Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  23.04.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на ДВАДЕСЕТИ МАРТ  ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                         ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                          СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Председателя В.гр.д. № 507 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв. Д. в качеството й на служебен защитник на М.Д.Д. ЕГН ********** *** против решение №211 / 19.04.2010 г. по гр.д. №4171/2009 г. на Сливенски районен съд, с което  са изменени мерките относно упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжка на детето П.Т. Б. родено на 08,08,1999 г.

Производството се развива след отменително решение Решение № 269/31.10.2011 г.Върховен касационен съд на Република България гр.д.№ 1420/2010 год.В отменителното си Решение ВКС е дал задължителни указания във връзка с изясняване на делото от фактическа страна и дал задължителни указания, които въззивния съд е изпълнил, като е допуснал и изслушал родителите на детот съгласно разпоредбата на чл. 59 СК / в сила от 01.10.2009 год./.

         Настоящата съдебна инстанция е приела като писмени доказателства документи относно настъпили нови обстоятелства след приключване на делото пред въззивната инстанция. Назначен е и е изготвене нов съвместен между Службата за „Закрила на детето” в „Дирекция „Социално подпомагане” гр.Сливен и гр.Ямбол, социален доклад и постановено ново изслушване на детето

В жалбата си до съда ОТВЕТНИЦАТА в първоинстанционното производство М. Д. Д. чрез процесуалния си представител ПО ПЪЛНОМОЩИЕ по реда на чл.32 от ГПК, твърди, че постановеното решение е неправилно, материално и процесуално незаконосъобразно , необосновано и неподкрепено от доказателствата по делото.

В във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Посочено е, че от всички данни по делото се установявало, че въззивницата Д. е грижовна майка и дома в който живее детето в гр. С. има много добри жилищни условия, като за него се полагат всички необходими грижи за образование, отглеждане, хигиена и възпитание. Посочено е, че въззивницата при отглеждането на детето се подкрепя от мъжа с когото живее и от своя баща. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск за изменение режима на упражняване на родителски права спрямо детето П..

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд уважил предявените искове, като е изменил постановените с Решение № 330/13.04.2006 год. и Решение № 691/17.07.2006 год. по гр.дело № 2025/2005 год. на ЯРС мерки относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти и издръжка на детето П.Т. Б. и  е предоставил упражняването на родителските права на бащата Т.А.Б., определил е режим на лични контакти на майката М.Д.Д. с детето и е присъдил издръжка.

         В срока по чл.263 от ГПК депозиран отговор от процесуалния представител на ищеца в първоинстанционото въззиваемия Т.А.Б. производство адв. Е.Х.-***, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди, че решението на СлРС е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционото решението да бъде потвърдено.

         В съдебно заседание въззивницата М.Д.Д. се представлява от процесуален представител адв. В.Д. ***, назначена по реда на чл.29 от ЗПП, лично и чрез назначение служебен защитник, поддържат жалбата и молят съда да я уважи. Подробни съображения излага в писмена защита.

         Въззиваемия Т.А.Б. в съдебно заседание явява се лично и се представлява от процесуални представители по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. Е.Х. и адв. М.С. ***, които оспорват въззивната жалба. Молят съда да потвърди решението на СлРС. Подробни съображения излагат в писмени защити.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в своята съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         Въззивницата М.Д.Д. и въззиваемия Т.А.Б. са бивши съпрузи. Гражданския им брак е прекратен с развод, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство с Решение №336 от 13.04.2006 г. по гр. дело № 2525/2005 год. на Ямболски районен съд. От брачното си съжителство имат е родено дете П.Т. Б. род. на *** г.

След прекратяване на брака упражняване на родителските права е било предоставено на майката М.Д.Д.. След прекратяването на брака въззивницата Д. заживяла с детето в гр. Бургас при семейството на своите родители от които получавала подкрепа при отглеждането му.

През месец октомври на 2008 год. въззивницата М.Д.Д. заживяла на съпружески начела с друг мъж С.В.Б. и заживяват в жилището на неговите родители в гр. С. ул.”М.С.” № *, която представлява новопостроена къща на два етажа. Детето било записано в  ІІІ СОУ гр. С.. В този дом обитавали втория етаж, който се състоял от коридор, кухня, спалня, детска стай с южно изложение и санитарни помещения, като жилището се поддържа много добра хигиена, съществували добри условия за отглеждане на дете, а самата стая на П. била обзаведена с всичко необходимо за отглеждане на дете, включително бюро и компютър.

         В извършения по делото социален доклад от 08,12,2009 г. е посочено, че жилището, в което живеело детето се намира твърде далеч от училището в което учи. Детето П. се страхувал  да остава сам в жилищната сграда и в квартала, в който живее няма приятели. В социалния доклад е посочено също, че майката М.Д. е в добро здравословно състояние,  изразява загриженост за бъдещото израстване и развитие на детето си и желае за в бъдеще да се грижи за него.

         В момента майката М.Д.Д. работи по трудов договор от 03.01.2011 год.в ТД „Атес” ЕООД, на длъжността ”комплектовач” с пълно работно време 12 часа сменен режим при сумирано изчисляване на работното време

         Въззиваемият Б. работи в ТЕЦ „Марица изток – 2” ЕАД и получава месечно възнаграждение в размер повече от 1 100 лв. От приложената по делото длъжностна характеристика е видно, че същият съвестно изпълнява задълженията си и колегите му разчитат на неговия професионализъм. Б. работи до около 17 часа. В гр. Ямбол въззиваемият Б. притежава лично жилище, което се намира на ул. „С.” бл. *, вх. *, ап. *, но живее в жилището на родителите му П. Г.Ч. и И.А.Ч. на адрес ул. „ Д. Б.” *-*-*, където е регистриран и по настоящ адрес. Това жилище видно от приложения по делото социален доклад се състои от три стаи, кухня и санитарен възел, като една от стаите е обособена за детска, налице са много добри условия за отглеждане на дете и Т.А.Б. желае да поеме траен ангажимент по отношение на отглеждането и възпитанието на сина си П.. В социалния доклад е посочено, че Т.Б. притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето П., като е в състояние да му осигури сигурна и безопасна среда за развитие. В гр. Ямбол въззиваемият е подпомаган при оглеждането на детето П. от родители си .

         По делото е приложена педагогическа характеристика на ученика П. Б. в която е посочено, че Детето се чувства добре в училищна среда и двамата родители се интересуват от състоянието на детето в училище, като поддържат връзка с класния родител и показват отговорно отношение към развитите на сина си.

На 23.10.2010 г.около 9 часа детето се обадило на баща си Т.А.Б. и съобщило, че се намира на автогарата в Ямбол. Обяснило, че избягало от майка и,тъй като се чувствало нежелано в нейния дом.

На следващият ден въззиваемия уведомил полицията в Ямбол и завел детето в „Закрила на детето".По-късно същи ден детето П. отново се обадило на баща си, че е избягало от майка си, тъй като се страхувало от наказание. Бащата повторил същата процедура и на следващия ден майката отново прибрала детето.

На 19.11.2010г.около 10 ч.детето се свързало с баща си и му казало, че се прибира в гр.Ямбол. Детето било открито от дядото П. Ч. на автогарата в гр.Сливен, след което той го завел в „Закрила на детето" в гр.Сливен.

Със Заповед № РД01-0431/19.11.2010г. на Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Сливен детето било настанено временно в дома на семейството на П. Ч. в грЯмбол, ул."Дим.Б." № *-*-*. Пред дядото и служителите на ДСП П. обяснил, че майката го накарала да се изкъпи и тъй като то отказало, тя се ядосала, блъснала го в банята и го заляла с вряла вода, удряла го по гърба, издърпала му ушите и го наричала с обидни думи.

След преглед при съд.лекар д-р Т.Ч. е установено, че е налице попарване на детето в теменната област, с леко зачервяване и болезненост на кожата, болки в областта на кръста, които се засилват при добир и раздвижване. На детето са били причинени болки и страдания.

С решение № 243 от 09.01.2012г.по адм.д.№ 7742/2011г.на ВАС, с което е отменено решението на Административен съд-Сливен, с което е отменена заповедта за временно настаняване на детето при семейството на П. Ч., е прието, че в случая с малкия П. е била налице спешност при вземането на временна мярка за настаняване на детето и административният орган е действал правилно и законосъобразно.

С Решение Ямболският районен съд, потвърдено с Решение на Ямболски окръжен съд не е уважено искането за постоянно настаняване на детето при неговите близки, поради отказа на детето да се върне при майката в Сливен.

При срещата със социалния работник то е било видимо притеснено.От ОЗД"ДСП-Ямбол е изготвен план за действие по отношение на детето, съгласуван с майката, който е имал за цел краткосрочни срещу на детето с майката. Определено е срещите да стават след предварителна уговорка с лицата, полагащи грижи за детето. Майката е насочена към подходяща форма на социална услуга за повишаване на родителския капацитет. На детето е препоръчано психологическа консултация и работа с психолог за евентуална реинтеграция в семейната среда. След кратко прекъсване работата с детето продължава.

Изложените обстоятелства се съдържат в социалния доклад от ОЗД гр.Ямбол,чиито служители са имали най-непосредствени наблюдения над детето през последните две години.В същия е отразено, че за този период контактите на детето с майката не са ограничавани.То обаче не иска да ходи в гр.Сливен, тъй като се страхува, че може да бъде задържано там.По негово желание срещите с майка му се осъществявали за няколко часа в обществено заведение извън дома на дядо му и баба му и без присъствието на бащата.

         Както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция е допуснато изслушване на детето П.. При изслушването му същото заяви, че е превързано и към майка си и към баща си, но чувства като свой дом дома на баба си и дядо си в гр. Ямбол, където за него се грижи баба му  и му е осигурена самостоятелна стая и всички необходими грижи. Детето заявява, че желае да живее с баща си в гр. Ямбол, като пояснява, че ще поддържа връзки с майка си. Заявява , че изпитва страх ме не го задържат на сила в Бургас. Твърди, че през времето когато е живеело в гр.Сливен с майка си го е било страх, защото оставал често сам.  Там живеел с майка си  и с нейния приятел, но той рядко се прибирал. Оставал сам всеки ден, освен събота и неделя.

         Към момента на приключване на съдебното дирене малолетното дете П.Т. Б. е ученик в VІ-ти клас на СОУ”Климент Охридски” гр.Ямбол. От Представения препис от бележникът му е пълен отличник П. е контактно дете, създало е контакти със своите съученици и деца от квартала в който живее. Той е самостоятелно дете, има изградени хигиенни навици, поддържа се чести спретнат. Отглежда се в подходящи за възрастта му условия и хранителен режим. Споделя пред съда , че се чувства добре и спокоен в обкръжението на баба си и дядо си. Има изградена ясна преценка за възникналия спор между родителите си и значимостта и двамата. Емоционалната връзка между детето и неговия баща е много силна.

         Тази фактическа обстановка съдът установи

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалвания съдебен акт, а разгледана по същество се явява основателна.  

         Производството се движи по реда на чл. 106 от СК от 1985 г. /отм./

         В разпоредбата на чл. 106 ал. 5 от СК /отм./ е посочено, че ако обстоятелствата при които е предоставено упражняването на родителските права се изменят съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените  по-рано мерки и да определи нови.

Интересът на детето, е единствения критерий, от който съдът следва да се ръководи при определяне кой от родителите ще упражнява родителските права, ако обстоятелствата са се изменили съществено и  въпросът за ефикасността на постановените мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС.

С отменителното си решение върховната инстанция е дала конкретни указания, относно правилното и точно прилагане на закона-чл.106,ал.5 от СК/отм/.

Настоящата съдебна инстанция, за да прецени основателността на иска, следва да установи налице ли са промени, съществени ли са те и налагат ли тези промени постановяване на нови мерки различни от тези които са постановени при определяне на първоначално упражняване на родителските права върху детето П. и които са били предоставени на майката.

Върховната инстанция позовавайки се на задължителната съдебна практика ПП на ВС №1/1964 е изброил подробно какви промени следва да се изследва, които са в три основни групи : промени, засягащи детето, промени засягащи мерките за ефективност, отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител и обратно, неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето и др.

Промените в настоящия случай са се осъществили в няколко насоки. Първата от тях е промяната на местоживеенето и училището на детето, което е довели до определени негативи за детето. При промяната то е следвало да се приобщава към напълно нова социална и семейна среда. Промяната в обстоятелствата е свързано и с присобяването на детото и към новия приятел на майка му и към новите изисквания в новото училище.

Извършвайки тази промяна майката не е положила необходимата дължима грижа и усилия да намали или доведе до минимум създадените неудобства за детето. Поставила го е да живее в лоши битови условия за повече от година, не е положила усилия да го контролира по подходящ начин и да му помага, за да преодолее трудностите в училището. В резултат на това тези промени са се отразили негативно на негово цялостно развитие. Изтива страх, чувства се несигурно занижен е успехът и дисциплината в училище.

Детето в изменените обстоятелства живее с друг мъж /непознат за него/ в един дом, често е ставало само заключено. Въззиницата, като негова майка работеща до късно вечерта не е направила необходимото да съдейства за създаване на подходяща семейна среда, в която детето да се чувства добре и в съжителството с чуждия мъж.

Непостоянството в работата й и в доходите й е поставило нея и детето в материална зависимост от този мъж. Макар към момента да работи на постоянна работа и да получава доход, това не е променило съществено тези обстоятелства. Негативно се е отразило върху неговата крехка психика и факта, че е чуло този мъж да казва, че предпочита детето да не живее при тях. По този начин то е се почуствало нежелано и напълно логично е усещането на детето,че не се чувства в домът на новия приятел на майка, като в свой дом. Сравнява тази обстановка, с обстановката, която бащата му осигурява в гр.Ямбол, детето започва да чувства дома на баща си като своя дом, където го гледат с любов, с внимание, грижат се за него, помагат му и той се чувства спокоен. Постепенно започва да изразява желание да заживее с баща си, което желание е изразявал при всичките му изслушвания както от съдилищата, така и от социалните работници. Поради продължилият с години съдебен процес това негово желание ескалира и прераства в напускане на дома на майката неколкократно.

Поради невъзможността на родителите да вземат сами най-доброто решение за сина си, винаги при подобни ситуации е търсена помощта на социалната служба. В последна сметка и при последният инцидент в Сливен службата за закрила на детето е приела, че това дете е в риск и е взела временна мярка по отношение на него. В периода, в който детето е настанено в дома на бабата и дядото, то се е успокоило, развива се добре в училище, чувства се спокойно. Не се доказа по никакъв начин бащата или неговите роднини да са влияли върху вземането на решение от страна на детето.

В резултат на изложеното следва да се приеме, че съществено са се изменили обстоятелствата свързани с първоначално определяне на мерките за упражняване на родителските права, като съществено са се влошили условията при майката, изразяващи се най-вече в новата социална среда, която не е възприета от детето.

Настоящата съдебна инстанция следва да отбележи, че майката е загубила родителския си авторитет пред малолетното дете. Това е вследствие на използването от нея на неподходящи средства за въздействие върху детето, включително и чрез насилие. Съществена промяна представлява в обстоятелствата е и факта, че майката заживява на съпружески начала с друг мъж, в едно жилище. Новият приятел на майката не може, а и дори не е правен опит детето да се социализира в новото семейство.

В няколко посрледователни излушвания, и в тази инстация детето изрично заявява, че желае да живее при баща си. Това негово желание не обвързва съдът при определяне на мерките. Но в случая при наличие на съществени изменения на обстоятелства при майката, то желанието на детето да живее при бащата е от определяща тежест.

Неговото желание не е манипулирано и е достатъчно аргументирано, както е отразено във всички социални доклади и при излушването в съда. Поради последните действия на детето, изразяващи категорично нежелание да живее в дома на майката в Сливен, напускало е домът и като е „бягало” при своя баща предишните определени мерки с решението за развод, относно упражняването на родителските права не биха могли да се осъществяват занапред и това би се отразило неблагоприятно върху неговото по-нататъшно психическо развитие.

Поради изложените съображения първоинстанционният съд правилно променил режима на упражняване на родителските права, неговото решение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното съдът намира, че решението на СлРС следва да бъде потвърдено, като неправилно и незаконосъобразно, а предявеният от въззиваемата страна иск за промяна на родителските права спрямо детето П. да бъде уважен. С оглед уважения иск, Решението на първоинстанциония съд е правилно и законосъобразно и относно, режима на лични контакти и издръжка .

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВРЪЖДАВА Решение № 211 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 4171/2009 г. на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от редовното му връчване на страните, при наличие на условията на чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.