Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 263

гр.Сливен, 16.12.2011 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                        мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 498 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 42/25.07.2011 година, постановено по гражданско дело № 323 по описа на Котелски районен съд за 2010 година, с което, произнасяйки се по искови претенции с правно основание чл.288, ал.1, т. 2, б. „а” от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, първоинстанционния съд ги е уважил в пълния претендиран размер, осъждайки ответника Р.К.П., да заплати на ищеца - Гаранционен фонд, сумата 1 041.44 лева, представляваща изплатена от последния на трето увредено лице стойност на имуществени вреди, причинени му виновно от ответника при ПТП, ведно  със законната лихва за забава  върху главницата, считано от 17.10.2010 година до окончателното изпълнение на задължението, сумата 253.85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на присъдената главница, изтекла за периода от 06.10.2008 година до 16.10.2010 година, както и сумата 370.00, представляваща направени по делото разноски.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като в жалбата  си  релевира оплакване за недопустимост, обоснована с подчиняването му на събрани по делото  и правно ценени от  първоинстанционния съд писмени доказателства. Във  връзка  с аргументацията  на  това  си оплакване  посочва, че основание  за  образуване  на  преписка по щета №100022/07.02.08 година при ищеца е   протокол за ПТП №7939-39/28.01.2008 година, който бил изготвен от КАТ, при неспазване на императивни норми, определящи компетентността за осъществяване на  самостоятелни волеизявления, обременяването с тежести и изобщо извършване на действия на разпореждане от непълнолетни, какъвто е бил ответника към момента на извършване  на административното нарушение, респ. към датата на изготвяне на протокола за  ПТП. Счита, че правния анализ на коментираното доказателство е следвало  да доведе първоинстанционния съд до извод, че протокола за ПТП не е годно доказателства, независимо дали е оспорен пред съда или не, от където решаващия съд е щял да  достигне  до налагащия  се  според  жалбоподателят  извод  за  неоснователност,  поради  недоказаност  на ищцовите искови  претенции.

 Релевирайки по този начин оплакванията си, въззивника  с първоначално  подаденото  въззивна жалба моли  въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на РС – Котел, и вместо него да постанови друго, с което исковите претенции на ищеца да бъдат отхвърлени, а с допълнението на въззивната жалба претендира обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на  производството по делото. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

Във въззивната жалба и допълнението към нея е направено доказателствено  искане, по което  този състав на  въззивния съд се  е произнесъл.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна  е депозиран писмен отговор  в който се излагат конкретни съображения, целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. С отговора няма направени доказателствени или процесуални искания.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се  явява  и не  се  представлява. Становище по същество  не  е изразено.

В съдебно заседание въззиваемата  страна редовно  призована, се представлява от пълномощник, който заявява, че оспорва основателността на въззивната жалба по съображенията  изложени  в  отговора  и като  счита първоинстанционното  решение  за обосновано  и правилно претендира за потвърждаване. Разноски за тази инстанция от  въззиваемата  страна  не  се  претендират.

След докладване на жалбата и отговора  не са направени възражения

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо. Направеното в жалбата оплакване за  недопустимост на решението, обосновано със съображения за негодност на ценено  от  първоинстанционния съд  писмено  доказателство се възприема от въззивния съд  като  оплакване  за  неправилност  на  решението, поради допуснати от  съда  процесуални нарушения свързани с анализ на доказателство. При тази проверка и във връзка, с коментираното  последно  оплакване  на жалбоподателя, е  преценено че към датата на  образуване на първоинстанционното производство  и двете  страни  в  процеса  са  се  легитимирали като  надлежни.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл.288, ал.1, т. 2, б. „а” от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите и неподлежащи на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Надлежно им е връчил преписи от писмения си доклад и им е осигурил в хода на процеса пълна и равна възможност за участие и защита. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми. Обсъдил е обстойно всяко от въведените  отбранителни възражения, съблюдавайки стриктно разпределената от него правилно доказателствена  тежест и по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Същите като  изцяло споделени и от въззивния съд е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК.

При констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

От въззиваемата страна, няма направено искане за  присъждане на  разноски, поради което произнасяне не се дължи.

С оглед изхода  на  делото  и  по правилата на процеса  въззивникът, следва  да понесе своите разноски  така  както  ги  е  направил.

По правилото на чл. 280, ал.2 от ГПК, и с оглед цената на иска, която е под 5 000 лева, настоящото въззивно решение се явява окончателно, тъй като не подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на  РБ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                         Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 42 от 25. 07. 2011 година постановено по гражданско дело № 323 по описа на Котелски районен съд за 2010 година.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

                          

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.