Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 240

 

гр. Сливен, 10.11.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                       

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 438  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 508/30.06.2011г. по гр.д. № 6894/2010г. на Сливенския районен съд, с което са намалени дарствените разпореждания, извършени с нот.акт на дарение на недвижим имот, възстановена е запазена част на М.И.Ц. и Н.И.К. и е отменен нотариалния акт за 2/4 ид.ч. от описаните 11 недвижими имота, предмет на дарението. Със същото решение и била допусната делба на 11 недвижими имота между 11 съделители като са били определени квотите от правото на собственост.

Против това решение е подадена въззивна жалба от съделителката по чиято молба е започнало производството пред РС. Твърди се че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопризводствените правила и на материалния закон, както и че е  необосновано. При постановяване на решението по отношение на намаляване на дарствените разпореждания съдът не е обосновал своите изводи въз основа на анализ на доказателствата по делото. Не е взето предвид направеното в писменото становище възражение за преклудиране на правото им на искане за възстановяване на запазена част поради погасяването му по давност. Твърди се, че е настъпила погасителна давност по отношение на възможността да се иска намаляване на дарението до запазената част на съделителите, тъй като исковете са предявени след изтичане на петгодишния давностен срок. Освен това когато наследник със запазена част упражнява правото си спрямо лице, което не е наследник по закон е необходимо да е приел наследството по опис. Такива доказателства за приемане на наследство по опис по делото не са представени. Поради това се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено искането за намаляване на дарението и да бъде допусната делбата на недвижимите имоти при различни квоти след изключването на двама от съделителите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор в който се твърди че подадената въззивна жалба е неоснователна, а решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Двамата ответници своевременно са направили искане за намаляване на дарствените разпореждания в първото по делото заседание. До приключване на съдебното дирене не е било направено възражение за изтекла погасителна давност и такова е направено едва с писменото становище. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, а евентуално ако бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски за двамата съделители, тъй като те няма да бъдат в ръга на съделителите, а са получили искова молба и са предприели действия да организират защитата си.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  въззивника не се явява, не се явява и негов представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

        Жалбата е неоснователна.

        Основното възражение съдържащо се в жалбата е свързано с обстоятелството, че искането за намаляване на дарението е направено несвоевременно - след изтичането на срока за отговор. Действително, с това искане съдът е бил сезиран близо два месеца след като е изтекъл срока за отговор. В случая обаче се касае за особено исково производство за делба, което се движи по реда на чл.341 и следващите от ГПК. В чл.342 от процесуалния закон изрично е посочено, че в първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои от имотите.  В следващия законов текст е посочено, че в това производство се разглеждат оспорвания на произход, както и на искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Следователно при делата свързани с делба преклузията не настъпва с неподаване на възражението в срока за отговор, а едва след първото съдебно заседание. В случая възражението свързано с искане за възстановяване на запазена част е направено в първото по делото заседание и е направено своевременно, поради което РС правилно го е приел и се е произнесъл по него. Твърди се, че това възражение е направено след изтичане на петгодишния давностен срок, но в случая жалбоподателката не държи сметка, че се касае за възражение, а не за предявен иск. Освен това в случая тя е обвързана с разпоредбата на чл.146 ал.3 от ГПК, поради което е следвало да изложи становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприеме съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губи възможността да направи това по-късно. С оглед на изложеното е несъмнено, че като е приел и се е произнесъл по направеното възражение за възстановяване на запазена част РС не е допуснал нарушение нито на материалния, нито на процесуалния закон. Освен това правилно е определил квотите от правото на собственост на всеки от съделителите и решението се явява законосъобразно и обосновано. За прецизност следва да бъде посочено, че в случая въззивницата се явява наследница по закон, с оглед на установеното по делото въз основа на приложените писмени доказателства.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

        Въззиваемите са претендирали заплащане на разноски пред тази инстанция, но не се доказа такива да са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

                                               

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 508/30.06.2011г. по гр.д. № 6894/2010г.   на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: