Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 225

 

гр. Сливен, 21.10.2011 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:            АТАНАС СЛАВОВ

                                                    мл.с.                 КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ……...………….и секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 446 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Б.А.П. ***, с която се атакува решение № 191/15.06.2011г., постановено по гр.д. № 4056/2009г. на СлРС.

С обжалваното решение СлРС е уважил  предявения от „Топлофикация-Сливен” ЕАД установителен  иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124, ал.1 ГПК, като е признал за установено между страните, че ответника П. дължи на ищеца „Топлофикация-Сливен” ЕАД следните суми:

- сума в размер на 230,58 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, формирана от вземания по следните компоненти: 1. сума мощност и 2. топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за обект гр.Сливен, ул.”К.Константинов” 16-А-8, за периода 01.01.2006г.- 31.10.2008г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2009г. до окончателното изплащане.

- сума в размер на 64,66 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането в размера на присъдената главница, изчислена до 20.03.2009г., за които суми в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 1018/09.04.2009г. в производство по ч.гр.д. № 1528/2009г. на СлРС. С обжалваното решение ответника е осъден да заплати и сумата в размер на 225,00 лв. деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални правила.

Жалбоподателят смята, че съда е приел дължимост на процесните суми, въз основа на негодни за тази цел документи с неизяснен статут и несъответстващи на стандартните и законови изисквания. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл.24 от ЗБНБ и по-конкретно се посочва, че счетоводните записвания са в разрез с тази норма, като след запетаята може да има само два символа – цифри. Твърди се, че представената от ищеца справка-задължение за топлинна енергия не може да бъде доказателствен материал за претендираните суми. На следващо място жалбоподателят излага доводи, че в конкретния случай липсват договорни отношения между страните, като на това основание той не дължи процесните суми. От друга страна навежда подробни съображения за нищожност на договора, поради липса на  предмет на сделката, тъй като доставената топлинна енергия не била определена по качество и количество. Твърди се и за наличие на неравноправна клауза за рекламация в Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като тя ограничавала възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните сметки от монополиста. В тази връзка подробно се цитира нормата на чл.35 Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. На следващо място твърди, че мораторни лихви не следвало да бъдат присъждани, тъй като в случая ставало въпрос за  прогнозни сметки, а не за реални плащания. Твърди се още, че съда неправилно не е допуснал и изслушал съдебно счетоводна експертиза, която да установи надписване на суми от страна на Топлофикация-Сливен. Твърди още, че съда е отказал да коментира погасителна давност за главницата, като се анализират подробно нормите  на чл.110 и чл.111 ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че както по –голямата част от главницата, така и лихвите са погасени по давност, което не е било констатирано от съда. Иска се от настоящата съдебна инстанция отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се признае недължимост на процесните суми. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна не е подаден писмен отговор.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се явява лично и заявява, че поддържа жалбата на основанията, посочени в нея и моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Въззиваемото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон. Съдът е докладвал писмено становище депозирано от процесуален представител на дружеството, с което се оспорва въззивната жалба и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е пълна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Предмет на разглеждане пред районен съд-Сливен е установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, предявен от ищеца в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящото „Топлофикация-Сливен”ЕАД за заплащане на сумата 300,46 лв., от които 235,80 лв.главница, формирана от следните пера: топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – 176,07 лв., сума за отчитане на уредите за измерване – 5,22 лв. и сума мощност – 54,51 лв., за периода  от 01.01.2006г. – 31.10.2008г. Претендирана е и мораторна лихва върху главницата за процесния период в размер на 64,66 лв. Видно от данните по делото в срока, предоставен за отговор на исковата молба, ответника и настоящ въззивник не е подал такъв, съответно не е взел становище по исковата молба, не е направил възражения, не е оспорил истиността на представените с исковата молба документи. Съгласно чл.266, ал.1 ГПК той не може пред въззивната инстанция, посредством въззивната си жалба да навежда нови твърдения за факти и обстоятелства, които е могъл да посочи пред първата съдебна инстанция. Ето защо, следва да се преценят като преклудирани всички възражения, релевирани във въззивната жалба. Възражение за изтекла погасителна давност, ответника изобщо не е навеждал в производството пред районния съд и съответно в мотивите на атакувания съдебен акт не се съдържат изводи в тази насока, както се твърди във въззивната жалба. По същия начин стои въпросът и с възражението за представени от страна на ищцовото дружество негодни писменни документи. В тази връзка, следва да се отбележи, че съда е ценил представената от ищеца „справка – задължение”, именно като частен документ по смисъла на чл.180 ГПК. Прави впечатление, че във въззивната жалба, въззивникът веднъж се позовава на липса на представени фактури, след което посочва, че по делото са били представени фактури, които не отговаряли на законовите изисквания – Закона за счетоводството, Закон за ДДС, както и ЗБНБ. Видно от доказателствения материал, събран в производството пред първата съдебна инстанция, в това число и предшестващото го заповедно производство, също приложено към делото по надлежния ред, не се установи да са представени фактури, а единствено справка за задължението на ответника и сметка № 4114 ”клиенти-топлоенергия население”, които обаче не са били оспорени от ответника, относно истиността им – автентичност или съдържание. В така представените писмени документи, настоящата съдебна инстанция не откри в цифровите изражения на сумите, след запетаята да фигурират повече от два цифрови символа, както твърди въззивника. В жалбата си въззивникът, наред с изложените твърдения за допуснати от страна на първоинстанционния съд множество нарушения на материалния закон, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция е навел и твърдение за завишаване на сметките му от „Топлофикация-Сливен” ЕАД за всеки отоплителен сезон с повече от 80,00 лв. Такива факти и обстоятелства изобщо не са били предмет на разглеждане в производството по делото, още повече, че сам въззивникът твърди, че в жилището му няма отоплителни тела от 1998г. Изобщо във въззивната жалба са инвокирани множество противоречиви твърдения, въз основа на които се прави и едностранен анализ на различни нормативни актове, неотносими към настоящия казус. По отношение на твърдяната в жалбата липса на договорна обвързаност между страните, освен, че такова възражение е преклудирано по посочените по-горе съображения, същото е и неоснователно. Макар и да е прекратил подаването на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване на жилището си още през 1998г., както се твърди във въззивната жалба,  въззивникът по силата на разпоредбите на чл.106а, ал.4 ЗЕЕЕ /отм./ и чл.153, ал.6 ЗЕ и доколкото сградата е в режим на етажна собственост е останал потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Видно от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2010г., въззивникът е възразил единствено по отношение на претендираната сума в размер на 5,22 лв., представляваща начислена стойност за услуга дялово разпределение и е заявил, че останалите суми по представената справка са правилно изчислявани от ищцовото дружество. В отговор на това възражение, ищецът е оттеглил иска за сумата в размер на 5,22 лв., оспорена от ответника и съда е прекратил производството в тази част. Именно поради това процесуално поведение на ответника /настоящ въззивник/, първоинстанционния съд е приел, че останалите претендирани суми са изчислени правилно и това обстоятелство не се нуждае от доказване с други доказателствени средства. В резултат на това  съда правилно не е допуснал изготвяне и изслушване на съдебно-техническа експертиза, която междувпрочем е била поискана не от въззивника, а от ищцовото дружество.

Първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал правилни, логични и обосновани фактически и правни изводи.

По изложените  съображения  и поради съвпадане в правните изводи на двете инстанции, въззивният съд  приема, че предявения установителен иск правилно е бил уважен от районния съд.

Липсва следователно основание за отмяна на постановеното решение.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са  направени и заплати тези на въззиваемото дружество за тази инстанция в размер на 200,00 лв./двеста лева/, платен  адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 191/15.06.2010г. по гр.д. № 4056/2009г. на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК Б.А.П., ЕГН: ********** *** 16-А-8 да заплати на „Топлофикация - Сливен” ЕАД със седалище гр.С., бул.”С. К.” № *, сумата в размер на 200.00 лв./ двеста лева/, представляваща разноски по делото във въззивната инстанция.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.