Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    184

                                                            гр.Сливен, 17.10.2011 година

                                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                                мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 429 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 553 от 05.07.2011 година, постановено по гражданско дело № 1690 по описа на СлРС за 2011 година, с което е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 91.39 лева, представляваща допълнително начислена  по фактура № 1052595013 от 16.03.2011 година, за периода от 17.06.2010 година до 31.08.2010 година електрическа енергия /555kWh/, за обект находящ се на адрес: гр. Сливен, ул.” Цар Освободител ” № 15, ап. 6, ИТН 2284917 и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението на СлРС, като прави оплаквания, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд не е извършил комплексна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, а и непрецизно и едностранчиво  е тълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от него доказателства, подкрепящи тезата на ищеца, което прави решението му фактически неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, подкрепящи заеманата позиция и като счита, че при спазване на всички нормативни изисквания, несъмнено и категорично е установено, че е било налице манипулиране на електромера на въззиваемия, то неправилното отчитане на потреблението е надлежно коригирано и той дължи заплащане на разликата за изминал период. Заявява, че неправилно РС е приел, че констативният протокол е съставен в нарушение на ОУ на ЕВН ЕР, подчертавайки липсата на изискване контролните органи да извършват проверката в присъствието на представител на клиента. От въззивния съд  се  иска  да  постанови решение, по силата  на  което  атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявения иск да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира се за присъждане на разноските направени  по делото  пред двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор. От тази страна в процеса не са правени нови доказателствени или  процесуални искания във въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание, за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон. Депозирано е писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, съгласно което въззивната  жалба се поддържа и се моли съда да я уважи. Претендира разноски за настоящата инстанция, за размера на които се представя списък по чл. 80 от ГПК .

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Становище по жалбата пред въззивната  инстанция няма изразено.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо. При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен състав счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи тежестта да докаже съществуването му.

За да са дължими сумите по процесните фактури, които са калкулирани чрез корекция на сметка за минал период по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване” /ОУ на ДПЕЕ през  ЕС/, е необходимо да са налице в кумулативна даденост изискванията на тази норма – електроразпределителното дружество да е представило констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия. От своя страна констативните протоколи, за да бъдат годни документи, които да послужат за тази цел, следва да са съставени по реда и да имат формата и реквизитите, разписани в разпоредбита на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/, съответно – преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

В случая,  проверката на средствата за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативни протоколи, съставени във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписани от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

Установено е, обаче, че констативните протоколи /които, освен това не са му  и изпратени с писмо с обратна разписка, както повелява чл. 63 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ ЕР/, не са подписани от ищеца /”клиент” по смисъла на ОУ/, а при това положение,  заместването на подписа му с подписи на свидетели, в настоящия казус не е оправдано и противоречи на изискването на чл. 63 ал. 2 от ОУ. Безспорно е доказано, че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да стрят това, изобщо не са потърсили ищеца, който, от своя страна, по време на проверката е бил в дома си,  и в действителност не е налице хипотезата нито на “отсъства”, нито на “отказва да подпише”. Освен това съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, съпътстващи по служба проверителите - служители на охраняващата ги фирма, които по създадена практика обикновено ги придружавали, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Идеята на нормата, макар и да не е изрично разписана, е да присъстват свидетели, които да подкрепят като достоверни действията на служителите, и те да не са в специални отношения с последните,с цел да се гарантира максимална обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. На последно място тези свидетели нито са обозначени надлежно с три имена, ЕГН и точен адрес, нито подписите им са поставени на всички изискуеми в протоколите места.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативните протоколи не съответстват на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно те, като писмени частни свидетелстващи документи, не могат да се ползват с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в тях факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието им от страната, чийто подпис документът не носи, не бе доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа. Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза не потвърждава, а само  възпроизвеждат констатациите в констативния протокол, чиито данни е ползвало вещото лице, но  дори изводите да са резултат на пряко и непосредствено изследване, това не може да санира порока на процедурата и да замести ненадлежния документ.

Независимо от това следва да се посочи, и че самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в съответствие с правилата на ОУ, тъй като не е посочен начин и причина, обуславящи формирането на  периода, за който е извършена корекцията.

 Поради изложеното до тук въззивният съд също не приема, че исковата сума се дължи от ищеца. Следователно предявеният на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца отрицателен установителен иск, за установяване на недължимост на допълнително начислена сума за електрическа енергия  е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

С оглед наличното съвпадение на  правните изводи на двете инстанции, въззивният съд намира, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба, следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени.

 По правилата на  процеса на въззиваемата страна се следва присъждане на разноски при наличие на надлежно направено искане и проведено доказване, досежно  размера им.Тъй като  тази  страна не  е заявила искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне.

По правилото на чл. 280, ал.2 от ГПК, и с оглед цената на иска, която е под 5 000 лева, настоящото въззивно решение се явява окончателно, тъй като не подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на  РБ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                      Р     Е     Ш     И  :

              

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 553 от 05.07.2011 година, постановено по гражданско дело № 1690 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

                          

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                 

                                                                                                                 2.