Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 19

 

гр. Сливен, 01.02.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  475  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решене № 760 от 14.07.2011г. по гр. дело №1065/2010г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от въззивника – ищец в първоинстанционното производство, иск за осъждане на ответницата да заплати на основание на чл.31 ал.2 от ЗС сумата от 8 550 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен той, поради ползването само от ответницата на съсобствения им недвижим имот – апартамент в гр.Сливен и която сума съответства на неговата квота от правото на собственост.

Във възивната жалба се твърди, че  решението е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила, както и че е необосновано. Допуснато е нарушение на чл.7 ал.1 и чл.10 от ГПК, тъй като не е било приложено приетото като доказателство гр. дело № 1401/1992г. Освен това съдът неправилно е приел, че не следва да бъде извършена назначената по делото експертиза, тъй дато депозитът за изготвянето й не е бил внесен в срок. Съдът не се е съобразил с обвързващата сила на решение №280/30.06.2006г. по гр.дело №1401/1992г., с което за предходния период но същото основание и между същите страни е определено обезщетение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се заявява, че  тя е неоснователна и не е доказана и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения за това и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. По реда на чл.149 ал.3 и в дадения от съда срок е депозирана писмена защита, в която се обосновава основателността на въззивната жалба. Твърди се, че са налице всички предпоставки на законовия текст, което налага уважаване на претенцията.

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея като я допълва със следното:

Настоящата инстанция  прие, че като не е назначил исканата от страна на ищеца съдебна експертиза, районният съд е допуснал процесуално нарушение  и тъй като такова искане беше заявено пред въззивния съд, то той го сметна за основателно.  Експертизата следваше да отговори на въпроса какъв би бил пазарния наем в случай, че недвижимият имот  - жилище, е бил отдаден под наем в процесния заявен период и да отговори на въпроса какъв е размера на обичайните разходи по поддържането на недвижимия имот за периода. От заключението на експерта се установява, че справедливият среден пазарен наем за процесното жилище за периода от 01.05.2005 г. – 28.02.2010 г. е в общ размер на 9 882 лв., а общият нормативен размер на разходите за поддържане на процесното жилище за периода от 01.05.2005 г. до 28.02.2010 г. е 1 509 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата е основателна.

        За да  отхвърли претенцията районният съд е приел, че на първо място ищецът не е ангажирал доказателства, че е отправил до ответницата покана да му заплаща обезщетение за едноличното ползване на жилището от него, а от друга страна претенцията на ищеца е останала неустановена по размер. Първото обстоятелство обаче не е налице, тъй като е безспорно, видно от представените по делото и приети като доказателства други граждански дела между страните, че ищецът е отправил покана до ответницата да му заплаща обезщетение за това, че ползва  сама съсобствения им апартамент.

        Искът пред районния съд е бил предявен от лице, което има правен интерес и се легитимира като носител на спорно материално право. За да се активира правото на иск на ищеца за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на частта му от съсобствения апартамент, следва да се установи наличието на  няколко обективни елемента от фактическия състав на чл. 31 ал. 2 от ЗС.  Безспорно е, че апартаментът е съсобствен  между страните  при установени квоти от правото на собственост – съответно 7/12 ид.ч. за ищеца и 5/12 ид.ч. за ответницата. През целия период, който се твърди в исковата молба, имотът е бил ползван само от ответницата, като обстоятелството, че в него са пребивавали и пълнолетните вече деца и то епизодично не променя факта, че ищецът е бил лишен от ползването на съсобствения имот и това не се отразява на правото му да търси обезщетение. Налице е и писмена покана до ответницата, в която ищецът е поискал от нея да го обезщети за ползите , от които е лишен.  Тъй като  доброволно плащане не е настъпило следва да бъде ангажирана гражданската недоговорна отговорност на ответницата за заплащане на такова обезщетение и тя следва да заплати на ищеца сума съответстваща на дела му от правото на собственост върху общия имот, като бъде приспадната сумата на общият нормативен размер на разходите за поддържане на процесното жилище. Така ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 4 884.25 лв. като за разликата до пълния размер претенцията като неоснователна  не следва да бъде уважавана. Недоказана е претенцията за заплащане на обезщетение за периода от 1.03.2005 до 1.05.2005г. и поради това също следва да бъде отхвърлена. Ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

        Тъй като правните изводи на двете инстанции се различават, то решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново в горния смисъл.

        На ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски по делото пред двете инстанции съразмерно на уважения иск, а на ответницата разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска..

 

        Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 760/14.07.2011 г. по гр. д.№ 1065/2010г. на Сливенския районен съд ИЗЦЯЛО, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

        

         ОСЪЖДА Н.В.М. *** да ЗАПЛАТИ на К.Б.В. *** сумата от  4 884.25 лв./ четири хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и 25 ст/, представляваща обезщетение за  еднолично ползване на съсобствен недвижим имот – апартамент №  * в гр. С. , кв. „Д*” бл. * вх. „*” по отношение на 7/12 ид.ч. за втория и за периода от 01.05.2005 г. до 28.02.2010 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от завеждането на исковата молба на 01.03.2010 г. до окончателното изплащане.

        

         ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за еднолично ползване  на общ имот за сумата над 4 884.25 лв.до пълния претендиран размер от 8 550 лв. както и за периода от 1.03.2005 до 1.05.2005г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

        

         ОСЪЖДА Н.В.М. *** да ЗАПЛАТИ на К.Б.В. *** сумата от  501 /петстотин и един/ лева представляваща направени от него разноски пред двете инстанции съразмерно на уважената част от иска..

         ОСЪЖДА К.Б.В. *** да заплати на Н.В.М. *** сумата от 329, 32 лв. /триста двадесет и девет лева и 32 ст/ представляваща направени от нея разноски пред двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                  

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: