Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 09.11.2011 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на девети ноември през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 450 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично – в осъдителната част над сумата 15 000 лв. за майката на пострадалия, над сумата 25 000 лв. за съпругата и над сумите от по 32 500 лв. за двете му деца , първоинстанционно решение № 570/19.07.2011г. по гр.д. № 7458/10г. на СлРС, с което е осъдено “Ниро” ЕООД, гр. Сливен, да заплати на И.С.С. сумата 30 000 лв., на П.Г.С. сумата 50 000 лв. и на малолетните деца И.С.С. и Г.С.С., чрез тяхната майка и законна представителка П.Г.С. сумите от по 65 000 лв., представляващи обезщетение по чл. 200 от КТ за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смърт на техния наследодател Събин Стоянов С., ведно със законовата лихва от датата на увреждането 26.02.2009г. до окончателното изплащане, исковете са отхвърлени над присъдените суми до пълните им размери , съответно от 75 000 лв. за първата, 75 000 лв. за втората и от по 85 000 лв. за последните двама ищци, и са присъдени съразмерно такси и разноски по делото.

В производството е участвал като прето лице-помагач на страоната на ответника, застрахователят.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва решението В ЧАСТТА за присъдените над 15 000 лв. до 35 000 лв., над 25 000лв. до 50 000 лв. и над 32 500 лв. до 65 000 лв.  обезщетения, като счита, че в тях то е незаконосъобразно, тъй като  размерът им не е намален по реда на чл. 201 ал. 2 от КТ поради съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Счита, че неправилно и в разрез със събраните доказателства, РС е приел, че не е проявена груба небрежност от наследодателя на ищците, скято той да е допринесъл за настъпването на увреждането.  Твърди още, че виждането на съда, че поведението му представлява проява на съобразителност и добросъвестност, а не на отклонение от възложената му работа, е необосновано. Развива съображения, че са налице условията по чл. 201 ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността му, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в посочените части и отхвърли исковете над цитираните суми за всеки ищец. Претендира разноски за тази инстанция.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Аргументира поддържаното пред РС становище, че действията на пострадалия не са извън възложените му от работодателя задължения и вредата е настъпила поради нарушения на последния, без да е налице съпричиняване на резултата. Поради това моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваните му части и му присъди разноските за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени искания.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за дружеството-въззивник, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за тази инстанция и съразмерно на отхвърлената част от исковете за първата.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 2, 3, 4 и 5, редовно призовани, не се явяват лично, за всички се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. за третото лице помагач на страната на ответника, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище.

След докладване на жалбата, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е частично незаконосъобразна, поради което следва да бъде частично отменена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав  НЕ СПОДЕЛЯ изцяло правните изводи на РС, по отношение на повдигнатия с въззивната жалба въпрос относно приноса на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, тъй като са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Безспорно се установи по делото, че фактическото положение се вписва изцяло в хипотезата на правната норма на чл. 200 от КТ и осъществените обективни елементи в своята съвкупност, активират гражданската безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди, причинени от трудова злополука – смърт, настъпила по време и във връзка с извършвана от работника работа по трудово правоотношение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането. Несъмнено е и, че четиримата ищци попадат в кръга от лица, очертан от законодателя, разполагащи с активната легитимация да поставят в действие тази отговорност.

Единственият спорен факт в това въззивно производство, е дали работникът е допринесъл за злополуката, допускайки груба небрежност, и това, съответно  – да рефлектира върху размера на присъденото обезщетение, което остойностява вредите и чийто характер на неимуществени поставя оценката им в пари в зависимост от моралната категория “справедливост”.

РС е приел, че няма съпричиняване, тъй като работодателят е допуснал нарушения, изразяващи се в издадено разпореждане за извършване на дейност на друго работно място, без да има проведен инструктаж, за което му е било издадено НП, потвърдено с решение на СлРС. От своя страна пострадалият не е проявил груба небрежност, която следвало да се изразява в това да предвижда настъпването на неблагоприятен резултат, но да се надява, че това няма да се случи, той е бил предупреден само устно да не влиза  в сградата, без да е проведен задължителен писмен инструктаж от работодателя. РС счита, че работникът с действията си е проявил съобразителност и добросъвестност, с цел да не се разпилява имущество, което би могло да влезе в употреба.

Настоящият въззивен състав не споделя тези изводи.

Действително длъжността на наследодателя на ищците е била “шофьор” и задълженията му са ясно определени в длъжностната му характеристика. Вярно е и, че на 25.02.2009г., по нареждане на работодателя, той и още 3 негови работници, също на длъжност “шофьор”, са започнали да изхвърлят строителни отпадъци от рампата на новопостроена сграда “Хладилна база” и за тази възложена им работа, която не влиза в трудовите им функции, не е бил проведен надлежно инструктаж.

Не може, обаче, да се направи извод за наличие на пряка и неопосредена причинна връзка между претърпяната вреда и описаните нарушения на работодателя. Несъмнено е доказано, че смъртта на работника не е настъпила в резултат на изпълнение на възложената, макар и неправомерно, от управителя на ответното дружество, задача. Макар и без проведен инструктаж за нея, злополуката не се е случила при изпълняване на нарежданията на работодателя, тъй като те са били свързани, както се установи непререкаемо, само с изхвърляне на строителни отпадъци от рампата на строежа. Действията, извършени от работника, не се вписват в тези рамки – той е взел сам решение да извърши съвсем друга по вид работа, която не му е била възлагана нито пряко, нито косвено, от работодателя – да постави строителна пяна на балкон на втория етаж, вътре в обекта, въпреки устната забрана да се влиза там. При извършване именно на тези действия е настъпила злополуката, резултирала в смъртта на работника, и точно от това негово поведение може да се презумира съзнание за настъпване на вредите.  В случая не се касае за израз на “лично невнимание”, а за проява на “груба небрежност” по смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ. Работникът е извършил цялата поредица от действия, започнала със своеволното взимане на решение, в нарушение както на нареждането на работодателя, така и на установените, макар и устно от него, правила за безопасност, можел е да предвиди възможността от настъпването на вредоносен резултат, обаче лекомислено  се е надявл да го предотврати, разчитайки  на знанията и уменията си. По начало, като фигура в гражданското право, грубата небрежност е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа – тоест работникът действа при груба небрежност тогава, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил за себе си в подобни условия. Очевидно е, че наследодателят на ищците, знаейки, че няма квалификацията и не заема длъжността “строител”, би следвало да прецени внимателно обстановката и да се въздържи от извършване на дейност, за която няма умения и да се предпази от явния риск с оглед характера и мястото на осъществяването й. Игнорирайки самодължимата грижа, и не проявявайки елементарно благоразумие, той е допринесъл за настъпването на злополуката и вредата от нея.

Не може да се сподели и виждането, че щом в Протокола на комисията по разследване на злополуката не е посочено наличие на съпричиняване, такова няма. Констатациите на комисията, както и тези в решението по НАХД не обвързват настоящия съд по този въпрос. Тежестта на доказване на положителния факт на наличието на такива действия, които могат да се квалифицират като проява на груба небрежност от страна на пострадалия, ляга върху страната, която извлича от него благоприятни за себе си правни последици – работодателя. Той следва да докаже наличието на конкретни такива действия, а не пострадалият или наследниците му да доказват липсата им по принцип. В пълно съответствие с това правило, ответникът се е позовавал на точно определена съвкупност от действия на работника и тя е надлежно доказана с допустими, годни и относими доказателства.

Без да се отрича факта на наличие на нарушения от страна на работодателя, свързани с изграждане на защитни перила на балкона, той не обезсилва ефекта на приноса на пострадалия именно поради изложеното по-горе. Така е налице, от една страна неправомерно възлагане на странична работа от работодателя и от друга  – неправомерно  необезопасяване от него на строежа, но вредата не е последица нито единствено от първото нито само от второто -  свързващият и отключващ факт, тоест непосредственият акт, довел до нея, е отклонението на работника по негова инициатива, от пряката задача.

Ето защо следва да се възложи отговорност върху работодателя, но тя следва да се регулира чрез редуцирането й с отчетения принос от страна на работника. Неоснователен е доводът на въззиваемата страна, че при въвеждане на възражението за принос на работника, ответникът не е посочил изрично формата на вина. Съгласно КТ такава се изисква единствено като проява на груба небрежност и върху нея са били фокусирани процесуалните действия на ответника.

Предвид това, и поради забраната да се влошава положението на необжалвалите ищци, въззивният съд счита, че е справедливо приетият от РС размер на обезщетение за възмездяване на неимуществените вреди, претърпени от всеки един от тях, да бъде намален с 20 % - присъдената на първата  ищца сума 30 000 лв. следва да се намали с 6 000 лв. и искът да бъде уважен за 24 000 лв., присъдената на втората ищца сума 50 000 лв. следва да се намали с 10 000 лв. и искът баде уважен за 40 000 лв., присъдените на  последните двама ищци по 65 000 лв. следва да се намалят с по 13 000 лв. и исковете им бъдат уважени за по 52 000 лв.

Така въззивната жалба се явява частично основателна, с оглед желанието на въззивника обезщетенията да бъдат намалени с по 50 %. Жалбата е основателна по отношение на първата въззиваема за  6 000  лв. и неснователна за 9 000 лв., за втората въззиваема е основателна за 10 000 лв. и неоснователна 15  000 лв., за последните двама е основателна за по 13 000 лв. /общо 26 000лв./ и неоснователна – за по 19 500 лв. /общо – 39 000 лв./.

Обжалваната осъдителна част на първоинстанционното решение следва да бъде отменена  частично за присъдените суми над 24 000 лв. до 30 000 лв. за първата ищца, над 40 000 лв. до 50 000 лв. – за втората и над 52 000 лв. до 65 000 лв. за всеки от последните двама ищци, и за тези разлики исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В останалата обжалвана осъдителна част, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

В необжалваната, отхвърлителна част, решението на СлРС е влязло в сила.

Въззивникът не е обжалвал с въззивната жалба решението на РС в частта относно присъдените разноски и тя не следва да се изменя. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, за тази инстанция въззиваемите дължат на въззивника направените разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 1608, 00 лв., а тъй като не са доказали направени от тях разноски, такива не следва да им се присъждат съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                      

Р         Е         Ш        И    :

                                     

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 570/19.07.2011г. по гр.д. № 7458/10г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които е осъдено “Ниро” ЕООД, гр. Сливен, да заплати обезщетение по чл. 200 от КТ за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на С.С. С., ведно със законовата лихва от датата на увреждането - 26.02.2009г. до окончателното изплащане, за сумите НАД

- 24 000 лв. до присъдените 30 000 лв. за  И.С.С.,

- 40 000 лв. до присъдените 50 000 лв. за П.Г.С. и

- 52 000 лв. до присъдените 65 000 лв. за всяко от малолетните деца И.С.С. и Г.С.С., чрез тяхната майка и законна представителка П.Г.С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от   И.С.С., П.Г.С., И.С.С. и Г.С.С. /последните двама – чрез тяхната майка и законна представителка П.Г.С./***, със съдебен адрес гр. С., ул. “Г. С. Р.” № * ет. * офис * адвокатска кантора П.Н.,  против  “НИРО” ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен, ж.к. “Б.*-*-*, обективно съединени искове за заплащане на обезщетения по чл. 200 от КТ за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на Събин Стоянов С., ведно със законовата лихва от датата на увреждането - 26.02.2009г. до окончателното изплащане, за сумите НАД

- 24 000 лв. до присъдените 30 000 лв. за  И.С.С.,

- 40 000 лв. до присъдените 50 000 лв. за П.Г.С. и

- 52 000 лв. до присъдените 65 000 лв. за всяко от малолетните деца И.С.С. и Г.С.С., чрез тяхната майка и законна представителка П.Г.С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 570/19.07.2011г. по гр.д. № 7458/10г. на СлРС  в останалата обжалвана част.

 

 

ОСЪЖДА И.С.С., П.Г.С., И.С.С. и Г.С.С. /последните двама – чрез тяхната майка и законна представителка П.Г.С./, да заплатят на “Ниро” ЕООД, гр. Сливен направените разноски по делото за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от жалбата, в размер на 1608, 00 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: