Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 30.11.2011 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тридесети ноември през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 487  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство, против решение № 113/13.07.2011г. по гр.д. № 1087/10г. на НзРС, с което е признато за установено между страните, че вземането на СК “Инженеринг” ООД, гр. Казанлък срещу “Месокомбинат Нова Загора – Енчеви и ко” ООД, гр. Нова Загора, за което е издадена заповед за изпълнение  по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1032/10 г. на НзРС, съществува  за сумата 4 033, 33 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 26.11.2010г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния му размер от 4 358, 58 лв., отхвърлен е като неоснователен предявения от  “Месокомбинат Нова Загора – Енчеви и ко” ООД, гр. Нова Загора против СК “Инженеринг” ООД, гр. Казанлък насрещен иск за заплащане на сумата 5 100 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 24.01.2011г., представляваща стойност на поправките на некачествени СМР, и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Въззивникът атакува частично цитираното решение /по отношение на установителния иск - в уважителната част и по отношение на отхвърления осъдителен насрещен иск/, като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при недостиг на доказателства.  Заявява, че РС не е обсъдил доводите му, неоснователно е дискредитирал свидетелските показания и е основал изводите си само на заключението на вещото лице, което прави акта му необоснован. Развива отново аргументацията си във връзка с наличие на некачествено изпълнени СМР, които препятстват фактическото издаване на обекта, той не може да бъде въведен в експлоатация и дружеството търпи загуби.  Счита, че макар фактурата, представена от насрещната страна,  формално да обективира вземане, то не е изискуемо, тъй като е единствена и последна сума от недовършена дейност от цялостно уговорена цена на строеж и следва да се изпълни след като ищецът изпълни своята част от задълженията.  Поради това моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваните части и вместо това постанови ново, с което отхвърли установителния иск  и в уважената част и му присъди в пълен размер претендираната по насрещния иск сума, ведно с лихвата за забава. Претендира всички разноски.

С въззивната жалба въззивникът представя новосъздадено писмено доказателство -  акт образец 15 и скица, която в.л. твърдяло, че липсва в строителната документация.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна /ищец по основния и ответник по насрещния иск пред РС/ е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при безспорно доказана фактическа обстановка и преценката на съда почива на съответстващите материалноправни разпоредби. Противопоставя се на събирането на доказателства в настоящата инстанция. Поради това моли въззивния съд да потвърди обжалваната част на решението и присъди разноските за тази фаза на производството. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания пред СлОС.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С мотивирано определение, държано в з.з. СлОС се е произнесъл по направените с въззивната жалба доказателствени искания на въззивника, като при условията на чл. 266 ал.1 и 2 от ГПК е допуснал събиране на новосъздадено писмено доказателствено средство и е отказал събирането като такова на представената скица.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, се явява процесуален представител по закон, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, заявява, че счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивната инстанция да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  и ОС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда съдебното решение на първоинстанционния съд по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Задължението, чието съществуване се иска от съда да потвърди, е за неизплатена стойност на СМР, подробно описани по вид, количество и цена във фактура № 1177/02.11.09г., на обща стойност 4 358, 58 лв., която е изготвена според изискванията на ЗСч и е осчетоводена в счетоводствата на двете търговски дружества. Установено е, че ответникът-възложител не е изпълнил паричното задължение, поканен е с нотариална покана, връчена на 17.11.10г., да стори това, но плащане отново не е последвало. От своя страна той също е изпратил нотариална покана на ищеца-изпълнител, с която признава задължението си, но заявява, че ще го изпълни след отстраняване на появили се дефекти в обекта.

Безспорно е доказано, че всички, описани в посочената фактура СМР са изпълнени, без “превоз на и от депо” и обратен насип”. Поради това вземането на ищеца по заявлението за издаване на заповед за изпълнение съществува до размер на общо 4 033, 33 лв. За тази сума следва да се уважи като основателен предявения установителен иск, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, а за горницата – да се отхвърли.

Неоснователни са възраженията на ответника-въззивник във връзка с некачествено извършени строителни работи – теч по тавана на централното помещение, което му давало основание да не извърши това плащане. Както се посочи, задълженията по процесната фактура касаят извършени строителни работи, за чието качество няма оплаквания и те нямат пряка връзка с твърдяния дефект.

Събраните доказателства, и без да се разглеждат изолирано, а преценени и в светлината на инвокираните възражения, не водят до различни изводи. В контекста на цялото правоотношение,  следва да се вземе предвид следното:

В писмения си отговор ответникът заявява, че заплащането на исковата сума следва да се извърши след като ищецът приключи с всички уговорени СМР и след като се приеме обектът, което не може да стане поради некачествено изпълнение, непозволяващо въвеждането му в експлоатация. Заявява и, че е поискал, съгласно чл. 265 от ЗЗД, изпълнителят да поправи недостатъците, но след поправката дефектите отново се появили, поради което ответникът счита, че има право или на намаляване на уговореното възнаграждение или на заплащане на разходите за отстраняването им. Той е използвал като отбранително средство и предявяването на насрещен иск за заплащане на сумата 5 100 лв., която твърди, че е необходима за извършване на поправката за отстраняване на теча по тавана на централното помещение.

Действително възложителят разполага с възможността да поиска по свой избор или реално действие -  поправяне на недостатъците без заплащане от страна на изпълнителя, или  заплащане от него на разходите за поправката, респективно - намаляване на възнаграждението. Тези механизми, обаче, се поставят в действие, съгласно разпоредбата на чл. 265 от ЗЗД, след приключване на работата. В случая не е завършен фактическият състав на правоотношението – не е налице такъв краен резултат, който изпълнителят да е предал на възложителя, за да може последният да прецени има ли отклонение от поръчката или недостатъци на изпълнената работа.

Този процес следва да приключи с надлежно приемане на строежа, въвеждането му в експлоатация и издаване на съответните, изискуеми от правната норма, актове за това. Към настоящия момент, от представения от въззивника във въззивната фаза на производството констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа, е видно, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, но са налице недостатъци, които следва да се отстранят и едва след като се издаде протокол за отстраняване на недостатъците по СМР и привеждане на обекта в съответствие, ще бъде предаден строежа от изпълнителя на възложителя. До сега именно по тази причина възложителят не е приел работата, тъй като изпълнението не е съответствало по качество на уговореното.

Едва от предаването на строежа, снабден с УВЕ, той би могъл да възразява за некачествено, лошо или неточно изпълнение и да ползва предвидените защитни способи. При предявяването на насрещния иск и до момента, няма приемане на възложената работа /резултата/, тоест – изпълнителят все още има възможност да престира пълно и точно и за него не е възникнала отговорност за частично неизпълнение или лошо изпълнение. /Евентуалната забава не влиза в пределите на настоящия спор/. Тоест  - твърдяните от въззивника недостатъци не следва да се третират като окончателни такива на престацията на въззиваемия, наличието им следва да се преценява след предаването/приемането на обекта. Тогава е възможно да бъдат констатирани и други, или само други отклонения и недостатъци, за които да се ангажира гражданската договорна отговорност на изпълнителя.

Освен това следва да се посочи и, че въззивникът, като ищец по насрещния иск, нито е посочил конкретно и точно по вид, количество и цена тези работи, свързани с евентуалното отстраняване на недостатъците, чиято стойност иска да му бъде заплатена, нито е предприел процесуални действия за тяхното установяване в рамките на посочената обща цена на иска. Допуснатата по негово искане допълнителна СТЕ не е извършена, тъй като той не е внесъл определения депозит, което прави претенцията му недоказана и по размер. Отмененият оглед от страна на съда не е причина за непопълване на делото с доказателства, първата експертиза не е констатирала неотстранени недостатъци, а втора не е извършена поради процесуалното бездействие на ответника.

Поради всичко изложено, насрещният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В необжалваната, отхвърлителна, част  решението на НзРС е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени, въззиваемата страна не е направила и доказала разноски за тази инстанция и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 113/13.07.2011г. по гр.д. № 1087/10г. на НзРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

                   

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: