Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   2

гр.Сливен, 31.01.2012 година.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                     мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия  СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 519 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Образувано e по подадена на 31.08.2011 година, от ответника в  първоинстанционното производство, въззивна жалба вх. № 20606/31.08.2011 година по входящия регистър на РС – Сливен срещу решение № 662 от 17.08.2011 година, постановено по гражданско дело № 3107/2011 година по описа на РС- Сливен.

Произнасяйки се по предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ, подлежащи на  разглеждане  по реда на глава ХХV - Бързи производства от ГПК, решаващият състав на РС –Сливен е постановил решение, с което е признал уволнението за незаконно, отменил е като незаконосъобразна заповед № 28 от 14. 03. 2011 година  на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 22.03.2011 година, е прекратено трудовото правоотношение с К.Х.Ч., възстановил е последния на заеманата преди уволнението длъжност - “главен специалиств сектор “Рибарство и контрол” – гр. Сливен., Регионален център “Рибарство и контрол – Югоизточна България”, в Главна дирекция “Рибарство и контрол”, при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури -  гр. Сливен. Със същото решение е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, да заплати на К.Х.Ч. сумата от 1987,73 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа поради уволнението за периода от 22.03.2011 година до 09.08.2011 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.05.2011 година до окончателното изплащане като в останалата част до пълният претендиран размер този иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Производството по първоинстанционното дело е прекратено като недопустимо, досежно предявен иск по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ- за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка  и  иск  за заплащане на обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати по сметка на СлРС посочения в решението размер на държавна  такса и в полза на ищеца са присъдени разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал въззивника - ответник по гр. дело № 3107/2011 година на РС – Сливен, който с депозираната въззивна жалба /първоначална - бланкетна, допълнителна и такава отстраняваща констатирани от въззивния съд нередовности/, обжалва решение № 662 от 17.08.2011 година, като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закони. Прави оплаквания за допуснати от решаващия съд нарушения на процесуални норми. - Посочва, че в мотивите си решаващия районен съд неправилно и необосновано приема, че не е извършен коректен подбор, тъй като не са поставени оценки на всеки  от конкуриращите се. За да подкрепи оплакването си прави свой коментар на доказателствата по делото и дава обосновка, за начина по който е направена преценката и класирането по отношение на конкуриращите се за длъжността. Като  се  позовава  на  мотивите  на  обжалваното решение въвежда оплакване, че те са противоречиви, непоследователни и несвързани логически. - Не е ясно, защо в обжалваното съдебно решение от решаващия състав  на  СлРС са коментирани императивни разпоредби, касаещи налагане на дисциплинарно наказани уволнение и задължителните предпоставки, които следва да са налице при налагане на такова наказание, с оглед конкретната длъжност и участието на дееца в синдикална организация. Счита, че тази връзка е не само неясна, но и явно неотносима  към предмета на делото. Наред с това посочва, че от мотивите  на атакуваното  съдебно решение не е ясно, кое според решаващия съдебен състав е допуснатото нарушение на чл. 344, ал. 1 от КТ, касаещо опорочена процедура по налагане на визираните от законодателя санкции от страна на работодателя, поради което заповедта  за уволнение следва да бъде отменена само на това основание. Посочва също, че заповедта за прекратяване на трудовото  правоотношение с ищеца е издадена на 14.03.2011 година и му е връчена на 22.03.2011 година, от който момент се счита за прекратено   правоотношението. Позовавайки се на така подчертаните факти прави оплакване, че изложеното от съда, а именно, „че към момента на утвърждаване на поименното щатно разписание от 01.12.2011 година са уволнени лицата, както  и  извода  за нарушение  за  процедурата за извършване на подбор, водещо  само  по себе си до незаконосъобразност на уволнението”,  не отговарят на реалното фактическо положение.

От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решение № 662 от 17.08.2011 година, постановено по гражданско дело № 3107/2011 година по описа на РС- Сливен, като незаконосъобразно и необосновано в частта, с която е признато уволнението за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповед №  28/14.03.2011 година  на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, считано от 22.03.2011г., е прекратено трудовото правоотношение с К.Х.Ч. в частта, с която е постановено  възстановяване на последния на заеманата преди уволнението длъжност - “главен специалиств сектор “Рибарство и контрол” – гр. Сливен, Регионален център “Рибарство и контрол – Югоизточна България”, в Главна дирекция “Рибарство и контрол”, при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури -  гр. Сливен, в частта с която  Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, е осъдена да заплати на К.Х.Ч. сумата от 1987,73 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа поради уволнението за периода от 22.03.2011 година до 09.08.2011 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.05.2011 година до окончателното  изплащане, както  и  в  частта    която ответника – въззивник в  настоящото производство е осъден да заплати държавна такса в размер на 179.55 лева  и възнаграждение  за  съдебен експерт в размер  на 180 лева.

 В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

 В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна пред първоинстанционния съд не е депозиран писмен отговор.

Тази  страна не  е направила доказателствени и процесуални искания.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание въззивникът - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не се представлява от представител или пълномощник. Преди  провеждане  на  заседанието  по настоящото  дело  от  представител  на  тази  страна е депозирано писмено становище, в което се заявява, че  въззивната жалба се поддържа на изложените в нея отменителни основания и се претендира  за уважаването й. Направено  е искане  за  присъждане на разноски по делото и е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемият, редовно призован в съдебно заседание не се явява и не  се  представлява. Становище по същество от  тази страна няма  изразено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение не е валидно, респ. извлеченото като  релевирано  в тази  насока  във въззивната жалба оплакване /коментиращо мотивите на обжалваното решение като противоречиви, непоследователни  и несвързани логически/ се явява  основателно.

Този  извод  на  въззивния съд  е обосновава чрез следните съображения:

Легално законово дефиниране на понятието за нищожност на решението липсва, както в отменения ГПК - чл. 209 ГПК (отм.), така и в действащия по настоящем ГПК - чл. 270, ал. 1 ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, не само когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, но и когато както е  в конкретния случай решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нищожният съдебен акт е засегнат от най - тежката форма на порочност, поради което заинтересованата страна може да релевира нищожността на съдебното решение и чрез възражение, а при обжалване съдът следи служебно за валидността на акта.

При излагане на мотивите по главния иск, първоинстанционния съд е  изложил наред с общи бланкети, характерни  за произнасяния по трудови спорове и следните фрази: цит. „…Напротив в настоящия процес видно от представеното лично трудово досие само върху една малка част в него са положени  документи надлежно заверени копия „вярно с оригинала”, а по-голямата част от тях имат приложени подсипи с последно цитирания израз, но  липсва подпис, поради което съдът ги изключва от доказателствения материал, който кредитира настоящия съдебен акт.”,  цит. „По делото беше установена, че е нарушена процедурата за подбор на лица, които работят на същата длъжност в ответното дружество, тъй като при извършеното оценяване са допуснати съществени грешки в три от заложените критерия, което прави процедурата опорочена, а от там и заповедта за уволнението незаконосъобразно. В същото време КТ в неговите императивни разпоредби, досежно процедурата по налагане на дисциплинарно наказание уволнение въздига няколко задължителни предпоставки, които следва да са налице при налагането на такова дисциплинарно наказание, с оглед конкретната длъжност и участието му в синдикална дейност /организации/. Действително, съдът приема, че е направено искане  предварителното съгласие от Инспекцията на труда,  тъй като ответникът е защитен поради наличието му на заболяване, видно от представената медицинска документация. При това положение, съдът следва да разгледа заповедта за уволнение, като разглежда трудовият спор по същество.

   Допуснатото нарушение на чл.344, ал.1 от КТ касае опорочена процедура по налагане на визираните от законодателя санкции от страна на работодателя, поради което заповедта за уволнение следва да бъде отменена като незаконна  дори само на това основание.”  - Тези  два  израза са цитирани не само с цел да  се подчертае неотносимостта  им към настоящия казус, с оглед основанието на  което  е  прекратено трудовото  правоотношение на ищеца. Нещо повече, наличието им в мотивите на атакувания съдебен акт съставлява и нелогично   изложение, повърхностен коментар  на  процедура по налагане  на  дисциплинарно  наказание, каквото  казуса  не  налага  да  се  обсъжда. Бланкетността  на  останалите  изложени хаотично без  логическа  връзка  и обосновка, на  база приетото за  установено от фактическа  страна, както  и факта че на стр. 4 изречение последно от докладчика  по делото на СлРС се сочи като ищец Боян Мишев – лице нямащо качеството на  страна по делото дава достатъчно основание и мотивира  този  съдебен  състав да  достигне  до извода, че  не е налице редовно мотивиране на съдебното решение, както изисква разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. -  Към всяко решение трябва да се изложат мотиви, в смисъл съображения, които да сочат какви фактически констатации прави съдът и въз основа преценката на какви доказателства, а също така как прилага към тях правната норма. Ако различните източници на доказателства индицират или дават  различни сведения за едни и същи факти, трябва да се посочи кои от тях се възприемат и кои се отхвърлят, наред с което да се обясни защо става това. Това първоинстанционния съд, сезиран с по чл. 344, ал. 1 т.1,2 и 3 от КТ  не е направил. Общата фраза,/стр.9 , пасаж последен/ залегнала  в  решението  на  СлРС, а  именно  че предвид изложеното съдът  следва  да  признае уволнението  за  незаконно  и да  отмени заповедта  на изпълнителния директор  на  ответната агенция, с която  е  прекратено трудовото  правоотношение с ищеца, повторен  непосредствено  след коментирания последен / а именно  пасаж 1, стр.10/, без да се изложени  логични от фактическите констатации на съда, а те от анализа на  доказателствата съображения като  правни  изводи на  съда, относими  за  конкретния правен спор, съставлява липса на мотиви, тъй  като  по никакъв  начин не означава мотивиране на съдебния акт по смисъла  на чл. 236 , ал. 2 от ГПК. И това е така, защото не могат да се проверят законосъобразността, обосноваността и правилността на решението. Не е ясно обсъдени ли са всички източници на доказателства, кои точно не са, липсва ограничаване на  конкретните доказателства изключени от доказателствения материал по делото, въз основа на кои доказателства, съдът обосновава  извод  за незаконосъобразност на заповедта  за  прекратяване  на  трудовото  правоотношение и какви  са  конкретните  му съображение на  база  установените  по делото доказателства, които  му  дават  основание  да обоснове  основателност  на  исковата  претенция по главния иск , респ. какви  са  му конкретните за  този  спор правни  изводи. Произнасянето  по главния  иск е  поставено  в  основата  на  произнасянето по акцесорните  претенции, при което  порока  на  решението - липса  на  мотиви е  засегнал  целия съдебен акт. Като не е мотивирал решението си, районния съд е допуснал съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, затова решението му следва да се прогласи, чрез обявяването му за нищожно на основание чл. 270, ал. 2 от  ГПК и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

С оглед  изхода  на  настоящото  произнасяне, претенциите  за  разноски  ще следва да бъдат разрешени в хода на производството при новото разглеждане  на делото.

Ръководен от изложените съображения, съдът

                                               

                                                    Р   Е   Ш   И  :

 

            ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО решение 662 от 17.08.2011 година, постановено по гражданско дело № 3107 по описа на РС – Сливен за 2011 година

 ВРЪЩА делото на  РС - Сливен за ново разглеждане от друг съдебен състав.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от днес - 31.01.2012 година.

   Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                .

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   

                                                                                                      2.