Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 11

 

гр. Сливен, 23.01.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                           

при  секретаря И.К., като разгледа докладваното от младши съдия Красимира Кондова въззивно гр.д. N 524  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр.  чл.317  ГПК.

       Образувано е въз основа на две въззивни жалби, подадени от ответниците в първоинстанционното производство чрез общия им процесуален представител по пълномощие. Атакува се Решение № 671 от 17.08.2011 г., постановено по гр.д. № 5043 по описа за 2010 г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Първите два иска са били  насочени срещу ответника НУРТС-България АД-София, а третия срещу двете въззивни дружества НУРТС-България АД гр.София и БТК АД гр.София с искане за солидарното им осъждане. Съдът е уважил така предявените от Н.Е.Д. *** искове, като е признал уволнението за незаконосъобразно и е отменил заповедта, с която е било прекратено трудовото му правоотношение с НУРТС-България АД, възстановил е ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „отговорник смяна РТС”, в отдел РТС-Сливен при ответното дружество НУРТС-България АД и е осъдил солидарно двамата ответници НУРТС-България АД и БТК АД да заплатят на ищеца обезщетение за оставането му без работа в продължение на шест месеца, поради незаконното му уволнение в размер на 4944,78 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на подаване на исковата молба -  24.09.2010г. до окончателното й изплащане. Ответниците са осъдени да заплатят и деловодни разноски.

С депозираните въззивни жалби, които са с идентично съдържание ответниците атакуват така постановеното от СлРС решение,  като считат същото за  незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно съда е приел, че не е налице реално съкращаване в щата, а уволнението за незаконосъобразно, поради неизвършване на подборна процедура по чл.329 КТ. В тази връзка се посочва, че подбора в конкретния случай не е бил задължителен за работодателя, тъй като от представените доказателства по делото било установено, че са съкратени всичките три съществуващи щатни бройки за длъжността „отговорник смяна РТС” в звено РРТС-Сливен. Представените по делото длъжностни характеристики преди уволнението на ищеца, така и тези след това, установявали, че между неговата длъжност и другите длъжности в звеното нямало сходни функции, поради което работодателя не е имал задължение за извършване на подбор.

На следващо място се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като произтичащите от длъжностната характеристика на ищеца задължения и функции били привнесени в тези на останалите да съществуват в звеното други длъжности. В тази връзка се посочва, че от представените длъжностни характеристики, за всички длъжности, съществуващи преди уволнението на ищеца, съпоставени с тези след уволнението му, се установявало, че има единствено промяна в наименованието на отделните длъжности, като длъжността на ищеца от „отговорник смяна РРТС-Сливен” е преминала в длъжност „началник смяна РРТС”. Последната длъжност обаче, видно от представеното длъжностно разписание на НУРТС-България АД в сила от 01.04.2011г. не съществувала в РРТС-Сливен.  Длъжностните характеристики на всички длъжности, заемани преди и след уволнението на ищеца, както и към момента не са били променяни, освен в наименованието на длъжностите и никоя от трудовите функции, описани в длъжностната характеристика на ищеца не била привнесена в длъжностните характеристики на другите длъжности, какъвто извод е направил районния съд. На последно място въззивниците смятат, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че още с отговора на исковата молба БТК АД-София е направило възражение за прихващане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ при евентуалното му осъждане да го заплати от обезщетенията, изплатени на ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на обща стойност 5036,52 лв. Първоинстанционният съд е отказал да разгледа така предявеното възражение и не е уважил направеното във връзка с доказването му искане за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, като се е основал на недопустимост на това възражение, с оглед характера на бързото производство. Въззивниците смятат, че е недопустимо предявяването на насрещни искове и привличането на трети лица в това производство, но не и на направени възражения и като е отказал разглеждането му СлРС е допуснал процесуално нарушение. В тази връзка е направено искане пред настоящата инстанция за приемането на възражението за прихващане  и неговото разглеждане в производството, като се назначи и изготви съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпроса: „При прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца какви обезщетения са му били изплатени, на какво основание и в какъв размер”.

Иска се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените от ищеца  искове. Евентуално, в случай, че се потвърди решението да се уважи възражението за прихващане на претендираното от ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното му уволнение в размер на 4 944,78 лв. със изплатените му обезщетения при прекратяването на трудовото правоотношение в размер на 5036,52 лв. до размера на по-малкото, като се отхвърли иска в тази му част. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната страна  е депозиран писмен отговор.

В него се излагат подробни съображения, относно неоснователността на депозираните жалби. Счита се постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване. Анализира се подробно извършеното от работодателя НУТС-България АД масово уволнение при неспазване на законовите процедури. По отношение на съкращаването на щата, счита, че се допуска смесване на понятията „място на работа” и „работно място”, като намира, че ищеца е с работно място- гр.Сливен, а работодателя не е извършил съкращаване на всички длъжности „отговорник смяна”, а е намалил част от тези заемани длъжности в цялата страна, поради което подбора се явявал задължителен. Претендират се разноски за въззивното производство.

С отговорът не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

   Въззивният съд с Определение държано в закрито заседание на 14.11.2011г. е приел за разглеждане въззивните жалби като редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадени са в срок от процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Правният интерес от цялостното обжалване на горепосоченото решение   за въззивника „БТК”АД, макар да е страна само по третия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ се обосновава с неговата акцесорност по отношение на първия обективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.  Уважаването на третия иск, ответник по който, наред с НУРТС-България АД-София е и БТК АД-София, предпоставя незаконност на уволнението, поради което е налице и правен интерес за последното търговско дружество от атакуване на решението и в тази част. Със същото определение е прието за съвместно разглеждане и възражение за прихващане, предявено в условията на евентуалност в случай, че исковите претенции бъдат уважени да се компенсира вземането на ищеца на обезщетение за оставането му без работа, поради незаконност на уволнението за претендираната сума в размер на 4944,78 лв. с това на ответника за начислените и изплатени от него обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение в общ размер на 5036,52 лв., в това число:

- обезщетение по чл.224 КТ в размер на 149,84 лв.;

- обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 766,01 лв.;

- обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 824,14 лв.;

- обезщетение по чл.36, ал.1 КТД на НУРТС – 4 брутни трудови възнаграждения в размер на 3 296,53 лв.

В с.з. въззивниците се представляват от процесуален представител по пълномощие – чл.32, т.1 ГПК – адв.М. ***, който поддържа въззивните жалби на основанията изложени в тях и моли съда за отмяна на атакувания съдебен акт, а в случай на потвърждаването му моли да се уважи възражението за прихващане. Претендира деловодни разноски за двете инстанции и прилага 2 бр.списъци за разноските на двете въззивни дружества, сторени пред въззивната инстанция.

В с.з. въззиваемия, редовно уведомен от предходно съдебно заседание не се явява лично и не се представлява от процесуален представител по пълномощие. По делото е постъпила писмена молба от процесуалния му представител адв.Ч. ***, в която заявява невъзможност за лично явяване  в съдебното заседание, но не се противопоставя по даване ход на делото. Поддържа отговора и счита въззивните жалби за неоснователни, поради което моли съда за потвърждаване на обжалваното решение. По отношение на приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане, изразява становище за неоснователността му и моли същото да бъде отхвърлено.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, във връзка с инвокираните оплаквания, извърши  проверка  по реда на чл.269 ГПК и констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – допустимо.

Постановено е от  съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

В резултат на осъществения контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение и извършената преценка на събраните пред първостепенния съд, както и пред тази съдебна инстанция доказателства, въззивния съд намира, че обжалваното решение е неправилно.

Въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Въззиваемият Н.Д., ищец в производството пред първоинстанционния съд се е намирал в трудово правоотношение с въззивното дружество НУРТС АД от 10.04.1989 / арг.от трудовата книжка/, което тогава се е наименувало СП ”Радио и телевизия” – гр.Пловдив. Въззиваемият е бил назначен на длъжност „механик” в РРТС-гр.Сливен. От 01.10.1989г. бил преназначен в НУРТС на длъжност „Дежурен техник” в РРТС -Сливен. По делото не е представен първия трудов договор на въззиваемия, който вероятно е № 180/20.04.1989г./ арг. от доп. споразумение от 01.05.2006г. – л.280/, но видно от приложените  допълнителни споразумения към него, първото от които е от 02.01.1990г. /л.177 от делото/ и неразделна част от трудов договор/нечетлив/ е бил назначен с месторабота Регионална радио телевизионна станция-гр.Сливен / РРТС-Сливен/. От първоначалното назначаване са последвали изменения в наименованието на работодателя, съответно СП „Р и Т”- гр.Пловдив; НУРТС-София /допълнително споразумение от 14.01.1991г. – л.175 от делото/;  Български пощи и далекосъобщения” ООД / съглашение № 1987 от 10.09.1991г.- л.173/, като НУРТС е било обособено структурно поделение, а длъжността е била изменена от „техник” на „началник смяна”; БТК ЕАД София – Национално управление „Радио телевизионни системи” или за краткост НУРТС /съглашение от 01.12.1993г./; БТК – VIVATEL – НУРТС / доп.споразумение № 521/01.05.2008г. – л.118/; VIVACOM – НУРТС / доп. споразумение № 1112/01.05.2010г./

С договор за възлагане на управление № 27372/01.06.2010г./л.51/ БТК АД-София като възложител е възложил на Михаела Христова Калайджиева, в качеството й на директор осъществяване управлението на НУРТС, като упражнява в пълен обем работодателска власт от името и за сметка на НУРТС.

Със Заповед № РД-10-394 от 15.07.2010г./л.91/, считано от същата дата работодателя е внесъл промяна в щатното разписание, като в регионално звено „РТС Сливен” са заличени всички съществуващи 3 щатни бройки от длъжността „Отговорник смяна РТС”, като в звеното са останали длъжностите „Началник регион” -1 щатна бройка, „инженер РТС”- 1 щатна бройка и 3 щатни бройки на длъжност „Техник І степен РТС”/арг. от одобреното щатно разписание на НУРТС към 15.07.2010г./л.98/. Въззиваемият – ищец е предизвестен с предизвестие № 353/19.07.2010г. за съкращаване на щата му, връчено на 27.07.2010г., като на основание чл.220, ал.1 КТ предизвестието не е било спазено, а е предвидено изплащане на обезщетение.

Със заповед № 1235/27.07.2010г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата трудовото правоотношение с въззиваемия Н.Д. било прекратено, считано от 27.07.2010г., на която дата му  била връчена и заповедта.

Установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:

За да се счита уволнението на работника/служителя за законосъобразно на основание чл.328, т.2- съкращаване на щата, следва да са налице следните предпоставки: На първо място наличие на одобрено, респ. утвърдено от компетентен орган ново щатно разписание, с което се съкращават щатни длъжности у съответния работодател, като утвърждаването на новия щат да предхожда извършеното уволнение. На второ място съкращаването на щата да е реално, а не фиктивно и също да е по време предшестващо самото уволнение, респ. издадената за това заповед.

В настоящия казус първата необходима предпоставка за  прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия/ ищец е налице. Новото щатно разписание е утвърдено със заповед № РД-10-394/15.07.2010г., подписана от директора, на който е възложено управлението на НУРТС от името на работодателя, съгласно т.2 и т.3 от договора за възлагане на управление № 27372/01.06.2010г./л.51/. Относно търговските дружества се счита, че управителя, който организира и ръководи предприятието, решава и всички въпроси, свързани с изменение на щата, сключване и прекратяване на трудовите договори /Р.1391/20.12.1999г. по гр.д. № 340/1999г. ІІ г.о. ВКС, Съдебна практика-Бюлетин на ВКС, бр.9-10/99г./. С оглед  изложеното, съда приема, че заповедта за одобряване на ново щатно разписание, с което е намалена щатната численост  в НУРТС на различни длъжности в страната, в частност всички налични щатни бройки от длъжността, заемана от въззиваемия е издадена и подписана от компетентен орган. Тази заповед предшества и самото уволнение на въззиваемия Д., тъй като е издадена преди изготвяне на предизвестието и заповедта за уволнение .

По отношение на втората необходима предпоставка, съда приема, че в конкретния казус се касае за реално извършено съкращаване в щата, а не както е приел първоинстанционния съд фиктивно такова.

Съображенията за това са следните:

Както се посочи  по-горе със Заповед № РД-10-394/15.07.2010г., подписана от компетентния за това орган от съответното предприятие е извършено намаляване/премахване на известен  брой щатни длъжности в различни регионални звена на НУРТС в страната. Видно от самото щатно разписание на НУРТС към 15.07.2010г., в регионално звено РТС-Сливен, където била и местоработата на въззиваемия Д. са премахнати всички съществуващи до момента 3 щатни бройки от длъжността „Отговорник смяна РТС”, една от които е заемал и той. Местоработата е един от необходимите елементи на трудовия договор, съгл. чл.66, ал.1, т.1 КТ. А според ал.3 на същата разпоредба за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. От всички приложени по делото допълнителни споразумения и съглашения към трудовия договор на въззиваемия, подписвани за периода от 1990г. до 2010г. се установява, че мястото на работа е уговорено между страните и то е регионално звено РТС-Сливен. В случая се касае за  налична конкретизация по отношение местоработата на въззиваемия, а работното му място е радиотелевизионна кула – м.”Карандила”-гр.Сливен, съгл. § 1,т.4 КТ.

Съкращаването е реално – за извършваната от въззиваемия дейност не е назначен нов работник/служител, а трудовите му функции са били поети от останалите служители, които са имали сходни трудови функции, видно от представените трудови характеристики и от заключенията на вещите лица, изготвили назначените експертизи по делото,  без тази дейност да е възложена на конкретен правен субект. От същите се установява, че съществуващата длъжност „отговорник смяна РТС” в РРТС-Сливен, заемана от трима служители е действително съкратена, не е преминала изцяло върху друг новоназначен или отпреди назначен служител, а работодателя е преценил, че трудовите функции, обхванати от съкратената длъжност могат да се изпълняват от останалите в РРТС-Сливен работещи / в този см. Р. № 169/28.04.2010г. ВКС/. Тъй като са съкратени всички налични щатни бройки за длъжността, заемана от въззиваемия Д., а именно „отговорник смяна РТС” в  регионално звено РТС-Сливен, където е и неговата месторабота, работодателят не е имал задължение да извършва подбор. Той е разполагал с това субективно право, но не се е възползвал от него / в този см. постановеното по чл.290 ГПК, т.е. задължителна съдебна практика Р.№ 752/13.12.2010г. по гр.д.№ 1095/2009 г. ІV г.о ВКС/. Обстоятелството, че трудовите функции за горепосочената длъжност са запазени в други регионални звена на работодателя / например в гр.Белоградчик/ е правно ирелевантно за спора и не обуславя извод за фиктивност на съкращението  /в този см. Р.1934/20.02.2003г. по гр.д. № 2284/2001г. ІІІ г.о. ВКС/.

Не се установи въззиваемият да е от категорията лица, визирани в разпоредбата на чл.333 КТ, по отношение на които се изисква предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган.

От неоснователността на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия, следва неоснователността  и на акцесорните искове за възстановяване на заеманата от него длъжност и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Налице са всички предпоставки за законност на извършеното уволнение, поради което настоящата въззивна инстанция намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Поради несъвпадане в правните изводи на двете инстанции, следва обжалваното решение да бъде отменено. По приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане на претендираното обезщетение от обезщетенията, изплатени при уволнението съда не следва да се произнася, поради евентуалния му характер и с оглед изхода от настоящия спор.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на въззиваемия/ищец са направените от ответните дружества разноски, тъй като разпоредбите на чл.359 КТ и чл.83, ал.1,т. 1 ГПК освобождава работниците/служителите само от заплащане на държавна такса и други разноски в производството, но не и от заплащане на направени от ответника разноски.

В полза на  въззивните дружества следва да се присъдят сторените деловодни разноски в производствата пред двете съдебни инстанции, както следва: за БТК АД-София в размер на 822,10 лева, а за НУРТС АД София в размер на 1221,20 лева.

 

 

 

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 671/17.08.2011г. по гр.д. № 5043/2011 г. на Сливенски районен съд и вместо него постановява

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединените искове, предявени от Н.Е.Д., ЕГН: ********** *** срещу „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 201105038, със седалище и адрес на управление гр.С. 1164, област С., община С., район „И.”, ж.к.”И.”, ул.”П. Я.” № * и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”АД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.”, бул.”Ц.ш.” № *, за отмяна на уволнението му като незаконно, за възстановяване на длъжността „ отговорник смяна” в НУРТС АД, РРТС-Сливен и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението по чл.225, ал.1 КТ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 ГПК Н.Е.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 201105038, със седалище и адрес на управление гр.С. 1164, област С., община С., район „И.”, ж.к.”И.”, ул.”П.Я.” № * сума в размер на 1221,20 лв./ хиляда двеста двадесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 ГПК Н.Е.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”АД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.”, бул.”Ц. ш.” № * сума в размер на 822,10 лв./ осемстотин двадесет и два лева и десет стотинки/, представляваща деловодни разноски.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                    2.