Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 210

гр. Сливен, 13.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  428  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 530/27.06.2011 г. по гражданско дело № 2198/2011 г. на СлРС, с което е осъден ответникът да заплати на ищцата месечна издръжка за периода от 09.06.2010 г. до 24.05.2011 г. в размер на 805 лв. ведно със законната лихва считано от 11.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск до пълния му размер, като неоснователен и недоказан. Съобразно постановеното решение страните са осъдени да заплатят направените разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника, с което се обжалва изцяло като незаконосъобразно и неправилно посоченото решение. Твърди се, че е безспорно установено, че ответникът в едни продължителен период е бил безработен и не е получавал никакви доходи от 03.02.2011 г. работел на 4 часа с възнаграждение от 120 лева, което представлява единственият му доход. Не е доказано твърдението, че работи като автомонтьор и получава високо възнаграждение.  Твърди се, че ответникът, като родител не може да дава издръжка без особени затруднения с оглед на обстоятелството, че получава доходи в минимален размер. Поради това се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

Не е постъпила и насрещна въззивна жалба.

 

В с.з.  въззивникът не се явява. Постъпила е молба от процесуален представител по пълномощие, с която се поддържа жалбата.

В с.з. за въззиваемата не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване  на исковете.

        Жалбата е неоснователна.

          Издръжката на пълнолетни деца от родителите им, при положение, че продължават образованието си, е традиционен институт на българското семейно право. За да възникне правото на такава издръжка, е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по късно от 20 годишна възраст за обучение в средно и на 25 годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение, като предпоставките са кумулативно изискуеми.

        Безпротиворечиво по делото се установява, че въззиваемата - ищца в първоинстанционното производство, е пълнолетна и продължавала образованието си в хуманитарна гимназия. Въззивникът е в трудоспособна възраст, а обстоятелството, че се грижи за свой родител не изключва задължението да дава издръжка на дете. Определеният от районния съд размер е доста занижен, с оглед потребностите на ищцата, но при определянето му съдът е взел предвид възможностите на въззивника, с което е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 530/27.06.2011 г. по гражданско дело № 2198/2011 г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: