РЕШЕНИЕ №

 

Гр. С., 23.11.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ 

                                                            мл.с:  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М.Т. и с участието прокурор……………, сложи за разглеждане в.гр.дело № 530 по описа за 2011 година, докладвано от АТАНАС СЛАВОВ.

Производството е по реда на чл.28 ал.4 от ЗЗД в вр. чл.258 и сл. от ГПК

Обжалвано е Решение № 747 от 10.10.2011 год. постановено по гр.д. № 5413/2011 г по описа на Районен съд гр.С..

С атакуваното Решение приел искането на Дирекция „Социално подпомагане” – С. за основателно и е настанил децата Г. Н.З. с ЕГН:********** И Н. Н.З. с ЕГН:********** с родители М. Н.З. и Н.З.З.  в семейството на Н.Н.З. за срок от 1 година или до настъпване на законни причина за промяна или прекратяване на взетата мярка за закрила.

В срока по чл. 28 ал.4 от ЗЗД решението на първоинстанциония съд е атакувано с жалба от заинтересуваното лице в първоинстанционото производство Н.З.З..

В жалбата си до съда твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Твърди, че лицето Н.Н.З., не притежава необходимите лични качества за да бъдат настанени децата в нейното семейство. Твърди , че самата тя не се е грижила за собственото си дете. Твърди, че ДСП не е проучила майката на децата и възможността те да бъдат настанени там.

Моли съда да отмени атакуваното Решението, като НЕПРАВИЛНО, НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕОБОСНОВАНО и вместо него постанови ново по същество, с което отхвърли искането на ДСП-С..

         В дадения от съда срок е постъпило възражение на подадената въззивна жалба от ДСП-С., в който се оспорват наведените твърдения. Моли съда да остави първоинстанционото решение в сила.

         Във въззивната жалба и възражението не се правят доказателствени искания.

Въззивника, редовно призован, се явява лично Н.З.З. поддържа жалбата си.

За въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане”, редовно призована, се явява юриск. Д., която поддържа възражението.

Заинтересованата страна Н.Н.З., редовно призована, се явява лично.

Заинтересованата страна М.Н.З., редовно призована, не се явява

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

С обжалваното решение С.ския районен съд се е произнесъл по искане с правно основание чл. 26 от Закон за закрила на децата си - за настаняване на децата Г. Н.З. с ЕГН:********** И Н. Н.З. с ЕГН:********** в семейство на роднина тяхна сестра Н.Н.З..

С.ския районен съд е сезиран с молба от Директора на дирекция "Социално подпомагане" - С.. към АСП, за настаняване на малолетното дете Г. Н.З. с ЕГН:**********  и непълнолетното дете Н. Н.З. с ЕГН:********** в семейството на роднина – тяхна сестра Н.Н.З.., за срок от една месеца.

Децата си Н. Н.З., родена на ***г. и малолетното дете Г. Н.З., родена на ***г. от майка – М.  Н.З. и баща – Н.З.З..

Гражданския брак на родителите на двете деца е прекратен с развод с влязло в сила решение през 2010г. Родителските права са предоставени за упражняване на бащата Н.З.. Майката е с неизвестно местопребиваване и не се интересува от децата. Тя няма реална представа за нуждите на децата.

На 26.07.2011г. в Отдел “Закрила на децата си” при ДСП – С. е постъпил сигнал от ИДПС – Анета Узунова относно постъпил в РУП – С. сигнал от пълнолетната сестра на децата – Н.З., че те са жертва на физическо насилие от страна на бащата Н.З.. Бащата е задържан на 25.07.2011г. и по случая е образувано следствено дело. Към момента бащата Н.З. се намира в Следствения арест в гр.С..

От социалния доклад се установява, че са констатирани от социалните работници факти и обстоятелства, които застрашават цялостното развитие на децата Г. и Н.. Съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното им развитие. Оставането им в наличната семейна среда може да доведе до рискове от ново насилие.

Със заповеди №РД 01-0281 и №РД 01-0282 от 04.08.2011г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. С., децата Г. Н.З. и Н. Н.З. са настанени спешно в семейството на Н.Н.З..

Н.Н.З. е сестра на двете деца. Тя е семейна, с едно дете. Живее със семейството си в гр.С., кв.С.З.” *-*-*. Н.З. е в отпуск за отглеждане на малко дете. Мъжът, с кого тя съжителства на съпружески начала – Г.И. е служител във военно поделение и й оказва пълна подкрепа. Н.З. има финансова подкрепа от сестра си З. З., която живее и работи в чужбина. Жилището на Н.З. представлява тристаен апартамент, обзаведен съобразно нуждите на семейството, като се поддържа добра хигиена. Децата са записани на училище в гр.С.. Между Н.З. и децата Н. и Г. има емоционална близост, стремеж да преодолеят заедно преживяното.

При изслушването на децата си Н. на първоинстанционото производство се доказва, че емоционалната връзката с баща й е прекъсната. В изслушването си твърди, че не се чувства добри при баща си, тъй като е подложена на физически тормоз, като и е налагал побой и я опипвал. Посочва, че я е страх от него. Той я е заплашвал и затова не се е оплаквала на сестра си. Посочва, че баща й не й разрешавал да се вижда с Н., поради това си пишели тайно по скайпа. Н. твърди,  че при сестра си Н. се чувства добре и спокойна, ходи на училище. Тя и е оказвала подкрепа си в подготовката на учебния материал, формирала е правилни навици за спазване на лична хигиена и поведение на децата си в обществото. Децата са с нормално физическо и психическо развитие, имат правилни критерии за добро от зло, имат положително отношение към семейните ценности и формирано чувство за справедливост, умее да изразява чувствата си, т. е. може да направи правилна преценка за това, кое е добро за него.

Детето си Н. посочва, че не знае къде е майка й. Един път, скоро, дошла да ги види и повече не е идвала.

От социалния работник Ш. се установява, че е работила с децата по повод и на други сигнали и намира коренна разлика в поведението им. Счита, че извеждането на децата от дома на бащата и настаняването им в дома на по-голямата сестра е в интерес на децата и им е повлияло положително.

В случая безспорно се установи, че децата са е жертва на насилие в семейството от техния баща и съществува сериозна опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.  Въззивника Н.З.З. системно не изпълнява задълженията си по чл.125 от СК да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на децата си за тяхното образование и лични и имуществени интереси. Той като родител няма право да използва насилие, както и методи за възпитание, които уронват достойнството на децата си. Това са част от задълженията на родителите, които същите имат съгласно закона.

С оглед изложеното е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДт, като е наложително предприемане на мерки за закрила на децата Г. и Н. чрез настаняването им извън семейството.

По-голямата пълнолетна сестра на децата – Н.З. е заявила желание да се грижи за тях. Тя разполага с необходимия капацитет за това и с подходящи условия, като ще осигури спокойна и стабилна семейна среда за отглеждането и възпитанието на децата. Налице е силна емоционална връзка между децата и сестра им Н.З., като те се чувстват спокойни и сигурни при нея.

С оглед всестранна защита интересите на децата Г. и Н., които по смисъла на Закона за закрила на детето са “деца в риск”, те следва да бъдат настанени за отглеждане и възпитание в семейството на Н.З., която, притежава необходимите качества и се е ангажирала с отглеждането на двете деца.

Интересите на децата си са определящи, поради което от тях следва да се ръководи съда при преценката по Закон за закрила на децата си.

Децата си възприемат своята по-голяма сестра като добра и грижовна по отношение на тях, съдът намира, че децата си следва да бъде настанено временно при своята сестра, която заявява желание и готовност да се грижи за тях през процесната една година.

Предвид горното, молбата, с която е сезиран съдът, е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 24 ал.1 т.4 в вр. чл.26  и чл. 28 от Закон за закрила на децата си, децата Г. Н.З. и Н. Н.З. да бъдат настанени временно при своята сестра Н.Н.З. за срок от една година

Като е стигнал до същия краен извод, С.ския районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.

Мотивиран от горното, С.ски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 747 от 10.10.2011 год. постановено по гр.д. № 5413/2011 г по описа на Районен съд гр.С. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: