Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 50

Сливен, 28.05.2012 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание десети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………М.Т.……………………….

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 493  по описа за 2011 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ.

Ищците твърдят в исковата си молба, че са наследници на починалия си син И. Д.К., починал на 08.03.2010г. , като смъртта му била причинена от С.Й.З. по следния начин: на 08.03.2010 год., около 17.15часа в на главен път III-906, гр.Бургас- гр.Варна, 44-ти км., на около 300 м. преди кръстовището за к.к.”Слънчев бряг", при управление на МПС - лек автомобил „Опел Астра" с per. номер А 9426 КР, С.З., нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия - заснежена пътна настилка, вследствие на което загубил контрол над автомобила, в резултат на което допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие с движещия се в насрещното пътно платно автобус, марка „Сетра С212" с per. № А 5369 АР с водач И.И.Х. и по непредпазливост причинил смъртта на пътуващия на задна дясна седалка син на ищците- И. Д.К..

С Присъда № 461 от 17.11.2010г. на Бургаския Окръжен съд, постановена по НОХД № 732/2010г., изменена с Решение № 59 от 11.04.2011 г. на Бургарския Апелативен съд по ВНОХД № 56/2011 г., което е потвърдено с Решение № 390 от 30.09.2011г. по н.д. № 2006/2011г. на ВКС на РБ , 1-во н.о., подсъдимият С.З. с ЕГН **********,*** е признат за виновен в извършване на описаното по-горе деяние и причиняването по непредпазливост на смъртта на И. Д.К..

За това му деяние и на основание чл.343, ал.З, б."б" вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП във вр, с чл54 и чл.58а ал.1 от НК съдът му определил наказание в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

По образуваното НОХД не бил предявяван граждански иск срещу подсъдимия. Твърдят че смъртта на сива им, им причинила неописуеми страдания и мъка от загубата на непрежалим близък човек за цял живот. Същият бил здрав, млад човек, който им оказвал помощ, както и на сестра си. С неговата смърт настъпил продължителен емоционален стрес в семейството, който продължава и до момента. Считат че претърпените от тях болки и страдания следва да бъдат възмездени със сумата от по 150 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 08.03.2010г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират разноски.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник,          поддържат предявените искове.

Ответникът, в представения по делото отговор, намира исковете за недопустими и по съществото си неоснователни и предявени в завишен размер. Същият прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат тъй като пострадалия е бил поставен предпазен колан. Моли да бъде намалено обезщетението, с оглед съпричиняването на вредоносния резултат.

По искане на ответната страна, в производството е конституиран, като трето лице –помагач С.Й.З.. Същият не изразява становище по основателността на исковете.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 08.03.2010 год., около 17.15 часа в на главен път III-906, гр.Бургас- гр.Варна, 44-ти км., на около 300 м. преди кръстовището за к.к.”Слънчев бряг", при управление на МПС - лек автомобил „Опел Астра" с per. номер А 9426 КР, С.З., нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия - заснежена пътна настилка, вследствие на което загубил контрол над автомобила, в резултат на което допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие с движещия се в насрещното пътно платно автобус, марка „Сетра С212" с per. № А 5369 АР с водач И.И.Х. и по непредпазливост причинил смъртта на пътуващия на задна дясна седалка син на ищците- И. Д.К..

По време на удара пострадалия К. е бил  без обезопасителен колан.

Скоростта на движение на лекия автомобил Опел преди ПТП е била около 124 km/h, а към момента на удара е около 113 km/h. Скоростта на движение на автобуса Сетра преди ПТП е била около 40 km/h, както и към момента на удара.Опасната зона за лекия автомобил Опел при скоростта му на движение и наличната пътна настилка е около 346 м. Опасната зона за автобус Сетра при скоростта му на движение и наличната пътна настилка е около 38 м. Мястото на удара е извън пътното платно, в зоната на десния банкет спрямо посоката на движение на автобуса. Водачът на Опел не е имал техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение и наличната пътна настилка.Водачът на Сетра е реагирал на опасността от удар на разстояние около 30 m от мястото на удара. Водачът на Сетра не е имал техническата възможност да предотврати ПТП от момента на отклоняването на автомобила Опел и навлизането му в насрещната за него лента за движение. Настъпилото събитие се е дължало на движението на автомобила Опел с технически несъобразена скорост на движение съобразно наличната пътна настилка. При удара върху тялото е действала значителна компонента на преносната инерционна сила, която за тялото е била насочена назад и наляво, гледано отзад за автомобила Причината за смъртта на пострадалия И. К. е тежката, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, която се дължи на силен удар с или върху твърд тъп предмет със сравнително широка травмираща повърхност. Имайки предвид разположението на пострадалия в автомобилния салон увреждането е получено от удар на главата с дясната си странично-задна област в елемент от купето на лекия автомобил. Наличието на предпазен колан не би довел до ограничаване на травматичните увреждания или вредоносния резултат на пострадалия. Направлението на ударната сила е била насочена отзад - напред за автомобила, което означава, че ограничителното действие за тялото на пострадалия е било от облегалката на задната седалка. Отсъствието на предпазен колан не би довело до по-големи травматични увреждания.

С Присъда № 461 от 17.11.2010г. на Бургаския Окръжен съд, постановена по НОХД № 732/2010г., изменена с Решение № 59 от 11.04.2011 г. на Бургарския Апелативен съд по ВНОХД № 56/2011 г., което е потвърдено с Решение № 390 от 30.09.2011г. по н.д. № 2006/2011г. на ВКС на РБ , 1-во н.о., подсъдимият С.З. с ЕГН **********,*** е признат за виновен в извършване на описаното по-горе деяние и причиняването по непредпазливост на смъртта на И. Д.К..

За това му деяние и на основание чл.343, ал.З, б."б" вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП във вр, с чл54 и чл.58а ал.1 от НК, съдът му определил наказание в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. В наказателното производство не са били предявени граждански искове.

Гражданската отговорност на водача на лекият автомобил “Опел Астра ” с ДК№ СН 60 58 НС, е бил застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „Лев Инс" АД , гр. София, със застрахователна полица № 000822022 3 0109369501 със срок на действие от 09.01.2010г. до 08.01.2011г. 

Видно от събраните гласни доказателства, отношенията между ищците и починалия им син били отлични. Те се разбирали, уважавали били силно привързани един към друг. Синът им, им помагал финансово, тъй като работел от шестнадесетгодишен. Същият бил изключително физически здрав, грижел се за себе си. Привързаността между него и родителите му била много силна, те живеели по принцип заедно, с изключение на периодите в които загиналият работел в гр. София. След неговата смърт, те преживели загубата изключително трагично. Напуснали работата си в к.к. „Слънчев бряг” и се преместили да живеят в гр. Сливен, за да посещават редовно гроба на сина си.

Видно от заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, ищцата С.К., страда в момента от афективно разстройство – умерено тежък депресивен епизод и представлява задълбочаване и усложняване  на реакцията на скръб, свързана със загубата на сина й (реактивна деперсия). Същата е приемала медикаментозно лечение, но тъй като то не било достатъчно адекватно, заболяването продължава и към настоящия момент.

Ищецът Д.К. страда от протрахирана реакция на скръб, като състоянието не е психично разстройство, но показва неестествена продължителност на симптомите, наблюдавани при загубата на близък човек

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява. Съдът кредитира изцяло и заключението на назначените комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и психиатрична експертизи.

          На основание чл. 300 от ГПК , прие за установено, че деянието е извършено от ответника и  е извършено виновно.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е чл. 226 от КЗ. Същите са основателни и доказани, но са предявени в завишен размер.  Макар и автомобилът, с който е причинена вредата да не е собственост на лицето, което го е управлявало, застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” , покрива и причинените от него вреди, тъй като същия се включва в категорията „застраховани лица”по см. на чл. 257 ал.2 от КЗ.

            С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахования е причинил на ищците неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от тях психически болки и страдания. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствено последица от причиненото увреждане на ищците. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето собственик на лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай загубата на ищците на дете в изключително млада възраст – 23г., физически здраво, трудоспообно, е причинила изключително силна болка и мъка и не би могла да бъде преодоляна през целия им живот. Силната взаимна привързаност между  тях, която е прекъсната от противоправното деяние,  е нанесла емоционална травма и физически увреждания, които не се отшумели и към настоящия момент. Психическото състояние не ищцата е влошено, скръбта е отключила психично заболяване, което не е излекувано към момента на експертизата. За ищеца, макар и да не е налице психично заболяване е налице психично състояние на скръб, което според вещото лице продължава по-дълго от обичайното. Събраха се доказателства, че синът на ищците им е оказвал както морална, така й материална помощ. С оглед съдебната практика и  обичайния размер на присъждани обезщетения в подобни случай, както и като отчете конкретните доказателства, съдът намира че обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците следва да бъде в размер на по 80 000 лв. Основателна е претенцията за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от дата на увреждането тъй като съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица.

Съдът счита, че наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване, с оглед установения с чл. 51 ЗЗД обем на отговорността на деликвента, е неоснователно. Обстоятелството, че към момента на ПТП пострадалият не е ползвал предпазен колан не води до съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на вредоносния резултат и намаляване на гражданската отговорност на деликвента. Основание за този извод съдът намира в заключението на вещите лица, според което наличието на предпазен колан не би предотвратило смъртта на пострадалия, с оглед силата и механизма на удара.

Искът до пълния ме размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 6 400 лв. и за изготвената експертиза, заплатена от бюджетните средства на съда – сумата 195лв. и на ищците направените в производството разноски за адвокатска защита за един адвокат съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3 733лв. Ищците дължат на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 110лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. С., район К. С., бул. „Ч. В.”№ *, със съдебен адрес гр. С., ул. „Ц. К.” № *, ет.*, офис № *,чрез адв. Б.Б., при участието на трето лице-помагач С.Й.З. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в момента с адрес за призоваване: Затвора гр. Бургас,  да заплати на Д.К.К. ЕГН ********** и С.И.К. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, офис №*, чрез адв. М.Д., сумата от по 80 000 (осемдесет хиляди) лева на всеки един от тях,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – смъртта на сина им И. Д.К., в резултат на претърпяно ПТП на 08.03.2010г., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 733 лв. разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. С., район К. С., бул. „Ч. В.”№ *, да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса и разноски в размер на 6 595 лв.

ОСЪЖДА Д.К.К. ЕГН ********** и С.И.К. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, офис №*, чрез адв. М.Д., да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”АД направените разноски в размер на 110лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :