РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 06.01.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ШЕСТИ ДЕКЕМВМРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

      Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря И.К. и с участието прокурор……………., сложи за разглеждане в.гр.дело № 476 по описа за 2011 година, докладвано от АТАНАС СЛАВОВ, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 615 от25.08.2011год. постановено по гр.д. № 1612/2011 год. по описа на Районен съд гр.Сливен.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство  ЗАД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД със седалище гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Р.Я., чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК  –адв. М.Д. ***, В ЧАСТА в която което е отхвърлен  предявения осъдителен иск с правно основание чл.213 от КЗ , с който се иска да се осъди Община Сливен представлявана от Кмета Й.Л., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Във въззивната си жалба твърди, че първоинстанционото решение е необосновано, тъй като в мотивите му се съдържа противоречие, като от една страна първоинстанциония съд е приел, че са налице всички кумулативни изисквания на закона за ангажиране на отговорността на ответника в случая въззиваемия и в същото време приема, че водачът на МПС е допринесъл за настъпването на ПТП и е намалил обезщетението с една втора. Оспорва констатациите на първоинстанциония съд относно съпричиняване.

С атакуваното Решение ПЪРВОИНСТАНИЦИЯ СЪД Е  осъдил ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД със седалище гр. София, сумата 203.25лв. / двеста и три лева и двадесет  пет стотинки/- с вкл. ДДС, представляваща половината от стойността на  заплатеното от застрахователното дружество обезщетение по щета с № при същото - 470510101007430, на собственика на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „ГОЛФ”, с ДК № СН 47 33 ВВ, за отстраняване на причинените по автомобила повреди, получени в резултат на ПТП в гр.Сливен., кв.”Българка” при движение в посока север от бл.№13 към бл.№14, за което е съставен Протокол за ПТП № 1184275/12.10.2010 г. и е отхвърлил иска над тази сума до пълния претендиран размер от 406.50лв, ведно със законната лихва върху сумата от 203,25 считано от 22.03.2011г. до окончателното й изплащане . С решението са присъдени и разноски.

Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло първоинстанционното и постанови ново по същество, с което уважи предявения иск.  Претендиран се и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивната жалба не се правят доказателствени или процесуални искания.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява представител по закон или пълномощия. С представено по делото писмено становище поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 3 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно, алтернативно ако въззивния съд приеме , че са налице основания за отмяна, то моли да уважи предявения иск до увреждане единствено на картера на автомобила, тъй като само до тази част увреждането е доказано. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като въззивния съд по правилата на чл.271 от ГПК, следва да постанови решение по същество като уважи предявения иск.

 

Мотивите на решаващия съд, за да постанови обжалвания съдебен акт, е че предявеният иск е частично основателен и с оглед виновното поведение на водача на МПС, следващото се обезщетение трябва да се намали- чл.51 ал.2 от ЗЗД, до ½ от предявения иск.

Като виновно поведение на водача на МПС Валентин Койчев Пехливанов, с което е допринесъл за настъпилата вреда първоинстанциония съд е приел че неравностите на пътното платно, в който е попаднал автомобила, не е единична или няколко от концентрирани в определена област на пътното платно дупки, а неравности, с които се характеризира целият пътен където е възникнало ПТП, като движението на автомобила се е осъществявало в светлата част на денонощието, при нормална видимост и нарушено асфалтово покритие е било по цялата дължина на платното и водача на автомобила е имал техническата възможност да възприеме неравната пътна настилка и да предотврати нанесените щети.

Безспорно общината отговоря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по поддържането на пътя и тази отговорност произтича от вменените на общината с чл. 31 от ЗП задължения.

Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

След съвкупната преценка на събраните пред районния съд доказателства, настоящата съдебна инстанция приема за установен по безспорен начин механизма на ПТП, а именно - че вредите по автомобила са настъпили в следствие попадането му в необезопасена и несигнализирана неравност на пътя, в резултат на което автомобилът  е претъпял вреди.

Като не е изпълнила задълженията си да отстрани обезопаси и сигнализира своевременно неравностите по пътната мрежа, в която е попаднал процесния автомобил, въззиваемата страна е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД, причинени от бездействието на нейните служители.

При това положение и на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ с плащането на обезщетението застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение. Ето защо съдът приема, че искът на застрахователя против Агенция "Пътна инфраструктура" е основателен и доказан до размера на обезщетението, което е изплатено на сервиза, за отстраняване на щетите по автомобила, а именно - 503,63 лв., тъй като същото е съобразено с изискванията на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Главният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.

По претенцията за лихви: Правото на застрахователното дружество да предяви иска си против причинителя на вредата възниква от момента на плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата не е достатъчно само да е извършено плащане. В чл. 86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящия, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). Такава покана е получена от въззиваемата страна с предявяване на исковата молба в съда.

Предвид изложеното съдът намира, че обезщетението за забава се дължи от предявяването на иска на 22.03.2011г.

Тъй като решаващите изводи на въззивният състав не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в обжалваните части следва да се отмени, а вместо него се постанови ново решение, с което исковете по чл. 213 КЗ бъдат уважени в претендираните размери.

При този изход на делото първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която е отхвърлена претенцията за разноски на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника следва да се присъдят всички разноски, направени пред двете инстанции, тъй като исковете са уважени по размер. Видно от представените по делото писмени доказателства въззивника е заплатил общо разноски в размер на 315 лв., които следва да се възложат в тежест на въззиваемия Община Сливен.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззиваемия следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 615 от25.08.2011год. постановено по гр.д. № 1612/2011 год. по описа на Районен съд гр.Сливен, В ЧАСТА в която е отхвърлен  предявения осъдителен иск с правно основание чл.213 от КЗ за сумата над 203,25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.03.2011г. до окончателното й изплащане тази сума до пълния претендиран размер от 406.50лв, ведно със законната лихва върху тази сумата считано от 22.03.2011  и в частта за разноските,

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН със седалище гр.Сливен ул.”Цар Освободител” № 1 БУЛСТАТ : 000590654 ДА ЗАПЛАТИ на осн.чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД със седалище гр. София ЕИК/БУЛСТАТ: 000694286 представлявано от Изпълнителния директор Р.Я. , сумата 203.25лв. / двеста и три лева и двадесет  пет стотинки/, представляваща стойността на  заплатеното от застрахователното дружество обезщетение по щета с № 470510101007430, на собственика на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел „ГОЛФ”, с ДК № СН 47 33 ВВ, за отстраняване на причинените по автомобила повреди, получени в резултат на ПТП в гр.Сливен, кв.”Българка” при движение в посока север от бл.№13 към бл.№14, за което е съставен Протокол за ПТП № 1184275/ 12.10.2010 г.,, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.03.2011 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН със седалище гр.Сливен ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД със седалище гр. София направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 315 лв.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: