Р Е Ш Е Н И Е №

гр.С., 17.11.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                          МЛ.С. КРАСИМИРА КОНДОВА

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от младши съдия КОНДОВА въззивно гражданско дело № 499 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло Решение № 736 от 28.09.2011г., постановено по гр. дело № 5100/2011 година по описа на РС – С., с което е признато за установено, че на 17.08.2011г. около 13.00 ч. Г.Й. *** е извършил акт на психическо домашно насилие спрямо Й.Г.Й. ***. Със същото решение, съдът е задължил Г.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й.Й. за срок от една година, отстранил го е от съвместно обитаваното от двамата жилище, находящо се в с.Ж.В., общ.С., ул.”М.Д.” № * за срок от една година, наложил му е  забрана за доближаване на разстояние до 100 метра жилището, както и местата за социални контакти на Й.Й. за срок от една година, наложил му е  глоба в размер на 200 лв. и е осъден да заплати държавна такса от 50 лв., както и разноските по делото на молителя Й.Й. в размер на 150 лв. Въз основа на така постановеното решение е издадена  и ограничителна заповед, съдържаща постановените мерки за защита.

Недоволен от решението на първоинстанционния съд останал ответника в производството пред СлРС и настоящ въззивник Г.Г.. С депозираната чрез пълномощника си адв.Б. *** въззивна жалба, обжалва изцяло постановеното решение, като го намира за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което от своя страна довело до нарушаване и на материалния закон. Твърди, че процесът пред първостепенния съд е отнел правото му на лично явяване пред съда и правото му на защита чрез посочване на доказателства, обосноваващи неговата теза. Посочва още, че на 26.09.2011г. е била депозирана молба от пълномощника му – адв.Б. за отлагане на делото, поради липса на време за организиране на защитата и липса на възможност за явяване на адв.Б., поради ангажименти в предизборна кампания. Сочи се, че преди самото съдебно заседание адв.Х. в устен доклад е уведомил съдия-докладчика за невъзможността на адв.Б. да се яви и представлява ответника по делото, тъй като е било наложително личното му явяване пред ОС-Стара Загора по наказателно общ характер дело. Молба за отлагане  и на наказателното дело пред ОС-Стара Загора е била депозирана от адв.Б., в качеството му на защитник на подсъдим по делото със същите гореизложени вече съображения. Молбата била намерена за основателна от наказателния съд, докато СлРС не е уважил тази, депозирана пред него, дал е ход на делото, разгледал го е в отсъствието на ответника. Действайки  по този начин, според въззивника съда е постановил едно незаконосъобразно решение, като от една страна е лишил ответника от право на защита и от друга е оставил делото непопълнено с доказателства в нарушение на чл.143 и чл.148 ГПК. Счита, че допускайки такива процесуални нарушения, съда е нарушил и материалния закон, като обективно хипотезата на чл.2 ЗЗДН не е била осъществена. Въззивника твърди, че между страните, които са баща и син се водело дело за делба на съвместното им жилище, предизвикана от поведението на ищеца – молител в първоинстанционното производство. Последния се намирал изцяло под негативното влияние на жената, с която фактически съжителствал- свидетелката Т., като целта била въззивникът да бъде лишен от реалното ползване на съвместното жилище. Въззивникът смята, че първоинстанционния съд не му е позволил да подложи на критика ангажираните от молителя доказателства и да ангажира свои такива, което е довело до нарушаване на материалния закон, като е било прието, че е извършен акт на домашно насилие, въз основа на фактическа обстановка, която не съответствала на хипотезата на закона.  Към въззивната жалба са приложени като доказателства копие от молбата за отлагане на НОХД № 433/2011г. на ОС-Стара Загора и копие от протокола на открито съдебно заседание по същото дело.

От въззивната съдебна инстанция се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение на РС – С., като незаконосъобразно и неправилно и да се постанови ново, с което да се отхвърли депозираното искане за защита от домашно насилие, като неоснователно и недоказано. Претендират се разноски.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, а именно събиране на гласни доказателствени средства, като бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане. С определение от 07.11.2011г., държано в закрито съдебно заседание искането е оставено без уважение.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор /възражение/,в който са изложени подробни съображения за неоснователността й. Претендират се разноски за въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява лично, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на атакуваното решение. Въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който оспорва въззивната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - С..

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно.Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните  доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав счита, че установената и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.  Споделят  се и правните изводи, формирани от решаващия делото съд, които са обосновани и се базират на материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молбата факти и обстоятелства, на които се основават претенциите на молителя Й., правилно е определил рамките на спора и е дал правилната правна квалификация на иска - чл.8  ЗЗДН.

Релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразно процедиране от страна на СлРС и нарушаване на съдопроизводствените правила са неоснователни и не се подкрепят от данните по делото.

 На първо място видно от разпореждане от 09.09.2008г. /л.16 от делото/, с което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание производството и в изпълнение на разпоредбата на чл.12 ЗЗДН е било указано на ответника Г., че следва да представи в съдебното заседание всички доказателства, с които разполага. От представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.21/ се установява, че ответника  и настоящ въззивник –Г. е упълномощил на 26.09.2011г., два дни преди съдебното заседание  двама адвокати, а именно адв.Б. и адв.Х. и двамата от АК-С.. Независимо от депозираната молба за отлагане на делото, ответникът не е посочил и представил уважителни причини за личното си неявяване в съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл.142 ГПК неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. То  може да бъде отложено, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая не са били налице доказателства, установяващи невъзможност за страната да се яви в съдебно заседание.  Освен това в съдебното заседание се е явил другия /втория/ упълномощен процесуален представител на ответника, в лицето на адв.Х., който не е възразил по доклада на съда и дадените указания, както и не е направил  искания за събиране на доказателства и доказателствени средства. Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционния съд е процедирал процесуално законосъобразно, като е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита и правото на защита на ответника е било надлежно охранено и упражнено от процесуален представител. Обстоятелството, че по наказателното дело молбата за отлагане е била намерена от съда за основателна, не обуславя автоматично основателност и на молбата за отлагане на гражданското дело. В крайна сметка се касае за различни процесуални правила, въплътени в също толкова различни кодекси. Правото на защита на подсъдим в наказателно производство не може да се съизмерва с процесуалното представителство в гражданския процес. Несъобразяването на наказателния съд с изявлението на подсъдим, че желае да бъде защитаван от точно определен защитник или с молбата му за отлагане поради невъзможност за подготовка на защитата му води безспорно до нарушаване правото му на защита, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на крайния съдебен акт. Не по този начин обаче стоят нещата с процесуалното представителство на страна в гражданския процес и както вече се посочи по-горе, липсата на законовата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК  не води до отлагане на гражданското дело и не е нарушение на съдопроизводствените правила. Служебната ангажираност на адвоката по друго дело или в предизборна кампания не е непредвидено и внезапно обстоятелство по смисъла на ГПК.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие. Предмет на изследване в конкретния случай е има ли основание да се приеме, че спрямо молителя Й. са били извършени действия от страна на неговия син ответника Г., които биха могли да се квалифицират като домашно насилие. От събраните пред районния съд гласни доказателствени средства се установява, че на 17.08.2011г. Г.Г. е влязъл в дома на ищеца, който е негов баща и започнал да псува, да го заплашва, заедно със св.Т., че ще ги избие в най-скоро време, за да ги махне от къщата и двора. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционално- психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или други унизяващи достойнството актове. Поведението, демонстрирано от ответника , изразяващо се в закани и заплахи срещу живота и здравето на ищеца, както и срещу собствеността му, чрез заканата да запали къщата, което поведение съгласно свидетелските показания не е изолиран случай, безспорно се оценява като налагане на психически и емоционален тормоз над ищеца по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Въпреки, че подобен род третиране над личността нямат физически белези, те са разрушителни за цялостното емоционално и психологическо благосъстояние на личността.

Вярно е обстоятелството, че свидетелските показания са дадени от жената, с която молителя Й. съжителства, поради което може да се счита, че свидетелката е заинтересована от изхода на делото, но в тази връзка следва да се подчертае,  че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита  и само и единствено на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона.

Правилно първоинстанционния съд, с оглед тежестта на извършеното психическо и емоционално насилие, и фактите отнасящи се до пострадалото лице е определил мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, а именно задължил е нарушителя да се въздържа от извършване на домашно насилие за срок от една година, отстранил е ответника от съвместно обитаваното жилище, наложил е забрана на ответника да приближава жилището и местата за социални контакти на ищеца и му е наложил глоба в минималния предвиден размер. С наложените мерки за защита, съда е упражнил превенция срещу евентуално физическо посегателство над личността и собствеността на ищеца.

Като неоснователни се приемат и изложените в жалбата оплаквания за нарушение на материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционния съд правилно е приел, че в конкретния казус е налице акт на домашно насилие и е издал исканата заповед за защита.

Въззивният съд обаче констатира, че мярката за защита, предвидена в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е безсрочна. Извършването на насилие в каквато и да е от проявните му форми е обществено укоримо и недопустимо и запретяването му от правния ред не може да бъде обвързано със срок. Доколкото първоинстанционния съд  е наложил тази мярка за срок от една година, в тази част решението следва да бъде отменено, а мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН  да бъде наложена без срок за изпълнение. В тази връзка на основание чл.17, ал.5, изр.2-ро ЗЗДН следва да се измени и издадената заповед за защита, с която да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие без да се определя срок.

С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да му бъдат заплатени деловодни разноски за въззивната фаза на процеса, но тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване, то съда не следва да държи осъдителен диспозитив.

От настоящата инстанция не следва да се държи и осъдителен диспозитив, касаещ събиране на държавна такса за въззивното производство, тъй като в нарушение на чл. от 17, ал.2 ЗЗДН, такава предварително е събрана в съответния размер от първоинстанционния съд. Нарушението на цитираната законова разпоредба е довело единствено до забавяне в администрирането на преписката по въззивната жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  първоинстанционно Решение № 736 от 28.09.2011г., постановено по гр. дело № 5100/2011г. по описа на РС – С. в ЧАСТТА, с която е наложена мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН за срок от една година, като вместо него постановява

ЗАДЪЛЖАВА Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Й.Г.Й. с ЕГН ********** ***.

 

 

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно Решение № 736 от 28.09.2011г., постановено по гр. дело № 5100/2011г. по описа на РС – С. в останалата му част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, на основание чл.17, ал.5, изр.2-ро ЗЗДН, съгласно решението, като се посочат последиците от неизпълнението й, предвидени в чл.21, ал.2 ЗЗДН – задържане на извършителя от полицейски орган и уведомяване на прокуратурата.                  

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ:      1.

                            2.