РЕШЕНИЕ №                      

гр. Сливен, 27.04.2012г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

в присъствието на секретаря  П.С., като разгледа докладваното от Хр. Марева в.гр.д. № 505 по описа на съда за 2011г, за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание по чл. 45 от ЗЗД с цена 100000лв. и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане

Производството е образувано по подадената от Й.Т.Т., като непълнолетен със съгласието на своята майка П.П.И. искова молба, с която претендира от Г.М.В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000лв. Обстоятелствата, на които основава предявените права са следните:

С влязло в сила на 29.06.2009г. споразумение от 22.06.2009г. по НОХД № 304/2009г. по описа на ОС – Сливен ответникът Г.М.В. е признат за виновен в това, че на 21.02.2000г. в землището на гр. Сливен, по пътя с. Бяла – с. Гавраилово по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. *** в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда – прободно-прорезно нараняване в областта на гърба, проникващо в гръдната кухина – престъпление по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. посл. от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Ищецът е наследник на убития Т. Т. М. – негов баща.

Със смъртта на своя баща на ищеца са нанесени неописуеми страдания от мъка от загубата на непрежалим близък човек за цял живот. Т. Т. М. е бил физически здрав човек и опора както за ищеца като негов син, така и за майката на ищеца. Със смъртта му са изгубили не само него, но и обичта и грижите, които е полагал за тях. Приживе е бил финансова опора за тях, бил е работоспособен и ги е подпомагал финансово, като след смъртта му ищецът и майка му изпаднали в тежко финансово състояние. Направили са погребение и правят всички помени съгласно християнските обичаи, което не може да им върне обичания съпруг и баща.

Предвид гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на 100000лв. в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2000г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез своя пълномощник – адв. Ив. Б. ***, в който оспорва основателността на предявените искове.

На първо място предявеният иск е оспорен като неоснователен с възражение за изтекла погасителна давност с правно основание по чл. 110, във вр. с чл. 114, ал. 1 и чл. 115, ал. 1, б. „ж” и чл. 116, б. „б” от ЗЗД. Посочва, че с присъда № 10/27.01.2006г. по НОХД № 335/05г. на ОС – Сливен предявените в наказателното производство граждански искове са уважени в размер на 30000лв. за причинените неимуществени вреди. След потвърждаването на тази присъда с решение № 77/03.08.2006г. по ВНОХД № 68/2006г. на БАС, с решение № 421/20.06.2007г. по КНОХД № 932/06г. на ВКС същото е отменено и делото върнато на въззивната инстанция, която с решение № 191/10.10.2007г. по ВНОХД № 132/07г. на БАС е отменила изцяло присъдата и делото – върнато за доразследване. В производството по НОХД № 25/2008г. на ОС – Сливен гражданските ищци не са призовани и не са предявени искове като делото е било прекратено и върнато на ОП – Сливен за доразследване. В рамките на допълнителното разследване е постигнато споразумение с обвиняемия Г.М. – одобрено по НОХД № 304/09г. на ОС – Сливен, както е посочено. В това производство гражданските ищци не са призовавани и не са предявени искове. Изложени са аргументи, че с предявените първоначално граждански искове давността е била прекъсната, но последиците от прекъсването са заличено поради това, че конституираната по НОХД № 335/05г. на ОС – Сливен ищца не е поддържала предявените искове и не е предявила нови, с което е изтекла погасителната давност, считано от 21.02.2000г.

Освен възражението за погасяване на предявените искове по давност, предявените искове са оспорени с възражения с правно основание по чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД по размер като несправедливи - дължимия размер следва да се определи към 2005г. и твърдение за поведение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в предизвикването на конфликт.

От анализа на събраните по делото доказателства в изпълнение на доказателствената тежест указана в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно споразумение от 22.06.2009г. по НОХД № 304/2009г. по описа на ОС – Сливен ответникът Г.М.В. е признат за виновен в това, че на 21.02.2000г. в землището на гр. Сливен, по пътя с. Бяла – с. Гавраилово по непредпазливост причинил смъртта на Т. Т. *** в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда – прободно-прорезно нараняване в областта на гърба, проникващо в гръдната кухина – престъпление по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. посл. от НК.

За извършеното престъпление наказателното производство е водено в досъдебната фаза по сл.д. № 98/00г. – образувано с постановление от 22.02.2000г. срещу неизвестен извършител. Ответникът Г.М.В. е привлечен като обвиняем с постановление от 25.02.2000г.

Обвинителният акт срещу него за извършеното убийство, представляващо престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие с В.Д.К. е внесен в съда на 10.06.2005г. и въз основа на него е образувано НОХД № 335/05г. по описа на ОС – Сливен с разпореждане на докладчика от 14.06.2005г. Със същото разпореждане е постановено да се съобщи на П.П.И. като майка и законен  представител на малолетния тогава – на 5 годишна възраст, Й.Т.Т., че най – късно до започване на съдебното следствие има възможност да предяви от името на сина си граждански иск за причинените му неимуществени вреди.

По делото няма данни за съобщаването като видно от посочената в самата искова молба дата, П.П.И. е предявила в качеството си на майка и законен представител на Й.Т.Т. граждански иск против Г.М.В. за неимуществени вреди в размер на 50000лв. на 11.10.2005г.

Наказателното производство за убийството на Т. Т. М. е било водено и срещу друго лице – В. М.В., спрямо когото в производството по НОХД № 93/2001г. от името на Й.Т.Т. чрез неговата майка П.П.И. са били предявени и разглеждани граждански искове – отхвърлени с оглед оправдателната присъда спрямо това лице, но няма данни пред 11.10.2005г. нито в наказателно производство, нито по реда на ГПК такива искове да са били предявени спрямо ответника Г.М.В..

С присъда № 10/27.01.2006г. по НОХД № 335/05г. на ОС – Сливен Г.М.В. е бил рпизна за виновен по повдигнатото обвинение и предявените искове от името на Й.Т.Т. са били уважени до размера от 30000лв. Присъдата е била потвърдена с решение № 77/03.08.2006г. по ВНОХД № 68/2006г. на БАС, но същото решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция с решение № 421/20.06.2007г. по КНОХД № 932/06г. на ВКС. С решение № 191/10.10.2007г. по ВНОХД № 132/07г. на БАС присъда № 10/27.01.2006г. по НОХД № 335/05г. на ОС – Сливен е била отменена и делото върнато за доразследване във фазата на досъдебното производство.

Обвинителен акт спрямо Г.М.В. е бил внесен отново и въз основа на него е било образувано НОХД № 448/2008г. на ОС – Сливен, в рамките на което пълномощника на П.П.И. като законен представител на малолетния Й.Т.Т. е заявил в с.з. на 28.11.2008г., че няма да предявява граждански иск. С протоколно определение от същата дата наказателното производство по НОХД № 448/08г. отново е прекратено по повдигнатото обвинение спрямо Г.М.В. по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и делото върнато на ОП – Сливен за отстраняване на неясноти и противоречия в обвинителния акт.

НОХД № 304/09г. по описа на ОС – Сливен е образувано въз основа на внесено  от ОП – Сливен на основание чл. 381 от НПК споразумение с Г.М.В., което е одобрено на 22.06.2009г. без да са предвидени в него граждански последици от извършеното престъпление.

По делото е безспорно и се установява от представените удостоверения, че ищецът е син и законен наследник на убития на 21.02.2000г. Т. Т. М..

От показанията на св. С.Т. се установява, че приживе Т. Т. М. се е грижил за своето семейство, като е осъществявал търговия с дрехи и препродажба на лагери. Смъртта на Т. Т. М.  е била „голяма трагедия” за семейството му. Съпругата му е получила психично разстройство, като свидетеля и близките на семейството са избягвали да говорят за това с малолетния тогава – на 5 годишна възраст, ищец. След смъртта му детето е търсило своя баща и е имало нужда от него като свидетелят се е опитал да предостави заместващи грижи за разхождането му. Майката на ищеца се е справяла трудно с отглеждането му. Било е трудно за нея да си намери работа в България, поради което е потърсила и намерила препитание в Италия за да осигурява средства за детето, отглеждано междувременно в България от неговите баба и дядо.

Във връзка с възражението за наличие на противоправно поведение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на убития Т. Т. М. по делото е разпитан брата на ответника – св. Вл. В.. В показанията си свидетелят твърди, че Т. Т. М. се е опитвал да изнудва за пари ответника, като заявява, че не му е известно как и защо. Относно връзката между подобно поведение и деянието, в което ответникът е признат за виновен посочва, че само предполага наличието на такава.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявения иск на основание чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли, като погасен по давност.

Предмет на делото е претенцията на ищеца спрямо ответника за обезщетение в размер на 100000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него страдания от смъртта на баща му Т. Т.в М., както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане.

Активната – материално-правна и процесуално-правна легитимация на непълнолетиня ищец е безспорна, произтичаща и съласно задължителната съдебна практика - Постановление № 4/61 на Пленума, р. III, т. 2 допълнено с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, докладчик Сава Манчев, като негов син.

Несъмнено в настоящото производство, съгласно споразумение от 22.06.2009г. по НОХД № 304/2009г. по описа на ОС – Сливен и неговия задължителен характер съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, се установи наличието на противоправно, виновно, поведение от страна на ответника, от което в пряка и непосредствена връзка за ищеца като последица е настъпила неимуществена вреда, изразяваща се в страдания от загубата на неговия баща Т. Т. М..

Към момента на смъртта на своя баща ищецът е бил малолетен, в която възраст отрицателните последици с оглед психологическо и психическо израстване, съзряване, възпитанието и отглеждане са значителни. В ранна възраст ищецът е загубил подкрепата на своя баща във всички аспекти и както и за напред в живота си е могъл да разчита единствено на своята майка. Същевременно освен в пряк личен план, събитието – определено от свидетелите като „голяма трагедия”, е повлияло на ищец и косвено чрез страданията на единствения останал жив родител, на чиито грижи е разчитал - неговата майка. Последната от своя страна също е изгубила съпруг, емоционална и материална подкрепа. За да осигури издръжката на семейството според свидетелските показания й се е наложило да напусне страна, като преките грижи за отглеждането и възпитанието на ищеца са били поверени на неговите баба и дядо. Настъпилата промяна и стрес в живота на ищеца с оглед невръстната му възраст и променените условия на живот и съзряване са съществено негативни в емоционален и психологически план. Загубата на родителя освен поради прекъсване на емоционалната връзка се е отразило негативно и в задоволяването на неговите материални нужди в процеса на израстване. В допълнение, обективно съпътстващите смъртта на неговия баща последици са наложили и отдалечаването на майка му с цел осигуряване на необходимата издръжка.

При тези данни съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, с оглед реалните икономически условия в страната към момента на извършване на престъплението, с което ищецът би следвало да бъде репариран за претърпените страдания, е в размер на 30000лв. В тази насока е основателно възражението в отговора на исковата молба за несправедливо завишаване на претенцията по размер до 100000лв., като настъпилите междувременно последици от забавата за заплащане, би следвало да се компенсират с обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – в размер на законната лихва за периода от момента на причиняване на вредата – 21.02.2000г. до подаване на исковата молба – 01.11.2011г. (45817.12 лв.), заедно с това за периода считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Във връзка с възраженията на ответника относно размера на дължимото обезщетение съдът следва да посочи, че възражението за поведение на пострадалия за съпричиняване на вредоносния резултат не се доказа и поради това е неоснователно. Показанията на разпитания в тази насока свидетел са непълни и неясни, общи и базирани на субективни предположения и въз основа на тях не се изясняват конкретни обстоятелства и поведение от страна на пострадалия, за което да е възможно извършването на преценка като противоправно и/или виновно, нито за наличие на връзка между такова поведение и извършеното от ответника деяние. Протоколите за разпит на свидетели и останалите доказателства в наказателното производство не са годно доказателствено средство за установяването на тези обстоятелства и въз основа на тях в гражданския процес е недопустимо формирането на фактически изводи в тази насока.

Основателно е, обаче, възражението за изтекла погасителна давност, поради което предявените искове – главен по чл. 45 от ЗЗД и акцесорен – по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед данните от сл.д. № 98/00г. на ОСС – Сливен (разделено в последствие спрямо различните обвиняеми), НОХД № 335/05г. на ОС – Сливен приключило с присъда № 10/27.01.2006г., решение № 77/03.08.2006г. по ВНОХД № 68/2006г. на БАС, решение № 421/20.06.2007г. по КНОХД № 932/06г. на ВКС, решение № 191/10.10.2007г. по ВНОХД № 132/07г. на БАС НОХД, № 25/2008г. на ОС – Сливен се установи следното:

Сл.д. № 98/00г. на ОСС – Сливен е образувано с постановление от 22.02.2000г. – първоначално срещу неизвестен извършител. Г.М.В. е бил привлечен като обвиняем в извършването на убийство с постановление по същото сл.д. на 25.02.2000г. Този момент съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е началния момент на погасителния давностен срок – считано от момента на откриване на дееца.

Исковата молба е подадена на 11.10.2005г., към който момент петгодишния давностен срок вече е бил изтекъл. Съгласно задължителната съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, докладчик председателят на отделение Д. В., „Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност

В мотивите към тълкувателното решени са изложени съображения с оглед на това, че чл. 1 от НК определя целта на наказателното производство да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Пострадалият не е страна в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец – и разпоредбите на НПК. По тези съображения с тълкувателното решение се приеме, че за спирането на давността е необходимо да има граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние. В случай, че продължителността на досъдебното производство би довела до неблагоприятните последици свързани с изтичането на погасителния давностен срок, т.к. в тази фаза е недопустимо предявяването на граждански иск, за спирането му е необходимо инициирането на съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК.

С повдигането на обвинение спрямо ответника по сл.д. № 98/2000г. на ОСС – Сливен с постановление от 25.02.2000г. се счита, че извършителя е открит. От този момент е започнал да тече погасителния давностен срок. Независимо от причините, поради които срещу Г.М.В. до 25.02.2005г. не е бил внесен в съда обвинителен акт и за ищеца не е съществувала възможност да предяви иск в наказателното производство, давностният срок не се счита спрян в хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ЗЗД само с оглед воденото досъдебно производство. За прекъсването е било необходимо такъв иск да бъде предявен пред гражданския съд, за да намери приложение разпоредбата на чл. 116, б. „б” от ЗЗД, което не е сторено. Внесената с дата 11.10.2005г. искова молба, въз основа на която ищецът и неговата майка са конституирани като граждански ищци в наказателното производство по НОХД № 335/05г., е след изтичането на давностния срок, поради което давността нито е спряна, нито е прекъсната.

Предвид изложеното по-горе е ирелевантно във връзка с възражението за изтекла погасителна давност обстоятелството, че в периода от 10.10.2007г., когато е постановено решение № 191/10.10.2007г. по ВНОХД № 132/07г. на БАС и до 01.11.2011г., когато е предявена исковата молба по настоящото дело петгодишния давностен срок не е изтекъл. Съдебният процес относно вземането е бил висящо до отмяната на присъда № 10/27.01.2006г. по НОХД № 335/05г. на ОС – Сливен и връщане на делото във фазата на досъдебното производство с посоченото решение на въззивната инстанция. Тази висящност обхваща период, в който погасителния давностен, обаче, вече е изтекъл и правото на ищеца да претендира и удовлетвори вземането си по съдебен ред вече е било погасено.

С погасяването по давност на правата по предявения главен иск на основание чл. 45 от ЗЗД, съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват и правата по предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция претенцията на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на деловодни разноски в размер на адвокатското възнаграждение от 400лв. е неоснователна, като освен това с оглед представения договор за правна помощ, възнаграждението е договорено, но няма данни да е заплатено.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК поради отхвърляне на предявените искове ответникът има право да му бъдат присъдени деловодни разноски, но претенцията следва да се отхвърли като недоказана, т.к. правната помощ, от адв. И.Б., съгласно представения договор за правна помощ, е осъществена безплатно.

По аргумент от противното съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 3 от ГПК държавната такса и разноските в производство са за сметка на предвидения бюджет на съда.

Води от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Т.Т., ЕГН ********** като непълнолетен със съгласието на неговата майка П.П.И., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. „С. С.” № * и съдебен адрес: гр. С., ул. „Д. П.” № *, офис № *, чрез адвокат Р.Т. *** искове против Г.М.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Д. Ц.” № * и съдебен адрес: гр. С., ул. „Р.” № *, адвокатска кантора И.Б. за заплащането на сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане съгласно споразумение от 22.06.2009г. по НОХД № 304/2009г. по описа на ОС – Сливен, както и за заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 100000лв., считано от 22.02.2000г. до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Й.Т.Т., ЕГН ********** като непълнолетен със съгласието на неговата майка П.П.И., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. „С. С.” № * и съдебен адрес: гр. С., ул. „Д. П.” № *, офис № * чрез адвокат Р.Т. *** за заплащане на деловодни разноски в размера на договорено адвокатско възнаграждение от 400лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.М.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Д. Ц.” № * и съдебен адрес: гр. С., ул. „Р.” № *, адвокатска кантора И.Б. за заплащане на деловодни разноски като НЕДОКАЗАНА.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: