Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 6

Сливен, 08.02.2012 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана  Бакалова

при участието на секретаря ………П.С........................……………….

в присъствието на прокурора…………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………гр. дело № 452  по описа за 2011 год., за да се произнесе съобрази:

          При условията на евентуалност са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД.

          Ищците твърдят в исковата си молба че на 04.04.2010г.,в 16.50ч., на югозападен обход на Автомагистрала „Тракия”, 7,6 км., ответникът М.Б., управлявайки лек автомобил марка “Фиат Браво” с ДК№  СН 0210 СА, причинил ПТП с управлявания от него автомобил и по непредпазливост причинил смъртта на сина им Т. Т. М., возещ се в автомобила, управляван от ответника Б.. Твърди че смъртта  му е настъпила в резултат на тежкия травматичен шок, изразяващ се в прекъсване на гръбнака и гръдния отдел, разкъсване на лява диафрагмална купола, фрактура на ребра в дясно, охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, като в генезиса на смъртта участва травмата на гръбнака и диафрагмата. За деянието си ответника М.Б. бил признат за виновен  по НОХД № 632/11 на БОС и му било наложено наказание. Твърди че гражданската отговорността на водача на автомобила “Фиат Браво” с ДК№  СН 0210 СА, причинил ПТП, била застрахована при ответника ЗД “Бул инс” АД за периода от 26.03.2010г. до 25.03.2011г. Твърдят че с причинената неочаквана смърт на сина им, им били причинени непоправими, изключително тежки болки и страдания.  Между тях и пострадалия били установени изключително близки отношения на духовна близост и емоционална привързаност, която връзка била разрушена завинаги от причинената му смърт. Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника ЗД “Бул инс” АД да им заплати сумата 1 620 лв., представляваща претърпените от тях имуществени вреди, представляваща направените разноски за погребение и последващите го траурни ритуали, ведно със законната лихва от 14.04.2010г., както и сумата от  по 150 000лв.за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.04.2010г. и направените в производството разноски.

Евентуално, в случай че иска не бъде уважен по отношение на първия ответник, молят съда да постанови решение, с което осъди втория от ответниците да им заплати същите суми на основание чл. 45 от ЗЗД. Претендират лихви от датата на увреждането и разноски.

          В депозирания писмен отговор ответникът ЗД “Бул инс” АД гр. София, оспорва иска по основание и размер, като твърди че не е налице деликт, няма валидно застрахователно правоотношение, налице е съпричиняване и претенцията е завишена по размер.

          Ответникът М.Б., не е депозирал писмен отговор, в с.з.,чрез своя представител признава иска по основание, но счита че същия е предявен в завишен размер. Претендира разноски.

          В с.з. представителят по пълномощие на ищците поддържа предявените искове.  Претендира разноски.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 04.04.2010г.,в 16.50ч., на югозападен обход на Автомагистрала „Тракия”, 7,6 км., общ. Карнобат, обл. Бургаска, ответникът М.Б., управлявайки лек автомобил марка “Фиат Браво” с ДК№  СН 0210 СА, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 от ЗДП и чл. 42 ал.2 т.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. М., настъпила в резултат на тежкия травматичен шок, изразяващ се в прекъсване на гръбнака в гръдния отдел, разкъсване на лява диафрагмена купола, фрактура на ребра в дясно, охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, като в генезата на смъртта участва травмата на гръбнака и диафрагмата.

          С влязло в сила Споразумение, одобрено с Опреде`ление № 374 от 07.09.2011г. по НОХД № 632/2011г. на БОС, подсъдимият е признат за виновен в извършването на описаното по-горе деяние, представляващо престъпление по чл. 343 ал.1 б. “в”, във вр. чл. 342 ал.1 от НК, във вр. чл. 20 ал.1 и чл. 42 ал.2 т.2 от ЗДП. На подсъдимия е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като изпълнението на наказанието на основание чл. 66 от НК се отлага за срок от четири години. Същият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

          Лекият автомобил управляван от ответника М.Б. е бил негова собственост. За процесния автомобил е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД “Бул инс” АД гр. София № 05 0934804716/25.03.2010г. със срок на действие от 26.03.2010г. до 26.09.2010г.

Видно от събраните гласни доказателства двамата ищци, като родители на Т. Т. М., са преживели изключително тежка загубата му. Преди неговата смърт те са живеели заедно, в едно домакинство и са били много привързани един  към друг, помагали са си взаимно и се подкрепяли. Загиналият бил единственото дете на ищците, те му възлагали надежди, предстояла завършването на средното му образование.  След смъртта му двамата много преживявали станалото. Затворили се в себе си. Ищцата изпаднала в дълбока депресия, искала да се самоубива, не желаела да контактува с други хора. Ищецът също бил в тежко състояние, причували му се гласове, не искал да са храни, да спи, заминал в чужбина за да се откъсне от преживяното. И двамата ищци не са преживели и до момента болката от загубата на детето си.

По делото са представени два броя фактури на стойност 1 200лв. с ДДС от 14.04.2011г. за изработка и монтаж на надгробна плоча и от 13.04.2011г. на стойност 350лв. за обичайни ритуали след смъртта. От показанията на разпитаните свидетели се установява че тези разходи са направени от ищците.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Представените в копия писмени доказателства бяха оспорени от ответника ЗД “Бул инс” АД и ищцовата страна представи оригиналите на същите. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като няма основание да се съмнява в тяхната обективност. Ответникът ЗД “Бул инс” АД е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, но не е представил доказателства в подкрепа на възраженията си. Видно от доказателствата приложени към наказателното производство, пострадалия е бил с предпазен колан.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          І По главния иск с правно основание чл. 226 ал.1от КЗ:

          Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер. Налице са условията на цитираната  разпоредба за прякото ангажиране на отговорността на застрахователя по договора за застраховка “гражданска отговорност”.

          Вторият от ответниците с противоправното си деяние, което е извършено виновно е причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се  в психически болки и страдания. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствено последица от причиненото увреждане на ищците. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето собственик на лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай загубата на ищците на наскоро навършилото пълнолетие дете, им е причинила изключително силна болка и мъка и не би могла да бъде преодоляна през целия им живот. Силната взаимна привързаност между  тях, която е прекъсната от противоправното деяние, тя е нанесла емоционална травма. С оглед съдебната практика и  обичайния размер на присъждани обезщетения в подобни случай намира че обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците следва да бъде в размер на по 80 000лв. Основателна е претенцията за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от дата на увреждането тъй като съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. Исковете до пълните им размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Основателна и доказана е и претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 620 лв., дължима за извършените разходи за погребението на сина на ищците – поставяне на надгробна плоча и възпоменание. Основателно е и искането за присъждане на лихви върху тази сума от датата извършване на разходите – 14.04.2011г.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС върху уважената част от исковете в размер на 6 464,80 лв. и на ищците направените в производството разноски за адвокатска защита за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3 456 лв.

ІІ. По предявения евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49 от ЗЗД:

Тъй като е налице произнасяне по главния иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалния такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие под което същият е предявен, а именно – съдът да намери, че иска по отношение на първия от ответниците е неоснователен. Претенцията на пълномощника на втория от ответниците за разноски е неоснователна.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД гр. С. със седалище и  адрес на управление гр. С., Район Т., ул. “Л.” № *, ЕИК 831830482, да заплати на А.С.М. ЕГН ********** и Т.М.М. ЕГН **********, и двамата от гр. С., ул. „Арх. Й. Й.” № *, ап.*, със съдебен адрес гр. С., пл. „Х.Д.” №*, ет.*, чрез адв. С.Б.  сумата от по 80 000 (осемдесет хиляди) лева, за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане - смъртта на сина им Т. Т. М., в резултат на претърпяно ПТП на 04.04.2010г., причинено от М.Г.Б., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 1 620 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева ), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.04.2011г., до окончателното заплащане на сумата и сумата 3 456 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. С., Район Т., ул. “Л.” № *, ЕИК 831830482 да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен сумата 6 464,80 лв. държавна такса.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :