Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № …….

                                                   гр.Сливен, 13.10. 2011 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети  октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                                               

                                                            мл.съдия:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно частно гражданско дело № 457 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 278, във вр. с чл. 538, ал. 2 от ГПК.                           

Образувано е по жалба на Е.Н.Д., действаща в качеството  си на  майка и законна представителка на децата си Я.Е.Н., Б.Е.Н., И.Е.Н. и И.Е.Н., срещу решение № 158 от 16.09.2011 година, постановено по частно гражданско  дело № 862 по описа  на РС - Нова Загора за 2011 година, с което е отхвърлена като неоснователна, подадената от нея, чрез пълномощник молба, с която се иска да й бъде дадено разрешение да изтегли от влоговете  на всяко едно от децата от по 32 195 лева, от които за закупуване на жилище по 13 875 лева, за обзавеждане на стаите на децата по 2 000 лева и за заплащане на дължим при воденето  на гражданско дело № 4097 по описа на СГС за 2007 година, адвокатски хонорар от по 16.320 лева. 

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли за неговата отмяна и вместо него се иска  да бъде постановено друго, с което молбата по чл.130, ал.3 от СК да бъде уважена. Изложени са подробни съображения относно материалното положение на всяко от децата,  относно нуждите, респ. интересите на същите , във връзка с което е направено и искането.

На 16. 09. 2011 година, препис от обжалваното решение е било връчено на пълномощника на  жалбоподателката.

Частната жалба срещу това определение е изпратена по БП на 26.09.11 година, т. е. в рамките и преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото и е приета като депозирана пред РС – Нова Загора на 28.09.2011година.

 Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства, намира жалбата за редовна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна:

Производството по делото е било образувано по молба на Е.Н.Д., действаща в качеството си  на  майка  и законна  представителка  на  децата си Я.Е.Н., родена на *** година, Б.Е.Н., роден на *** година, И.Е.Н., роден на *** година и И.Е.Н., роден на *** година с искане, намиращо правното  си основание в  чл. 130, ал. 3 от СК.

За да постанови обжалвания отказ, РС - Нова Загора е приел, че цит. „…с малко изключение, всяко едно от  исканията е немотивирано, противоречащо  на  закона  и морала, а дори има данни за извършени престъпления”. В подкрепа на този  си извод е изложил съображения, които този съдебен състав не споделя, тъй като същите не се характеризират като такива, изследващи наличието на  законови предпоставки  за  уважаване на молба, с която  е бил сезиран.

Настоящия съдебен  състав, след  като  се  запозна с  молбата и приложените  към нея писмени  доказателства, с релевираните в жалбата оплаквания и приложените към нея доказателства / в това число и приложените към делото  такива на 11.10.2011 година/ и като  отчете  характера на  производството, достигна до извода, че не са налице условията  на  закона за уважаване на направените със същата искания, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на  чл. 130, ал. 3 СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Характерното за това производство е, че съдът има функция на орган, съдействащ за удовлетворяване законните интереси и права на страните.

В разглеждания случай, с една молба са направени четири отделни искания за  разрешения за разпореждане с влогове /теглене на пари от банковата сметка/ принадлежащи на четири малолетни деца - Я.Е.Н., родена на *** година, Б.Е.Н., роден на *** година, И.Е.Н., роден на *** година и И.Е.Н., роден на *** година. Във връзка с тази констатация, настоящия съдебен състав подчертава  становището  си, че всяко едно от исканията по чл. 130 , ал. 3 от СК  е  следвало до бъде направено отделно, едно от друго, с оглед изискванията на закона за конкретна преценка, дали исканото разпореждане  не противоречи на интереса на  всяко едно  от децата поотделно, т.е за всяко разпореждане със суми от тази сметка, различни и по отношение на титулярите, би следвало да се иска индивидуално разрешение от районен съд по реда на  чл. 130, ал. 3 от СК, като всяко свое действие законния представител е  длъжен да предприема в интерес на детето, полагайки грижата на добър стопанин.

 Съгласно чл. 533 от ГПК, в охранителните производства съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт, но няма задължение да събира доказателства и да взема предвид факти, който не са посочени от молителя.

За да бъде изпълнена функцията на настоящото охранително производство и да бъдат действително гарантирани правата и интересите на всяко едно от децата, съдът следва да разреши разпореждането при условие, че се ангажират годни доказателства за липсата на средства у родителя, който, съгласно СК, е длъжен да се грижи за малолетното си дете, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Въпреки многоброините писмени доказателства, този съдебен състав преценя, че те не са достатъчни и годни да обосноват и мотивират съда да уважи исканията, с които е сезиран. Липсата на изтъкната /твърдяна/ и доказана невъзможност на правещата искането да обезпечи финансово нуждите на децата си, каквото задължение има като родител е и водещото съображение, което мотивира, този съдебен състав да потвърди отказа на РС - Нова Загора. Отправна точка за това разсъждение е извлечена от постановката на чл. 130, ал. 1 от СК , съгласно която се  изисква родителят да управлява имуществото на детето в негов интерес и с грижата  на добър стопанин. По смисъла на цитираната законова разпоредба, родителят би положил дължимата грижа на добър стопанин при управление на имуществото на детето, ако системно полага усилия за увеличаване на това имущество. Следователно  и по аргумент  на  противното ако имуществото, не се управлява с дължимата грижа, то не се управлява в интерес на детето. Следвайки тази  логика и като се има предвид, че със съдебно решение от 15.12.2010 година, постановено по гражданско  дело № 4097 по описа на Софийски градски съд за 2007 година не само децата, но й правещата искането тяхна майка Е.Н.Д. е получила присъждане на сумата 50 000 лева, като обезщетение за неимуществени  вреди  по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КТ, се стига до извода,че исканите разрешения за разпореждания са неоснователни, поради липса на изтъкната  и доказана невъзможност на правещата искането да обезпечи финансово нуждите на децата си. Приемане на обратното би означавало, със съдебно  разрешение да се допусне неоправдано намаляване на имуществото, което не е в интерес на което и  да е от  децата,  и то при положение, че родителя разполага със средства да обезпечи значителна част от нуждите на всяко едно от  децата. Само при доказана невъзможност на правещата искането  и то заявено по начина коментиран в изложението  по - горе / отделни за всеки един от титулярите на влогове  искания за разрешение за разпореждане, каквито  могат  да  се  направят с оглед предвижданията на чл. 538 ал. 3 от ГПК/, би могло да се преценява доколко, дали и за каква част  всяко от отделните искания да се уважи. 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не следва да се издаде исканото разрешение, като подадената в този смисъл молба следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивния, обжалваното решение следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл. 538, ал. 2, вр. 278, ал. 2 ГПК, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/16.09.2011 година, постановено по частно гражданско  дело № 862 по описа на РС - Нова Загора за 2011 година..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   2.