РЕШЕНИЕ №                                             

гр. Сливен, 07.06.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 528 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са осъдителни искове за заплащане на сумата от 40467.35лв. и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба, подадена от името на „Италиана”  ЕООД се твърди, че дружеството е правоприемник на „Деа филати” ЕООД с оглед вливане на това дружество.

Между „Деа филати”  ЕООД и ответника Б.П.Б. е бил сключен договор за управление, в чл. 9.2 от който е ограничено правото на управителя да предоставя кредити на юридически и физически лица и граждански дружества.

В нарушение на тази разпоредба ответникът предоставил стоков кредит на „Суетър къмпани” ООД под формата на произведена продукция, като за кратък период се е натрупала сумата от общо 40467.35лв., но и към настоящия момент не е извършено плащане от страна на „Суетър къмпани”. Посочено е, че стоките са предадени на купувачи с 15 бр. стокови разписки:№ 141/25.02.2005г. на стойност 2206лв.; № 142/28.02.2005г. на стойност 3962.24лв.; № 143/01.03.2005г. на стойност 1271.68лв.; № 144/02.03.2005г. на стойност 2735.76; № 145/07.03.2005г. на стойност 2216.40лв.; № 147/09.03.2005г. на стойност 4119.48лв.; № 148/11.03.2005г. на стойност 3769лв.; № 149/15.03.2005г. на сотйност 3796.44лв. № 150/25.03.2005г.; № 151/29.03.2005г.; № 153/31.03.2005г.; № 155/01.04.2005г.; № 156/06.04.2005г.; № 157/13.04.2005г.; № 159/18.04.2005г. Ответникът не предприел никакви действия за обезпечаване и събиране на тези вземания по негова инициатива, сделките не са наредени за осчетоводяване от управителя и в счетоводството липсват каквито и да било данни за тях.

След освобождаване на ответника като управител и поемане управлението от едноличния собственик на капитала са направени многократни неуспешни опити за свързване със „Суетър къмпани” ООД. Твърди се, че отговорността за нанесената по този начин вреда е на ответника поради предоставянето на стоков кредит, без да има това право и неполагането на усилие за своевременното му обезпечаване и събиране. По този начин ответникът нанесъл на дружеството имуществена вреда под формата на липси за сумата от 40467.35лв.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на дружеството сумата от 40467.35лв., представляваща обезщетение за нанесени от него в качеството му на управител вреди на ищцовото дружество, заедно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.

С оглед оспорването на предявените искове от ответника в отговора на исковата молба, в допълнителната искова молба ищецът уточнява, че макар и при липса на дата представения с исковата молба договор е този, който урежда отношенията между страните във връзка с управлениeто на дружеството. Уточнява се, че липсват близки отношения между едноличния собственик на капитала и представителите на „Суетър къмпани”, респективно – действията на ответника са извършени без всякакво одобрение от страна на едноличния собственик на капитала П.А. и последния не е сключвал никакви сделки със „Суетър къмпани”, което личи и от издадения запис на заповед от „Суетър къмпани” ООД. В този документ като представител на дружеството е посочено управителя на „Деа филати”, а не едноличния собственик на капитал. Поддържа се, че предоставените стоки са именно договор за стоков кредит – продажба с отложено плащане, които сделки се включват в клаузата в договора за управление, ограничаваща правата на управителя. Поддържа, че стоките са предадени с оглед именно на такава сделка, т.к. пи предаването им не е извършено плащане. Уточнява се, че макар в част от стоковите разписки да не е посочено неговото име, а името на Е.И., същата е била назначена от ответника като управител на дружеството и предаването на стоките е извършено с оглед неговите указания в това му качество. Обстоятелството, че същата е извършила нарушение на служебните си задължения предавайки стоките, без да е извършено плащане, считат че е ирелеватно за ангажиране отговорността на ответника, което следва да бъде ангажирана. Изложено е виждане, че е без значение извършването на инвентаризация, т.к. липсата на стоките следва от представените 15 броя стокови разписки. Липсата на одобрение на действията на управителя е обоснован с обстоятелството, че управителят не е освободен от отговорност, като реализирането на отговорността до момента е само и изцяло по финансови причини.

Ответникът оспорва представения от ищеца договор с твърдението, че това не е договорът, уреждащ правата и задълженията му като управител на дружеството.  Твърди, че не е нанасял вреди на дружеството и дейстивята му са били извършвани винаги без противопоставянето и с одобрението на едноличния собственик на капитала. Не е сключвал договор със „Суетър къмпани” ООД за стоков кредит и не е предоставял стоки на кредит. Отношенията с това дружество са установено с оглед личните отношения от страна на едноличния собственик на капитала, сделките с това дружество са осчетоводени и за обезпечаване на сделки сключени от едноличния собственик на капитала е издаден записа на заповед – представен от ищеца с исковата молба. При освобождаването му като управител не е била извършена инвентаризация с негово участие и собственика на капитала не допуснал съставянето на протокол за предаване на стоки и материални ценности. След освобождаването си е предал цялата документация на едноличния собственик на капитала на дружеството и е продължил работа в дружеството като „началник производство за периода от 07.12.2006г. до 04.07.2007г., през което време П.А. – едноличен собственик на капитала, с поведението си не е показал неодобрение на извършените от ответника действия и не е предприел стъпки на ангажиране на отговорността му. В допълнителния отговор уточнява, че стокови разписки с №, № 147, 149, 150, 156 и 157 са за предаването на стоки от Е.И., на която след освобождаването му са възложени директорски функции. Липси в имуществото на дружеството не са установени както до освобождаването на ответника като управител, така и до прекратяването на трудовия му договор на 04.07.2007г. Едва след уволнението по повод на претенции за възнаграждения и обезщетения за неползван отпуск са влошени отношенията.

В с.з.ищцовото дружество се представлява от законния представител и представител по пълномощие – адв. Л.Р. от АК – Пловдив, която поддържа предявените искове. В представената писмена защита, поддържа искане за уважаване на предявените искове, като от съдържанието на стоковите разписки счита, че се установява типа на сделката, по която са предадени – продажба на прежда на стойност 40467.35лв., която сума не е постъпила в касата на дружеството, а поради липсата на плащане, следва да се приеме, че се касае за сделка в отклонение на общото правило на чл. 327 от ТЗ за едновременно плащане на цената, от което пък следва, че се касае за стоков кредит. Изтъква, че няма доказателства за изрично съгласие за тази сделка от името на едноличния собственик на капитала. В този смисъл черпи аргументи и от съдържанието на записа на заповед, в който е отразено кауцалното отношение, за което издателят бил п рицнал неизгодни за него факти, като несъответствието на сумите обяснява с други евентуални сделки, за които няма документи. Установено е, че сумата по записа на заповед не е събрана, а счетоводството е водено нередовно, като сделките по процесните 15 бр. стокови разписки не са осчетоводени съгласно заключението на вещото лице. От анализа на свидетелските показания се прави извод за нерегулярност и нередовно документиране на сделките със „Суетър къмпани” ООД. С посочените доказателства счита, че е доказано сключването на договор за стоков кредит – продажба в отклонение на правилото на ч. 327 от ТЗ, за които не са издадени фактури и касови бележки за извършване на плащане, в касата не е постъпила сума и не са положени грижи за събирането на сумата, от което за ищеца вреда.

Ответникът се явява лично в с.з. и с ад. А. ***, която оспорва предявените искове. В представената писмена защита изтъква, че с оглед съдържащата се в договора дата от 1993г. не може да се приеме, че представения от ищеца договор е този, уреждащ отношенията между страните и съответно не е доказано задължение по т. 9.2 от представения договор. С оглед данните от счетоводната експертиза, счита че не е доказан липса, съответно вредо поради сключени договори със „Суетър къмпани” ООД, като с оглед унищожаването на документацията от едноличния собственик на капитала е невъзможно извършването на пълен анализ на сделките с това дружество и осчетоводяването им. С оглед данните от свидетелските показания за начина на осъществяване на търговските отношения с това дружество, наред с данните от счетоводната експертиза счита, че не се доказва основанието за предаване на стоките по процесните 15 бр. стокови разписки, респективно – действие или бездействие от страна на управителя, от което на дружеството да е причинена вреда. Липсват доказателства за сключен договор за стоков кредит, както и такива, от които да се приеме, че управителят носи отговорност за задълженията по издадения запис на заповед. С оглед липсата на доказано нарушение на задълженията от страна на ответника като управител и липсата на доказателства за настъпила вреда, предявените искове следва да се отхвърлят.

От събраните по делото доказателства – представени с оглед разпределената от съда тежест на доказване, във връзка с релевантните обстоятелства, на които основават своите претенции и възражения се установява следното от фактическа страна:

Безспорно е и се установява от представеното решение № 10358/05.12.2007г. съд по ф.д. № 7227/95г. по описа на Пловдивски окръжен съд, че „Италиана” ЕООД е правоприемник поради преобразуване чрез вливане на „Деа филати” ЕООД.

Ответникът Б.П.Б. е бил управител на дружеството през 2005г. и до м. ноември 2006г., когато е освободен съгласно представения протокол за решение от едноличния собственик на капитала и решение за вписването в регистъра пир ОС – Сливен № 1561/23.11.2006г. по ф.д. № 149/03г.

Ответникът е бил управител на дружеството съгласно договор без дата, в който е посочено, че е съставен  през 1993г. Обстоятелството, че през 2005г. ответникът е бил управител е безспорно между страните, като спорния факт е, дали договорът по чл. 141, ал. 1 от ТЗ включва ограничаване на правата съгласно т.9.2 от представения договор, а именно – забрана за предоставяне на кредити на юридически и физически лица и граждански дружества. С оглед обстоятелството, че ответникът не оспорва подписа в представения заверен препис и оригинала – представен за справка в с.з. и от своя страна не представя договор със съдържание – различно от представения от ищеца, съдът намира за доказано в процеса обстоятелството, че отношенията между страните във връзка с правоотношението по управление на дружеството се е уреждало съгласно договора представен от ищеца. С този договор в т.9.2 правомощията на управителя са били ограничени, като същият не е имал право без разрешение на доверителя да сключва договори за кредит.

С 15 бр. стокови разписки:№ 141/25.02.2005г. на стойност 2206лв.; № 142/28.02.2005г. на стойност 3962.24лв.; № 143/01.03.2005г. на стойност 1271.68лв.; № 144/02.03.2005г. на стойност 2735.76; № 145/07.03.2005г. на стойност 2216.40лв.; № 147/09.03.2005г. на стойност 4119.48лв.; № 148/11.03.2005г. на стойност 3769лв.; № 149/15.03.2005г. на сотйност 3796.44лв. № 150/25.03.2005г.; № 151/29.03.2005г.; № 153/31.03.2005г.; № 155/01.04.2005г.; № 156/06.04.2005г.; № 157/13.04.2005г.; № 159/18.04.2005г. на „Суетър къмпани” ООД, което не е участник в настоящото производство, са били предоставени стоки – различни видове прежда, на обща стойност 40467.35лв.

В стокова разписка № 141 липсва подпис за предал, като стокови разписки с №, № 147, 149, 150, 156 и 157 са подписани от управителя – отв. Б., а останалите от свидетелката Е.И., която е работил в ищцовото дружество като „организатор пласмент”, а по-късно – „началник цех”

От показанията на свидетелката, а така също и от търговските и счетоводни с оглед данните от заключението на вещото лице се установява, че между ищцовото дружество и „Суетър къмпани” ООД през 2005г. са съществували търговски отношения. От показанията на свидетелката се установява, че дружеството е работило със „Суетър къмпани” ООД в периода 2003г – 2009г. Съществуващите търговски отношения са били известни на собственика на капитала – сега и управител на дружеството,  като според свидетелката същият е взимал лично участие във връзка с направена рекламация и за проверка относно наличието на извършени плащания. Първоначално са били извършвани поръчки на ишлеме, а по-късно и продажби. Стоките са били предавани чрез стокови разписки, от които след връщане на некачествена продукция се е приспадало съответното количество, като осчетоводяването според свидетелските показания се е извършвало в края на месеца. За преждите, които са били предавани и не са били връщани количества, фактурите са били изготвяни от свидетелката (факта на изготвяне на фактури от свидетелката се установява и от представените с ОИМ в препис фактури, които не се отнасят за процесните 15 бр. разписки). Колко и какви стоки да бъдат товарени е нареждал ответника като управител, като периодично стокови разписки са били предавани или на управителя, или на едноличния собственик на капитал.

След освобождаването на ответника като управител на дружеството няма данни за извършена инвентаризация или ревизия. Индиция в тази насока е налице с оглед представените от ищеца частни документи – нотариална покана, протокол за искане на обяснения от ответника през м. юли 2007г., жалба до РП – Сливен, съставени от него. По делото липсват всякакви доказателства, от които да е видно редът и начина, по който са направени констатациите в съставените от ищеца документи, като данни за това няма и съгласно заключението по назначената счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице Н. Г., на базата на запазената до момента счетоводна документация, се налага извода, че счетоводните и търговски книги на дружеството не са били водени редовно. Сделките и счетоводните събития не са отразявани счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност. При водене на счетоводството не е бил спазван принципа на документална обоснованост на стопанските операции, а документите са били съставяни в нарушение на изискванията на закона. Били са извършвани сделки чрез складови разписки, които не са намерили отражение във воденото счетоводство. 

Счетоводната документация е била предадена от счетоводна къща „ДЕС 2” на собственика на „Италиана” ЕООД, като в счетоводната къща е запазена информацията само от водените до 2006г. счетоводни регистри. Относно наличието на съхранените първични счетоводни документи заключението е изготвено на базата на предоставената от процесуалния представител информация. От заключението се установява, че през 2005г. между „Деа филати”ЕООД и „Суетър къмпани” ООД са били извършвани търговски сделки на обща стойност 89886.59лв., за които са издадени фактури, по които е извършено плащане в размер на 82924.35лв. С оглед изтичането на срока за съхранение и унищожаването (неизвестно кога) на съставените стокови разписки, обективно е невъзможно чрез назначената експертиза да се направи извод на базата на какви стокови разписки или други документи е извършено осчетоводяването, като липсва съвпадение като дати и суми с процесните 15 бр. стокови разписки.

Видно е, че с изключение на м. февруари 2005г., когато са съставени две фактури, през целия останал период от м. август 2004г. до  м. август 2005г. на месец е съставяна по една по фактура, което подкрепя твърденията на разпитаната свидетелката относно посочената в показанията обичайна практика предадените в рамките на месеца стоки с различни стокови разписки да се „фактурират” обичайно към края на всеки месец.

Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на св. И. относно установената между „Деа филати” ЕООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество и „Суетър къмпани” ООД обичайна търговска практика. Показанията са допустими, т.к. същите не целят установяването на сделки. Наличието на сделки между двете дружества е безспорно и съществуването на търговски отношения се установява от данните по назначената счетоводна експертиза, като законът поставя ограничение за установяването на установени с писмен акт парични задължения. Показанията на свидетелката не се отнасят нито за установени с писмен акт съглашения, нито за погасяването на установени с такива съглашения парични задължения. Показанията целят и са допустими за установяването на изпълнение за предаване на стоки във връзка с търговски отношения, като показанията на свидетелката в тази насока се подкрепят от данните по назначената счетоводна експертиза и представените по делото стокови разписки.

Предвид гореизложените констатации във връзка с обичайната практика в търговските отношения със „Суетър къмпани” ООД, установена от показанията на св. Е.И. и данните от заключението на вещото лице, по делото не би могло да се направи извод, дали и каква част от представените с исковата молба 15 бр. стокови разписки е осчетоводена и съответно заплатена. Осчетоводените съобразно запазените регистри сделки са на стойност 89886.59лв., от която сума е платена сумата 82924.35лв. Липсва и е невъзможно извършването на цялостен и пълен анализ, от който да се заключи, че 15 бр. разписки не са осчетоводени и още по-малко – какъв е падежа на задължението за заплащане на стойността на предадената с тях стока. По същите съображения е невъзможно да се направи и извод, че представения с исковата молба запис на заповед от 21.10.2005г., касае задълженията на „Суетър къмпани” ООД във връзка именно с издадените 15 бр. стокови разписки.

Във вида, в който е представен записа на заповед същият се явява и нищожен поради нарушение на изискванията за неговото съдържание по смисъла на чл. 535, т. 2 от ТЗ като безусловно обещания за заплащане на определена сума пари, поради което изобщо не би могло да се направи извод, че въз основа на този документ издателят е имал волята да се задължи валидно и е възникнало задължение за плащане.

С оглед нередовността на счетоводните записвания съгласно установената от вещото лице документация към момента на изготвяне на експертиза, не би могло да се направи обоснован извод нито относно падежа на задължението за заплащане на стойността на стоките по представените 15 бр. стокови разписки:№ 141/25.02.2005г. на стойност 2206лв.; № 142/28.02.2005г. на стойност 3962.24лв.; № 143/01.03.2005г. на стойност 1271.68лв.; № 144/02.03.2005г. на стойност 2735.76; № 145/07.03.2005г. на стойност 2216.40лв.; № 147/09.03.2005г. на стойност 4119.48лв.; № 148/11.03.2005г. на стойност 3769лв.; № 149/15.03.2005г. на стойност 3796.44лв. № 150/25.03.2005г.; № 151/29.03.2005г.; № 153/31.03.2005г.; № 155/01.04.2005г.; № 156/06.04.2005г.; № 157/13.04.2005г.; № 159/18.04.2005г., нито относно това, че плащането на стойността на стоките по тях е извън осчетоводените и незаплатени задължения.

Липсват данни за извършена инвентаризация, поради което не би могло да се направи и извод, че са налице липси за дружеството, съвпадащи с количеството и стойността на преждите посочени в  процесните 15 бр. стокови разписки.

Обстоятелството дали едноличният собственик на капитала на „Деа филати” ЕООД, в последствие „Италиана” ЕООД и тези на „Суетър къмпани” ООД от друга стратна, са се познавали, по чия инициатива е изготвен представения запис за заповед, и това, че част от стоковите разписки са подписани и, съответно предадени от свидетелката Е.И., съдът намира за ирелеватни. Установяването на тези обстоятелства не би могло да формира извод относно нито един от фактите, посочени в разпределената от съда доказателствена тежест и имащи значение за правилното решаване на делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявените искове по чл. 145 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.

Предпоставка за реализиране по исков път на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди по чл. 145 от ТЗ е наличието на взето решение на ОС на съдружниците в дружеството за предявяване на този иск. В случая се касае за дружество с едноличен собственик на капитала, поради което не намират приложение изискванията на закона за свикване и провеждане на общо събрание за приемане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ, а с оглед обстоятелството, че искът е предявен към момент, в който ответникът не изпълнява длъжността управител, волята на едноличния собственик на капитала не е необходимо да бъде облечена в писмена форма съгласно чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 143, ал. 1 от ТЗ, като е достатъчно да не е прието решение за освобождавенето на управителя от отговорност по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, която отрицателна предпоставка също е налице.

Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД по чл. 145 от ТЗ произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, от което са последвали вреди. За да бъде ангажирана неговата отговорност, следва да бъде установено наличието на виновно поведение – действия или бездействия, с които е нарушил задължения към дружеството и по този начин да е причинил вреди, които са в пряка причинна връзка с горните действия.

Тежестта за доказване на този фактически състав е на ищеца, при изпълнението на която ответникът дължи доказване от своя страна на изключващи или правопогасяващи реализацията на отговорността факти.

От наведените от ищеца спорни обстоятелства – включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК в тежест на ищеца, съдът намира за установено единствено наличието на ограничение в правата на ответника като управител за представяне на кредит без разрешение от собственика на капитала. Спорът относно съдържанието на договора и конкретно клаузата по т. 9.2 следва да се разреши с оглед твърденията на ищеца. Действително договора е без дата и съществуващата в края на договора дата обективно не е действителната, в която насока са й твърденията на ответника. Същевременно обаче оспорването от негова страна на положения в същия договор подпис е неуспешно, като с оглед безспорния факт, че ответникът е бил управител на дружеството и липсата на представен от негова страна договор с различно съдържание за уреждане на правоотношенията между него и дружеството, съдът следва да приеме за доказано твърдението на ищеца.

Фактическият спор свързан с предаването на стоките по процесните 15 бр. стокови разписки на стойност 40467.35лв. на първо място е, дали предаването им представлява предоставяне на кредит.

Понятието „стоков кредит” е чисто икономическо, както и изобщо понятието „Кредит” извън регламентирания от закона „банков кредит”. С оглед дейността на дружеството, която изключва сделки на банково кредитиране, в понятието „кредит” – употребено в договора за управление в т. 9.2 съдът намира, че волята на страните е да се ограничат правата на ответника като управител за сключване на всякакви сделки с одобрение  от страна на кредитора за забава в плащането в отклонение от правилото на чл. 200, ал. 2 от ЗЗД.

Одобрението за забава по съществото си е съгласие за отложено плащане, което съгласно нормата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ изисква наличие на изрично волеизявление за това - „..., ако е уговорено друго”. С оглед изискването за изрична уговорка наличието й не може да се извежда по тълкувателен път с оглед липсата на извършено плащане или поради нарушение на правилата за осчетоводяване на търговските сделки. Липсата на плащане в момента на предаване на стоките сама по себе си води до извод единствено за наличието на забава за плащане, но не може да обоснове съгласие и изрично одобрението от страна на кредитора за такава забава.

С оглед необходимостта от изрично съгласие на страните за отлагане на плащането и липсата на доказателства за такова изрично заявено съгласие от страна на ответника, съдът намира, че твърдението на ищеца за сключени от ответника сделки в нарушение на ограничението на т. 9.2 от договора за управление не се доказа успешно в процеса.

От представените 15 бр. стокови разписки следва да се приеме за установен факта, че стоки на такава стойност са били предадени на посоченото в тях дружество „Суетър къмпани” ООД, но липсват данни, от които да се направи извод, че е ответникът в нарушение на ограничението по т. 9.2 без разрешение от едноличния собственик на капитала е изразил съгласие плащането да се извърши в по-късен момент.

От показанията на св. И., съпоставени с данните от назначената счетоводна експертиза, се установи, че обичайно за предадените в рамките на текущия месец стоки еднократно е била съставяна фактура на базата освен на предадените, но и на върнатите от контрагента прежди. От една страна, както се посочи и по-горе е необходимо изрично волеизявление и съгласие за това, каквото не би могло да се извлича чрез тълкуване поради липсата на плащане или от факта на нередовно водените търговски книги и нарушение при воденето на счетоводството на ищцовото дружество. Заключението на в.л. е, че при воденето на счетоводство е нарушен принципа на документална обоснованост и не би могло да се заключи, за кои и за какви сделки е налице осчетоводяване. Липсват поради изтичане срока за съхранени и унищожаването им от ищеца първични счетоводни документи, чрез съпоставката и анализа на които с процесните 15 бр. стокови разписки да се заключи дали са осчетоводени и съответно, към кой момент възниква задължението за плащане на сумите по тях.

На следващо място се поставя въпроса за наличието на вреда за дружеството в пряка и непосредствена връзка с поведението на ответника като управител за предоставянето на стоките на стойност 40467.35лв., които се твърди, че не са платени при това с оглед именно на предоставянето на „стоков кредит” от негова страна. От заключението на в.л. Н. Г. се установи, че за периода, в който са били издадени 15 бр. стокови разписки ищцовото дружество е издало към „Суетър къмпани” ООД ежемесечно фактури на стойност 89886.59лв., от които са платени 82924.35лв. Както осчетоводената, така и платената сума – посочени в заключението на в.л. надвишават общия размер на стойността по 15 бр. стокови разписки. При това положение, ищецът следваше да установи безспорно, че осчетоводяването на базата на установените от в.л. фактури се отнася за други сделки и изключва според установената от свидетелските показания търговска практика процесните 15 бр. фактури. Няма данни при освобождаването на ответника да е била извършена нито инвентаризация, нито ревизия, от които да се обоснове наличието на вреда под формата на липси или неплатени стоки.

Представения от ищеца извън счетоводните данни документ – запис на заповед от 21.10.2005г. е нищожен и не поражда за издателя му никакво валидно задължение, като липсват данни за наличието на конекситет с процесните 15 бр. стокови разписки.

Поради липсата и на доказателства, че стоките по 15 бр. разписки са предоставени със съгласие от страна на ответника в качеството му на управител за отложено плащане, още по-малко е възможно от доказателствата по делото да се обоснове наличието на причинно следствена връзка между неговото поведение и наличието на евентуална вреда. В тази насока самият ищец не би могъл с оглед изискването на чл. 182 от ГПК да се позовава на данните от счетоводните си книги. Доколко и дали нередовно воденото счетоводство като пречка за установяването на вреди може да се вмени като отговорност на ответника е въпрос, който е извън предмета на настоящото дело предвид посоченото в исковата молба конкретно поведение на нарушение на задълженията по договора за управление и, какъвто извод не би могъл да се направи предвид липсата на протокол за предадените от ответника счетоводни документи и наличито на данни за унищожаването на част от тях от ищеца.

Поради недоказването на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника по чл. 145 от ГПК доказването на изключващите и погасяващи неговата отговорност факти, посочени в разпредлената от съда доказателствена тежест е без значение за изхода на делото.

От горния анализ не би могло да се направи извод, че е доказан фактическия състав, обосноваващ ангажирането на специалната имуществена отговорност на ответника като управител. По делото се установи наличието на забрана за ответника като управител на дружеството за сключване на договори със съгласие за одобрение на забава за плащане, но не се доказа по несъмнен начин нарушението на задълженията и правата по т. 9.2 от договора за управление, не се представиха безспорни доказателства за наличието на вреда и е невъзможно обосноваването на извод за наличие на връзка между посоченото поведение на ответника като управител и настъпването на такава за ищцовото дружество.

С оглед неоснователността на предявените искове, претенцията на ищеца за присъждане на деловодни разноски пред тази инстанция е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение – 2000лв. и 200 лв. – разноски за възнаграждение на в.л.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИТАЛИАНА” ЕООД, ЕИК 825396992, седалище и адрес на управление: с. Ч., общ. С., обл. П., ул. „О. К.” № * чрез адв. Л. В.Р. от АК – гр. Пловдив против Б.П.Б., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, офис № * чрез адв. Л.А. искове за заплащане на сумата от 40467.35лв., представляваща обезщетение причинени от него в качеството му на управител вреди и за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до окончателното плащане като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „ИТАЛИАНА” ЕООД, ЕИК 825396992 спрямо ответника Б.П.Б., ЕГН ********** за заплащане на деловодни разноски в размер на 4018.69лв. като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „ИТАЛИАНА” ЕООД, ЕИК 825396992 да заплати на Б.П.Б., ЕГН ********** направените от него деловодни разноски в размер на 2200лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: