Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 234

                                               гр. Сливен, 01.12.2011г.

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                 мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА                                          

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 464 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно Решение № 127 от 29. 07. 2011 година, постановено по гражданско дело № 380/2011 година по описа на РС – Нова Загора, с което изцяло е отхвърлен като неоснователен, предявеният от ищеца против ответниците иск с правно  основание чл. 109 от ЗС, за премахване на незаконно построения навес, намиращ се на регулационната граница между имотите на страните и в полза на ответника са присъдени  разноски.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита извода на решаващия съд, приел, че след като страната на навеса е на 70-80 см. от границата, а стряхата му е на границата между имотите на страните, това обстоятелство не би попречило на ищеца да си построи ограда е неправилен, тъй като от първоинстанционния съд не е взето предвид разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, където  е  регламентирано, че постройка с височина до 3.6 метра трябва да е на отстояние от съседската граница най - малко 3 метра. Цитира  решение на ВКС на РБ,  за  да  обоснове  оплакването си,  както и за да подчертае, че в тази част мотивите от решението  на РС - Нова Загора противоречат на установената съдебна практика. Счита правния извод на  първоинстанционния съд, че иска е преждевременно заведен, тъй като не са изчерпани  възможности  на ищцата  да  защити  правата  си  по административен ред за необоснован и противоречащ на действащото законодателство. Във връзка с това свое оплакване подчертава становището си, съгласно което наличието на административна  процедура не е пречка засегнатата страна да потърси защита на нарушените си права по съдебен ред. Становището  си  подкрепя със конкретни съображения.                                          От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно и неправилно решението на РС – Сливен, и вместо него да бъде постановено ново решение, уважаващо предявеният негаторен иск, който се счита за основателен. Претендира  се за присъждане  на  направените  по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемите, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. От СлОС се иска постановяване на решение, по силата  на  което  атакувания първоинстанционен съдебен акт да бъде потвърден.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призована въззивницата не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, които поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и. Направено  е искане  за присъждане на разноските  по делата пред двете инстанции, но списък по чл. 80 от ГПК не се представя.

В съдебно заседание от въззиваемите, редовно призовани, се явява лично само Г.Е.М., която  заявява, че оспорва въззивната жалба, като  поддържа изложените  съображения в отговора, депозиран от пълномощника им.

 Въззиваемата Т.Е.М., редовно призована не се явява и не се представлява. Становище по същество на спора пред въззивната инстанция не е изразила.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна от гледна точка на фактическата хронология и кореспондира с доказателствения материал, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания се приемат за основателни.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен от М. Динева П. срещу Г.Е.М. и Т.Е.Е. иск с правно  основание чл. 109 от ЗС. По правило негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Функцията на иска е да отрече, да предотврати и да премахне последиците от неоснователните действия, поведение и състояния. Искът по чл. 109 от ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия – т.е  както срещу собственик /съсобственици/ на съседен имот /както е в казуса,/, така също може да е срещу съсобственик, ако при упражняването на своите права той създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Следователно обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен, са твърде широки.  При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот, но може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда /каквото и в случая се цели/, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. В случая исковата претенция е предявена  от  собственик срещу съсобственици на постройка – навес, построен на общата съседска имотна граница, имащ неподходящо местоположение, като  неотговарящ на предвижданията на застроителния план на с. Садиево. Поради това искова претенция предявена от ищцата срещу ответниците, е допустима и основателна.            За да  мотивира извода за  основателността  на исковата претенция този съдебен състав съобразява, че прекратяването на това състояние, чрез премахването на строежа - в случая навеса, което смущава, респ. ограничава правото на собственост на ищцата, изразяващо се в препятстване на възможността й да реализира предвижданията по издадено и разрешение за строеж № 76 от 01.07.2009 година, се предпоставя обаче от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен.  Съгласно изискванията на ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени според закона и разпоредбите за неговото приложение. По правило разрешението за строеж е административен акт и се издава на определените от разпоредби лица, по установен ред и конкретно за съответната постройка - по вид, размери, обем, етажност, месторазположение, отстояние и др.  С оглед на това негово значение поражда правни последици за лицата, до които се отнася и за създадените и произтичащи от него правомощия, но същевременно подлежи на зачитане и от всички правни субекти. Безспорно по делото е установено, че ответниците не се ползват от такъв административен акт, по причина че за процесния навес, премахване на който ищеца претендира, те нямат издадено  разрешение за строеж. В случаите на извършен строеж без разрешение, какъвто е и настоящия или дори в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа, заинтересованият собственик  /ищеца / не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона, тъй като се нарушават техническите, технологическите, санитарно - хигиенните, противопожарните и архитектурно - градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи конкретен строежът. По делото е установено, от една страна, че извършения строеж на навес е без разрешение, а от друга, че навеса е построен от ответниците на общата имотна граница с ищцата и има неподходящо местоположение, тъй като не отговарял на предвижданията на застроителния план на с. Садиево. Следователно ищцата като заинтересован собственик, разполагаща с разрешение за строеж № 76 / 01.07.2009 година, в сила от 21.07.2009 година за построяване на обикновена ограда с поцинкована мрежа  и бетонни колове  с височина 2.20 метра по южната регулация, където се намира и процесния навес не е длъжна да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, тъй като същото е нетърпимо по смисъла на закона.                                                                                                                          Негаторният иск поначало не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на държавни органи, тъй като те установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид, но не установяват, а и не могат да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди.  Аналогично е положението и при косвено въздействие над правото на собственост на съседен имот. Дори и при наличие на издадено  разрешението, засегнатият носител  на правото на собственост не е лишен и не може да бъде лишен от правна защита на своето неоснователно засегнато право и чрез негаторния иск, уреден с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗС. Не е изключена правната му защита чрез този иск и когато, въпреки наличието на съответните административни актове за извършването на строежа, те съдържат такива пороци, заради които подлежат на квалификация като нищожни административни актове, т. е. като негодни да обвържат с подчиненост и задължение когото и да е. Следователно негаторният иск за отричане и за премахване на всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство за защита на правото на собственост, включително и при завършване на строеж в съсобствен или съседен имот, и може да бъде предявен пред съда. Предявяването му не е изключено и правораздавателната компетентност на съда не е отречена.  Посочените в ЗУТ контролни органи и други органи на държавно управление издават констативните и санкционните актове и предписания за премахване на съответните строежи с оглед на обществения интерес и заради допуснатото неподчинение на установения от закона ред за извършване на строеж, без да се  създават юрисдикционни правомощия на тези органи те да се произнасят дали е нарушено чуждо право на собственост, кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж. Наред с това, констативните актове и предписанията за премахване на незаконния строеж, според тяхната същност не са годни актове да разрешат спор в тези насоки със сила на присъдено нещо между заинтересованото лице и нарушителя. Заинтересованият собственик (съсобственик) не може да се позовава на тях, за да изисква принудително изпълнение за отстраняване на нарушението, проявено спрямо него.  Такава възможност той има само посредством принудителното изпълнение на влязло в сила решение, постановено от съд или друг компетентен правораздавателен орган.

Воден от гореизложените съображения, съдът приема, че фактическият състав обуславящ уважаването на негаторният иск е налице, поради което следва да бъде постановено решение, с което ответниците бъдат осъдени да премахнат процесния навес.    Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена и обжалваното решение - отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което иска по чл. 109  да бъде уважен.                         С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззиваемата страна и тя следва да понесе своите и заплати тези на въззивника за двете инстанции изчислени като възлизащи на обща сума 245 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

                          

ОТМЕНЯ  изцяло първоинстанционно решение №127/29.07.2011 година  по гражданско дело № 380 по описа на РС-Нова Загора за 2010 година като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него.

 

                                              П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОСЪЖДА Г.Е. ***  и Т.Е.Е.  с ЕГН - ********** *** ДА ПРЕМАХНАТ като развалят изградения в съсобственият им недвижим имот навес, построен на  общата имотна граница и пречещ на М.Д.П. с ЕГН - ********** *** да упражнява правото си на собственост.

 

ОСЪЖДА Г.Е. ***  и Т.Е.Е., с ЕГН-********** *** да заплатят на  М.Д.П. с ЕГН-********** *** сумата от 245 лева /двеста четиридесет и пет лева/, представляваща направени пред инстанциите разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                  2.