Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 195

 

гр. Сливен, 07.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                                                                                      

при  секретаря К.И., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 426 по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, разглежда се по правилата на бързото производство и намира правното си основание в чл.258 и сл., вр. чл.310, вр.чл.317ГПК, вр.чл.146, ал.2 СК.

Образувано е по подадена на 09.06.2011г. от ответника в първоинстанционното производство Н.Г.Ч. *** въззивна жалба, насочена срещу Решение № 416 от 18.05.2011 г., постановено по гр.д. № 714 по описа за 2011 г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.150, вр.чл.143 СК. Съдът е уважил частично  предявения иск от непълнолетния Г.Н.Ч., със съгласието на майка му като негов  законен представител,  като е изменил размера на първоначално определената издръжка от 25,00 лв. на 170,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 10.02.2011г. до навършване на пълнолетие на ищеца  или настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане.

В останалата му част, до пълния предявен размер от 250,00 лв. месечна изръжка, съда е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ответника Н.Ч. да  заплати и сумата от 63,80 лв., адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска, както и 32,40 лв. държавна такса върху присъдената издръжка.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е кредитирал с доверие представените от ищеца доказателства и е приел, че доходите на ответника са тези, твърдени в исковата молба, докато представеното по делото удостоверение за получаваните доходи от ответника една година назад във времето е писмено доказателство, при  това  неоспорено от насрещната страна. На второ място се излага довода, че неправилно съда е дал вяра на представената декларация, с която майката на ищеца е декларирала, че е безработна, тъй като свидетелските показания установявали, че тя работи в Гърция. На последно място се смята, че съда неправилно е определил висок размер на издръжката, тъй като не е следвало да обсъжда, че в продължение на 13 години размера на първоначално присъдената издръжка бил „несъпоставим с реалните  необходимости на детето”. В тази връзка се сочи, че предмета на доказване по делото е ограничен и в определени времеви граници, които са определени с исковата молба и с доклада по делото. Съдът нямал право да обсъжда каква издръжка се е плащала 13 години назад във времето, тъй като това е извън предмета на делото.

От въззивната съдебна инстанция се иска да отмени постановеното от СлРС решение и да постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не се сочат други доказателства и не се правят искания за събиране на нови доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява  и не се представлява. По делото е постъпила и съда е докладвал писмена молба, депозирана от процесуалния представител на въззивника, в която се заявява, че се поддържа въззивната жалба, не се противопоставя по даване ход на делото и няма възражения по доклада, извършен с определение на съда от 19.09.2011г. и връчен на страните.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от процесуален представител по пълномощие – чл.32, т.1 ГПК, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – допустимо.

При разглеждане на делото по същество, съобразно с представените  доказателства, съда приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК.

Претенцията за изменение на издръжката от ищеца е била подадена на 10.02.2011г., като се е искало увеличението й от 40 лв. на 250 лв. Изтъкнато е било, че от определяне на издръжката с решение № 1568/23.11.1998г. по гр.д.№ 190/98г. на СлРС, е изминал голям период от време, през който ищеца е пораснал и са нараснали значително нуждите му за задоволяване на ежедневни потребности. Изтъкнато е, че ответника – баща на ищеца се занимава с превозна дейност / внос на автомобили/, от която получавал значителни финансови средства, т.е. неговите доходи също са нараснали.

Ответникът е оспорил с писмения си отговор претенцията както по основание, така и по размер. Посочил е, че има друго семейство и други две малолетни деца, за които също полага грижи.

Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответникът дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

По отношение на ищеца Г.Ч. от приложеното удостоверение за раждане се установява, че към момента на подаване на исковата молба е на 17 години и е ученик в десети клас в ПМГ”Добри Чинтулов”-Сливен. Безспорно в тази възраст има нужда от повишени средства за посрещане на разходи за храна, облекло, учебни помагала и пособия. Несъмнено е и, че от първоначалното определяне на издръжката в размер на 25лв./25 000 лв.неденоминирани/ досега са настъпили промени в икономическите условия на живот, насочени към увеличаване на необходимите средства за поддържане на едно домакинство. Това безспорно води до извод, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите нужди на ищеца. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Между страните не е спорно, че родителските права са предоставени с Решение № 1568/23.11.98г. по гр.д.№ 190/98г. на РС -Сливен и се упражняват от майката на ищеца Ирина И.. Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В конкретния случай възможностите на родителите не са големи. Установено е, че майката е безработна и не разполага с доходи, а нетното възнаграждение на бащата ответник е 420 лв.месечно. Тук следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав не споделя извода формиран от първоинстанционния съд, че са доказани доходи на ответника по-големи от представеното от него удостоверение. Свидетелката на ищцовата страна И. не излага собствени възприятия за обективната действителност, а преразказва това, което е чула от други хора. Освен това нейните показания не установяват в никакъв случай висок житейски  стандарт на ответника и настоящото му семейство. Установено е, че къщата в която живее ответника със семейството си е собственост на родителите му. Установено е още, че той няма лек автомобил, такъв притежава съпругата му и той е нейна лична собственост. Фактът, че ответника е шофирал различни марки леки автомобили, единствено потвърждава обстоятелството, че се занимава с превозна дейност, но не и, че те са негова лична собственост. Също така първоинстанционния съд необосновано е приел, че ответника, доколкото е бил съдружник във фирма „Нико транс” получава много по-високи доходи от тези върху които се осигурява. Финансовото състояние на търговското дружество, в което е съдружник ответника, в частност загуба или печалба реализира не е включено в предмета на доказване по предявения иск. От друга страна неоснователни са възраженията, инвокирани от ответната страна, че майката на детето работи в Гърция и от там придобива значителни доходи. Свидетелката на ответника, като негова законна съпруга на първо място е заинтересована от изхода на делото и нейните показания следва да бъдат ценени на тази плоскост, а освен това тя също пресъздава чужди впечатления /чула от свекър и свекърва си, а и от ищеца, че майката работила в Гърция/. По делото е останала недоказана и необходимостта от допълнителни средства за посещаване от страна на ищеца  на езикови, шофьорски и др.курсове.

Така с оглед изложеното, размера на дължимата издръжка следва да бъде определена съобразно скромните възможности на родителите. Следва да се отчете обстоятелството, че ответника дължи издръжка и на още две малолетни деца, едното от които ученик в трети клас за учебната 2010г./2011г.

При тези условия, съда намира, че на ищеца следва да бъде присъдена издръжка в размер на 170 лв., дължима общо от двамата родители, от които 100 лв. да се поемат от бащата ответник и 70 лв. от майката, като се отчита, че тя полага непосредствено ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на ищеца.

По изложените в настоящите мотиви съображения въззивната инстанция следва да отмени атакувания първоинстанционен съдебен акт.

С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемия  разноски за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска в размер на 32,00лв. и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 50,00 лв. Ответникът, макар и освободен от такси и разноски  /чл.83,ал.1,т.2 ГПК/ ще следва да заплати разноски, изразяващи се в платен адвокатски хонорар, но доказателства в тази насока не са представени, поради което и не следва да се присъждат.

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 416/18.05.2011 г. по гр. д. № 714/2011 г. на Сливенски районен съд, като вместо него постановява

ИЗМЕНЯВА  постановената по гр.д.№ 190/1998г. на СлРС ежемесечна издръжка, която Н.Г.Ч., ЕГН:********** *** е осъден да заплаща на Г.Н.Ч., ЕГН:**********, със съгласието на майка си И. И. Д., ЕГН:********** ***-*-*, като я УВЕЛИЧАВА от 25,00 лв./двадесет и пет лв./ на 100,00 лв. /сто лева/, считано от 10.02.2011г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане, като до пълния претендиран размер от 250 лв./ двеста и петдесет лв./ ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Г.Ч., ЕГН:********** *** да заплати на Г.Н.Ч., ЕГН:**********, със съгласието на майка си И. И. Д., ЕГН:********** ***-*-*, сторените по делото разноски в размер на 32,00 лв./тридесет и два лева/.

ОСЪЖДА Н.Г.Ч., ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Окръжен съд-Сливен държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 50,00 лв.

 

Решението не подлежи на  обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:

                           1.

                           2.