Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  117

 

                                                гр.С., дата 10.05.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осми май, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  гражданско дело № 523 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството се развива по реда чл.435 и сл. от ГПК.

          Образувано е по жалба на „Лестрансбул” ООД, ЕИК 201277066 с правно основание чл.435, ал.4 от ГПК, с която се обжалват действията на ЧСИ П.Г. рег. № 837, с район на действие Окръжен съд – гр.С.. Жалбоподателят е трето лице за изп.дело № 1295/2011 г. Обжалва наложен запор на МПС ПОЛУРЕМАРКЕ, ФРЬОД ЕД 32 с ДК № СН 1551 ЕЕ, рама С 3754 N.

          Жалбоподателят твърди, че с договор за покупко – продажба на МПС от 27.09.2010 г. сключен при нотариус рег.№ 281 Диана Раднева в район Великотърновски районен съд, придобил горепосоченото полуремарке от длъжника по изп.дело № 1295/2011 г. „Гор - Транс” ЕООД, ЕИК 119662691. Прехвърлянето на собствеността е извършено по установения в закона ред с нотариална заверка на подписите, а регистрирането на МПС – то пред КАТ не е елемент от фактическия състав на сделката. Жалбоподателят придобил собствеността върху вещта преди да се образува търговското дело, по което е постановено решение и въз основа на което е издадена изпълнителен лист и впоследствие наложен запор. Твърди, че владее движимата вещ от деня на продажбата.

         Моли Сливенски окръжен съд да отмени наложения запор на МПС ПОЛУРЕМАРКЕ, ФРЬОД ЕД 32, с ДК № СН 1551 ЕЕ, тъй като вещта не е била собственост на длъжника към деня на налагане на запора.

         Взискателят по изпълнителното дело „Агатранс” ООД не депозира становище по жалбата.

         Длъжникът по изп.дело № 1295/2011 г. „Гор - Транс” ЕООД, не е депозирал писмени възражения.

         В обясненията си, депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител излага аргументи за неоснователност и недопустимост на подадената жалба.

         Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Тя е допустима и с оглед изискването на чл.435, ал.4, тъй като жалбоподателят ангажира доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че вещта се е намирали във владение на третото лице към датата на налагане на запора.

         Предвид наличието на предпоставките по чл.437, ал.2 от ГПК, Сливенски окръжен съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Искането за спиране на действията по изпълнително дело № 1295/2011 г. е оставено без уважение като неоснователно.

          Взискателят по изпълнителното дело „Агатранс” ООД, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие, който в съдебно заседание излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли съдът да остави без уважение жалбата, като потвърди обжалваните действия на частния съдебен изпълнител.

         Длъжникът по изп.дело № 1295/2011 г. „Гор - Транс” ЕООД, редовно призован, не се явява представител по закон.

          Жалбоподателят „Лестрансбул” ООД, редовно призован, не се явява представител по закон, представлява се от процесуален представител по пълномощие – адв.М.С. ***.

         При разглеждане на спора по същество, Сливенски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

          Изпълнително дело № 1295/2011 г. по описа на Частен съдебен изпълнител П.Г., рег.№ 837, с район на действие Окръжен съд – гр.С. е образувано по молба на „Агатранс” ООД и въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 10.02.2011 г. на Сливенски окръжен срещу „Гор - транс” ЕООД, за заплащане на главница в размера на 60 670,37 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размера на 2 427,00 лв. В молбата взискателят поискал проучване на имущественото състояние на длъжника. На основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ възложил на съдебния изпълнител да определи начина на принудително изпълнение. След извършена справка в КАТ при ОДП Сливен, е установено какви МПС – та притежава длъжника. На 14.10.2011 г. е изпратено съобщение за наложен запор върху ПОЛУРЕМАРКЕ, ФРЬОД ЕД 32, с ДК № СН 1551 ЕЕ в КАТ при ОДП Сливен. На 11.10.2011 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение чрез залепване на  уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на адреса на управление на търговското дружество към този момент – гр.С., ж.к. „Б.”, бл.*, вх.*, ап.*. В поканата е посочено, че с нея се налага запор на подробно индивидуализираното по – горе МПС.

         В съдебно заседание по инициатива на жалбоподателя са разпитани двама свидетели. От показанията на свидетелката Г.Т. /пълномощник на управителя на дружеството към момента на прехвърляне на ремаркето/ се установява, че е присъствала лично на предаване на владението върху двете ремаркета в Индустриалната зона на гр.С., заедно с други двама шофьори на дружеството. След извършения оглед на състоянието им, са били предадени от представител на „Гор - Транс” ЕООД и са били приети от „Лестрансбул” ООД. За това е бил съставен и приемо – предавателен протокол. От показанията на свидетеля Д.П. /шофьор в дружеството - жалбоподател/ се установява, че заедно с Г.Т. и друг колега, вече покойник, са отишли към края на месец септември 2010 г. в Индустриалната зона на гр.С., за да огледат и вземат две ремаркета, които  „Лестрансбул” ООД искало да закупи. В момента процесното ремарке се управлявало от друг шофьор. Извършвало превози България – Гърция.

      

 

                 По делото са представени и приети писмени доказателства /лист 41 от делото/ за установяване на релевантните по спора факти.

         При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

         Целта на настоящото спорно правораздавателно производство е, ако се установи незаконно действие на съдебния изпълнител, да бъде отменено. В случая третите лица твърдят, че са владели ремаркето към датата на запора. Обжалват действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението към конкретна вещ, чрез налагане на запор върху процесното ремарке. Твърдят, че е тяхна собственост, тъй като са го придобили с договор с нотариална заверка на подписите, преди налагането на запора от частния съдебен изпълнител. Решението, с което ще приключи настоящото производство се ползва със сила на пресъдено нещо по разгледания процесуален въпрос, а именно – съответствието на действието с предписаните от закона правила за неговото осъществяване. Извън тези рамки остава въпросът за правото на собственост. Такъв спор подлежи на обсъждане в мотивите на настоящия акт, доколкото принадлежността му обуславя законността на изпълнителното действие при предприемане на изпълнение върху вещ за изпълнение на парични вземания – „Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната” – чл.435, ал.4, изр.2 от ГПК.

        Запорът е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определена движима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя. Той цели да обезпечи успешния изход на изпълнителния процес, като запази физическата цялост на запорираната вещ и нейната принадлежност към имуществото на длъжника. Разпоредбата на чл.450 от ГПК предвижда два способа за налагане на запор. В настоящият случай запорът е наложен чрез описване на запорираната вещ в поканата за доброволно изпълнение, тъй като съдебният изпълнител вече е получил предварително информация относно индивидуализиращите я белези. Запорът се смята наложен с получаване на поканата за доброволно изпълнение. По делото това действие е извършено на 11.10.2011 г., след като длъжникът е бил призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК. Запорът лишава длъжника от разпоредителна власт върху вещта и всички действия след датата на запора се явяват относително недействителни спрямо взискателя – чл.452 от ГПК. От аргумент за противното се налага изводът, че извършеното преди запора разпореждане е действително, освен в случая на чл.435, т.4 от ГПК, който изисква прехвърлянето да има достоверна дата и владението на вещта да е било предадено на приобретателя преди запора. По този начин извършеното разпореждане ще бъде противопоставимо на взискателя и присъединилите се кредитори. Целта на чл.435, т.4 от ГПК е да брани взискателя срещу антидатирани прехвърляния на запорираните вещи.

        В настоящото производство безспорно се установи, че собственик на процесното ремарке е жалбоподателят „Лестрансбул” ООД, който се явява трето за принудителното изпълнение лице. Съдът прави този извод от представения с жалбата договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, сключен на 27.09.2010 г. между „Гор - транс” ЕООД и „Лестрансбул” ООД. Договорът е сключен почти една година преди налагането на запора - 11.10.2011 г. Вписването на сделката и запорът в регистъра на КАТ не е свързано с противопоставимостта й на трети лица, защото регистрите в КАТ имат само административно значение. В този смисъл нерегистрирането на ремаркето на името на новия собственик е без правно значение.

      Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те последователно е непротиворечиво дават показания за изложените факти. Освен това показанията им се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства. От тях се установява, че на следващия ден след извършената по покупко – продажба, владението на ремаркето е било предадено от дружеството - длъжник на жалбоподателя. За това обстоятелство свидетелства и приемо – предавателен протокол от 28.09.2010 г. В този смисъл са представени и множество товарителници за услуги, извършвани от ремаркето чрез „Лестрансбул” ООД на различни дати, следващи датата на предаване на владението. От тях се прави категоричен извод, че владението върху ремаркето е предадено на 28.09.2010 г. на „Лестрансбул” ООД и към момента на приключване на съдебното дирене по делото, се използва за извършване на транспортна дейност от същото дружество.

         Предвид изложените аргументи, следва да се приеме, че извършените от съдебния изпълнител действия, предмет на настоящото обжалване, са незаконосъобразно извършени. Налице е хипотезата на чл.453, т.4 от ГПК, което прави противопоставимо на взискателя по изпълнителното дело „Агатранс” ООД извършеното разпореждане с вещта от длъжника „Гор - Транс” ЕООД чрез прехвърлянето й на жалбоподателя „Лестрансбул” ООД, тъй като е налице документ с достоверна дата, предхождаща налагането на запора и владението на вещта е предадено на третото лице един ден след извършване на разпореждането. Поради тази причина наложеният запор следва да бъде отменен. Няма законова причина третото лице да понесе последиците на принудителното изпълнение върху своето имущество за погасяването на чужд дълг.

                 Водим от горното, съдът

 

                                                                        

                                             Р      Е     Ш     И  :

 

 

       ОТМЕНЯ запор на МПС ПОЛУРЕМАРКЕ, ФРЬОД ЕД 32 с ДК № СН 1551 ЕЕ, рама С 3754 N, наложен с получаване на Покана за доброволно изпълнение изх. № 12737/11.10.2011 г. на ЧСИ П.Г. рег. № 837 до „Гор - Транс” ЕООД, ЕИК 119662691, със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „Б.” № *, вх.*, ап.*, като незаконосъобразен.

 

       Препис от решението да се връчи на ЧСИ П.Г. рег. № 837, с район на действие Окръжен съд – гр.С. за сведение.

       Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.