Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 10

 

гр. Сливен, 06.02.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ……...……… и секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 517 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правно основание и се развива , съгласно глава двадесета ГПК.

Производството по делото се развива пред Сливенски Окръжен съд, съгласно Определение № 235 от 31.10.2011г. на Бургаски Апелативен съд.

Образувано е въз основа на подадена от ответниците в  първоинстанционното производство чрез процесуалния им представител адв. Ж.А. *** въззивна жалба. Атакува се изцяло като неправилно и недопустимо Решение № 64/16.06.2011г. по гр.д.№ 3/2009г. по описа на РС-Елхово, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли  предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

По делото е депозирана и частна жалба от ищците в първоинстанционното производство, с която се атакува прекратителната част на решението на ЕРС, имаща характер на определение.

С обжалвания съдебен акт Елховски РС е уважил  предявеният от ищците М.С.Д., Х.А.Д., Д.Х.А.,Д.Х.А. ***, С.Т.Д. и М.П.Д. *** иск с правно основание чл.108 ЗС, като е признал за установено между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Д., общ.Б., обл.Ямбол, а именно дворно място с площ 600 кв.м., ведно с изградени в него плевник от 60 кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот ХІІІ-90 в кв.6 по плана на с.Д., при граници на имота: от две страни улици, УПИ ХІІ-90, УПИ ІІ-90 и УПИ І-89. Ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на дворно място с площ от 151 кв.м., ведно с находящия се в него плевник, представляващо част от гореописания УПИ ХІІІ-90. С решението е прекратено, като недопустимо производството по отношение на ответницата С.Г.Д. ***. Ответниците са осъдени и на деловодни разноски.

В жалбата се излагат аргументи за недопустимост и неправилност на постановеното от ЕРС решение.

По отношение на недопустимостта се твърди, че с решението си ЕРС е приел за установено, че ищците са собственици на дворно място с площ от 600 кв.м., ведно с изградения в него плевник от 60 кв.м., представляващо УПИ ХІІІ-90 в кв.6 по плана на с.Д., докато съда изобщо не е бил сезиран с такъв иск. Последния е бил сезиран с иск по чл.108 ЗС относно недвижим имот с площ от 152 кв.м., съставляващ южна част от УПИ ХІІІ-90 в кв.6 по плана на с.Д., общ.Б. без да са били посочени граници на имота и площ на плевника. Решението в осъдителната му част ответниците считат за незаконосъобразно, тъй като неправилно ЕРС е счел, че са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/. Въззивниците твърдят, че към момента на постановяване на съдебното решение по адм.д.№ 188/2002г. на Бургаски ОС, на което ищците – въззиваеми основават исковата си претенция, реституирания в тяхна полза недвижим имот не е съществувал във вида, в който е бил одържавен и не са били налице предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ. В тази връзка се твърди, че липсвали категорични доказателства по делото, относно идентичност на одържавения имот и процесния такъв.Сочи се заключението на вещото лице С., според което отчужденото дворно място не е съществувало нито на място, нито в какъвто и да е бил план от 1953г. За да стигне до извод за идентичност между одържавения и процесния имот, съда се е позовал на границите на имота, а за меродавно доказателство е посочил – копие на главната книга на с.Д.,  която обаче  не съдържала данни за граници на имота. Отделно от това липсвали доказателства както за площта на одържавения имот, така и на застроената площ на плевника в него. На следващо място се твърди, че съда неправилно е приел, че процесния имот бил отчужден без законово основание, доколкото видно от приложените материали по гр.д. № 2472/1953г. на ЕНС от наследодателя на ищците е иззет имот за закъснели и неизплатени данъци. Липсвали по делото доказателства и за плащане на обезщетение за отчуждаването. Съдът неправилно е приел, че имотът съществувал във вида, в който бил одържавен. Според заключенията на вещите лица от плевника били останали само два зида, съставляващи част от основите му. Не е изяснено изобщо одържавеното място застроено ли е било и каква е била неговата площ. Констатирани са съществени различия в площта на процесния имот, като в заключението на вещото лице С. към момента на постановяване на решението на БОС площта е била 500 кв.м., а не 600 кв.м., като попадащата част от сграда върху него е от 36 кв.м., а не от 60 кв.м. Твърди се още, че с решението си ЕРС е пропуснал да се произнесе по откритото производство по оспорване истинността на АДС № 4053/30.03.1965г., като съда в мотивите на решението  е отбелязал, че не дължи изрично произнасяне по това искане, което въззивниците смятат за незаконосъобразно. На последно място се твърди, че съда в противоречие с материално правната норма на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е приел, че в полза на ответниците не е изтекла придобивна давност.Същата е специална норма по отношение на чл.86 ЗС, поради което от влизането й в сила през 1997г. до предявяване на иска  е изтекла 10 годишна придобивна давност в полза на въззивниците.

От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от ищците в първоинстанционното производство е депозиран писмен отговор, обективиращ подробни съображения за опровергаване на направените във въззивната жалба оплаквания. Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Както във въззивната жалба, така и в отговора не са направени искания за събиране на нови доказателства във въззивната фаза на процеса.

Частната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство и с нея се обжалва решението на ЕРС, в частта имаща характер на определение, с което производството по отношение на ответницата С.Г.Д. *** е прекратено като недопустимо.

В частната жалба се твърди, че с молба от 23.12.2008г. ищците по делото са посочили, че наред с останалите ответници, С.Д. също ползва част от процесното  дворно място, като считат това ползване за упражняване на фактическа власт от нея върху процесния имот или ответницата С.Д. е държател на процесния имот. Безспорно било установено по делото, че тя живее и се грижи повече от 20 години за ответника И.М. и заедно с него ползва процесния имот, доколкото в този имот се намира тоалетната, която ползвали всички, които живеят в парцел І-89, в кв.6 по плана на с.Д.. Освен това се твърди, че ответницата С.Д. се е противопоставила изрично на искането на ищците да бъде премахната оградата, която не съвпадала с регулационните граници и лишавала ищците от достъп до процесната част на техния УПИ ХІІІ-90. Счита се, че неправилно съда е приел, че след като ответницата С.Д. нямала никакви претенции, то иска спрямо нея бил недопустим. Считат, че същата ползва процесния имот, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта и е държател. Като са посочили, че ответницата Д. ползва процесния имот, ищците считат, че са се позовали на упражняване на фактическа власт от последната , и ако това не отговаряло на виждането на съда, то е следвало исковата им молба да бъде оставена без движение, а не производството да бъде прекратено като недопустимо. От настоящата инстанция се иска отмяна на решението в тази му част и връщане делото на ЕРС за произнасяне по съществото на иска и по отношение на тази ответница.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от ответниците в първоинстанционното производство е постъпил отговор на частната жалба. В него се твърди, че ответницата С.Д., макар и да обитава процесния имот, същата полагала грижи за ответника И.С. и нямала качеството на владелец или държател на недвижимия имот, както и никога не е заявявала претенции за собственост. Намират решението в тази му част за правилно, а частната жалба за неоснователна и молят да не се уважава същата.

С Определение от 22.11.2011г., държано в закрито съдебно заседание, съда е насрочил разглеждане на въззивната и частна жалби съвместно в открито съдебно заседание. Със същото определение служебно е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза.

В с.з. въззивниците, редовно призовани не се явяват лично, а се  представляват от пълномощник по чл.32, т.1 ГПК, който поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея и моли за отмяна на атакувания съдебен акт. От въззиваемите и жалбоподатели /по частната жалба/, редовно призовани лично се явяват поредни №№ 6 и 9, а останалите с пор.№№4,5,7 и 8 не се явяват и не се представляват.

В изпълнение на разпоредбите на чл.267, ал.1 и чл.275, ал.2 ГПК, настоящия съдебен състав извърши проверка на подадените въззивна и частна жалби, като констатира, че същите са редовни, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261, вр.чл.275, ал.2 ГПК, подадени са в законоустановения срок от процесуално легитимирани лица, разполагащи с правен интерес от атакуване на съдебния акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния съд, както и пред тази съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници № 4/02.01.2008 г. на Община гр. Ямбол, се установява, че ищцата М.С.Д. е низходяща по права линия от първа степен /дъщеря/ на С.Д. Д.,***, починал на 02.12.2007 г. От удостоверение за наследници № 902/3.11.2008 г. на Община Перник, се установява, че ищците С.Т.Д. и М.П.Д. са наследници /съпруга и дъщеря/ на П.Д. Д.,***, починал на 16.10.2008 г. Ищците Х.А.Д., Д.Х.А. и Д.Х.А. са законни наследници /съпруг и низходящи/ на К. Д.Д.,***, починала на 17.02.2006 г. – Удостоверение за наследници № 4557/31.10.2008г.

Безспорно е установено по делото, че наследодателите на ищците, а именно С.Д. Д., К. Д.Д. и П.Д. Д. са наследници по закон на Д.Д.С.,***. 

От приложеният по делото нотариален акт № 37/04.11.1926 г., нот.д. № 109/1926 г. на Мирови съдия и записка с рег. № 778/18.11.1926 г./т.13/ е видно, че общия на ищците наследодател Д.Д.С. е придобил право на собственост върху къща от три стаи, хамбар и яхър под един покрив, отделно плевник и яхър, с дворно място в размер на 5 000 кв.м. при граници: от две страни път, Д.В. и Ж. Д..

От приложено извлечение на материали по гр.д. № 2474/1953 г. на ЕНС и по-точно от акт за опис и оценка на движими и недвижими имоти за закъснели данъци от 06.05.1953 г. се констатира извършен опис и оценка на част от горепосоченото дворно място на Д.Д.С.,*** на 1200 лв. и находящия се в него плевник, оценен за 4500 лв. в с. Д. при граници: улици от две страни, А. П. А. и В. Д. Д..

С резолюция № 1570/19.06.1953 г. по гр.д. № 2474/1953 г. на ЕНС съдът е допуснал изпълнение по административен ред в полза на Началника на ФО при ОНС на ДТ гр. Елхово чрез изземване и продажба на описаното имущество на длъжника Д.С. /наследодател на ищците/ от с. Д. – дворно място от 600 кв.м. и находящия се в него плевник при посочени граници: улици от две страни, А. П. А., В. Д. Д., за събиране на дължими от него закъснели и неизплатени данъци на основание чл. 1 и 2 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за събиране на данъците и таксите. В полза на началника на ФО при ОНС на ДТ гр. Елхово е издаден изпълнителен лист с № 2474/10.07.1953 г.

С АДС № 4053/30.03.1965 г. на ОНС гр. Ямбол по силата на постановения съдебен акт по гр.д. № 2474/10.06.1953 г. на ЕНС било иззето от собственика Д.Д.С. за закъснели данъци и одържавено свободно дворно място, находящо се в с. Д., кв. 6, парцел ІІ, с обща площ от 600 кв.м. и застроена площ от 60 куб.м. и е предадено за безвъзмездно ползване на СОНС, с. Попово, Ямболски окръг.

На 23.02.1998 г. наследодателите на ищците – С.Д. Д., К. Д.Д. и П.Д. Д. подали молба до Областен управител на област Бургас с вх. № 98-А-554 за реално връщане на дворното място и плевника. С Решение № РД-08-65/01.06.1998 г. Областния управител на Бургаска област е отказал реституиране на имота. Отказът е обжалван с жалба вх. № 1191/23.06.1998 г. Образувано е на 15.12.1998 г. адм.д. № 944/98 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Решението по това дело е отменено от ВАС с решение № 1977/01.03.2002 г., като е образувано адм. д. № 188/2002 г. на Бургаски окръжен съд. С решение № ІІІ-215/16.10.2003 г. по адм. д.- № 188/2002 г. на Окръжен съд – Бургас, и допълнително решение № І-41/16.04.2004 г. по същото дело, на С.Д. Д., К. Д.Д. и П.Д. Д. /наследодатели на настоящите въззиваеми/, е възстановена реално собствеността върху одържавения недвижим имот, съставляващ УПИ ХІІІ в кв. 6 по плана на с. Д., общ. Б. с площ от 600 кв.м., от които застроени 60 кв.м., ведно с изградения в него плевник.

Въз основа на така постановените решения от Бургаски окръжен съд и въз основа на депозирано искане от един от наследниците на Д.Д.С., а именно П. Д., със заповед № ДС04/0148 от 12.07.2006 г. на Областния управител на област Ямбол имотът бил отписан от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост. 

С протокол № 37/26.11.2008 г. по искане на ищцата и настояща въззиваема М.П.Д., в качеството й на наследник и съсобственик на процесния имот, било осъществено трасиране, означаване и координиране на границите на дворното място, съставляващо УПИ ХІІІ-90 в кв. 6 по регулационния план на с. Д., общ. Б., ведно с изградения в него плевник. Отразено е в протокола, че в трасираните граници дворното място е с площ от 511 кв.м., от които УПИ ХІІІ-90 – 470 кв.м. и частта от навеса, оставащ извън урегулираният поземлен имот – 41 кв.м.

Въззивниците, ответници по предявения ревандикационен иск, И.М.С., М.И.М. и К.И.С. се легитимират посредством нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 45/22.12.1997 г., т. ХІІ, д. № 3173/1997 г. по описа на Елховски районен съд, като собственици на следния недвижим имот, находящ се в с. Д., а именно: дворно място с площ от 475 кв.м., урегулирано, представляващо парцел І-89 в кв.6 по плана на с. Д., обл. Бургас, заедно с построените в него жилищна сграда, с обща застроена площ 38 кв.м. и два навеса, като и двата навеса са с площ от по 32 кв.м., при граници на дворното място: улица, улица, П. Д. Д., парцел ХІІІ-държавен.

По делото е допусната, назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М. З., въз основа на материалите по настоящото дело, действащия регулационен план на с. Д. от 1955 г., утвърден със заповед № 5278/26.09.1955 г. и извършен оглед и измервания в  процесния имот. Вещото лице е установило, че процесния плевник бил изграден през 1910 г. и е записан с площ 60 кв.м., като се е позовало на извадка от Главната книга на с. Д., приложена към делото, като е посочило, че към настоящия момент плевника реално не съществува в размери и вид такъв, какъвто е бил при заснемането му като кадастър при изготвяне плана на селото. Върху плана на селото графичната площ на плевника е 75 кв.м. В заключението си вещото лице посочва, че ползваната от въззивниците част от стария плевник е 60 кв.м., а ползваната от тях част от УПИ ХІІІ в кв. 6 е 145 кв.м. Посочило е още, че изградената от въззивниците тоалетна е до западната фасада на остатъците от стария плевник. Линията „б,в,к” /съгласно приложената към заключението скица на имотите/ е по телената ограда, която отделя ползваното дворно място от въззивниците на юг от линията. Посочено е, че въззивниците ползват към настоящия момент от УПИ І-89 419 кв.м., площта от УПИ І-89, която остава извън ползваното от тях дворно място, е 56 кв.м. Върху скицата към заключението на вещото лице З. е нанесена графиката на плевника както е била по плана на селото, а именно 75 кв.м. графична площ. Защрихованата с кафяв цвят площ от плевника е частта, която в момента е навес, ползван от въззивниците, като частично само два зида са останали от стария плевник от южния и северния зид, като върху петното на стария плевник реално сега е налице обновен навес, който се ползва от въззивниците. Площта на тази защрихована с кафяв цвят площ от плевника е тази, която в настоящия момент е 60 кв.м. Вещото лице е посочило, че знакът „Z” означава знак за общност на площите, които са разделени с линията, върху която е поставен този знак. Този знак съществува върху плана и същият е нанесен на западната стена на плевника, което означава, че плевникът е елемент от кадастъра на парцел ХІІІ-90 в кв. 6 по плана на селото. На въпроса налице ли е идентичност между одържавения имот, обективиран в АДС № 4053/1965 г. и имота, предмет на исковата претенция, вещото лице З. не е дала отговор, а се е позовала на решенията, постановени по водените реституционни дела пред Бургаски окръжен съд. В заключението се посочва още, че регулационната граница между УПИ І-89 и УПИ ХІІІ-90 в кв. 6 по плана на с. Д., общ. Б. не е променяна от 1953 г. до настоящия момент, като обективираната на място граница между двата имота не съвпада с регулационната граница помежду им. За изградените от въззивниците тоалетна и помощни стопански постройки не били представени строителни книжа.

По делото е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена отново от вещото лице З. със задача също да нанесе на скицата приложена към заключението й точката S, посочена в текстовата част на първоначалното заключение, но липсваща в скицата, както и да обозначи двете най-южни ъглови точки на плевника, както е по ДРП. В заключението на допълнителната експертиза е посочено, че точката означава понятието площ на някакъв площен обект, поради което не може този символ да бъде нанесен на скицата. Площта, заключена между сега съществуващата южна стена на плевника /линията „д-е”/ и южната му линия по ДРП /линията „л-м”/, т.е. S д,л,м,е,д /приложената скица към допълнителната съдебно-техническа експертиза/ е 7 кв.м.

Допусната и назначена по делото е допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Валентин С., в заключението на която се посочва, че процесното отчуждено дворно място не е съществувало нито на място, нито в някакъв план през 1953 г., когато е постановено решението на ЕНС по гр.д. № 2474/1953 г. Вещото лице посочва, че с утвърждаване на регулационния план на селото от 1955 г. в обследвания участък съществуват три парцела, а именно І-89, ІІ-90 и ХІІ-90. Посочено е още, че съставящият акт за държавна собственост № 4053/1965 г., съобразявайки се с действащия план, е имал три възможности от трите съществуващи горепосочени парцела, от които е избрал парцел ІІ-90. Посочено е, че през 1975 г., когато между наследниците на Д.Д.С. е постигната съдебна спогодба в съдебно заседание на 29.04.1975 г., за пръв път е упоменат парцел ХІІІ-държавен, като граница на всеки от дяловете поотделно. Парцелът не е конкретизиран с номер, а само е обособен като държавен парцел. В работно копие от 1982 г. този парцел вече съществува. Вещото лице заключава, че държавният парцел се е появил върху плана някъде в периода 1965 г. – 1975 г. Вещото лице С. е посочило, че данни от разработката, с която е образуван държавния парцел в Община Б., не са му били показани. В заключение е изложено, че въпросният парцел съществува в момента върху плана, като се появява в периода след 1965 г. до 1982 г., т.е. след съставяне на АДС № 4053/1965 г. В заключението вещото лице С. е изложило, че всяка промяна в действащия план подлежи на санкция от узаконяващия орган, като с данни за такъв документ не е разполагало при изготвяне на заключението.

В производството пред въззивната инстанция е назначена, изготвена и изслушана нова съдебно-техническа експертиза от вещо лице Г. М.. В заключението се посочва, че е невъзможно да се установи идентичност на процесния имот ХІІІ-90-държавен в кв. 6 по плана на с. Д., ведно с изградения в него плевник с одържавения през 1953 г. по гр.д.ц № 2474/1953 г. на ЕНС и с описания имот в АДС № 4053/30.03.1965 г. на ОНС – гр. Ямбол. Вещото лице предполага, че процесния държавен имот е образуван по-късно, като не е възможно да се установи точната дата, без наличие на преписка по промяна на плана. Парцел ХІІІ-90 – държавен, заедно с изградения в него плевник е бил образуван изцяло от имот на наследодателя на ищците – Д.Д.С., който имот е бил с пл.№ 90 в кв. 6. Към настоящият момент е невъзможно да бъде установена площта на имота, тъй като няма материализирани на място граници, които да бъдат заснети и нанесени на плана. По плана на селото отразената площ на държавния парцел е 600 кв.м., а плевника е с площ 75 кв.м., която е разпределена както следва: в парцел ХІІІ-90 – държавен, попада част  от плевника с площ 33 кв.м., а към парцел І-89 попада част от плевника с площ 42 кв.м. Процесният държавен имот не е трасиран на терена и реално не е съществувал към момента на възстановяването на собствеността към 22.11.1997 г. до размерите, в които е бил одържавен, тъй като неговите граници няма данни да са били установени и материализирани. Не са открити одобрен план за ограда, протокол за дадена строителна линия и изградена на терена материализирана ограда, която да отделя и обособява парцел ХІІІ-90-държавен, като самостоятелен имот. По действащия кадастрален и регулационен план, който е от 1955 г., границата минава през процесния плевник.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключенията по изготвените СТЕ и от трите вещи лица работили по делото / без това на в.л. З. с приложена към него скица-проект на новата дворищна регулация,тъй като е изготвено с цел постигане на спогодба между страните, която не е осъществена/ като компетентни, безпристрастни, логични и  взаимно допълващи се. Заключенията на вещите лица С. и М., съда кредитира изцяло, макар и оспорени от ищцовата страна/ настоящи въззивници/, тъй като именно тези заключения дават отговор на редица възникнали въпроси, относно регулацията на спорния имот, макар и неуточнена с точност до дата.

От показанията на свидетелката Рускова се установява, че имотите на страните по делото са съседни, като този на ответниците въззивници е от „долна страна”, а на ищците от „горна”. Границата между двата имота никога не е местена. Плевника в имота бил много стар, като в близост до него ответника И.М. си построил тоалетна преди около 30 години. Ответницата  С.Д. се грижела за  И.М. и двамата живеели съвместно в имота. От стария плевник били останали само останки от керпичените му стени.

По делото са събрани и редица писмени документи / налична кореспонденция между страните и различни институции/, които са неотносими към предмета на доказване по настоящото производство, поради което, съдът не ги кредитира.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Пред първостепенния съд е предявен иск с правна квалификация чл.108 ЗС. Собственикът на една вещ, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава правото да владее вещта – лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическата власт върху нея, която изключва упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. По този иск ищецът следва да докаже при условията на пълно, главно доказване, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта, и че ответникът владее, респ.държи вещта. Качеството собственик се доказва според твърдяното от ищеца придобивно основание, което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез които се провежда доказването. Ответникът носи доказателствената тежест за установяване наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува.

В конкретния случай ищците по ревандикационния иск се легитимират като собственици на процесния имот по силата на реституция. В този случай тяхна е доказателствената тежест да докажат в процеса и наличието на предпоставките за реституиране на имота, тъй като ответниците не са били страни, съответно не са взели участие в административното производство по издаването и обжалването на административния акт, с който фактически им е била възстановена собствеността в стари реални граници /чл.17, ал.2, изр.2 ГПК/.

Първата необходима предпоставка за възстановяване правото на собственост по ЗВСВОНИ е одържавения имот да е бил собственост на лицето, от което е отчужден, респ.негови наследници по закон или лицето което претендира за реституирането му. Установи се по делото, че отчуждения имот е бил собственост на общия на ищците/въззиваеми/ наследодател Д.Д.С..

Втората необходима предпоставка за настъпване на реституция е имотът да е бил отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред / чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ/ или да е бил отчужден по някои от законите, изброени в чл.2, ал.1 ЗВСВОНИ. Особеното в случая е, че процесния имот е отчужден, съгласно Наредба за събиране на данъци и такси, който подзаконов нормативен акт бе включен сред законите по чл.2 ЗВСОНИ със изменение на закона, съдържащо се в § 1,т.1,б.”а” от ЗОСОИ, обн.ДВ, бр.107/18.11.1997г. Впоследствие с Решение № 4/1998г. по конституц.дело № 16/1997г., обн.ДВ бр.30/17.03.1998г. на КС РБ, тази част от разпоредбата на чл.2 ЗВСОНИ беше прогласена за противоконституционна. Съгласно чл.151, ал.2 от КРБ, решенията на КС имат действие само за в бъдеще, то от изменението на ЗВСОНИ с ДВ бр.107/97г./в сила от 22.11.1997г./ до влизане в сила на решението на КС, което е станало на 21.03.1998г., разпоредбата на чл.2 от ЗВСОНИ е включвала и Наредбата за събиране на данъци и такси. А тъй като по ЗВСОНИ възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на самия закон, то и след обявяването на тази разпоредба за противоконституционна, следва да се счита, че отчуждените по нея имоти са възстановени на техните бивши собственици.

Следваща необходима предпоставка е за отчуждения имот да не е получено равностойно обезщетение. При отчуждаването и национализацията по по-голяма част от законите и подзаконовите нормативни актове, посочени в чл.2 ЗВСВОНИ, въобще не се е предвиждало обезщетяване. Често ответниците по искове на ищци-реституирани собственици, както е и в процесния случай правят възражение, че ищците не са си реституирали собствеността върху имота, тъй като са получили обезщетение по ЗОСОИ. Обезщетението обаче по този закон е без значение за настъпване на реституционния ефект по ЗВСВОНИ. То е предвидено само, когато не са били налице условията за възстановяване на собствеността по ЗВСВОНИ. В ЗВСВОНИ под обезщетяване, което е пречка за възстановяване на собствеността се има предвид обезщетение, получено при отнемането на имота. В конкретния казус няма как да е изплатено обезщетение за отчужден имот, като самото отчуждително действие е предприето като вид санкция за неизплатени данъци.

Следваща предпоставка, която следва да е налице е към датата на влизане на ЗВСВОНИ в сила имотът да се намира в собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми и ЕАД по чл.61 ТЗ. Към датата на влизане в сила на закона всички имоти, които не са били лична или кооперативна собственост, са били имоти на държавата, обществени организации или техни фирми. По делото не са налични доказателства собствеността на процесния имот да е била придобита в лична собственост или кооперации.

На последно място следва имота да съществува реално до размерите,в които е отчужден. Действително нормата на закона, относно това кога имотът съществува реално до размерите,в които е бил одържавен е неясна. Разрешение по този въпрос е даден в т.1 и т.2 на ТР № 1/17.05.1995г. по гр.д.№3/1994г. на ОСГК ВС РБ, както и ТР №6/10.05.2006г. по т.гр.д. №6/2005г. на ОСГК ВКС РБ. В тях е разгледана една от хипотезите, при които следва да се приеме, че подлежащ на реституция имот не съществува до размерите, в които е бил одържавен, когато след одържавяването му, респ.след отнемането му без основание и преди влизане в сила на ЗВСОНИ, а за имотите, включени в обхвата на реституцията с изменението на ЗВСВОНИ, ДВ бр.107/18.11.1997г. – преди 22.11.1997г, имотът е бил застроен със законна сграда. В чл.2, ал.1 ЗОСОИ е посочена друга такава хипотеза – когато към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ, а за имотите, включени в обхвата на реституцията с изменението на ЗВСВОНИ, ДВ бр.107/18.11.1997г. – към 22.11.1997г., имотът е бил публична държавна или общинска собственост, в който случай неговото предназначение е дотолкова съществено променено, че законодателят е извел тази промяна като пречка за реституцията.

Дали имотът съществува реално до размерите, в които е бил одържавен, следва да се преценява с оглед на всеки конкретен случай, като се изхожда от целта на ЗВСВОНИ, която е да се възстанови собствеността върху тези отнети по посочените в чл.1 и чл.2, ал.1 закони или по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ имоти, които към момента на влизане в сила на закона, респ. към момента на влизане в сила на изменението му с ДВ бр.107/18.11.1997г. са били собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или ЕТ по чл.61 ТЗ и към този момент не са променени до степен, че да представляват друг имот. Както е прието в ТР№ 1/95г. на ОСГК ВС РБ, промяната на предназначението на имота или обединяването му в общ имот с други имоти, т.е. факта, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ или с изменението му към 22.11.1997г. този имот не съществува като отделна кадастрална единица сами по себе си не са пречка за реституцията. Когато обаче след промяната на предназначението му, одържавения незастроен имот е застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия, очевидно предназначението на този имот е дотолкова съществено променено, че той вече не съществува реално до размерите, в които е одържавен/отчужден.

В конкретния случай се установява, че процесния имот УПИ ХІІІ-90 държавен, кв.6 по плана на с.Д., общ.Б., обл.Ямбол към момента на отнемането му през 1953г. е бил част от един по-голям  имот, собственост на наследодателя на въззиваемите Д.Д.С., представляващ пл. № 90 и по време на отнемането му няма данни да е бил урегулиран / както по-големия поземлен имот, така и отнетия/. В заключението си в.л.С. е уточнил, че регулационен план /РП/ от 1930г. не е съществувал, като е възможно кадастралната основа да е от тогава и плана да е копиран през 1949г., но плана за регулация е от 1955г.  В заключението на в.л. М., както и при изслушването му в о.с.з. пред въззивния съд на 18.01.2012г. се установява, че имот пл.№ 90 е бил изцяло собственост на наследодателя на ищците и настоящи въззиваеми, като в този имот е имало само един единствен плевник. За принадлежността на плевника към имот с пл.№ 90, говори и поставения знак Z, който е знак за общност и показва принадлежност на плевника и терена, върху който той е изграден към имот с пл.№ 90/собственост на наследодателя на ищците/, а не към имот с пл.№ 89 /собственост на ответниците, въззивници/. С одобряването на РП на с.Д. през 1955г., от имот планоснимачен № 90 / целият имот, собственост на наследодателя на въззиваемите/ са били обособени първоначално два УПИ, а именно УПИ ІІ-90 и УПИ ХІІ-90. От тях по регулация са придадени площи за обособяване на УПИ І- 89 / собственост на въззивниците/, като в УПИ І-89 попада целия плевник /арг. от Приложение № 13 към заключението на в.л.С. и комбинирана скица от заключението на в.л.М., както и при изслушването на последния в о.с.з/.  В един по-късен етап от време в периода от 1965г.-до 1975г./ без установена точна дата/ е бил образуван и отразен в плана на селото и  държавния имот, а именно УПИ-ХІІІ 90 държавен, като в него е включен и плевника / арг.от заключението на в.л. М./. Тъй като по делото не е налична преписка, относно последващо изменение в РП на селото, с която е създаден държавния парцел и такава не е била представена и на вещите лица от Общинската администрация на общ.Б., не може да се заключи и точната дата на образуване на този имот. За това, че той е бил създаден в  периода 1965г.-1975г. свидетелства АДС № 4053/65г., както и  протокола за съдебна делба от 29.04.1975г., в който са посочени като граници на дяловете държавния имот. Вещото лице М. посочва, че при отнемането на имота през 1953г., както към настоящия момент няма материализирани граници на държавния парцел, поради което не може да се съпостави идентичност на двата имота – одържавения през 1953г. и държавния към настоящия момент. Посочено е още, че регулационната линия между УПИ ХІІІ 90 държавен и УПИ І 89 преминава точно през плевника, като 33 кв.м. от него попадат в държавния имот, а 42 кв.м. попадат в УПИ І-89. Установено е, че след одържавяването и придаването по регулация, собствениците на УПИ І 89 са изградили върху основите на стария плевник, нов навес – представляващ 60 кв.м. – защрихованата в кафяво площ от плевника по скицата, представена от в.л.З., а непосредствено до него в западната част е изградена тоалетна. За тези постройки не са представени строителни книжа.

С оглед изложеното по-горе, съда приема, че одържавения имот през 1953г. е съществувал в реални граници към датата на възстановяването му по закон – 22.11.1997г., тъй като към тази дата той съществува като самостоятелен обект УПИ ХІІІ 90 държавен, знакът Z установява принадлежност на плевника към този парцел, предназначението му не е променено с построяване на сграда, която да има главно значение, а теренът / земята под нея/ обслужващо, несамостоятелно / ТР № 1/95г. ОСГК ВС РБ/. В съдебната практика се приема, че изградените в дворното място постройки, които нямат самостоятелен характер, а представляват подобрения /каквито са тоалетната и навеса в случая/ се ревандикират заедно с дворното място, независимо дали ищецът е поискал това изрично в исковата молба. Отношенията между собственика и подобрителя върху чужд имот се разрешават на друга плоскост и не са предмет на изследване в това производство / няма отправено такова искане/. Не се установи по делото имотът да е бил актуван като публична  държавна собственост. Налице са всички законови предпоставки за реституиране на одържавения имот на основание чл.2, ал.1 ЗВСВОНИ. Ищците въззиваеми в настоящото производство доказаха, че са собственици на процесния УПИ ХІІІ 90 държавен, а от заключението на в.л. З. се установи, че ответниците владеят 151 кв.м. Ответниците, въззивници не доказаха правно основание, въз основа на което да владеят част от този имот. Налице са условията за уважаване на ревандикацията, като се отмени първоинстанционното решение в частта, с която предявения иск по чл.108 е уважен на правно основание чл.108 ЗС, във вр. с  чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ и чл.2 ЗОСОИ, доколкото имота е реституиран по чл.2, ал.1 от ЗСВОНИ.

Неоснователно е възражението инвокирано във въззивната жалба, че съда се е произнесъл в повече, доколкото бил сезиран с иск за установяване право на собственост и предаване на владението, пръвоначално за 150 кв.м., впоследствие изменен за 152 кв.м. По тези дела в случай, че искът бъде признат за основателен, с решението следва да се установи правото на собственост върху обекта в неговата цялост и да се осъди ответника да предаде владението на съответната реална част от него, както в случая правилно е сторил ЕРС.

По отношение на оспорения от ответниците въззивници АДС № 4053/1965г. съда намира, следното:

Според Закона за държавната собственост акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собственост на държавата, без да я поражда, като задължително трябва да е посочено конкретно фактическо основание. Съгласно чл.114, ал.1 ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в АДС, съставен по надлежния ред имат доказателствена сила до доказване на противното. Това означава, че на основание чл.179, ал.1 ГПК, съда е длъжен да приеме за установени посочените в него  факти, а именно, че е съставен на посочената в него дата и място от съответното длъжностно лице, че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата / в случая в акта е посочено като основание за придобиване на имота от държавата именно гр.д. № 2474/1953г. на ЕНС/, вида и състоянието на имота такива, каквито са описани в акта. Като всеки официален свидетелстващ документ и АДС може да бъде оспорен по отношение на автентичността  и верността му. В случая ответниците, въззивници са оспорили с отговора на исковата молба верността на АДС № 4053/1965г., т.е. твърди се, че обективираното в него изявление от длъжностното лице е невярно по отношение на вида на имота, неговата площ и граници. Ответниците са се позовали по-точно на съществуващите в акта зачерквания и дописвания. Настоящият съдебен състав намира, че действително в частта, в която е посочено, че държавния имот, находящ се в имот ІІ-90 е със застроена площ от 60 куб.м. не отговаря на обективната действителност, доколкото застроените площи не могат да бъдат отразени в кубични сантиметри. В тази част акта не отговаря на обективната действителност. По отношение посочването в акта, че одържавения имот е находящ се в парцел ІІ – 90, както вече се изложи по-горе логичното обяснение за това отразяване в акта е, че при регулирането на парцелите през 1955г. първоначално са отделени два имота ІІ-90 и ХІІ -90, като част от тях по регулация се придават към имот І -89, а по-късно в периода 1965г.-1975г.се обособява и имот ХІІІ-90 -държавен, който е бил част от парцел ІІ-90. Във всички случаи обаче за ответниците – въззивници липсва правен интерес от оспорване верността на този документ. По отношение на произнасянето на съда по въпроса за оспорването и наведеното в тази насока възражение във въззивната жалба, следва да се отбележи, че в това производство / по оспорване/ съда се произнася или с нарочно определение преди да пристъпи към решаване на спора по същество или в мотивите на решението / чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК/, но не и с диспозитива на същото, тъй като за оспорването не се формира сила на пресъдено нещо и това не е отделен иск. Ето защо, настоящия състав признава за доказано, че оспорения АДС № 4053/1965г. е  с невярно удостоверително изявление на длъжностното лице единствено в частта, в която е посочено, че застроената площ на одържавения имот е в размер на 60 куб.м.

Настоящият съдебен състав при уважаване на предявения иск се ръководи от площта на процесния имот, която е 600 кв.м и застроения в него плевник в размер на 75 кв.м./арг.от заключенията и на трите вещи лица/ така, както са отразени в плана на селото от 1955г.

 Отново от заключенията на трите вещи лица се установява, че и към настоящия  момент продължава да действа РП от 1955г. Тогава е действал Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/ от 1949г., съгласно който по силата на самия дворищно регулационен план /ДРП/ са били отчуждавани недвижими имоти, придадени към парцели на други лица. Следващата уредба е в ЗТСУ, действал от 1973г. до 2001г. при който имотите, които по силата на ДРП се придават по регулация към съседни парцели се считат отчуждени от деня на влизане на плана.

При действието на сега действащия ЗУТ  за придаването на части от един парцел към друг  е предвиден друг ред / чл.15, ал.3 ЗУТ/, а не е по силата на самия ДРП. Съгласно § 6, ал.2 от ПР ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ/31.03.2001г./ дворищно регулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в 6 месечен срок от деня на влизане в сила на закона, т.е. до 30.09.2009г. След изтичане на този срок, съгл.§ 8 ПР ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени ДРП се прекратява. Това означава, че по силата на закона, парцелът с неприложена регулация става урегулиран поземлен имот по ЗУТ, а придадените части се връщат към имота, от който са били отнети. Планът за регулация се счита за приложен, когато парцелните граници по стария ДРП са се трансформирали в имотни. Разпоредбата на чл.33 ЗТСУ визира случаите, кога един РП се счита за приложен, а разяснения са дадени и в ТР № 3/1993г. на ОСГК ВС РБ.

Съгласно чл.182а от ЗТСУ/ нов, в сила от 01.01.2001г./, ако до влизане в сила на ЗКИР / ДВ, бр.34/25.04.2000г., тоест до 29.05.2000г./ бъде изплатено обезщетението за придадените към парцела части, планът се счита за приложен, а в противен случай отчуждителното действие на ДРП за тези имоти се прекратява, при което собственикът на придаваемия имот запазва правото си на собственост върху него в стари кадастрални граници.

 Установено е по делото, че плана за регулация на с.Д. от 1955г. не е приложен, тъй като за придадените по регулация /ДРП 1955г./ части от парцели ІІ-90 и ХІІ-90 към парцел І-89, собствениците на последния и настоящи въззивници не са доказали, че са заели имотите по законния ред, т.е. изплатили обезщетение на правоимащите- собствениците на първите два посочени имота или на държавата, впоследствие при обособяване на държавния парцел ХІІІ-90 държавен. Ответниците по делото не са ангажирали доказателства за заплащане на обезщетение  към горепосочените дати.

По отношение на възражението им, че са придобили имота по давност, съда намира следното:

Имоти публична държавна или общинска собственост – чл.86 ЗС, действащ от 1951г. и до сега визира, че не може да се придобие по давност вещ социалистическа собственост / в периода от 1951г. до 1990г./, вещ, държавна или общинска собственост / в периода 1990г до 1996г./, а сега след 1996г. вещ публична държавна или общинска собственост. Следователно до 1996г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 1996г. само публична такава собственост.  За имоти, които подлежат на възстановяване по ЗВСВОНИ / какъвто е настоящия казус/ и ЗСПЗЗ в чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ / нова, ДВ бр.107/18.11.1997г./ се казва, че за тях изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила тази разпоредба, тоест от 22.11.1997г. В тази насока следва да се имат предвид и  последователно проведената в законодателството ни забрана за придобиване на реални части от дворищно регулационни парцели, тъй като същите нямат самостоятелно значение – обект на собствеността е самият парцел като имотна единица. Така например, съгл. чл.40, ал.2 ЗПИНМ, действал от 1949г.до 1973г. реално определени части от парцели не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, завети и придобивна давност. Такава забрана съществува и при действието на ЗТСУ/от 1973г. до 2001г./– чл.59, в този см. са и Р № 673/21.02.1983г.на  І г.о. ВС, Р№ 2743/07.07.1983г. І г.о.ВС и Р № 186/19.02.1987г. ОСГК ВС РБ. По сега действащия ЗУТ – чл.200 реално определени части от парцели могат да се придобиват по давност само, ако са спазени изискванията за минималните размери на працелите по чл.19 ЗУТ. От отмяната на ЗТСУ през 2001г. до подаване на исковата молба не са изминали десет години, а и владяната част от ответниците не отговаря на минималните размери, предвидени в ЗУТ.

Ето защо, съдът намира, че ответниците и настоящи въззивници не са придобили по давност владяната от тях реална част  от УПИ ХІІІ-90 държавен.

 

По отношение на депозираната частна жалба, съда намира следното:

Жалбата е редовна и допустима, а разгледана по същество и основателна.

За да прекрати производството по отношение на ответницата С.Г.Д., съда е приел, че същата не претендира право на собственост върху процесния имот, а ищците по делото /настоящи жалбоподатели/ са изнесли единствено твърдения, че същата се ползва от имота, тъй като живее с един от ответниците и се е противопоставила на свалянето на съществуващата ограда, отделяща двата съседни имота.

Така формирания правен извод е неправилен.

Легитимиран ответник по иск с правно основание чл.108 ЗС е лицето, което владее или държи вещта без основание. Възможно е вещта, обект на ревандикация да се държи от лице, което осъществява владение за другиго, както е и в процесния случай. Безспорно установено по делото е, че ответницата С.Д. живее съвместно с ответника И.С., като полага грижи за него. При това съвместно съжителство, обаче тя също осъществява фактическа власт върху вещта обект на спора, без намерение да я свои, а като държател за владелеца С.. Ответникът може да оспорва собственическото качество на ищеца, без от своя страна да заявява някакви права върху вещта. В такива случаи ищецът следва да предяви иска си срещу владелеца и държателя едновременно, за да бъдат обвързани със съдебното решение, а оттук за да може последното да се изпълни  срещу всеки един от тях / владелец и държател/.

Ето защо, следва решението на ЕРС, в частта имаща характер на определение, с която е прекратено производството срещу ответницата С.Д. да бъде отменено, а делото да се върне на съда за произнасяне по съществото на иска и по отношение на тази ответница.

С оглед изхода на спора, въззивниците следва да бъдат натоварени с разноските направени от страна на въззиваемите в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция в размер на 295 лв. / 15,00 лв. държавна такса, дължима за разглеждане на частната жалба и 280,00 лв. за експертиза/.

 

Ръководен от гореизложеното Сливенски окръжен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ  Решение № 64/16.06.2011г. по гр.д. 3/2009г. на Районен съд гр.Елхово, в ЧАСТТА, с която е уважен предявения иск по чл.108 ЗС на основание чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ и чл.2 ЗОСОИ, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците И.М.С. ***, с ЕГН: **********, К.И.С. ***, с ЕГН: ********** ***, с ЕГН: **********, че недвижим имот, находящ се в с.Д., общ.Б., обл.Ямбол а именно: дворно място с площ от 600 кв.м., ведно с изградения в него плевник от 60 кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот ХІІІ-90, в кв.6 по плана на с.Д., при граници на имота: север – УПИ ХІІ-90,изток –УПИ ІІ-90 и УПИ І-89, юг-улица, запад – улица е собственост на ищците М.С.Д. ***, с ЕГН: **********,***, с ЕГН: **********, Д.Х.А. ***, с ЕГН: **********, Д.Х.А. ***, с ЕГН: **********,***, с ЕГН: ********** ***, с ЕГН:**********, на основание наследяване и  реституция, съгласно чл.2, ал.1 ЗВСВОНИ.

 ОСЪЖДА, на основание чл.108 ЗС, ответниците И.М.С. ***, с ЕГН: **********, К.И.С. ***, с ЕГН: ********** ***, с ЕГН: **********, ДА ПРЕДАДАТ на ищците М.С.Д. ***, с ЕГН: **********,***, с ЕГН: **********, Д.Х.А. ***, с ЕГН: **********, Д.Х.А. ***, с ЕГН: **********,***, с ЕГН: ********** ***, с ЕГН:**********, ВЛАДЕНИЕТО на собственото им дворно място с площ от 151 / сто петдесет и един/ кв.м., ведно с находящия се в него плевник, представляващо част от гореописания УПИ ХІІІ-90 в кв.6 по плана на с.Д., утвърден със Заповед № 5278/26.09.1955г., заключено между точките – ВГДЛМЕЖЗИК на скицата на вещо лице М. З., приложена към допълнителното заключение на л.234 от делото, представляваща неразделна част от настоящото решение.

ОТМЕНЯ Решение № 64/16.06.2011г. по гр.д. 3/2009г. на Районен съд гр.Елхово, В ЧАСТТА ИМАЩА ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с което производството по делото е прекратено, като недопустимо, по отношение на ответницата С.Г.Д. ***, с ЕГН: **********.

ВРЪЩА  делото на Районен съд гр.Елхово за произнасяне по същество на предявения от горепосочените ищци иск по чл.108 ЗС и по отношение на ответницата С.Г.Д. ***, с ЕГН: **********.

ПОТВЪРЖДАВА Решение 64/16.06.2011г. по гр.д. 3/2009г. на Районен съд гр.Елхово в останалата му част.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците И.М.С. ***, с ЕГН: **********, К.И.С. ***, с ЕГН: ********** ***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците М.С.Д. ***, с ЕГН: **********,***, с ЕГН: **********, Д.Х.А. ***, с ЕГН: **********, Д.Х.А. ***, с ЕГН: **********,***, с ЕГН: ********** ***, с ЕГН:**********, сторените по делото във въззивната фаза на процеса деловодни разноски в размер на 295,00 лв./ двеста деветдесет и пет лева/.

 

Решението не подлежи на обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.