РЕШЕНИЕ № 253

 

Гр. Сливен, 29.12.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ НОЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

              Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

в присъствието на секретар Е.Х. и в присъствието на прокурора….. сложи за разглеждане в.гр.д. № 449 по описа за 2011 година докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 548 от 14.07.2011 год. постановено по гр.д. № 6246/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „Астратранс” АД, като с атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от търговското дружеството искове против П.А.А. с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата от 7090,52лв., представляващи платени от ищцовото дружество по лична банкова сметка ***ъс законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 15.11.10г. до окончателното изплащане на главницата и иск за сумата от 7453,00лв., представляващи платени от ищцовото дружество по лична кредитна карта на ответника суми без основание, ведно със законната лихва, считано от 15.11.10г. до окончателното й изплащане.

С атакуваното решение са присъдени и разноски по делото.

Въззивникът във въззивната си жалба чрез процесуалния си представител твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не се излагат подробни съображения за това. Моли съда да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови ново по съществото на спора, с което уважи предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. Във въззивната жалба не се правят доказателствени и процесуални искания  към съда.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанциония съд е приел в мотивите си, че предявените искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД представляващи платени от ищцовото дружество  без основание суми на П.А.А. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Във въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява от законен представител или от процесуален представител по пълномощие.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Е.Х. ***, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдена.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

Пред първоинстанциония съд са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата от 7090.52лв.За тази суми въззиваемия е направил признание за извършени вноски от въззивното търговско дружество по личния му кредит в „ПИБ” АД. В фазата на първоинстанционото производство е направил възражение, че това задължение е погасено тъй като е извършена компенсация между тази сума и негово ликвидно и изискуемо насрещно вземане до размера на по-малкото.

От назначената, неоспорена и приета на първоинстанционото производство съдебно счетоводна експертиза се доказва, че за периода от 01.01.2009г. до  м.06.2009г. са начислени и депонирани заплатите на въззиваемия в размер на 8274.24лв, като сметката му за задължения е закрита с две счетоводни операции 11/18 от м.ХІІ.2009г. за сумата от 5370.52лв и счетоводна операция 11/18 за м.април.2010 за 1720.00лв или общо 7090.52 лв. Търговското дружество въззивник е компенсирало вземането си по този иск с депонирани заплати на въззиваемия. По силата на компенсацията задължението на въззиваемия към дружеството е погасено.

При така установената фактическа обстановка се достига до извода, че фактическия състав на неоснователното обогатяване не е налице. За да е осъществен състава на неоснователното обогатяване е следва да е налице трансформация на имущество от едно лице към друго без основание, на липсващо или отпаднало основание. В настоящия случай с осъществяване на прихващането липсва като елемент от фактическата страна на състава на чл.55 от ЗЗД обедняване съответно обогатяването съществуващи в причинно-следствена връзка.

В настоящия случай ищцовото дружество  е заплатило сумата от 7090.52лв по личния кредит на А.,но впоследствие с горепосочените две операции е прихванало вземанията за депонирани заплати и задължението на А. до сумата, която е дължал 7090.52лв, като последната операция е извършена през месец април 2010г., а исковата молба е входирана на 15.11.2010г.

Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на задължения, е регламентирано в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Материалноправното изявление за прихващане може да се извърши и извънсъдебно, както е в настоящия случай. В случая е направено възражение не за прихващане, като процесуално действие за защита срещу иска, за като възражение за погасяване на вземането на въззивника преди предявяването на иска.

Материалноправното изявление за прихващане, за разлика от процесуалното възражение за прихващане  е направено и прието от въззивника преди предявяване на иска.

С  извършеното счетоводно прихващане  на вземането на въззиваемия за депонирани заплати за периода от м.01.2009г. до м.06.2009г. включително в размер на 8274.24лв с вземането на въззивника за заплатените вноски по личния му кредит в размер на 7090.52лв, вземането на въззивника е погасено до по-малкото т.е. да вземането на въззивника в размер на 7090,52 лева.

С оглед изложеното първоинстанционото решение по първия предявен иск за сумата от 7090.52 лв., представляваща платени от въззивното дружество  без основание суми на въззиваемия се явява неоснователен, а първоинстанционото решение правилно и законосъобразно.

По отношение на втория предявен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7453 лв., представляващи платени от въззивника суми по личната му кредитната карта на въззиваемия по налична банкова сметка.

***ионото производство съдебно счетоводна експертиза се доказва,че тримата членове на съвета на директорите на въззиваемото дружество са имали кредитни карти, по които са внасяни от дружеството въззивник „АСТРАТРАНС” АД, гр.Сливен суми. Тези суми са се осчетоводявали по сметка „Други кредитори”. От заключението на вещото лице се установява, че тези суми са внасяни по кредитна карта на въззиваемия и са осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори” в която се водят всички приходи от въззиваемия.

Сметка 499 „Други Кредитори” към момента на изготвяне на експертизата  партидата е с кредитно салдо 49 384.32 лв, като приход от кредитна карта на въззиваемия.

С счетоводна операция 11/10 от януари 2010 дружеството въззивник е компенсирало сумата по кредитната карта от 7453лв по нареждане на ръководството от вноски на дружеството по същата кредитна карта на въззиваемия срещу негови вземания от депонирани възнаграждения и обезщетения.

От заключението на назначената и изпълнена допълнителна съдебно счетоводна експертиза се доказва,че с счетоводна операция осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори” е открито задължението на въззиваемия за тези суми. Независимо от това за сумите внесени с вносни бележки по кредитната карта на въззиваемия са издавани и РКО за броени суми от касата. Прехвърлянето на суми от сметка 499 „Други Кредитори” в сметка 498 „Други Дебитори” е без основание, съответно без основание се явява и извършената компенсация между преведените средства по кредитната карта на въззиваемия от „Астратранс” АД, гр.Сливен и вземанията му срещу „Астратранс” АД, гр.Сливен .

В настоящия случай дружеството въззивник е изплатило тези суми като задължение към въззиваемия, а не без правно основание. Този извод се налага от факта, че и тримата членове на съвета на директорите са се снабдили с такива кредитни карти, от които са черпили средства за финансово подпомагане на дружеството. Фактът, че всички плащания, извършени към членовете на съвета на директорите, са били осчетоводявани  по сметка 499 сметка „кредитори”, което води до извода, че още към момента на плащането на тези пари дружеството въззивник е смятало въззиваемия за свой кредитор и плащаните суми за погасяване свое парично задължение.

Извършеното счетоводно прехвърляне на сумата от 7453лв от сметка 499 „Други кредитори” в сметка №498 Други дебитори по нареждане на ръководството на ищцовото дружество е без основание. Недопустимо е със счетоводна операция един стопански субект да прехвърли от сметка на задълженията си към трети лица по сметка на вземанията си тези лица и с това да обоснове вземането си.

От изложеното се налага изводът, че  и в този случай фактическия състав на неоснователното обогатяване не е налице. Липсва от обективна страна обогатяване на въззиваемия за сметка на обедняване на дружеството въззивник.

Първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал правилни фактически и правни изводи.

По изложените по-горе съображения и поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, въззивният съд приема, че предявения отрицателен установителен иск правилно е бил уважен от районния съд.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски: направените от въззиваемите разноски съдът следва да възложи в тежест на въззивното дружество, а направените от него разноски следва да останат за негова сметка.

 

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивника следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПЪТВРЪЖДАВА Решение № 548 от 14.07.2011 год. постановено по гр.д. № 6246/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок  от датата на редовното му връчване пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: