Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 243

 

гр. Сливен, 17.11.2011 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 456 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правно основание и се развива съгласно глава двадесета от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”6-ти септември” № 27, ЕИК 829053806, чрез пълномощник по чл.32, т.3 ГПК срещу Решение № 111/08.07.2011г. по гр.д.№ 18/2011г. по описа на РС- Н.З.. С обжалваното решение НЗРС е уважил  частично предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124, ал.1 ГПК, като е признал за установено между страните, че ответника  К.С.Ж. *** сумата в размер на 102,64 лв., от които 81,07 лв. главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.11.2007г. до 31.08.2009г. и 21,57 лв. мораторна лихва върху главницата от 01.11.2007г. до 31.08.2009г., ведно със законната лихва от 12.11.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и 4,28 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 949/2010г. по описа на НЗРС. Искът над уважената част до пълния претендиран размер от 670,51 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със атакуваното съдебно решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 211,75лв., съобразно отхвърлената част от иска, а ответника е осъден да заплати разноски на ищцовото дружество в размер на 27,23 лв., съобразно уважената част от иска.

В жалбата се  излагат твърдения, относно неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че ответника Ж. е ползвал услугите на ищцовото дружество и не е заплатил начислените му по партидата суми. Въззивникът счита, че правилно са начислявани сумите, съгласно разпоредбите на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като абоната, поради своето бездействие за незаплащане на дължимата към дружеството сума за отремонтиране на индивидуалния водомер, не е извършил действия за подмяна на неработещия уред. Твърди се, доколкото е безспорно установено, че измервателния уред е бил повреден и демонтиран, то нормата на чл.39, ал.8 от наредбата би била приложима само за първия месец на отчитане след демонтажа. След това до заплащане от страна на потребителя на сумата за ремонт на водомера и съответно до поставянето му, следва да се прилагат разпоредбите на ал.5 и ал.6, като се начислява служебен разход, както в случаите на немонтиран измервателен уред, като се завишава разхода на всяко тримесечие, за да бъде принуден абоната  да изпълни задълженията си по заплащане на сумата за ремонта, а оттам и за прекратяване на служебното начисляване по партидата. Твърди се още, че приложението на разпоредбата на чл.39, ал.6 от наредбата има наказателен характер, като целта е да принуди абонатите да направят постъпки в най-кратки срокове да поставят годни за измерване уреди. От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора. Претендират се сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна не е подаден писмен отговор.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Ищецът- въззивник в настоящото производство е предявил установителен иск, /след надлежно проведено заповедно производство в ч.гр.д. № 949/2010г. по описа на НЗРС и приложено към исковото производство/ за установяване  на вземане в полза на ищцовото дружество, произтичащо от доставена и консумирана от ответника питейна вода и други ВиК услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/. Първоинстанционният съд правилно е приел в проекто-доклада си, а в последствие и в окончателния такъв, че претендираните от ищеца права се базират на договорни отношения между страните, но не е съобразил, че тази облигационна обвързаност произтича, именно от Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК – Сливен”. В хода на производството и  за двете насрещни страни спорен е бил въпроса коя разпоредба от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е приложима към конкретния казус, като не е било съобразено че съгл. чл.8 от този подзаконов нормативен акт, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Така в конкретния случай за правилното решаване на делото, съда е следвало да съобрази, че между страните действат Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК – Сливен”, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и публикувани във в-к „Пари”- бр.150/04.08.2006г. и във в-к „Сливенски новини”- бр.31/04-10.08.2006г. Тези общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник  /чл.8, ал.3 от Наредба № 4/14.09.2004г./.

 Между страните не се спори, че ответника К.С.Ж. *** е потребител на ВиК услугите, предоставяни от Вик оператор – „ВиК-Сливен” на територията на община Н.З., конкретно за обект гр.Н.З., ул.”С.К.М.” № *, представляващ къща, в която ответника живеел сам. Безспорно е установено също така, че на 03.02.2006г. водомера на ответника е бил демонтиран и предаден за ремонт, поради повреда, изразяваща се в спукано стъкло. Спорният въпрос по делото е  колко кубика вода следва да се начисляват месечно на потребителя в случай на демонтиран уред за измерване на консумираната вода, поради наложителност от ремонтирането му до последващото му поставяне в имота. В този случай следва да се изходи от установената повреда на измервателния уред, тъй като съгл.чл.19 от ОУ при установяване на повреда на водомер, монтиран на водопроводно отклонение, в случаите извън тези упоменати в чл.45 ОУ, ВиК операторът подменя средството за измерване за своя сметка, а през периода на повреда на водомера, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл.24, ал.1 от ОУ, която възпроизвежда чл.39, ал.8 от Наредба № 4/2004г., т.е. начислява се количество вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година, така както е приел първоинстанционния съд. В конкретния казус обаче, повредата на водомера на ответника е спукано стъкло, т.е. е в приложното поле на чл.45 ОУ и ремонта  се извършва от ВиК оператора за сметка на потребителя, съгласно ценоразписа, а съгл. чл.24, ал.2 ОУ при повреждане на индивидуален водомер на потребителя, какъвто е настоящия случай, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.23, ал.5 от ОУ, която възпроизвежда чл.39, ал.5 от Наредба № 4/2004г. Тази разпоредба от ОУ гласи, че при липса на индивидуални водомери или  неизправни  такива, месечното количество вода следва да се определя по 5 куб.м. за всеки обитател, доколкото жилището на ответника е нетоплофицирано.

Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че в случая на ответника е следвало да бъде начислявано по 5 куб.м. изразходвана питейна вода на месец, съгл. чл.23, ал.5, вр.чл.24, ал.2 ОУ и чл.39, ал.5 от Наредба № 4/2004г., за което междувпрочем потребителя- ответник е бил предупреден в служебна бележка за отстраняване повреда на водомер от 03.02.2006г./лист 63 от делото/. За неоснователни се приемат възраженията на въззивното дружество, че следва да се прилага нормата на чл.39, ал.6 от наредбата и определените в ал.5 количества вода да се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м. за всеки обитател, тъй като тази норма касае поставяне на индивидуални водомери в сгради в режим на етажна собственост или на водопроводно отклонение с повече от един потребител, условие което не е налице в конкретния случай. Освен това, въпреки твърденията на въззивника за приложение на ал.6, очевидно от данните по делото начисляването на консумираната от ответника вода не е извършвано в съответствие с тази норма и разхода не е завишаван на тримесечие.

С оглед изложеното, искът се явява частично основателен, като следва да се приеме заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза във втори вариант, а именно по приложението на чл.39, ал.5 от Наредба № 4/2004г. За исковия период месец 10.2006г.- месец 08.2009г. – 35 месеца по 5 куб.м. вода или изразходвани общо 175 куб.м. на стойност 277,81 лв. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 112,76 лв. Верен е извода на съда, че част от задълженията, а именно за периода от 31.10.2006г. до 30.10.2007г. са погасени по давност, тъй като се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в”ЗЗД и е направено своевременно възражение за това с отговора на исковата молба. В случая погасени по давност са задължения на стойност 108,51 лв., от които 95,25 лв. главница / 12 месеца по 5 куб.м. – общо 60 куб.м./ и мораторна лихва върху тази сума в размер на 13,26 лв. или искът до този размер е неоснователен. Дължими остават 115 куб.м. вода/ 23 месеца по 5 куб.м./ за периода 01.11.2007г. до 31.08.2009г. на обща стойност 182,56 лв. и мораторна лихва в размер на 48,65 лв. или общо 231,21 лв., за която сума следва да бъде уважен предявения иск.

С оглед изложените съображения и поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено, включително в частта за разноските.

Предвид изхода на спора, ищеца следва да заплати на ответника разноски в размер на 163,79 лв./включващи адвокатско възнаграждение и внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза/, съобразно отхвърлената част от иска, а ответника следва да заплати на ищеца сторените пред двете инстанции разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 78,62 лв. /включващи държавни такси в заповедното производство, в производството пред районен съд и за въззивна инстанция, внесен депозит за изготвяне на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсулско възнаграждение/.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ  първоинстанционно решение № 111/08.08.2011г. по гр.д. № 18/2011г. на Новозагорски районен съд, като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че ответника К.С.Ж., ЕГН: **********,*** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш. с.” № *, ЕИК 829053806, представлявано от законния представител – управител инж. Петър Митев, сумата в размер на 231,21 лв./двеста тридесет и един лева и 0,21 ст./, от които 182,56 лв./сто осемдесет и два лв. и 0,56ст./ - главница, представляваща стойност на доставени и консумирани ВиК услуги /доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода 01.11.2007г. до 31.08.2009г., 48,56 лв./четиридесет и осем лв.и 0,56 ст./, обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.11.2007г. до 31.08.2009г., ведно със законната лихва от 12.11.2010г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над уважената до размера на първоначално предявения иск в размер на 670,51 лв./шестотин и седемдесет лв. и 0,51 ст./, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.С.Ж., ЕГН: **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш. с.” № *, ЕИК 829053806, представлявано от законния представител – управител инж. Петър Митев, деловодни разноски в размер на 78,62 лв./седемдесет и осем и 0,62 лв./.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.с.” № *, ЕИК 829053806, представлявано от законния представител – управител инж. П. М., да заплати на К.С.Ж., ЕГН: **********,***, деловодни разноски в размер на 163,79 лв./сто шестдесет и три и 0,79 лв./.

 

 

Решението е окончателно.

 

                                                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    1.

                                                                                     2.