Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                        73          12.07.2012 година,   град Сливен

 

                                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

граждански състав

На двадесет и пети юни                               Две хиляди и дванадесета година

В открито заседание, в състав:

 

                                          ОКРЪЖЕН   СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

Секретар: И.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА

Гр. дело № 437 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Н.А.А. и Е.Й.А. против Д.Й.Й., А.В.Й. и Р.Я.К.. В същата се твърди, че в началото на 1999г. ищецът Н. А. имал нужда от парични средства и взел назаем 4 000 лева от сина на отв. Р.К. – Г.К.. За да бъде сигурен, че ще бъдат върнати парите Г. К. накарал ищецът да прехвърли собствения си апартамент, находящ се в гр. С., кв.”Б.” № *, ет.*, ап. * на отв. Д.Й.Й., негов юридически съветник. Било обещано при връщане на дадените в заем средства да бъде върната и собствеността върху процесния апаратамент.

Ищецът Н. А. твърди още, че на 22.03.1999г. с Нот. акт № 189, том І, рег. № 1770, дело № 473, заедно със съпругата си – отв. Е.А. прехвърлили собствеността върху гореописания недвижим имот на отв. Д.Й. и получили парите от Г.К.. Било обяснено на ищците, че сделката е формална и с цел гарантиране връщането на дадените в заем парични средства.

Твърди се още, че през 2001г. ищецът Н. А. отишъл да върне част от заема на отв. Д. Й., но той му казал, че е прехвърлил собствеността върху имота на отв. Р.К. и парите трябвало да ги върне лично на нея. Така, на 09.10.2001г. ищецът дал лично на Р. К. сумата от 3 000ДМ за което получил квитанция на гърба на която било записано, че отстатакът от парите трябвало да се върне до четири месеца и тогава ще се прехвърли и собствеността върху недвижимия имот.

Ищецът твърди още, че на 11.02.2002г. лично дал на Р. К. сумата от 2 500 лева и с това изцяло уредили взаимоотношенията си по дадения заем. Въпреки това обаче, му били поискани още пари. След като ищецът отказал, било поискано от него да заплати таксите по прехвърлянето на собствеността в размер на 450 лева. За целта ищецът подписал запис на заповед за сумата от 450 лева на името на Р.К.. До прехвърляне на имота не се стигнало, т.к. ищецът загубил връзка с отв. Р. К.. Междувременно ищецът разбрал, че процесния недвижим имот е ипотекиран и решил да изчака изплащането на кредита.

През м.юли 2011г. ищците, които продължавали да ползват процесния имот, получили обявление от ЧСИ П. Р., че за имота е обявена публична продан. Подали жалба до Прокуратура за извършената измама.

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което унищожи нот. акт № 189, том І, рег. № 1770, дело № 473 от 1999г., с който е извършена продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 46, на 11 етаж, бл.28 в кв. „Б.” в гр. С. с площ от 94.83 кв.м., както и да бъде унищожен и нот. акт № 94, том І, рег. № 1564, дело № 375 от 1999г. като сключени при измама. Претендира се заплащане на деловодните разноски.

         Исковата молба е връчена редовно на ответниците, с указание за представяне на отговор по реда на чл.131 от ГПК.

         В указания срок отв. Д.Й. е депозирал писмен отговор, в който признава факта, че прехвърлянето на собствеността върху процесния недвижим имот ищците са извършили по своя инициатива с цел предоставянето им на парична сума в заем и като обезпечение на задължението им за връщането й в срок от един месец. При неизпълнение на задължението си в договорения срок, ищците са били предупредени, че собствеността върху имота ще се прехвърли върху заемодателя Р. К.. Тъй като заетата сума не е била върната в договорения срок, отв. Д. Й. изпълнил ангажимента си и прехвърлил собствеността на имота върху отв. Р. К., която била заела лични нейни си средства. Преви се възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция.

         В посочения от съда едномесечен срок ответницата А.В.Й. не е депозирала писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р.Я.К. е депозирала писмен отговор в който се излагат подробни възражения по основателността на иска. Сочи се, че в случая не е налице въвеждане в заблуждение на продавачите – ищци при сключване на договора за покупко – продажбата на процесния апартамент, нито по отношение характеристиките на вещта, нито по отношение на цената, която същите са заявили, че са получили напълно и в брой. Твърди се, че е дадена от отв. Р. К. в заем сума в размер на 12 000 лева за срок от един месец. Поради неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума в договорения срок, собствеността върху процесния апартамент е била прехвърлена на Р.К.. Впоследствие ищецът Н. А. предложил да върне сумата срещу връщането на собствеността върху апартамента. До настоящия момент това не било сторено, но страните се договорили Н. А. и семейството му да ползват апартамента до пълното издължаване. През 2002г. последвали покани за освобождаване на апартамента, които не били изпълнени до настоящия момент.Алтернативно се навеждат и възражения за изтекла погасителна давност на претенцията, съгласно чл.32, ал.2 от ЗЗД.

В с.з. ищците, чрез процесуален представител, подържат исковата претенция изцяло и молят същата да бъде уважена.

В с.з. ответниците Д. и А. Й., редовно призовани не се явяват.

В с.з. ответницата Р.К. се представлява от процесуален представител адв. М. Димитров, който оспорва по основание предявеният иск и моли съда да постанови решение, с което отхвърли същия.

В с.з. конституираното трето лице помагач на страната на ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД чрез процесуален представител навежда възражения за изтекла погасителна давност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна :

Страните не спорят, че в началото на 1999г. ищецът Н. А. получил в заем парични средства от Г.К. - сина на отв. Р.К., като се задължил да ги върне, ведно с лихвите. Като гаранция за поетото задължение за връщане на паричната сума, на 22.03.1999г. между ищците и  отв. Д. Й. /юридически съветник на сина на Р. Р. – Г. К./ била извършена  покупко – продажба на процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., кв.”Б.” № *, ет.*, ап. *, застроен върху 94.82 кв.м. и състоящ се от дневна, две спални, кухня – столова и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № 31 с полезна площ 4.50 кв.м., заедно с отстъпено право на строеж и 2.24% ид.ч. от общите части на сградата, обективирана в Нот. акт № 189, том І, рег. № 1770, дело № 473.

Впоследствие, на 04.05.1999г. отв. Д.Й. и неговата съпруга отв. А.Й. прехвърлили собствеността върху процесния недвижим имот чрез покупко – продажба на отв. Р.К., обективирана в Нот. акт № 94, том І, рег. № 1564, дело № 375 от 1999г.

Ищецът твърди, че е разбрал през 2001г. за последващата покупко – продажба на процесния апартамент, извършена на 04.05.1999г. На 09.10.2001г. е върнал лично на Р.К. сумата от 3000 ДМ за което представя квитанция /неоспорена от страните/, с отбелязване на гърба, че остатъка от договорената сума следва да бъде заплатен в срок от четири месеца, след което ще се извърши прехвърлянето. Квитанцията е подписана лично от отв. Р. К.. Впоследствие, на 11.02.2002г., ищецът отново дал на отв. Р. К. сумата от 2 500 лева, за което също е подписана квитанция, представена по делото и неоспорена от страните.

На 14.07.2010г., в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД с нот. акт № 194, том ІІ, рег. № 5001, дело № 299/2010г. е учредена договорна ипотека lвърху описания по . горе недвижим имот за обезпечаване на отпуснатия на „Гринуич 2011” ЕООД кредит в размер на 700 000 лева, ведно с лихвата, евентуална наказателна лихва, комисионните и разноските, включетилно и на анексите с ипотекарни длъжници р.Я.К., Н. Н. К. и Г. Н. К..

         Поради неплащане от страна на критополучателя „Гринуич 2011” ЕООД и на солидарните длъжници на отпуснатия кредит, банката се е снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изп. листи и е образувала ИД 43782011г. и ИД 598/2011 по описа на ЧСИ П. Р., като е насочила изпълнението към описания по – горе недвижим имот чрез налагане на възбрана, извършване на опис и публична продан.

         През м. юли 2011г., тъй като ищците продължават да живеят в процесния партамент, са получили обявление от ЧСИ П. Р., че за имота е насрочена публична продан от 14.08.2011г. до 14.09.2011г. С определение № 596 от 10.11.2011г. по настоящето дело е допуснато обезпечение на предявените искови претенции, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 473/2011г. на ЧСИ Поля Р. с район на действие СлОС - по отношение на процесния недвижим имот.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които ценени поотделно и в своята съвкупност, неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :

Предявените от ищците искове, с правно осн. чл.27 във вр. с чл.29 от ЗЗД, са допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни.

В разпоредбата на  чл. 29 от ЗЗД е предвидено потестативно право в полза на всяка от страните по двустранен договор да поиска по съдебен ред унищожаване на договора в случай, че същият е сключен чрез измама. От доказателствата по делото обаче не се установяват данни за наличие на фактическия състав на измама. Според правната доктрина, една сделка е сключена с измама, ако сключващият е подведен умишлено в заблуждение от другата страна или от трети лица. Фактическият състав на измамата се състои от следните елементи: а/ да е сключена сделка; б/ едната страна по сделката да е в заблуждение; в/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трети лица; г/ сделката да е сключена поради заблуждение.

За да се счита, че едно лице е въведено в заблуждение е необходимо да е установено и доказано, че у него е възбудена погрешна представа, която не съответства на действителността. Погрешната или неправилна представа да е създадена чрез изопачаване на действителността или чрез премълчаването й. Освен това, състоянието на заблуждение трябва да е предизвикано умишлено и съзнателно, а не да е резултат на погрешни интерпретации и очаквания на лицето. Измамата трябва да е извършена така, че да мотивира измамвания към определено волеизявление.

От твърденията в исковата молба, както и отговорите на ответниците се изяснява, че ищците са съзнавали и знаели, като са изразили и съответна воля, че прехвърлят своя недвижим имот чрез покупко – продажба на ответниците.

От изложеното в исковата молба може да се приеме само и единствено, че всъщност между страните сделката е привидна, но твърдението на ищците за наличие на измама не намира подкрепа в представените по делото доказателства. При такова твърдение в тежест на ищците бе да установят със съотносими доказателства, че в резултат на погрешно създадени в тях представи, породени от действия на ответниците, те са изразили и формирали у себе си погрешно волеизявление и не са искали настъпване на крайния резултат по сключената с ответника Д. Й. покупко-продажба, т.е.,  не са имали намерение да отчуждават недвижимия си имот. Но в резултат на заблуда - измама, са я направили. Като се отчетат твърденията на ищците, не може да се направи извод, че те са били измамени умишлено от страна на ответниците и това ги е мотивирало да извършат сделката. Напротив, самите ищци обясняват причините поради, които са решили да отчуждят недвижимия си имот, а именно, обезпечаване на връщането на получена в заем сума. Твърдението, че сделката е била привидна, с цел обезпечаване на заем, следва да бъде подкрепено с така нареченото насрещно писмо,за да бъдат допуснати и ценени свидетелски показания. Такова по делото не се съдържа.

Предвид гореизложеното, ограничавайки се в рамките на предмета на предявения иск, а именно унищожаемост поради измама, в крайна сметка следва да се приеме, че такава в гражданскоправен смисъл по делото не е установена, при което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Не е установена измама и по смисъла на наказателното право, тъй като е извършена предварителна проверка, която е констатирала липса на данни за извършено престъпление по преписка вх. № 2849/2011г. по описа на РП – Сливен. По реда на инстанционния контрол констатациите в доклада са потвърдени с Постановление  от 16.05.2012г. по описа на ОП – Сливен.

Що се отнася до ответницата Р. К. не бяха представени никакви доказателства, с какви действия е възбудила и под-държала измама по отношение на ищците във връзка с извършената покупко-продажба, чиято унищожаемост се иска.

По отношение на въведеното възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция, съдът намира същата за основателна. Разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗД сочи, че давностния срок за предявяване на иска с правно осн. чл.27 във вр. с чл.29 от ЗЗД е тригодишен, считано от узнаването.В конкретния случай, ищците твърдят че са върнали изцяло дължимата сума на 11.02.2002г. Възникнало е задължението за обратно връщане на собствеността върху недвижимия имот, но не е имало изпълнение. Следователно от този момент следва да се приеме, че е започнал да тече и давностния срок, който към момента на предявяване на исковата претенция е изтекъл. На това основание исковата претенция също следва да бъде отхвърлена, като погасена по давност.

По изложените съображения, Окръжният съд намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.

На осн. чл.78 от ГПК в тежест на ищците следва да бъдат възложени направените по делото разноски от ответните страни. Доказателства за извършени разноски е представила само отв. Р.К. в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, като в този размер същите следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на СлОС

 

Р  Е   Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н.А.А. с ЕГН ********** и Е.Й.А. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., кв.”..” № *, ап.*, ет.* срещу Д.Й.Й. с ЕГН ********** и А. василава Й. с ЕГН ********** ***, офис № 12 и Р.Я.К. с ЕГН ********** *** за унищожаване поради измама на сключените договори за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., кв.”Б.” № *, ет.*, ап. *, застроен върху 94.82 кв.м. и състоящ се от дневна, две спални, кухня – столова и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № 31 с полезна площ 4.50 кв.м., заедно с отстъпено право на строеж и 2.24% ид.ч. от общите части на сградата, обективирани в Нот. акт № 189, том І, рег. № 1770, дело № 473 по описа на нотариус Е. Ш., с рег. № 128 в регистъра на НК и Нот. акт № 94, том І, рег. № 1564, дело № 375 от 1999г. по описа на нотариус Д. Григоров с рег. № 182 на НК.

 

ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН ********** и Е.Й.А. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., кв.”Б.” № 28, ап.46, ет.11 ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Я.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 300 лева – деловодни разноски.

 

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „Райфайзенбанк България” ЕАД.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :