Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 29

 

                                               гр.Сливен, дата 06.03.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми феврурари и две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                                                                                                     

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 486 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е първоинстанционно Решение № 114 от 07.07.2011 г., постановено по гр.д. № 258 по описа за 2011 г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено по отношение на РУСО – гр.Сливен, че ищецът И.С.П. е работел като „бояджия” в ТПК „Мария Роза”, с.Кортен, общ.Нова Загора през периода 06.03.1965 г. до 12.09.1966 г.

          Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство. Въззивникът - ответник обжалва изцяло цитираното решение на РС – гр.Нова Загора, като твърди, че то е недопустимо. Излага аргументи за недопустмост на производството, с оглед разпоредбата на чл.1, ал.2 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред /отм./. Видно от този текст трудов стаж може да се установява, ако се представи пред съда удостоверение от съответното учреждение, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени. От друга страна изтъква, че наличието на удостоверение, че архивата е загубена или унищожена е условие за допустимост на иска и съгласно Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. Първоначално при предявяване на иска, ищецът е представил писмо от Община Нова Загора, с което го уведомяват, че в общината не се съхраняват процесните ведомости, но впоследствие в хода на производството те са били представени. Предвид обстоятелството, че разплащателните ведомости за процесния период са налични и се съхраняват в Община Нова Загора, то въззивинкът счита, че не е налице правен интерес от иска за установяване на трудов стаж

         С оглед на изложеното моли съда да се произнесе с акт, с който да обезсили атакуваното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в обичайния размер.

         В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

         С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

         В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

         В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, се явява лично, не се представлява. Няма доказателствени искания и по същество заявява, че не може да си установи  трудовия стаж, тъй като общината отказа да му издаде удостоверение.   

         Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.         

         Сливенски окръжен съд, след като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

         Предявен е иск от И.С.П. ***, за установяване, че ищецът е работел като „бояджия” в ТПК „Мария Роза”, с.Кортен, общ.Нова Загора през периода 06.03.1965 г. до 12.09.1966 г. В исковата молба се твърди, че предприятието, в което е работел ищецът е било прекратено, без правоприемство и архивите са били унищожени, поради което нямало как да се снабди с документ, удостоверяващ трудовия му стаж през този период. Поради това счита, че за него е налице правен интерес да установи посочените обстоятелства по съдебен ред.

        Исковата молба е била оставена без движение за представяне на удостоверение по чл.1, ал.2 от УУТССР, че архивата е била загубена или унищожена. В изпълнение на указанията на съда, ищецът е представил удостоверение от Община Нова Загора, съгласно което в общината не са приемани и не се съхраняват ведомости на предприятие ТПК „Мария Роза”, с.Кортен.

        Ответникът в отговара на исковата молба е оспорил иска, като е навел доводи за неговата недопустимост, поради липса на удостоверението по чл.1, ал.2 от УУТССР, тъй като въпросните ведомости били налични и се съхранявали в Община Нова Загора, която трябвало от своя страна да издава на заинтерсованите лица документи за осигурителен стаж и доход. Като доказателство за твърденията си, прилага Протокол за извършена проверка на Община Нова Загора от РУСО – гр.Сливен  от 02.11.2010 г. и Приемо – предавателен протокол от 19.08.2010 г., с приложен Опис № 1, съдържащ 82 бр.дела и 669 бр.ведомости  на „Ирида” ЕАД /в ликвидация/ гр.Нова Загора, предадени в Община Нова Загора.

          Съдът в определението си по чл.140 от ГПК, е изискал от Община Нова Загора ведомостите на „Ирида” ЕАД, които били на съхранение.

          От приложено по делото уведомление от РУСО – гр.Сливен до ищеца И.С.П., е видно, че разплщателните ведомости на ТПК „Мария Роза”, с.Кортен, съставляват част от документацията на общинска фирма „Новозагорска комуна”, преименувана по – късно в „Ирида” ЕАД /в ликвидация/ гр.Нова Загора.

         След изискването им от страна на съда, Община Нова Загора е представила ведомостите на ликвидираното предприятие ТПК „Мария Роза”, с.Кортен. От тях се установява, че ищецът действително е работел като „бояджия” в ТПК „Мария Роза”, с.Кортен, общ.Нова Загора през периода 06.03.1965 г. до 12.09.1966 г.

           За да постанови атакувания акт, с който предявеният иск е бил уважен, първоинстанционният съд е приел, че за ищеца е налице правен интерес от установяване на трудовия стаж по съдебен ред, въпреки че ведомостите са били представени по делото, тъй като ответникът оспорвал иска и не признавал претендирания трудов стаж.

          С оглед на установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

          Съгласно  чл. 1, ал. 2 от Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред трудов стаж в държавни учреждения, предприятия, ТКЗС или обществени организации може да се установява, ако се представи пред съда удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени. Посоченото удостоверение е условие за допустимост на иска. В настоящия случай по делото първоначално такова удостоверение е било представено от ищеца, но впоследствие след изискването на ведомостите от страна на съда те са били представени от Община Нова Загора. Поради това след депозиране на ведомостите по гр.д. № 258 по описа за 2011 г. на Новозагорски районен съд, за ищеца вече не е бил налице правен интерес от водене на делото. Не е налице хипотезата загубване или унищожаване на документите съобразно изискването на  чл. 1, ал. 2 УУТССР, напротив, от доказателствата по делото се установява, че ведомостите на ТПК „Мария Роза”, с.Кортен, са били съхранени, след прекратяването му без правоприемник и са предадени в Община Нова Загора. За допускане до разглеждане на предвидения в УУТССР установителен иск е необходимо да се докаже, че документацията на работодателя е загубена или унищожена. Ако тя е налична и въпреки това на лицето бъде отказано признаване на претендирания от него период за трудов стаж, за него е налице друг път на защита, а именно - чрез обжалване по административен ред на съответните актове на органа по пенсионно осигуряване. В отговора на исковата молба, ответникът е посочил, че при отказ на Община Нова Загора да издаде искания документ, лицето следва да се обърне за съдействие към РУСО – гр.Сливен, чийто контролен орган ще извърши проверка в Общината и ще даде задължителни предписания за издаване на искания документ.

         В съответствие с установената практика по приложението на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 УУТССРНастоящият състав, в съответствие с трайната и задължителна практика на ВКС по приложението на чл.1, ал.2 и ал.3 от УУТССР /Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. по гр.д. № 54/1962 г./ намира, че липсва правен интерес от иска, тъй като не са налице предпоставките по чл.1, ал.2 от УУТССР, а именно да са загубени или унищожени документите посредством, които се установява този стаж. Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иска е прилагането към молбата на удостоверение, издадено от работодателя, при който е придобит стажа или от негов правоприемник или друго физическо или юридическо лице, което съхранява ведомостите за заплати, че документите са загубени или унищожени. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че документацията ТПК „Мария Роза”, с.Кортен, за посочения период е съхранена в Община Нова Загора, поради което предявеният иск е недопустим и производството по разглеждането му следва да бъде прекратено. Поради изложените съображения, настоящият състав намира за безпредметно обсъждането на правилността на постановения съдебен акт, поради което няма да излага мотиви в тази насока.

          С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.4 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в обичайния размер. Съдът след като съобрази разпоредбата на чл.78, ал.8 от действащия ГПК и при съпоставка с чл.64, ал.5, изр.2 от ГПК /отм./ намира, че искането следва да бъде оставено без уважение, предвид обстоятелството, че по действащия режим, в сравнение с този по отменения ГПК, отпаднаха държавните учреждения и общините, тъй като юрисконсултите получават трудово възнаграждение, а не получават отделно възнаграждение за процесуалното си представителство, и за разлика от тези при юридическите лица и едноличните търговци, на тях не им се признава за разход такова възнаграждение.

          Предвид изложеното постановеното решение на Районен съд – Сливен, което е предмет на настоящата проверка, следва да бъде обезсилено поради недопустимост, като постановено по недопустим иск.

                   Водим от горното, съдът

 

                                                                        

                                                     Р      Е     Ш     И  :

 

     

        ОБЕЗСИЛВА Решение № 114 от 07.07.2011 г., постановено по гр.д. № 258 по описа за 2011 г. на Новозагорски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

        ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

         Решението в частта, с която е прекратено производството, имаща характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 от ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаване на решението.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната, пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                 Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.