РЕШЕНИЕ                                    

23.05.2012г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА гр.д. № 522  по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на делото са предявените от „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД против Д.М.П. и П.Д.П. искове за установяване на вземане по запис на заповед с цена 18071.48 €, както и за законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2010г. до окончателното плащане на сумите, както и деловодни разноски в заповедно производство в размер на 706,90лв. с правна квалификация на предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. С ЧЛ. 538, и чл. 485, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, на които основават предявените права са: издаден от ответницата Д. П. на 05.02.2008г. и авалиран от ответника П. П. запис на заповед за сумата от 18071.48 € с падеж – на предявяване, платим в гр. София в полза на ищеца. Записът е предявен за плащане на 08.10.2009г., но не е извършено плащане, поради което е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което е уважено с разпореждане по гр.д. № 1301/10г. на РС – Сливен и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и.д. № 201084105341 на ЧСИ Н.М..

Ответниците оспорват основателността на предявения иск с твърдение за липса на основание на издадения запис на заповед, поради наличието на конекситет между записа на заповед и каузално отношение между страните – договор за финансов лизинг на ППС № 858D3042/05.02.2008г. (по-долу в решението „ДФЛ“) и допълнително споразумение към него от 05.01.2009г. съгласно чл. 11, ал. 4 от същия договор. Твърдят, че вземанията по записа на заповед са погасени поради погасяване на вземанията по каузалното отношение, чието изпълнение обезпечава абстрактната сделка – изплатени са вноските по погасителен план в размер на 21835.04лв. като до пълния размер от 24032.37 лв. вземанията са погасени на основание чл. 16 ал. 2 от ДФЛ със стойността на  върнатите ППС – удостоверена към момента на сключване на ДФЛ – 31416лв., съответно намалена в изпълнение на чл. 7, т. 15 от ДФЛ.

В с.з. ищецът – редовно призоваван, не се представлява. По делото е изразено писмено становище от пълномощник – адв. Б. А., с което поддържа предявените искове, като не оспорва посочения в отговора на ответниците конекситет между записа на заповед и посочената абстрактна сделка.

Ответниците – редовно призовани не се явяват. Явява се техен пълномощник – адв. Ш. ***, който оспорва предявените искове и поддържа възраженията – направени с отговора на исковата молба по тяхната основателност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните факти по делото се установява следното от фактическа страна:

Между „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД като лизингодател и Д. М.П. – като лизингополучател, е сключен договор договор № 858D3042/05.02.2008г. за финансов лизинг за финансов лизинг, с който лизингодателя се е задължил по възлагане от лизингополучателя да придобие от „Олимпиа Ауот“ ЕА – подробно описано в договора МПС на стойност 31416лв., което по време на действие на ДФЛ – 61 месеца, считано от дадата на сключване на ДФЛ, ще се държи и ползва според обичайното му и определено в договора предназначение от лизингополучателя, срещу което лизингополучателя ще изплати лизинговат ацена в размер на 36288.47лв. с ДДС съгласно погасителен план.

В чл. 11, ал. 4 от ДФЛ страните да уговорили, че като гаранция за вземанията на лизингодателя лизингополучателя ще издаде в негова полза запис на заповед на обща стойност 18071.48€, като след всяко плащане записът на заповед ще бъде привеждан в съответствие с остатъка по задължението на лизингополучателя.

На 05.01.2009г. страните по ДФЛ са сключили споразумение, с което всички задължения на лизингополучателя стават дължими в евро считано от датата на подписване на споразумението, в изпълнение на което месечните лизингови вноски и другите парични задължения на лизингополучателя се превалутират от BGN в EUR по централния курс на БНБ към датата на сключване на споразумението 1.95583 лв. за 1 €.

Наличието на обусловена връзка между процесния запис на заповед от 05.02.2008г. – платим на предявяване в гр. София в полза на ищеца в размер на 18701,48€ и договор № 858D3042/05.02.2008г. за финансов лизинг е безспорна и следва от съдържанието на разпоредбата на11, ал. 4 от ДФЛ.

Относно погасяването на вземанията на ищеца по ДФЛ от представените с отговора на исковата молба счетоводни документи съдът и заключението на вещото лице по назначената експертиза за установяване вида, размера и момента на плащанията по ДФЛ и остатъка на непогасените по този договор вземания, се установява следното:

По ДФЛ лизингополучателя – ответницата Д. П., се е задължила да заплаща на ищеца по погасителен план 60 равни месечни вноски и първоначална вноска (капаро) в размер на 10522.67лв., която е платена при сключване на договора и прихваната за възникналите с него парични задължения съгласно чл. 3, ал. 4 от ДФЛ.

Общата сума на задълженията съгласно погасителния план, включително такси, финансиране на ДДС, застраховки и данък, е в размер на 45867.41лв., а съгласно споразумение от 05.02.2009г. – 21005.05€.

Съгласно представените от ответниците и не оспорени от ищеца вносни бележки към 31.08.2009г. ответниците са внесли общо сумата от 21835.04лв.

Размера на начислените от ищеца вземания към 10.10.2009г. по ДФЛ са в размер на 21985.35лв. Вещото лице е установило, че вноските по ДФЛ са разпределяни за погасяване при спазване уговорката на чл. 12, ал. 4 от ДФЛ във вр. с чл. 76 от ЗЗД – при недостатъчен размер – първо задълженията към трети лица, след това неустойки за забава, след това разноски и най-накрая месечни вноски по лизинга.

Ответниците към същата дата са платили общ сумата от 22355.04лв., т.е – надвнесена е сумата от 369,69лв. Тази сума е определена от вещото лице на базата на представените от ответниците писмени доказателства, включващи и вноска от 1200лв. от 11.02.2008г. Неиздължената част – отразена при ищеца е в размер на 1440.76лв. към същата дата, което би обусловило начисляването на неустойка по чл. 16, ал. 1 от ДФЛ – в случаите, когато неизпълнената част от задължението е значителна – равна или по-голяма от една месечна вноска.

От своя страна ищецът към 01.12.2008г. е отрази плащане в размера на 520 лв., за което ответниците не са представил платежен документ.

През м. Май 2009г. ищецът е начислил неустойка за забава по чл. 12, ал. 1 от ДФЛ в размер на 302,36 €.

На 13.10.2009г. съгласно чл. 8 от ДФЛ, страните са съставили приемо-предавателен протокол, с който П.П. е предал на ищцовото дружество МПС предмет на придобивната сделката относно която е сключен ДФЛ, описан в чл. 1, ал. 2 от договор № 858D3042/05.02.2008г. за финансов лизинг, а именно лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, WOLOAHL4888038172, тъмносив металик, с пропътувани 68660 км., заведена щета на предна врата и драскотина на дясната лява.

В аналитичния дневник пир ищеца към 31.12.2009г. автомобила е отразен със стойност – 14049.41лв. без ДДС или 16859,29лв. с ДДС, получена като разлика от цената на автомобила – 31416лв. и внесената от ответницата Д. П. главница в размер на 14556.71лв.

На поставените от ищеца въпроси, а именно за изчисляване на възникналите към 19.03.2010г. (момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и към 14.11.2001г. (момента на подаване на исковата молба) вещото лице е отговорило в два варианта – според отразените при ищеца плащания и според представените от ответниците писмени доказателства.

Според отразените от ищеца плащания е налице основание за начисляване на неустойка за забава относно вземане в размер на 1440.37лв. към 13.102009г., а именно 110.34лв., към 19.03.2010г. – 66.62лв., към 14.11.2011г. – 246.87лв. или общо 423.83лв.

При съобразяване на платежния превод от 11.02.2008г. за 1200лв. се явява надвнесена сума от 369.69лв., при което липсва основание за начисляване на неустойка за забава.

Въпреки липсата на осчетоводяване на вноската от 1200лв. от 11.02.2008г., т.к. ищецът не е оспорил представения документ относно плащането, както и с оглед липсата на начисляване на неустойка по чл. 16, ал. 1 от ДФЛ, съдът следва да приеме, че такава вноска е платена и неотразяването и е в следствие на нередовно водено счетоводство от страна на ищеца.

Следователно по въпроса относно възникналите и неплатени вземания от ответниците по ДФЛ към 19.03.2010г. и към 14.11.2011г. съдът следва да възприеме втория вариант по заключението на вещото лице, според който, ответниците да надвнесли сумата от 369,69лв., вкл. надвнесена неустойка 587.21лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД против Д.П. и П.П. са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Между страните е безспорно, че записът на заповед от 05.02.2008г. е издаден във връзка и като обезпечение на плащанията на паричните задължения на ответниците по сключения между тях като лизингополучатели и ищеца – като лизингодател договор № 858D3042/05.02.2008г. за финансов лизинг, което изрично е посочено в чл. 11, ал. 4 от договора.

Няма спор, че ищецът е изпълнил задълженията са по него и са възникнали задълженията за ответницата Д. П. за извършване на плащания съобразно погасителния план към договор № 858D3042/05.02.2008г. за финансов лизинг. До 31.08.2009г. ответницата Д. П. е заплатила общо 21835.04лв. След тази дата няма спор, че договорът за финансов лизинг е прекратен, а МПС за придобиването на което е върнато съгласно чл. 8 от ДФЛ със стойност – отразена в аналитичния дневник на ищеца, в размер на 16859,29лв. С прекратяването на договора и връщането на МПС за ответницата Д. П. са отпаднали задълженията за извършване на плащания съобразно погасителния план към договора, като е изпълнила и задължението си за връщане на полученото то нея по този договор.

Вземанията на ищеца произтичат от запис на заповед, но с оглед чл. 11, ал. 4 от ДФЛ няма никакво съмнение, че същият има обезпечителна функция относно паричните задълженият на ответницата Д. П., като волята за това се извлича и от уговорката за намаляване размера на сумата – дължима по на заповед, със сумата – съответстваща на извършените плащания.         

Възраженията на ответниците са обосновани с настъпването на факти, погасяващи правото на ищеца да получи паричните вземания, произтичащи от записа на заповед. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. По претенцията за съществуването на вземанията по запис на заповед кредиторът трябва да установи факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора. Макар записът на заповед да е абстрактна сделка, менителничното правоотношение не е абстрактно. То възниква, за да се постигне определена цел, и най-често, както е и в случая, служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго каузално отношение.

Целта на издадения във връзка с договор за финансов лизинг на ППС № 858D3042/05.02.2008г. запис на заповед е ясно определена в самия договор. Установи се по делото, че ответницата Д. П. е заплатила сумите – дължими до прекратяване на договора. Действително изплатената до 30.08.2009г. сума не съответства на сумата по записа на заповед, но доколкото с прекратяването на договора е отпаднало задължението за извършване на плащания по погасителния план, то се погасява и успоредно съществуващото и обусловено от същия договор абстрактно правоотношение.

Доколкото е налице спор по фактите във връзка с размера на платените вноски и наличието на основание за начисляване на неустойка, от събраните по делото доказателства следва да се приемат за доказани твърденията на ответниците относно това, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не са налице непогасени вземания на ищеца по ДФЛ. Установи се, че ответникът не е осчетоводил плащане в размер на 1200лв., но документа, установяващ плащането, не е оспорен и следва да бъде зачетен от съда чрез възприемане на съответния вариант от заключението на вещото лице.

С оглед основателността на възраженията на ответниците и представените доказателства, установяващи правопогасяващи за ищеца факти във връзка с обезпеченото каузално отношение, предявеният иск за установяване на вземанията, произтичащи от обезпечителната абстрактна сделка, следва да се отхвърли както срещу издателя на записа на заповед, така и срещу втория ответник по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК е основателна претенцията на ответниците за направените от тях разноски във връзка с предявените искове, а именно 300лв. и 1440лв. – адвокатско възнаграждение.

По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията на ищеца да разноски е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК 130847504, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец”, ул. „Д. Х.” № *, ет. *, против Д.М.П., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Д.” № *, ет. *, офис № *чрез адв. П.Ш. *** като солидарни длъжници за установяване съществуването на изискуеми парични вземания в размер на 18071.48 € (осемнадесет хиляди и седемдесет и едно евро и 48 евроцента), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2010г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1301/10г. по описа на РС – Сливен в размер на 706 срещу ответниците, произтичащи от запис на заповед, издаден на 05.08.2008г. в гр. София от Д.М.П. и авалиран от П.Д.П., платим на предявяване, за които вземания по ч.гр.д. № 1301/10 на РС – Сливен е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4262/11.11.2010г. и изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК 130847504, спрямо Д.М.П., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН ********** за заплащане на деловодни разноски по настоящото дело като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК 130847504, да заплати на Д.М.П., ЕГН ********** И П.Д.П., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 300лв. (триста лева) – депозити за възнаграждение на вещо лице и 1440лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева) адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните  пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: