетели след отстраняване на плочките в мокрото помещение. От изложеното е видно, че не само че липсва бездействие от страна на въззивника, но е доказано активни негови действия за отстраняване на възникналия теч.

Тъй като липсва елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, бездействие от страна на въззивника ответник, като противовес на задължението да отстрани възникналата авария, то искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

В случая не е доказана и причинната връзка, между т.н. „бездействие” на въззивника ответник и причинените вреди. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за въззиваемия-ищец. При условията на пълно главно доказване той е бил длъжен да установи, че деянието е решаващо, необходимо, свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието, да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.

В настоящия случай вредоносният резултат не е произтекъл нито от действие, нито от бездействието на въззивника - ответник, което да ангажира неговата отговорност. Вредата така както се твърди произтекла от случайно събитие - в настоящия спор това е внезапно възникналата повреда на тръбата на топлата вода. По дефиниция „случайното събитие” е тава събитие, което не е могло да се предвиди. В случая въззивника-ответник не е могъл, да предвиди възникването на повредата. При това положение вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие.

За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това, увреждащото бездействие да е противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за ищеца. В случая липсва доказателства за протиправноста на деянието на въззивника ответник. Добросъвестно със свои активни действия той е предприел необходимите мерки да отстрани възникналата повреда /авария/, като случайно събитие. По делото същевременно се събраха доказателства, за некачественото изпълнение на водната инсталация с тръби, които след това са подменени. Въззиваемия е представител на строителя, които е изпълнил строителството некачествено, което от своя страна изключва противоправно бездействие на въззивника ответник.

По отношение на твърдението, че част от вредите са причинени от теч в северната тераса на ответника-въззивник, настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно. От заключението на вещото лице е установен теч от терасата на ответника, който прониква в детската стая на въззиваемия.. Такъв теч е установен и в апартамента на въззивника, но след саниране на жилище той е преустановен. Освен това терасата е облепена с теракот и е покрита с . От изложеното не може да направи обоснован извод, че течът в в детската стая на въззиваемия ищец, е от теч от терасата на въззивника-ответник. Липсва категорично и в заключението на вещото лице подобен извод. След санирането течът съществувал в жилището на въззивника ответник е преустановен. Този факт само по себе си доказва, че този теч е в резултат на некачествено строителство.

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде уважена, като атакуваното решение бъде отменено а въззивния съд постанови решение по същество с което отхвърли искът.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред първата и настоящата инстанция разноски в размер на 515 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивната следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 438 от 06.07.2011 год. постановено по гр.д. № 7086/2010 год. по описа на Районен съд гр.СЛ съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД от М.Р.Б., с ЕГН ********** *** против Р.И.И., с ЕГН ********** *** за сумата от 554 /петстотин петдесет и четири/ лв., ведно със законната лихва считано датата на предявяване на иска 14.12.2010 год. до й окончателното заплащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от бездействие, изразяващи се в увреждане на част от стените и тавана в детската стая, тераса, баня и външна мазилка, в следствие бездействие по отстраняване на теча провокиран от преминаващата вода по тръбата на бойлера в неговия апартамент.

 

ОСЪЖДА М.Р.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.И. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 515 лева /петстотин и петнадесет лева/.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: