Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 246

гр. Сливен, 24.11.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  463  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 118/ 14.07.2011г. по гр.дело №765/2010г. на Новозагорския районен съд,  с което е допусната делба на недвижим имот между въззивника и първия ищец при квоти от ½ идеална част за всеки. Със същото решение е прекратено делото по отношение на ищцата М.Р.Д. поради липса на процесуална легитимация.

Във възивната жалба се твърди, че  решението е неправилно, тъй като е материално и процесуално незаконосъобразно.  Сочи се, че към момента на закупуване на имота праводателите му са имали сключен граждански брак, но от това не можело да се направи извод, че П. Д. е участвала в закупуването на имота. Института на СИО е въведен по-късно и касае отношения с трети лица. В извършената през 1988г. делба имотът бил поставен в дял на С. Д., П. Д. и Д.Д.. Частите на собствениците са равни и фактът, че двама от тях са съпрузи не оборва презумпцията за равенството на дяловете. Неправилно съдът е приел, че праводателите му са плащали данък за ½ ид. ч. от имота. След като е бил надарен въззивникът е плащал данък за 2/3 ид. ч. от имота, а ищците за по-малко от 1/3 ид.ч., което сочи, че всички съсобственици са били с разбирането, че това е действителното състояние между тях. Поради това, се иска отмяна на решението в частта, с която са определени квотите за собственост по ½ за всеки и постановяване на ново, с което да бъдат определени квоти 2/3 за въззивника и 1/3 за насрещната страна.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се заявява, че  тя е неоснователна. В настоящия случай не била приложима презумпцията на чл.30 ал.2 от ЗС и не може да се приеме, че частите на тримата са равни, тъй като към този момент С. Д. и П. Д. са били съпрузи и се касае за съвместно придобиване на имуществото от съпрузи с трето лице. Излагат се съображения, свързани със статута на придобитата идеална част от имота, като СИО и се прави искане за потвърждаване на решението.

 

В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се явява и представител по пълномощие. Постъпила е писмена молба, с която се поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуален представител по пълномощие. Постъпила е писмена молба, с която се поддържа писмения отговор.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  определяне на квотите от правото на собственост.

      

     Жалбата е неоснователна.

Районният съд  е провел задълбочено и последователно проучване на фактите по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Безспорно е, че през 1959г. братята Д. и С. Д. са закупили имот, като към този момент С. Д. е имал сключен брак с П. Д.. По-късно имотът е бил обособен в три парцела и през 1988г. С. и Д. Д. ги поделили помежду си, като всеки от тях е получил самостоятелно по един парцел, а третият е останал в съсобственост, като за съсобственик е била посочена и съпругата на С. Д. – П. Д.. Въззивникът се позовава на презумпцията на чл.30 ал.2 от ЗС, според която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Презумпцията е оборима, но неравенството в дяловете следва да се установи с факти, установяващи вътрешните отношения между съсобствениците към момента на възникването на съсобствеността

Когато общата вещ е придобита по силата на сделка, по която участват повече от едно лица на страната на купувача, не размерът на платената част от цената, а изричната договореност между лицата /изрично в договора или с отделно съглашение/ могат да доведат до оборване на презюмираното от закона -  чл. 30, ал. 2 ЗС равенство на придобитите права на купувачите. Поради това е безспорно, че при закупуването през 1959г. на целия имот  братята Д. и С. Д. са станали съсобственици всеки на по ½ идеална част от него. По-късното обособяване на три парцела от този имот и запазването на съсобствеността върху единия от тях не води до промяна в частите от правото на собственост върху този парцел, независимо, че като съсобственик е вписана и съпругата на единия.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Съобразно изхода на процеса на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/14.07.2011 г. по гр. д.№ 765/2010г. на Новозагорския районен съд.

        

         ОСЪЖДА М.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Д.М.Д. ЕГН ********** *** сумата от 200/двеста/ лева представляваща направените пред тази инстанция разноски.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: