Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N   

гр. С., 23.11.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и трети ноември през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 474 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 16/12.08.2011г. по гр.д. № 3923/09г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от 14 от въззивниците против въззиваемия субективно съединени искове с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне, поради неизпълнение, на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Т., област С., ул. “С.” №*  – 18/20 ид.ч. от масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 90 кв.м. и лятна кухня от 6 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху общинско място, цялото от 420 кв.м., образуващо УПИ ХІV-1109 – общински в кв. 60 по плана на гр. Т., оформен с н.а. № 47 т. Х, рег. № 14017 д. № 1648/2006г. на нотариус с рег.№ 128, прекратено е като недопустимо производството по отношения на въззивник пор. № 11 и е отказано присъждане на разноските на ищците.

Въззивниците - ищци в първоинстанционното производство, твърдят, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на материалните и процесуални норми. Заявяват, че съдът е направил неправилен извод, че се касае за договор за продажба, вместо действително – за договор за дарение, тъй като волята на страните е била за дарение, дареният бил наясно с това. В н.а. липсвало изявление, че посочената сума е получена, което било задължително при продажба. Съдът неоснователно не уважил искането за събиране на гласни доказателства за нанесен побой от ответника над първата ищца, както и не е приел писмените доказателства в същата насока. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени решението и да постанови ново, с което уважи исковете. Не са претендирани разноски.

Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, чрез  процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна, моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение. Не е направено искане за присъждане на разноските за въззивната фаза на производството.

След докладване на жалбата и отговора не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което въвежда мотивите на първоинстанционното решение по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

РС е осъществил надлежно процесуалните си правомощия и задължения по чл. 140 - 149 от ГПК, правилно е определил правното основание на предявения иск, съобразно фактическите твърдения на ищеца, и го е привел към съответстващите му правни норми, като е дал вярна правна квалификация на претенцията като такава по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Ищците искат разваляне на договор поради виновно неизпълнение на договорните задължения от насрещната страна и това е защитата, която се търси от съда.

Договорът, който се стремят да развалят по съдебен ред, е обективиран в н.а.  и е наречен “договор за дарение на недвижим имот”.

В исковата молба и по време на производството, ищците поддържат тезата, че искат разваляне на договора за дарение поради виновно неизпълнение на задълженията на дарения да се грижи и издържа първата от тях. По начало договорът за дарение не може да бъде развалян на такова основание, понеже е едностранен – задължения по него има само прехвърлителят, приобретателят има само права. Законодателят е предвидил единствено отмяна на този вид договор и то само при наличието на някоя от трите, изчерпателно изброени хипотези на чл. 227 от ЗЗД.

Така, ако се приеме, че действително  се касае за договор за дарение, то искът за развалянето му би бил недопустим, а петитум за отмяна не е заявен. Освен това правен интерес от отмяна би могъл да има само и единствено този от дарителите, спрямо когото са налице предпоставките на някоя от трите законови текста, не и останалите. В случая ищците не са заявили обстоятелства, кореспондиращи на правните хипотези, регулиращи дарението, а фактическото положение на което се опират не съответства нито на търсената, нито на възможната правна защита.

Те са заявили, че желаят разваляне на договора за дарение, като се аргументират, че той бил сключен, понеже първата от тях била възрастна, болна и имала нужда от грижи и средства. Дори това да са били вътрешните мотиви на първата /или и на всички останали дарители/ да сключат договора, само че точно във вида, в който той е обективиран в н.а., то това не променя характера му на едностранен и безвъзмезден – за надарения няма договорни задължения към дарителите да изпълнява някакви действия. Каквито и да са били вижданията и очакванията на дарителите, те не могат да изискват по силата на този договор ответникът да престира издражка и гледане, щом такава уговорка липсва, а те не са уеднаквили предварително волята си с неговата преди сключването на договора. След като в правния мир съществува самостоятелен вид договор, чието съдържание е именно такова и предвижда насрещно задължение за приобретателя с предмет издръжка и гледане, но страните съзнателно не са използвали този начин за постигане на вещноправния транслативен ефект, съдът следва  да се съобразява с фактическото и  правно положение, което е създадено със сключването на процесния договор. Ищците не твърдят, че в действителност е имало налице воля за сключване на договор за издръжка и гледане - тоест – не се позовават на нищожност /симулация, липса на съгласие или основание/, а щом съзнателно са дали израз на волята си по друг начин, движещите им мотиви, очаквания и предположения остават извън обсега на внимание. Предвид това се установи безспорно, че процесният договор не представлява договор за продажба на имот срещу задължение за гледане и издражка.

Тоест, макар в обстоятелствената част на исковата молба иците да се позовават на липса на грижи, внимание, издръжка и осигуряване на спокоен живот, тези факти не се вписват в правното положение, установило се между страните посредством сключения между тях договор. Освен това, ако той би бил такъв за издръжка и гледане – отново правен интерес да иска разваляне би имало само лицето, за което са предвидени грижите, евентуално – и тези, които са сключили договора в полза на трето лице.

В антетната част на н.а. договорът е описан като „дарение”, но в съдържанието, което изразява съвпадащите насрещни волеизявления е посочена продажна цена, което автоматично дисквалифицира сделката като дарение. Възмездността я превръща в двустранен договор с предмет прехвърляне право на собственост врху ид.ч. от недвижим имот и изключва приложението на правилата за дарението, свързани с възможността за отмяната му, спомената по-горе. В този смисъл са неотносими въпросите относно това дали първата ищца разполага със средства, какво е здравословното й състояние и дали ответникът й е оказвал помощ.

Така, независимо от наименованито, което страните са дали на договора, видът му се извлича от съдържанието на техните воли, което, както и с оглед спазената изискуема от правната норма писмена нотариална форма, му придава правната същност на договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Също не следва да се взимат пред вид твърденията на въззивната страна /направени едва в защитата по същество пред въззивната инстанция/, че дговорът е за дарение, че въззиваемият е знаел това, а клаузата за продажната цена била фиктивна – освен, че е преклудирано, то е голословно, неподкрепено от никакви доказателства, а и страната не може да се домогва да доказва привидност при липса на обратно писмо.

За развалянето на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на неизпълнение /тъй като задължението на приобретателя е парично,  не може да има пълно неизпълнение, а само забавено изпълнение/ на основното договорно задължение на купувача – да заплати продажната цена.

Настоящият състав споделя доводите на решаващия съд в тази насока, че освен парично, страните не са предвидили друго задължение на купувача, то не е било свързано със срок и след като няма никакви наведени възражения в исковата молба, че то не е изпълнено, следва да се приеме, че ответникът е престирал продажната цена. Няма законоустановено изискване за отразяване в договора /в н.а./ на изпълнението на задължението за плащане на цената, което да влияе на неговата валидност – инкорпорирането на такова изявление може да послужи единствено като разписка. Освен това, ако ищците са считали, че има забавено или частично неизпълнение, са били длъжни, преди да пристъпят към разваляне по съдебен ред, да дадат на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, подходящ срок за изпълнение, каквото не се установи да са сторили.

Независимо от това, обаче, след като ищците не са релевирали такива оплаквания в исковата молба, те не могат да постигнат търсения резултат, тъй като искат разваляне на договор за покупко-продажба поради неизпълнение на други задължения, които не са част от задълженията на купувача, и неизпълнението на които законът не свързва с такава последица.

Тоест – претендираният петитум ищците биха могли да постигант, но на незаявени от тях основания, а въз основа на наведените основания могат да получат уважаване на друго, но не на този иск.

Във въззивната жалба поддържат твърдения едновременно, че се касае за дарение, и че продажната цена не е платена /второто не е заявявано своевременно пред РС/. Казаното по-горе налага същите изводи – ако договорът е такъв за дарение, не би могъл да бъде развален, а само отменен на посочените основания, ако е такъв за продажба – би могъл да бъде развален, но не на тези, а на други, нерелевирани основания.

Предвид всичко изложено до тук, въззивният съд счита, че активно субективно съединените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

СлОС  споделя и съображенията на РС  за недопустимост на иска на единия от ищците, тъй като той не е бил страна по договора, чието разваляне се иска, а тъй като решението в частта, с която е прекратено произвдството по отношение на него, не е обжалвано,  в нея то е влязло в сила.

Лицето, против което е прекратено първоинстанционното производство -  Г.С.И., по същите причини, включително и поради това, че с оглед влязлото в сила прекратително определение, не е и страна по делото, няма нито процесуална легитимация, нито правен интерес от жалбата, поради което по отношение на него въззивното производство следва да се прекрати и в тази част въззивната жалба да се остави без разглеждане, като недопустима.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като районният съд е провел надлежно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивниците, които следва да понесат своите както са направени. Въззиваемата страна не е претендирала разноски за тази инстанция, и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 16/12.08.2011г. по гр.д. № 3923/09г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПРЕКРАТЯВА  въззивното производство по в.гр.д. № 474/11г. на СлОС по отношение на въззивника Г.С.И. и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, в частта, подадена от него, като НЕДОПУСТИМИ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му, а в прекратителната част с характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: