Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 44

 

гр. Сливен, *.02.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора …. и секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 442 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правното си основание и се развива съгл. чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство С.В.И. ***, с която се атакува Решение № 444/14.06.2011г., постановено по гр.д. № 5878/2010г. на СлРС.

С обжалваното решение СлРС е уважил изцяло предявения от Г.Т.А. *** иск с правно основание чл.108 ЗС, като е осъдил ответника С.И. да предаде владението върху процесния имот, а именно апартамент № 14, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.532.9.3.14, находящ се в гр.С., бул.”Хр.Б.” *, вх.*, ет.* със застроена площ 60.48 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения при граници: на същия етаж 67338.532.9.3.15. и 67338.532.9.3.13, под обекта 67338.532.9.3.11 и 67338.532.9.3.110 и над обекта: 67338.532.9.3.18 и 67338.532.9.3.17, заедно с прилежащо избено помещение № 14, ведно с 1.51% ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху общинска земя. Ответникът е осъден и за деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съда неправилно е игнорирал показанията на свидетеля В., който установил, че продажбата на апартамента е осъществена срещу получени в заем парични средства, за каквото всъщност въззивника е издал пълномощно. Счита, че поведението на ищеца потвърждава сключения договор за паричен заем, тъй като ако беше закупил имота с цел да стане негов собственик, не би чакал толкова дълго време /повече от 8 г./ за да предяви собственическите си права. Твърди се още, че срещу ищеца се води досъдебно производство за незаконна банкова дейност, поради което е следвало гражданското дело да бъде спряно до приключване на наказателното производство. Иска се от съда да отмени изцяло решението на СлРС и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения ревандикационен иск.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна е подаден писмен отговор, съдържащ опровержения на наведените в жалбата оплаквания и се моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

С определение от 28.09.2011г., държано в закрито съдебно заседание  въззивният съд е приел за разглеждане въззивната жалба като редовна и допустима, тъй като е подадена в срок  от субект, имащ правен интерес от атакуване на постановеното съдебно решение и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Със същото определение е оставено без уважение искането на въззивника за събиране на гласни доказателствени средства.

В с.з., въззивникът редовно призован се явява лично, като заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли да се отхвърли предявения ревандикационен иск. Въззиваемият, редовно призован не се явява.В писмено становище постъпило по делото от процесуалния представител на последния, съгл.чл.32,т.1 ГПК се заявява, че поддържа депозирания отговор и моли да се потвърди постановеното от СлРС решение, като правилно и законосъобразно.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно и следва да бъде потвърдено.

Приетата за установена фактическа обстановка изложена в мотивите на ревизираното решение е пълна и кореспондираща със събраната по делото  доказателствена съвкупност, поради което и с оглед разпоредбата на чл. *2 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС. С отговора на исковата молба, ответника по иска и настоящ въззивник С.И. е релевирал възражение за нищожност на договор за покупко-продажба на процесния апартамент, обективиран в нотариален акт № 53, том VІ, рег.№ 6807, нот.д.№ 503/2002г. на нотариус Н.С., с рег.№ 123 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СлРС и представен от ищеца като доказателство, че последния е придобил собствеността върху жилището, предмет на сделката на 07.11.2002г. Продажбената сделка, чиято нищожност се твърди е сключена между страните по настоящия спор, като ответника – въззивник бил представляван от пълномощник в лицето на неговия брат – свидетелят в производството Р. И..

В отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба се твърди, че процесния апартамент е придобит от въззиваемия А. чрез измама, че въззивника не е подписал пълномощното със съгласие за продажба на жилището, а за да послужи като обезпечение на взетия от брат му и пълномощник по сделката паричен заем.

В открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 11.04.2011г., процесуалния представител на ответника /настоящ въззивник/  заявил, че възражението за нищожност се базира на нормата на чл.152 ЗЗД и се касае за нищожност на договора за покупко-продажба, тъй като с него се целял обезпечение на взет от пълномощника по сделката и брат на ответника паричен заем. За доказване на сключения договор за заем са били допуснати и събрани гласни доказателствени средства. Показания са дадени от пълномощника по продажбената сделка – брат на ответника и страна по договора за заем – свидетеля Р. И., който заявил, че действително между него и ищеца А. бил сключен договор за паричен заем в размер на 5000 щатски долара и като обезпечение за връщането на този заем бил прехвърлен апартамента на ответника с уговорката, че след изплащането на заема с лихвите същия ще бъде върнат обратно. Свидетелят заявил, че брат му – въззивника С.И. знаел, че апартамента се ипотекирал срещу връщането на паричния заем. В показанията си  свидетелят още заявил, че мислел че подписва банкова гаранция или ипотека, като обезпечение  на взетия от него заем.

По делото свидетелски показания били депозирани и от нотариуса, изповядал продажбата на процесния апартамент – св.Н.С., която заявила, че е изпълнила задълженията си, а именно прочела е пред страните нотариалния акт за прехвърлянето на имота и след одобрението му от същите го подписала.

В хода на въззивното производство по искане на въззивника са събрани писмени доказателства чрез прилагането на НОХД № 497/2011г. по описа на СлОС. От последното се установява, че съда е одобрил споразумение за решаване на делото по досъдебно производство № 290 „ИП”/2010г. на Окръжна прокуратура-Сливен и е прекратил производството по наказателното дело. С одобреното от съда споразумение, настоящия въззиваем Г. Т.А. е признат за виновен, в това, че в периода 2003г.-2010г. в гр.С., като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които по закон се изисква такова разрешение – чл.11, ал.1, вр.чл.1, ал.1 Закона за банките /отм/ и чл.13, ал.1, вр.чл.2, ал.1 Закона за кредитните институции, като сключвал договори за кредитиране, обезпечени с ипотека и запис на заповед – престъпление по чл.252, ал.1 НК.

С оглед на така събраните пред двете съдебни инстанции писмени доказателства и гласни доказателствени средства, съда извежда следните правни изводи.

Настоящият въззивник С.И. е трето лице по договора за сключен паричен заем за потребление и за него не важат правилата за недопустимост на свидетелски показания за доказването му, независимо, че се касае за договор с предмет парични средства над 5000 лв.

С договора за заем за потребление, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, сключва се с предаването на вещта на заемателя, безвъзмезден, като по изключение може да се договори възнаградителна лихва, която клауза обаче следва да е писмена. Договорът по принцип е неформален, като разбира се важна е формата за доказване при договори над 5000 лв. – писмена форма.

В конретния случай сключен договор за заем не се доказва със свидетелските показания  на св.Р. И., тъй като той самия твърди да е страна по тази сделка и неговите показания не са подкрепени с представени писмени доказателства, например договор в писмена форма, предвид обстоятелството, че се касае за сума над 5000 лв., разписка за получаване на паричните средства или съответно за тяхното връщане, не е представена и писмена клауза за уговорена лихва към паричния заем, каквито са твърденията на въззивника. Недоказано остава и т.нар. комисорно съглашение между страните, че ако заетата сума не бъде върната в срок, то апартамента, предмет на продажбата ще стане собственост на кредитора – заемодател. Не се доказа и уговорка за обратно изкупуване, т.е. при връщането на заетата сума, заемодателят да върне собствеността върху дадения като обезпечение апартамент.

При така събраните доказателства, настоящия съдебен състав не може да формира краен извод за недействителност на договора, оформен с нотариален акт № 53, том VІ, рег.№ 6807, нот.д.№ 503/2002г., с който е прехвърлена собствеността върху ап.№ *, находящ се в гр.С., бул.”Х. Б.”, бл.*, вх.*, ет.*. Твърденията в отговора на исковата молба, както и показанията на св.Р. И., че с договора за покупко-продажба се прикрива обезпечение изпълнението на договор за заем, т.е. за привидност на сделката също остават недоказани. Показанията на св.Р. И., следва да бъдат ценени с останалите доказателства събрани по делото, като разбира се отчете и  неговата заинтересованост от изхода на делото като брат на въззивника. Свидетелят като страна по договора за заем е могъл, ако е имало сключен договор в писмен вид да го представи, тъй като се касае за сума над 5000 лв., случай в който за форма на доказване се изисква писмен акт. Освен това не се установяват и всички елементи от този договор- самото предаване на сумата, уговорения срок за връщането, писмена уговорка за дължимата лихва върху заетата сума. Дори и да се допусне, макар и хипотетично, че е бил сключен договор за заем, то не се установи  наличие на уговорка, че ако задължението на Р. И. не бъде изпълнено, кредитора Г. А. ще стане собственик на апартамента на въззивника С.И.. Само и единствено въз основа на свидетелските му показания, без представяне на каквито и да е други писмени доказателства не може да се изведе  извод, че от преди сключването или по време на сключването на договора за прехвърляне правото на собственост – 07.11.2002г. – кредиторът по договор за заем е бил съгласен да сключи фидуциарна сделка за да обезпечи вземането си. В този случай свидетелят Р. И. като страна по заемното отношение и като представител на брат си – въззивника С.И. по продажбената сделка е могъл да се снабди с обратен документ, от който да е видно, че външно изразената воля за продажба на процесното жилище не съответства на вътрешното желание. Не се доказа по несъмнен начин и наличност на уговорка между страните за обратно изкупуване, след връщане на паричния заем / ако, се предположи, че такъв е доказан/.

Ето защо, съда приема, че въззивника не доказа сключването на договор за заем за сумата от 5000 щатски долара, чието изпълнение от страна на длъжника да е било обезпечено с фидуциарната сделка покупко-продажба на процесния апартамент или, че договора за покупко-продажба е сключен при наличието на комисорно съглашение или при уговорка за обратно изкупуване. Въззивния съд не може да се позовава единствено на свидетелските показания на св.Р. И., тъй като както вече се посочи по-горе в изложението, от една страна същия е заинтересован от изхода на делото, а от друга като страна по договора за заем в какъвто смисъл са неговите показания е могъл да докаже твърденията си, предоставяйки на съда писмени доказателства, досежно сключването, уговорките или изпълнението на този договор.

На следващо място съдът не кредитира показанията му в частта в която твърди, че не е знаел какво точно  подписва пред нотариуса и мислел, че полага подпис под договор за ипотека, тъй като на практика с тези показания, страната опровергава съдържанието на официален документ, какъвто е в удостоверителната си част нотариалния акт – недопустимост, съгласно забраната на чл.164, ал.1, т.2 ГПК. Освен това показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна е заявил, че имал уговорка с приобретателя Г.А., че след като върне заема, апартамента ще се върне обратно в патримониума на брат му – въззивника С.И., т.е. съществува знание, че прехвърля собственост,  при същевременното му твърдение, че мислел, че подписва ипотека.

По отношение твърденията на въззивника, че не е дал съгласие за продажба на апартамента в подписаното от него пълномощно е налице сила на пресъдено нещо, формирана във влязло в законна сила решение № 774/03.10.2008г., постановено по гр. № 5425/2007г. на СлРС, като настоящия съдебен състав е длъжен да я зачете и не може да пререшава този въпрос.

От събраното като доказателство НОХД № 497/2011г. е видно, че ищеца и настоящ въззивник е признат за виновен за извършване на незаконна банкова дейност за период от 2003г.-2010г., т.е. за период неотносим по настоящия спор, тъй като продажбената сделка, чиято нищожност се твърди е сключена през 2002г. Следователно първоинстанционния съд правилно е отказал спиране на гражданското съдопроизводство до приключване на наказателното, а оплакванията наведени във въззивната жалба в това отношение се преценяват като неоснователни.

В материалите по досъдебното производство, том 2, лист пор.№№ 150 и 157 се съдържат обяснения на ищеца-въззиваем А., в качеството му на обвиняем, които са неотносими към настоящия спор. В том 1 от материалите по същото досъдебно производство в докладна записка на полицейски инспектор / л.73/, извършил предварителна проверка по реда на Закона за съдебната власт, преди образуване на досъдебното производство се съдържа възпроизвеждане на обяснения от въззивника А., касаещи спора, предмет на настоящото разглеждане. От възпроизведените обяснения е видно, че А. е уговарял покупко-продажба със св.Р. И. на процесния апартамент. При сключване на сделката последния го помолил да даде отсрочка за напускане на жилището и той се съгласил, тъй като нямал намерение да се разпорежда веднага с апартамента. С други думи възпроизведените обяснения изцяло потвърждават твърденията на ищеца, изнесени в исковата молба.

С оглед на изложените съображения и въз основа на събраните пред районния съд и пред въззивната съдебна инстанция доказателства, настоящия съдебен състав намира, че въведеното възражение за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния апартамент остава недоказано. Твърденията на въззивника- ответник в първоинстанционното производство, че жилището било придобито от ищеца чрез лъжи и измама, навеждат на основания за унищожаемост на сделката за покупко-продажба, като въззивника С.И. е имал обективна възможност да предяви такъв иск, но не обуславят недействителност на продажбата, каквато се възразява в настоящото производство. Нещо повече твърденията на въззивника, че към настоящия момент има образувана предварителна проверка в РП-Сливен за измама, извършена от ищеца Г.А., по отношение придобиването на процесното жилище не е основание за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Предявеният ревандикационен иск се явява основателен и доказан, поради което правилно първоинстанционния съд го е уважил.

След като правните изводи на двете съдебни инстанции като краен резултат съвпадат, налице са основание за потвърждаване на обжалваното решение.

Тъй като въззиваемият е претендирал заплащане на сторените от него деловодни разноски във въззивната фаза на процеса, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, същите в размер на 300.00 лева, платен адвокатски хонорар следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

                 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение444/14.06.2011г. по гр.д. № 5878/2010г. на СлРС.

ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН: ********** *** *-*-* да заплати на Г.Т.А.,***, сумата от 300,00 лв./триста лева/, представляваща деловодни разноски във въззивната фаза на процеса.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 ГПК.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.