Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 241

гр. Сливен, 10.11.2011 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 451  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 606/18.07.2011г. по гр.д. № 2554/2011г. на СлРС, с което е признато за установено между „ЕВН – България Електроснабдяване” със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х.Г.Д.” № * ЕИК 123526430, че И.В.П. ЕГН ********** *** *-* не дължи на дружеството сумата от 604,96 лева, представляваща допълнително начислена ел.енергия за периода от 18.12.10г.-18.03.11г. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена от ответното дружество и в нея се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е допуснал назначаване на допълнителна експертиза, която да отговори на допълнителен въпрос и по този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна. Освен това са били допуснати и нарушения на материалния закон, свързани с процедурата по връчването на протокола. Излагат се подробни аргументи за да се обоснове извода, че в случая не е допуснато нарушение. Твърди се също, че е налице безспорно доказана манипулация, изложени са подробни аргументи в тази насока и се сочи, че в тези случаи следва да бъде заплатена ползваната от абоната енергия. Неправилно съдът не е възприел тезата, че в случаите когато не е открит субектът на изпълнителното деяние, то този за който са ползите следва да претърпи съответната санкция за ползването и неплащането  на електроенергия, като по този начин  най-пълноценно би се съхранил обществения интерес.  Безспорно е извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромера е отчел по-малко от реално консумираната електрическа енергия.  Поради това ищецът дължи на дружеството заплащане на реално потребената енергия. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор в който се твърди, че подадената срещу решението жалба е неоснователна. Съдът правилно се е съобразил със събраните доказателства и със законовите разпоредби. Изложени са подробни съображения, свързани с изготвянето на констативния протокол и задълженията, свързани с връчването му. Безспорно е било, че в случая е налице неточно измерване на консумирана ел.енергия и правилно съдът е съобразил това обстоятелство. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното .

Във въззивната жалба е било направено доказателствено искане за назначаване на допълнителна експертиза и с определение от 30.09.2011г. съдът не е допуснал събирането във въззивното производство на посочените от страната доказателства чрез назначаване на допълнителна техническа експертиза.

В с.з.  за въззивника не се явява представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа жалбата.

В с.з.  въззиваемата страна не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

      Жалбата е неоснователна.

        За да е дължима сумата по процесната фактура, която е калкулирана чрез корекция на сметка за минал период по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване” /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/, е необходимо да са налице в единна даденост изискванията на тази норма – електроразпределителното дружество да е представило констативен протокол, заедно със справка за начислената енергия. От своя страна констативният протокол, за да бъде годен документ, който да послужи за тази цел, следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбита на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/, съответно – преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

        Така, в случая,  проверката на средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

        Установено е, обаче, че констативният протокол /който, освен това не му е и изпратен с писмо с обратна разписка, както повелява чл. 63 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ ЕР/, не е подписан от ищеца /”клиент” по смисъла на ОУ/, а при това положение,  заместването на подписа му с подписи на свидетели, в настоящия казус не е оправдано и противоречи на изискването на чл. 63 ал. 2 от ОУ. Безспорно е доказано, че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да сторят това, изобщо не са потърсили ищеца и в действителност не е налице хипотезата нито на “отсъства”, нито на “отказва да подпише”. Освен това съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, съпътстващи по служба проверителите - служители на охраняващата ги фирма, които по създадена практика обикновено ги придружавали, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Идеята на нормата е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, и те да  не са в специални отношения с последните, за да се гарантира максимална обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. На последно място тези свидетели нито са обозначени надлежно с три имена, ЕГН и точен адрес, нито подписите им са поставени на всички изискуеми в протокола места.

        Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието му от страната, чийто подпис документът не носи, не бе доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа. Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза не потвърждава, а само  възпроизвежда констатациите в констативния протокол, чиито данни е ползвало вещото лице, но  дори изводите да са резултат на пряко и непосредствено изследване, това не може да заздрави порока на процедурата и да замести ненадлежния документ.

        Независимо от това следва да се посочи, и че самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в съответствие с правилата на ОУ.  Приложени са правила и метод на отчитане и остойностяване, които не се отнасят за настоящата хипотеза.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

        Претендирани са разноски, но такива не са направени пред тази инстанция.

        Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 606/18.07.2011г. по гр.д. № 2554/2011г.   на Сливенския районен съд .

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: