РЕШЕНИЕ №297

 

гр.С., 13.12.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ НОЕМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

       МЛ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

в присъствието на секретар Е.Х. и прокурор …………разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Въззивно гражданско дело № 490 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК в вр.чл.317 в вр.чл.310 от ГПК.

 

         Обжалвано е Решение № 617 от 30.08.2011 год по гр. дело № 2735/2011 год. на СлРС.

В жалбата си до съда на ОТВЕТНИКЪТ по първоинстанционото производство „ДЖИ –СИСТЕМС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД със седалище гр.С. и адрес на управление на дейността- гр.С. кв.„Индустриална зона” кв.11 с ЕИК200487026, представлявано от управителя А.Р., чрез процесуалния си представител по пълномощия по реда на чл.32 т.1 от ГПК адв. Т.Д. *** съдебен адрес гр.С. ул.”Х.Д.” № *, твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Във въззивната жалба въззивната страна твърди чрез процесуални си представител по пълномощие, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно и необосновано първоинстанциония съд е приел, че въззиваемата И.А.И. страда от заболяване, което е посочено в наредба № 5/1987 год. и при наличието на такова заболяване е лице под закрилата на чл.333 от КТ, само въз основа на медицинско направление, което няма задължителна материална доказателствена сила за съда по отношение на факта , че въззиваемата страна от това заболяване. Съдът е кредитирал по делото епикриза , която не съдържа задължителните реквизити и поради причина не следва да се кредитира от съда като писмено доказателство.

В срока по чл.253 от ГПК първоинстанционото решение е обжалвано и от ищеца в първоинстанционото производство И.А.И. в частта, в която е отхвърлен предявения иск за правно основание чл.225 от КТ за разликата над 1 505,46 лева, до пълния претендиран размер 3 220 лева, както и в частта за разноските.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд признал уволнението И.А.И. за незаконно и отменил Заповед № */ 12.04.2011г.на Управителя на „ДЖИ –СИСТЕМС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД със седалище гр.С., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

Възстановил И.А.И. на заеманата преди уволнението длъжност  „електрончик” в дружеството и осъдил „ДЖИ –СИСТЕМС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД със седалище гр.С., да заплати на И.А.И. на осн.чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ обезщетение в размер на 1505.46лв./ хиляда петстотин и пет лева и четиридесет и шест стотинки/- за периода 13.04.2011 год.- 07.07.2011год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.05.2011год. до окончателното й изплащане. С атакуваното Решение съдът е отхвърлил предявения иск с правно о основание чл.225 ал.1 от КТ за размер на 1 505,46 до пълния претендиран размер 3 220 лева , като неоснователен и недоказан.

         В изпълнение на изискванията на чл.267 ал.1 от ГПК настоящия въззивен състав на Сливенски окръжен съд извърши проверка на депозираните въззивни жалби и констатира, че същите е редовни  и отговарят на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК.

         Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК.

         В съдебно заседание Въззивника „Джи Системс инженеринг”ООД, редовно призовано, не се явява законен представител. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв.Гинка Моллова, редовно преупълномощена от процесуалния представител адв.Т.Д. ***, която поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна, И.А.И., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв.А. ***, редовно упълномощена от първоинстанционното производство, която оспорва жалбата поддържа отговора си.  Претендира за разноски и на двете инстанции

Въззивният съд приема жалбите за редовни и допустими – отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадени са в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Правният интерес от обжалване на горецитираното решение на Сливенски районен съд изцяло от „Джи Системс инженеринг”ООД .

След извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение в частта в която са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правни изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените искове, като такава по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, във вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.

Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията на ищеца и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита на страните в производството.

Направените в жалбите оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, достига до същите изводи относно незаконност на извършеното уволнение, а от тук и за основателността на другите два акцесорни иска.

Основното възражение, на въззивника „Джи Системс инженеринг”ООД за незаконосъобразност на първоинстанционото Решение е, че първоинстанциония съд съдът е приел, че въззиваемия страда от заболяване по смисъла на Наредба № 5/20.02.1987 год без да са налице доказателства за това. Така изложеното възражение е неоснователно. По делото пред първата инстанция са представени и приети без да са оспорени писмени доказателства от които е видно, че въззиваемата И.А.И. страда от захарна болест „Диабетес мелитус тип 2”. /Епикриза издадена от МБАЛ”Д-р Иван Селемински” АД лист 5-6 от делото/. Представения писмен документ е официален свидетелстващ документ със задължителна материално – доказателствена сила за съда. Представената експертиза е приета като писмено доказателство от съда и не е оспорена в законовия срок по смисъла на чл. 193 от ГПК и съдът следва да го кредитира изцяло, като приеме за докан факта, че въззиваемата И.А.И. страда от заболяване посочено в чл.1 ал.1 от Наредба № 5/1987 год.  на МНЗ – „захарна болест”.

Наредбата задължава работодателя преди уволнението да събере информация за закрила на работника по смисъла на чл.333 от КТ. В настоящия случай работодателя въззивник не е изпълнил на задължението си, вменено му от Наредба № 5/20.02.1987 г., да събере информация преди уволнението на основание – чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, което предполага предварителна закрила за определена категория лица, дали работникът страда от посочените в наредбата заболявания.

В Наредба № 5/20.02.1987 г., е налице изрично посочване на болестта в чл.1 ал.1 т.6  „захарна болест, която предполага предварителна закрила по чл.333 от Кодекса на труда, и необходимостта от преценка във всеки конкретен случай на Инспекцията по охрана на труда въз основа на ЕР на ТЕЛК.

Процедурата по Наредба № 5/20.02.1987 г. включва на първо място задължение на работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в чл.1, ал.1 от Наредбата, а на следващо място в чл.2 от Наредбата е въведено задължение за работника или служителя, които страдат от заболяванията посочени в нея представят при поискване необходимите медицински документи /епикриза, мед.удостоверение и др./ от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Така уредената процедура, акцентира върху обективния характер на закрилата, като в своята практика Върховният съд допуска само едно изключение от този принцип – когато работодателят не е знаел за заболяването на работника, защото той го е укрил.

В настоящият случай, безспорно е доказано, че работодателят не е изпълнил задължението си да изиска информация от работника преди уволнението, дали страда от заболяване изрично посочено наредбата

В тежест на работодателя е задължението по  чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МНЗ да събере предварителна информация от определената за уволнение работничка, страда ли от някое от заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1. Неизпълнението на това задължение води и до незаконосъобразност на уволнението.

По делото не се събраха и доказателства, че въззиваемата не е оказала необходимото съдействие регламентирано изрично в чл. 2 от наредбата, създаващ в нейна тежест задължение при поискване да представи в предприятието медицински документи от лечебно-профилактичните заведения, където се лекува или води на диспансерен отчет.

Законът императивно е поставил в тежест на работодателя да поиска информация от работника определен за уволнение, дали страда от посочените болести. Неизпълнението на това задължение на работодателя при уволнение на работник или служители страдащ от заболяванията посочени в  чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МНЗ води безусловно до незаконосъобразност на уволнението.

По направеното възражение, че  първоинстанциония съд е кредитирал направление № 275 / 21.04.2011 год.  издадено след връчване на заповедта за уволнение. В настоящия случай направеното възражение е основателно, но то не променя крайния извод на съда и не води до необоснованост на първоинстанционото решение, като основание за отмяна. С исковата молба ищцата по делото е представила епикриза, от която е видно, че съществуват данни за наличие на заболяване на въззиваемата И.А.И. от „захарна болест”. При наличието на тези данни въззивника е следвало да приложи процедурата по чл.4 от Наредбата и след заключението на ЕКЛК да вземе решение за или против уволнението й. Но при наличието на данни за заболяването на въззиваемата, работодателя не е изпълнил задължението си по смисъла на чл.1 ал.2 от наредбата, което води до незаконосъобразност на уволнението.

Неоснователен е изложения довод, от страна на въззивника, че е изискал от въззиваемата информацията по чл.333 от КТ в вр. чл.1 ал.2 от Наредба № 5 но МНЗ. В представената по делото покана до въззиваемата И.А.И. да даде обяснения във връзка с образуваното против нея дисциплинарно производство липсват данни работодателя да е изпълнил задължението си и да поиска информация за нейните заболявания.

С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на въззивната жалба на И.А.И. против Решение № 617 от 30.08.2011 год по гр. дело № 2735/2011 год. на СлРС, в частта в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.225 от КТ за сумата над 1505,46 лева до пълния претендиран размер 3220 лева.

С атакуваното Решение съдът е осъдил въззиваемия„Джи –системс инженеринг” ООД със седалище гр.С. да заплати въззивницата И.А.И. на осн. чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ обезщетение в размер на 1505.46лв за периода 13.04.2011.- 07.07.2011г.,като е отхвърлил като неоснователен  и недоказан иска над този размер до пълния претендиран 3220лв. Мотивите на съда са , че за периода от датата на уволнението до датата на приключване на устните състезания, може да се присъди това обезщетение.

Съгласно чл.225 ал.1 от КТ работодателя дължи на незаконно уволнение работник обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконосъобразно уволнение за времето, през което е останало без работа, но не-повече от шест месеца.

В случая трудовото правоотношение на И.А.И. е прекратено на 12.04.2011год. От този момент на е останала без работа , което се установява от представения по делото регистрационен картон от Бюрото по труда. Към настоящия момент е безработна . От датата на уволнението до датата на приключване на устните състезания във втората инстанция е изтекъл срок надвишаващ предвидения в чл.225 ал.1 от КТ.

Размерът на обезщетение по чл.225 от КТ е се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение на въззивницата И.А.И. за месеца, предхождащ месеца на уволнението.

В случая възнаграждението на И. за месеца предхождащ месеца на уволнението е било в размер на 536.43 лева. Обезщетение за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение е 3218,58лв. До този размер иска е основателен и доказан, а за разликата над него до пълния претендиран размер – 3220лв., следва да се отхвърли. Върху тази сума работодателя дължи законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда- 02.05.2011г., до окончателното й изплащане.

Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право - чл. 235, ал. 3 ГПК. Изтичането на предвидения в закона срок, за който се полага обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е новонастъпил факт от значение за спорното право. Жалбоподателката е била безработна и през този период, след приключване на устните състезания пред първата инстанция видно от Регистрационния картон на Бюрото по труда. От изложеното следва, че за периода от приключване на устните състезания пред първата инстанция до приключване на делото във втората е изтекъл срок в който въззивницата е била без работа поради незаконното уволнение и работодателя й и дължи обезщетение по чл.225 от КТ.

По отношение на разноските въззивницата И.А.И. е доказана направени по делото разноски на двете инстанции в размер на 300 лева, които следва да и се присъдят изцяло по правилата на чл.78 ал.1 от ГПК.

По предявените искове по трудови спорове по см. на чл.357 от КТ, въззивницата И.А.И. е освободена от заплащането на държавна такса и следващите се държавни такси следва да се присъдят  тежест на въззиваемия ТД „Джи Системс инженеринг”ООД. На първоинстанционото производство въззиваемото дружество е осъдено да заплати държавна такса в размер на 120.22лв., като е събрана държавна такса само за уважената част от иска по чл.225 от КТ. Настоящата съдебна инстанция с оглед на изхода от спора следва да осъди въззивника да заплати държавна такса и върху останалата уважена част от иска в размер на /3218,58 минус 1505,46 равно/ 1 613 лева или държавна такса от 64,52 лева

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р      Е     Ш     И  :

         

ОТМЕНЯ Решение № 617 от 30.08.2011 год по гр. дело № 2735/2011 год. на СлРС. в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 08.07.2011 до 13.10.2011 и за сумата 1 613,12 лева

вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ДЖИ –СИСТЕМС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД със седалище гр.С. и адрес на управление на дейността- гр.С. кв.„И. з.” кв.* с ЕИК200487026, представлявано от управителя А.Р. да заплати на И.А.И. ЕГН ********** ***, сумата 1 613,12 /хиляда шестстотин и тринадесет лева и дванадесет стотинки/ представляващи  обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 08.07.2011год. до 13.10.2011год. ведно със законната лихва считано от 02.05.2011 год. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ Решение № 617 от 30.08.2011 год по гр. дело № 2735/2011 год. на СлРС. в частта в която И.А.И. е осъдена да заплати на ДЖИ –СИСТЕМС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 53.27лв. /петдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/.

ОСЪЖДА ДЖИ –СИСТЕМС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД ДА ЗАПЛАТИ на И.А.И. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 300 лв. /триста лева/.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 617 от 30.08.2011 год по гр. дело № 2735/2011 год. на СлРС в останалите му части

ОСЪЖДА ДЖИ –СИСТЕМС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД със седалище гр.С. и адрес на управление на дейността- гр.С. кв.„И.з.” кв.* с ЕИК200487026, представлявано от управителя А.Р. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка та бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 64,52 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от днес – 14.12.2011 г.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                            

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:.